Р Е Ш Е Н И Е № 260468
гр.Пловдив, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, 12-ти състав, в открито заседание на двадесет
и девети ноември две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при секретаря Мая Крушева, като разгледа докладваното от
съдията търговско дело № 1000 по описа за 2019 година, намери за установено
следното:
Искове с
правно основание чл. 432 от КЗ.
Н.А.А.
***, съдебен адрес:*** – адв. П. К.,
твърди, че на 20.11.2018 г. в град Хисар, на кръстовището между бул. Хр.
Ботев и бул. Иван Вазов като пресичала пътното платно на пешеходна пътека тип
„Зебра“, била ударена от лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег.
№ ****, управляван от водача Г.К.А.. В резултат на удара твърди, че е получила
травматични увреждания: фрактура ради ин п.дисталис декстра – счупване на
долния край на лъчевата кост, както и множество натъртвания и охлузвания по
главата и тялото и психически стрес. Твърди също, че била извършена операция и
закрито наместване на фрактурата с външен фиксатор за период от 35 дни.
Твърди,
че в резултат на счупването претърпяла силни болки и страдания,
възстановяването й продължава и към настоящия момент, животът й се променил,
изпитвала цялостен дискомфорт, напрегнатост, загубила съня си, не е в състояние
да се натоварва психически и физически.
Всички
тези вреди твърди, че са пряка последица от виновното и противоправно поведение
на водача на автомобила Г. А.. Било образувано ДП242/2018 г. по описа на РУП –
Хисар, пр.пр. № 10623/2018 г., която не е приключила и до момента.
Гражданската
отговорност на виновния водач била застрахована в ответното дружество, поради
което ищцата претендира дружесството да бъде осъдено да й заплати сумата 50 000
лв. – обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от причинените й
телесни повреди, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
27.11.2018 г. – датата, на която изтича срока по чл. 429, ал.3 от КЗ до
окончателното плащане, както и направените по делото разноски.
Ответното
дружество ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК ********* ОТ ГРАД София, бул. Джеймс Баучер 87,
ет.2 – адв. М. Г., оспорва предявения частичен иск. Оспорва механизма на
настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие, съставения констативен
протокол с пострадали лица, както и схема на произшествието. Твърди, че не е
налице виновно и противоправно поведение на водача на автомобила, както и причинно-следствена
връзка между него и травматичните увреждания на ищцата. При условията на
евентуалност, ако се приеме, че са налице основания за ангажиране отговорността
на дружеството, твърди наличие на съпричиняване на вредоносния резултат с
поведението на ищцата като пешеходец, който не е спазил задълженията си по чл.
107 и сл. от ЗДвП. Прави възражение и за прекомерност на търпените вреди и
размера на обезщетението им. Пловдивският окръжен съд, като взе предвид
доказателствата, събрани по делото, както и становищата на страните, намира за
установено следното:
По
делото е прието като доказателство, неоспорено от ответното дружество, представям
влязло в сила протоколно споразумение по НОХД № 7511/ 2020, Х-ти нак. с-в на РС
- Пловдив, с което подсъдимият Г.К.А. е признат за ВИНОВЕН в това, че на
20.11.2018 г. на кръстовището на бул. „Христо Ботев“ и бул. „Иван Вазов“ в гр.
Хисаря, обл. Пловдив при управление на л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № **** е
нарушил чл. 20, ал. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 25, ал. 1, чл. 116, чл. 119, ал. 1,
чл. 119, ал. 4 от ЗДвП, с което е осъществил състава на престъпление по чл.
343, ал. 3, предл. поел., б. „а“, предл. 2-ро във вр. с ал. 1,6. „б“, пр. 2-ро
вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3-то от НК, и по непредпазливост е причинил на Н.А.А.,
с ЕГН ********** средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, изразяваща се в закрито счупване на долния край на лъчевата кост на дясната
предмишница (фрактура ради ин патрис дисталис декстра), наложило извършване на
оперативно лечение, с поставяне на външен фиксатор за 35 (тридесет и пет) дни и
довело до трайно затрудняване движенията на десния горен крайник за период
повече от един месец (за 35 дни), като деянието е извършено на пешеходна пътека.
Последно
констатираното, съпоставено с разпоредбата на чл.300 от ГПК, налага съдът да
приеме за установени факта на настъпване на ПТП, противоправността на деянието,
извършено от Г.К.А. и неговата вина.
По
делото е приет като доказателство констативен протокол за пътно-транспортно
произшествие с пострадало лице № 2018 – 1024-2875, съставен от П. Г. – дежурен
ПТП при ОД на МВР – град Пловдив – РУ на МВР – град Хисар. Съгласно отразеното
в него, на 20.11.2018 г., около 07.07 ч. на кръстовището между бул. Хр. Ботев и
бул. Иван Вазов в град Хисар ППС с рег.
№ ****, марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, управляван от водача Г.К.А. ***, при
„приближаване на пешеходна пътека тип „Зебра“ не пропуска пешеходката Н. А.,
която се намирала на пътеката и я блъска“. Според отразеното в протокола,
пострадалата е с „охлузвания и натъртвания, леко ранен“.
Относно
механизма на настъпване на процесното ПТП, по делото са допуснати и събрани
гласни доказателства.
Свидетелят
Г.К.А. в съдебно заседание на
05.10.2020г. казва: „Тръгвайки за работа към 06:45 ч. - 06:50 ч.,
времето беше сумрачно, дъждовно. Приближавайки кръстовището с колата, огледах,
нямаше никой. Карам Фолксваген Пасат. Кръстовището е регулирано с маркировка.
Движейки се по бул. „Хр. Ботев“, наближавайки бул. „Иван Вазов“, правейки ляв
завой, изведнъж пред мен виждам лицето Н.А. на края на пешеходната пътека,
вътрешната страна на пешеходната пътека. Тя пресичаше от бул. „Иван Вазов“ - продължението
на бул. „Иван Вазов“ от дясно на ляво. Взимайки левия завой, изведнъж пред
колата на левия ми фар ми се яви силует. Ударих спирачки. Чу се тъп удар. Тя
беше на пътеката, на три метра от тротоара, вътре към кръстовището. Ударът
настъпи на самата пешеходна пътека, накрая. Беше сумрачно, дъждовно и
пешеходката се явява точно на лявата колона на колата. Движех се с не-повече от
30 км/ч. Като я ударих, тя падна на земята. Аз слезнах, извадих си телефона и
се обадих на 112 да изпратят полиция, линейка. Левият фар се беше откопчал и
беше хлътнал навътре и отпред на ръба на капака 1 см беше хлътнал навътре.
Друго нямаше. Тя беше в пълно съзнание. Беше по лице към асфалта. Имаше малко
кръв - на три, четири пръста от устата. Молеше да я обърнем. През това време
пристигна доктор, който отива за смяна в „Бърза помощ“. Ние не искахме да я
обръщаме, защото не знаем в какво състояние е. С негова помощ я обърнахме
настрани. Тя молеше да я обърнем. Не бях употребил алкохол. Беше на
развиделяване. Имаше улично осветление. Беше с тъмни шушлекови дрехи, тъмно
синьо. Блъснах я в лявата страна. Тя се движеше от север на юг. Аз идвам от
изток да завия на юг. Тя подминава осовата линия, която разделя двете платна и
точно тогава я удрям. Улицата, по която аз се движа, е права. Участъкът е
високо и след това е равен участък. Този участък го минавам всеки ден.“
И
още: „Аз я видях в последния момент, вземайки завоя в ляво, последния момент
пред левия фар. Нямаше в района на произшествието някакви спрели автомобили,
някакви препятствия по пътя. Като слезнах от колата, тя беше пред предна лява
част на бронята, главата беше към колата, към гумата, с крака към тротоара
левия. Ударът стана точно на линията, не съм влизал в насрещното платно.
Фаровете на автомобила ми светеха на къси светлини.“
В
същото съдебно заседание, ищцата Н.А.А. е дала в обяснения по реда на чл. 176
от ГПК:
„Тръгнах
за работа в 06:30 часа. Пресичам пешеходната пътека. Не знам на коя улица. Не
видях да има кола. Не беше тъмно. Кръстовището е осветено. Не видях да идва
кола със светлини. На кръстовището има светофари, обаче не работят. Няма
никаква светлина от светофара. От другата страна имаше пешеходци, които се
движеха срещу мен. Нямаше други коли. Бях стигнала средата на пешеходната пътека,
когато стана удара. Не помня от коя страна ме удариха. Тази ръка (свидетелката
сочи лявата си ръка) ми е счупена. Нищо не помня. Бях облечена със
светлоотразителна жилетка, която ми е дадена от работата. Бях с нея. Метачка
съм.“
Въз
основа на данните от цитирания констативен протокол, както и на приетите като
доказателства протокол за оглед на местопроизшествието, скица и фотоалбум,
съставени във връзка с образуваното досъдебно производство № 242/2018 г. по
описа на РУ на МВР – Хисаря, ведно с прокурорска преписка № 10623/2018 г. по
описа на РП – Пловдив, изслушаните показания и обяснения, както и от
заключението на изслушаната в настоящето производство комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, се установява следния най-вероятен
механизъм на настъпване на пътнотранспортното произшествие:
Водачът
Г.К.А. е управлявал л.а. „Фолксваген Пасат” по платното за движение на бул.
„Хр. Ботев“ в гр. Хисаря в посока от изток на запад. По същото време
пешеходката Н.А.А. е била на източния тротоар на бул. „Иван Вазов“. Тя е
предприела пресичане на платното за движение на бул. „Хр. Ботев“ по пешеходна
пътека в посока от север на юг - отдясно на ляво пред автомобила. Предвид
данните на водача на л.а. „Фолксваген Пасат” той е реагирал със закъснение на
пешеходката - когато тя се е намирала пред автомобила, като е задействал
спирачната система на автомобила, на въпреки това в резултат на скорости и
пресичане на траектории настъпил удар в предната лява част на л.а. „Фолксваген Пасат”
и лявата страна на пешеходката. Ударът е настъпил на пешеходната пътека. След
удара автомобилът се е установил на мястото и в положението, отразени в
протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието, а пешеходката Н.А.А.
е паднала на платното за движение до предна лява част на автомобила.
Скоростта
на движение на л.а. „Фолксваген Пасат” непосредствено преди задействане на
спирачната му система, определена от дължината на следата, фиксирана в
протокола за оглед, е била около 14 км/ч.
Според
заключението на експертизата, водачът на лекия автомобил, при своевременна
реакция, от момента в който пешеходката Н.А.А. е навлязла на платното за
движение и задействане на спирачната система с максимална интензивност, е имал
техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране със скоростта, с която
се е движел - 14 км/ч или 30 км/ч, освен при тъмни дрехи на пешеходката и бързо
бягаща по платното за движение при слабо улично осветление.
Основна
причина за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е, че водачът на
л.а. „Фолксваген Пасат” - Г.К.А. не е съобразил скоростта на автомобила с
движение на пешеходец на платното за движение на пешеходна пътека в населено
място и не е реагирал своевременно на опасността от удар с пешеходката Н.А.А..
Изводите
на комплексната авто-техническа и съдебно-медицинска експертиза, в частта
относно така описания механизъм на настъпване на пътно-транспортното
произшествие, не са оспорени от процесуалния представител на ответното
застрахователно дружество.
Съдът
намира така изслушаната по делото комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа
експертиза за компетентно изготвена и непротиворечаща на останалите събрани по
делото писмени доказателства, поради което я кредитира изцяло.
Предвид
така посочените доказателства, съдът намира, че по делото безспорно се
установява механизма на настъпване на процесното пътно-транспортно
произшествие, причините за това, както и участниците в него. Същите напълно
кореспондират с твърденията в исковата молба, които съдът намира за доказани.
Възраженията на ответното дружество относно механизма на настъпване на
произшествието, съдът намира за недоказани.
Налага
се извод, че процесното ПТП е настъпило вследствие на поведението на водача на автомобила
Г.А., който е загубил контрол върху управлението му и това е станало причина
същият да напусне платното за движение и да се удари в разделителната
мантинела.
От
друга страна, самото участие на ищцата в процесното ПТП не е оспорено от
ответната страна, както в отговор на исковата молба, така и в хода на делото.
Възраженията на ответника се свеждат до механизма на настъпване на произшествието
и конкретната вина на водача на автомобила, които съдът намира за установени с
оглед изложеното до момента.
Съдът
намира за недоказано възражението на ответната страна за съпричиняване на
настъпилия удар от поведението на пешеходката.
На
въпрос към експертизата: „Може ли да се направи извод, че пострадалата не се е
съобразила с пътната обстановка, с движението ла процесния автомобил; че е
предприела внезапно пресичане или се е
движела бързо?“, експертите са посочили, че „не може да се даде категоричен
отговор на поставения въпрос. Предвид противоречивите данни, съдържащи се в
разказите на свидетеля Г.К.А. - водач на л.а. „Фолксваген Пасат” и пешеходката
(ищцата) Н.А.А. в Протокол от съдебно заседание от 05.10.2020г. относно дрехите
на пострадалата към момента на настъпване на ПТП, експертизата не може да
отхвърли възможността при тъмни дрехи на пешеходката и слабо улично осветление,
навлизането на пешеходката на платното за движение да е било с бързо бягане и
внезапно за водача.“
По
делото е установено обаче, че произшествието се е случило на осветен участък от
пътя, на кръстовище.
Намаляването
на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е
обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с
неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите
си за съпричиняване с вероятности или с предположения.
Според
настоящия съдебен състав, не се събраха достатъчно доказателства по делото, от
които да се направи еднозначен извод, за
това ищцата да е излязла внезапно на пътното платно, да е имала непредвидимо
поведение за останалите участници в движението, нито да се е движила със
скорост и по начин, с които да е затруднявала преценката на водача. Ето защо,
съдът намира това възражение за недоказано и неоснователно.
Съгласно
представена по делото епикриза, издадена от КОТ при УМБАЛ ..Свети Георги“ ЕАД -
гр. Пловдив с И З. № 71542/2018 на Н.А.А.,***, тя е постъпила в болничното
заведение на 20.11.2018г. в 11:20ч. и изписана на 23.11.2018г. в 10:04ч.
При
направена рентгенография на фас и профил на десен антебрахиум с обхващане на
десните лакътна и гривнена стави, е установена фрактура на дисталния радиус.
Под обща анестезия и е извършено закрито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация, радиус и улна. Като изход от заболяването е посочено: „с подобрение,
липсват медицински и ортопедични противопоказания при изписването“.
Съгласно
неоспореното в тази част от страните заключение на комплексната
съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза, в резултат на настъпилото
произшествие на ищцата са били причинени: закрито счупване в долния край на
лъчевата кост на дясна предмищница, което е довело до трайно затрудняване
движенията на горния десен крайник. Горният десен крайник е бил имоболизатан за
период от 35 дни с помощта на фиксатор. Обичайният възстановителен период при
такъв тип увреждане трае около 3 месеца, при активно извършване на
рехабилитация. При личен преглед на ищцата, извършен от вещото лице д-р Б. на
25.09.2020 год., е установено, че към този момент „движенията в дясната
гривнена става са ограничени в посока на отвеждане. Налице е и намалена сила на
захвата на дясна ръка.“
Според
експерта, описаните травматични увреждания, са причинени по механизма на удар
или притискане с или върху твърд тъп предмет и добре отговорят по начин и време
да са получени така, както е отразено в данните по делото и в медицинската
документация, а именно - като пострадал участник в пътнотранспортното
произшествие на 20.11.2018 г.
Непосредствено
след инцидента ищцата е изпитвала умерени по интензитет болки и страдания,
които, според експерта, би следвало да са затихвали в хода на оздравителния
процес. Тъй като същия не е протекъл в нормалните за такъв вид травматични
увреждания срокове, то ищцата е изпитвала по-продължителни болки и страдания.
От
представената по делото медицинска документация е видно, че при изписването от
болничното заведение, ищцата е трябвало да посети два контролни прегледа при
специалист, на които да проведе и образно изследване, за да се проследи
възстановяването й, както и на 35 ден да се
свалят фиксаторите.
Доказателства за провеждането на тези контролни прегледи не са ангажирани.
В
открито съдебно заседание, проведено на 05.10.2020 г. е изслушана свидетелката Р.С.Я.,
*** на ищцата. Тя излага сведения, че е била с пострадалата в болницата като
придружител. Ищцата била „цялата в синини. Имаше рана по главата, шито по
главата.“….. „Имаше железа по ръката.“ Според свидетелката и след изписване от
болницата, ищцата се оплаквала от световъртежи по главата, главоболие, лежала на
леглото. С имплантите стояла около 40 дни. и след махането им се подложила на рехабилитация.
Ищцата не ходела на работа за период от четири месеца. И към настоящия момент,
според свидетелката, ищцата не може да си движи ръката, страда от постоянно
главоболие, изпуска чинии.
Тези
показания се потвърждават и от показанията на свидетелката П.С.А., също *** на ищцата. Тя заявява, че
посетила *** на следващия ден след приема й в болницата, където „цялата беше
подута, с шина на ръката, с главоболие. Много зле гледката беше. С железа,
имаше операция на ръката с железата. След като я изписаха от болницата, на
домашно лечение, на легло, неподвижна. Ние се грижехме за нея. Не може да ходи
до тоалетна. Ние се грижехме със *** ми. Четири месеца на легло, не може да
става. След 40-ия ден й махнаха железата. След това отидохме една седмица на
раздвижване в Хисаря и продължиха да правят раздвижване на ръката. Сега е със
световъртеж. Не може да движи ръката. Като хваща нещо, изпуска го. Като има
шум, като увеличим звука на телевизора, започва да я боли главата. Постоянно е
с болки и със световъртеж.“
Независимо
от близката връзка с ищцата на двете свидетелки, която предполага вероятната
заинтересованост от изхода на делото, съдът кредитира показанията им. Същите
почиват на преки и непосредствени възприятия от случилото се и не противоречат
с останалите събрани по делото доказателства. Съдът намира за житейски
обоснован и нормален факта, че именно двете *** са били най-близко до
пострадалата през целия период на нейното възстановяване.
Съдът
намира, че от така събраните по делото доказателства, се установява, че в
резултат на настъпилото ПТП, ищцата е претърпяла неимуществени вреди – болки и
страдания от настъпилата и подробно описани по-горе травма. Същите са били със
силен интензитет при настъпване на произшествието и постепенно намаляващ такъв
с напредване на възстановяването. Установи се от изслушаната експертиза, че е настъпило
частично усложнение при възстановителния процес, съчетано с неговото по-дълго продължаване
- към момента на извършване на прегледа от вещото лице, ищцата е все още с
намален захват и частично ограничаване в движенията на ръката. Перспективите обаче
са за трайното й и пълно възстановяване. Същевременно, настъпилото ПТП
безспорно е променило начина на живот на ищцата за период от време от четири
месеца като е нарушен неговия обичаен ритъм – същата е прекъснала работата си,
наложил се е период на лечение в болнични и домашни условия. Ищцата не е могла
да се обслужва норма при престоя си в болницата, както и за месец след
изписването й, а посоченото е довело до промяна в начина на живот и на нейните ***.
Така
описаните негативни последици, имуществени и неимуществени вреди, съдът приема,
че са пряко и непосредствено вследствие от настъпилото ПТП.
При
това положение е налице фактическия състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД за
ангажиране отговорността на причинителя им.
Не
се спори по делото, че гражданската отговорност на водача на автомобила, е била
застрахована при ответното застрахователно дружество. Безспорно е установено от
коментираните по-горе доказателства
настъпилите за ищцата неимуществени вреди – физически и психически
травми от настъпилото произшествие, както и причинно следствената връзка с
поведението на водача на описания автомобил. Ето защо, налице са всички
елементи за ангажиране на отговорността на водача, като причинител на вредите,
респ. на неговия застраховател – ответник по прекия иск.
По
делото е прието като доказателство /л.77/ искане от ищцата, чрез пълномощника й
адв. А.Б., за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение с входящ
номер на ответното дружество от 07.12.2019 г. Не се представиха доказателства
такова парично обезщетение да е определено и изплатено.
Относно
размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Съгласно
чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Това понятие не е абстрактно, а е свързано всякога с преценка на
обективно съществуващите конкретни обстоятелства, както и на общественото
разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество.
Следователно, справедливо обезщетение за неимуществени вреди, означава да бъде
определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от
конкретното увредено лице емоционални, физически и психически сътресения, които
съпътстват живота му за определен по-кратък или по-продължителен период от
време.
Воден
от изложеното, съдът отчита обективно съществуващите, конкретно изложени
по-горе обстоятелства във връзка с вида и характера на причинените на ищцата
физически травми, както и интензитета на причинените болки и страдания и
тяхната продължителност.
Ищцата
е получила процесните травми, които са довели до две оперативни намеси,
невъзможност да движи ръката си за период от време от минимум един месец, бил е
променен, както нейния начин на живот, така и на *** й.
Претърпените
от ищцата болки и страдания са били интензивни в момента на настъпване на
произшествието като постепенно са отшумели. Техния интензитет се потвърждава и
от показанията на изслушаните свидетели. Следва да се отчете, че
възстановителния процес като краен резултат не е приключил, а ищцата не е
напълно възстановена – обхвата на движение на пострадалата ръка е ограничен,
намален е захвата й.
Едновременно
с това, съдът приема, че в резултат на произшествието, ищцата е претърпяла
неблагоприятна промяна на начина й на живот. Същата е жена в трудоспособна
възраст с начин на живот, който внезапно е бил променен. От една страна, в
значителен период от време от четири месеца същата е била във фактическа
невъзможност въобще да се обгрижва сама, нуждаела се е от помощ, с което е
променен начина на живот и на *** й. От друга страна, настъпването на травмата
и наложителното домашно лечение, са довели до необходимост от временно
преустановяване на трудовата й дейност и липса на доходи от нея.
При
така установените болки и страдания от причинените физически травми, както и
неудобства, породени от промяната в начина на живот от момента на травмата, до
пълното приключване на оздравителния процес,
съдът намира, че справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД,
което според настоящия състав кореспондира и на икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, и на установената съдебна практика по
сходни случаи, е в размер на 25 000 лева.
За
да определи посочения размер, съдът отчита обстоятелството, че оздравителния
процес не е приключил и е с малко по-дълга от обичайната за този род травми
продължителност. Отчита се и обстоятелството, че за претърпените травми ищцата
е претърпяла оперативно лечение на два пъти за период от две години, както и свързан
с това болничен престой. Наред с това, съдът се съобразява и с обстоятелството,
че на ищцата е причинена фрактура на един крайник, с обичайни за такъв вид
травми охлузвания и натъртвания, но не и с причинени други телесни повреди,
както и с присъдените размери на обезщетения за такъв вид травми в съдебната
практика към настоящия момент и настоящата икономическа обстановка.
Ето
защо, на основание чл. 432 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, съдът намира, че на
ищцата следва да се присъди обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди – болки и страдания, вследствие на претърпените травми, резултат от
процесното ПТП, в размер на 25 000 лв, като в останалата част до пълния
предявен размер от 50 000 лева, съдът намира иска за неоснователен и
недоказан, а възражението на ответната страна за неговата прекомерност – за
основателно.
На
ищцата следва да се присъди и дължимата законна лихва, определена на основание и
по размер съгласно чл. 429, ал.3 във вр. с чл. 497 и чл. 496, ал.1 от КЗ. В
този случай застрахователят дължи законната лихва за забава, считано от изтичане
на 3-месечния срока за произнасяне по направеното на 05.12.2018 г. искане за
определяне и изплащане на застрахователно обезщетение /л.77 и л.83 от делото/, т.е.
от 05.03.2019 г., до окончателното му изплащане, а не както е претендиран от
ищцата, считано от 27.11.2018 г.
Страните
претендират направените по делото разноски.
На
основание чл. 78, ал.1 от ГПК и чл.38, ал.2 от ЗА, предвид размера на
предявената претенция, както и съобразно уважената част от иска, ответното
застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати на адвокат П.К.,
САК – съдебен адрес:***, адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ищцата по настоящото дело, в размер на 640 лв. без ДДС.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати в полза на Окръжен съд Пловдив, дължимата държавна такса, съобразно
уважената част от исковете, в размер на 1000 лв.
На
основание чл. 78, ал.3 от ГПК ответното дружество има право на претендираните
от него разноски, съобразно отхвърлената част от исковете. Дружеството е представило списък на направените от него
разноски, съобразно който претендира адвокатско възнаграждение в размер на 2400
лв. Ищцата, чрез процесуалния си представител, е направила възражение за
прекомерност на това възнаграждение, което съдът намира за основателно. Предвид
размера на предявения иск, както и правната и фактическа сложност на спора,
съдът намира, че адвокатското възнаграждение на ответното дружество следва да
се редуцира до минимума, съобразно Наредба № 1 за адвокатските възнаграждения
или 1280 лв., като съобразно отхвърлената част от исковете се присъдят 640 лв.
без ДДС. Останалите претендирани разноски от ответника, са в размер общо на 760
лв., като на дружеството следва да бъдат заплатени от ищцата 380 лева.
Предвид
изложените мотиви, на основание чл. 432 от КЗ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, адрес: град София 1407, район Лозенец, бул. Дж.
Баучер 87, да заплати на Н.А.А. ***, съдебен адрес:*** – адв. П. К.,
обезщетение в размер на 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева, за претърпени
неимуществени вреди, физически и психически болки и страдания, от причинена травма
закрито счупване в долния край на лъчевата кост на дясна предмищница, настъпила
в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на
20.11.2018 г. в град
Хисар, на кръстовището между бул. Хр. Ботев и бул. Иван Вазов, на пешеходна
пътека тип „Зебра“, по вина на водача Г.К.А., управлявал лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № ****, за което същият е признат за
виновен с влязло в сила протоколно споразумение по НОХД № 7511/ 2020, Х-ти нак.
с-в на РС – Пловдив, за който автомобил и момент е налице сключена застрахователна
полица за застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗД „Бул Инс“ АД BG/02/118002773172
от 21.09.2018 г., ведно със законната лихва върху
така присъдената главница, считано от 05.03.2019 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в останалата му част до пълния предявен
размер от 50 000 лв., както и за присъждане на законна лихва върху
главницата, считано от 27.11.2018 до 05.03.2019 г.
ОСЪЖДА
ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, адрес: град София 1407, район Лозенец, бул. Дж.
Баучер 87, да заплати на адвокат П.К., САК – съдебен адрес:***, адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на Н.А.А. *** по т.д. №
1000/2019 г. на ПОС, съобразно уважената част от иска, в размер на 640 лв. без
ДДС.
ОСЪЖДА
Н.А.А. ***, съдебен адрес:*** – адв. П. К.,***, да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД,
ЕИК *********, адрес: град София 1407, район Лозенец, бул. Дж. Баучер 87, направените
по делото разноски, съобразно отхвърлената част от иска, в размер на 640 лева
без ДДС адвокатско възнаграждение и 380 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА
ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, адрес: град София 1407, район Лозенец, бул. Дж.
Баучер 87, да заплати по сметка на Окръжен съд Пловдив, дължимата държавна
такса, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, в размер на 1000 лв.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия: