РЕШЕНИЕ
№
260151
гр.Русе, 24.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, X гр. състав, в публично заседание на
31.08.2020 година
в състав:
Районен съдия: ДАРИН
ЙОРДАНОВ
при секретаря
КРАСИМИРА СТОЯНОВА като разгледа докладваното
от съдията гр. дело
№ 3760 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази:
Ищцата Г.В.Т. твърди, че на 23.10.2018 г. с ответника „Микро кредит“ АД са сключили
договор за кредит Кред Хоум
№***по силата на който й е предоставена сумата 2 000 лева при фиксиран лихвен
процент- 40,69 %, с годишен процент на разходите- 50,00 %, срок на погасяване- 48
седмици и седмична погасителна вноска в размер на 50,14 лева. Сключили и
договор за допълнителни услуги към заема, съгласно условията на който за
предоставяне на посочени в договора допълнителни услуги дължала заплащане на
седмични за срок в размер на по 12 лв. за периода от 48 седмици. Съгласно и
договора за допълнителни услуги към заема кредитодателя се задължил да финансира
и да разсрочи сключен с негово посредничество договор за застраховка „Защита“,
за което потребителят дължи към кредитодателя заплащане на седмични вноски от
по 33 лв. за срок от 48 седмици. В тази връзка „Микро кредит“ АД сключил с
ответника „Уника Живот“АД застраховка по пакет „Премиум Злополука“ с дължима еднократна премия в размер на
1584 лв. През м.май 2019 г. ищцата била уведомена че кредитодатеят
е цедирал вземанията си по договора за кредит на ответника „Агениция
за събиране на вземания“ЕАД. Ищцата усвоила изцяло сумата по кредита, но счита,
че договорът за кредит и договора за допълнителна услуга към него са нищожни.
Излага доводи, че договорените допълнителен пакет на услуги води до надвишаване
на допустимите лимити на ГЛП и ГПР по кредита. С оглед размера си уговореният
размер на лихвата по кредита сам по себе си противоречал на добрите нрави. Позовава
се на приетата през 2014 година норма на чл. 19 от ЗПК въвеждаща забрана за
договаряне на кредити с годишен процент на разходите над 5 кратния размер на
законната лихва. Излагат се икономически съображения свързан с бизнес модела на
този тип кредити и правни съображения във връзка със създадената практика на
кредиторите да поставят неизпълними изисквания за предоставяне на обезпечение,
като по този начин си гарантират допълнителна печалба и заобикалят
ограничението на чл. 19 от ЗПК. Счита, че договорът за кредит и договорът за допълнителни
услуги към него са сключени при нарушение на изискванията на член 11, ал.1,
т.10 и чл. 19, ал.1 от ЗПК. Съгласно чл.11, ал.1 т.9, т.10, т.11 и т.12 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит и договорът за допълнителни услуги към него били изцяло недействителни и
не пораждали права и задължения за страните по кредитното правоотношение.
Съгласно чл. 23 от ЗПК в тази хипотеза потребителя дължал само връщане на
реално получената сума, но не дължал лихва и други разходи по кредита. Г.В.Т.
иска от съда да признае за установено по отношение на ответника „Микро кредит“ АД, че договорът за кредит и договорът за допълнителни
услуги към него са нищожни, а в условията на евентуалност, ако искът за
нищожност на договора за допълнителни услуги не бъде уважен, да бъде прогласена
нищожността на чл.3.1 от договора за допълнителни услуги като противоречаща на
чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК. С оглед недействителността на същите
моли по отношение на ответника „Агениция за събиране
на вземания“ЕАД да бъде признато за установено, че не им дължи сумата в размер
на 2 108,48 лв. поради нищожността на договорите и поради това, че
кредитодателят бил цедирал на този ответник само вземанията си по договора за
кредит, но не и тези по договора за допълнителни услуги. С първоначалната искова молба се претендира и
нищожност на договора за застраховка по полица №*** г. като противоречаща на
закона. След оставяне на исковата молба без движение в частта по този иск
ищцата е предявила този иск за нищожност само срещу ответника „УНИКА ЖИВОТ“АД
поради противоречие с добрите нрави, изразяващо се в крайно неизгодни условия,
различаващи се драстично от обичайните на пазара на застраховки. Въз основа на
тези съображения ищцата моли за уважаване на предявените искове и за присъждане
на направените по делото разноски.
С оглед изложените фактически твърдения съдът квалифицира правно предявените
искове за цялостна нищожност на договор за потребителски кредит, договор за
допълнителна услуга към него и договор за застраховка „Защита“. Тези искове са
с правна квалификация чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ и чл. 26, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/.
Наред с тях е предявен и отрицателен установителен иск за недължимост на сума в размер на 2104,48 лв., които се претендират от втория
ответника по иск като неизплатена част от кредита след извършена в негова полза
цесия. Този иск е с правна квалификация
чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В условията на евентуалност се претендира за прогласяване нищожност на конкретна
клауза от договор за допълнителна услуга към договор за потребителски кредит.
Този иск е с правна квалификация чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. 10, ал.2 и
чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК.
Ответниците са подали отговори, с които оспорват предявените искове.
Излагат правни доводи за липса на законови нарушения при сключването на
договорите с ищцата и за това, че начина по който са формулирани задълженията
ѝ по тях не противоречи на добрите нрави. Молят за отхвърляне на исковете
и присъждане на направените по делото разноски.
За да се произнесе съдът съобрази
следното:
На 24.10.2018г. ищцата и
ответното дружество „Микро Кредит" АД са сключили Договор за
заем КРЕДИХОУМ № ***с дата 23.10.2018г.,
по силата на който кредиторът
ѝ предоставя в собственост заемни средства в размер на 2000,00 лв., при фиксиран лихвен
процент по заема 40,69 % на обща стойност за
периода 406,72 лв. и Годишен процент
на разходите/ГПР/ - 50%.
Договорно установеният срок за погасяване на
заема е 48 седмици със седмична погасителна
вноска в размер на 50,14 лв.
На същата дата ищцата и ответното дружество „Микро Кредит" АД сключват
и отделен договор за допълнителни услуги към заема КРЕДИХОУМ № ***/23.10.2018г.
Съгласно същия потребителят дължи заплащането на такса „Преференциално
обслужване" в размер на 576,00 лв., вносима на
седмични вноски от 12,00 лв. за срок от
48 седмици. Съгласно това
споразумение на ищцата се предоставя „преференциално обслужване“, състоящо се в
посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на
вноските от името иза сметка на клиента по банкова
сметка ***, безплатно внасяне на вноската директно в офис на кредитодателя;
преференциално одобрение и др., а също така и „Застраховка Защита Пакет
„ПРЕМИУМ ЗЛОПОЛУКА“. По делото е представен препис от застрахователна полица за
застраховка защита №МС ***на „УНИКА ЖИВОТ“АД, която не е подписана от ищцата.
Дължимата премия по същата е 1584 лв. с включен данък по ЗДПЗ.
На същата дата „Микро Кредит"
АД в качеството си на необвързан застрахователен агент се договорил със
застрахователното дружество
„Уника Живот" АД в полза на ищцата като застрахован да бъде сключена
застраховка по пакет „Премиум Злополука" с дължима еднократна застрахователна премия в размер на 1584,00 лв. със застрахователен
период една седмица и период на застрахователно покритие периода на действие на
договора за кредит, вносима на седмични вноски
от 33,00 лв. за срок от 48 седмици.
Съгласно
Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания/цесия/ от 16.01.2015 г. и Приложение 1 към него от 10.05.2019 г. заемодателят е прехвърлил вземанията си по
Договор за заем КРЕДИХОУМ № ***/23.10.2018г. в размер на 1086,20 лв. на цесионера
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, който става новия кредитор
на вземането по процесния договор.
Заемният ресурс в размер на 2000,00 лв.
е усвоен от
Г.В.Т. на 24.10.2018г., с договорен
срок за погасяване
48 седмици, със седмична погасителна вноска съгласно погасителен план към договора.
По делото е представено писмо /в препис на л.21/, с което „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД уведомява ищцата за цесията и изявява претенция
за заплащане на задължение по кредита в размер на 3 341,30 лв. Този
ответник се позовава на това, че ищцата е заплатила по кредита общо
1 243,76 лв., при което положение дължи сумата, която включва остатъци от
неплатени главница, лихва, цена за допълнителна услуга по пакет и застраховка.
Размерът на осъществените плащания по кредита от страна на ищцата се
потвърждава от заключението на вещото лице по приетата съдебно-икономическа
е-за - обща стойност 1243,76лв., с които са погасени следните задължения:
470,07 лв.- платена главница; 188,69 лв.- платена договорна лихва; 429,00 лв.-
платена застраховка и 156,00 лв.- платена услуга по пакет. Вещото лице
установява още, че уговорения с договора за кредит ГПР не надвишава максимално
допустимите размери по чл.19, ал.4 от ЗПК. Договореният ГЛП е около четири пъти
по-висок от годишния размер на законната лихва за забава. Това обстоятелство
обаче не води до недействителност на договора за заем, т.к. няма законово
изискване за ограничение до трикратния му размер, а кредиторът в рамките на
допустимия от закона ГПР е свободен да избира съотношението между ГЛП и други
такси и разходи по кредита. Вещото лице обаче установява, че в така установения
ГПР не са включени сумите, които се предвидени като дължими по силата на отделния
договор за допълнителни услуги към заема КРЕДИХОУМ № ***/23.10.2018г. С
включване на същите общият размер на задължението на ищцата за договорения
период от 48 седмици е 4 566,72 лв. (главница 2000,00 лв.+ договорна лихва
406,72 лв. + такса пакет „Преференциално обслужване" 576,00 лв. + таксата
по услугата по финансиране и разсрочване на застрахователната преми 1584,00 лв.
), като заемът се оскъпява годишно с 128,34 %. Вещото лице установява още, че с
включването на таксата пакет „Преференциално обслужване" и таксата по
услугата по финансиране и разсрочване на застрахователната преми размерът на
ГПР по кредита би бил 692,31 %.
С оглед на това съдът приема, че с това допълнително споразумение са
нарушени разпоредбите на чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК. Налице е
противоречие със закона, което води до цялостна недействителност на
допълнителното споразумение. Уговорените със същото допълнителни плащания не
представляват цена за отделна услуга, различна от главните задължения на
страните по договора.
Това допълнително споразумение противоречи не само на чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК, но и на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК, според които годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на МС на РБ, и когато има клаузи в договор, надвишаващи тези стойности
те се считат за нищожни. Видно от заключението на назначената по делото съдебно
икономическа експертиза включените като задължения по допълнителното
споразумение са общо 2160 лв./108% от главницата/ за период от 48 седмици,
което на годишна база заедно с договорната лихва води до ефективен ГПР по
кредита в размер на 692,31 %, което е около 14 пъти повече от допустимия ГПР.
Поради това съдът счита, че това допълнително споразумение противоречи и на добрите нрави. Свободата на
договаряне е ограничена от забраната за накърняване на добрите нрави. Дори и
неписани и неконкретизирани, те съществуват като общи принципи в правото. Един
от тях е принципът на справедливостта, който в гражданските правоотношения
изисква да се закриля и защитава всеки признат от нормите на правото интерес.
Договарянето в нарушение на добрите нрави е основание за нищожност на сделките
по чл.26 ал.1 от ЗЗД. Дали задължението за допълнителни такси по кредита излиза
извън пределите на нравствено допустимото следва да се преценява от аспекта на
присъщите им функции. Именно преценена от този аспект съдът приема, че реалният договорен ГПР е 692,31 %,
което води на извод за несправедливо
съглашение, създаващо предпоставки за неоснователно обогатяване. Въпросът обаче
е чe
по делото не е предявен иск за нищожност на това
основание, а само за нищожност поради противоречие със закона. При това
положение следва да се прецени дали по този начин се нарушават изискванията на
законовите разпоредби, посочени в чл.22 от ЗПК. Съдът счита, че това е така, но
само по отношение на изискванията на чл.11, ал.1 т.11 и т.12 от ЗПК :
„Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа…..
т.11. условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването;
т.12. информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по
срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един
момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план
посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези
плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е
фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно
договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията,
съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент
или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит“.
Видно е че погасителния план към договора за кредит не съдържа пълният
размер на задълженията на потребителя и в частност тези по договора за
допълнителни услуги. Видно е че това е съзнателна практика на кредитодателя
като по този начин се прикрива действителният размер на задълженията на
потребителя, действителния размер на ГПР и действителния размер на
погасителните вноски. С оглед на това съдът счита, че предявените искове за
нищожност на договора за кредит КредиХоум №***и договор
за допълнителни услуги към него следва да се уважат изцяло.
С оглед недействителността на двата договора и осъществените от ищцата
плащания и при съобразяване разпоредбата на чл.23 от ЗПК следва да се прецени в
какъв размер са непогасените задължения на същата, респ. доколко е основателна
претенцията й за недължимост на част от
претендираните от ответника „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД суми. От
заключението на вещото лице е видно, че тя е погасила 470,07 лв.- главница и
188,69 лв.- договорна лихва и така остава непогасена главница в размер на 1 529,93
лв. и непогасена договорна лихва в размер на 218,03 лв. или общо в размер на 1 747,96
лв. Освен това ищцата недължимо е платила още 585 лв. на основание нищожния
договор за допълнителни услуги, които следва да бъдат зачетени като погасяващи
действителните й задължения. В резултат на което същите следва да се намалят до
размер от 1 162,96 лв., при което положение претендираната от този
ответник горница до 3 341,30 лв. се претендира без основание и не се дължи от
ищцата. С оглед на това предявеният отрицателен установителен иск следва да се
уважи изцяло за претендирания размер от 2 104,48 лв.
По отношение на иска за нищожност на договора за застраховка по полица №***
г. срещу ответника „УНИКА ЖИВОТ“АД поради противоречие с добрите нрави,
изразяващо се в крайно неизгодни условия, различаващи се драстично от
обичайните на пазара на застраховки не се посочиха и представиха доказателства,
които да обосноват такъв извод. Не са представени доказателства за това каква е
средната пазарна цена на такъв тип застраховки, при което положение не може да
се направи извод че уговорената по полица №*** г. на ЗК „УНИКА ЖИВОТ“АД
противоречи на добрите нрави. С оглед на това съдът счита, че този иск е
недоказан и следва да се отхвърли изцяло.
Разноски:
Ищцата е освободена от държавна такса и е защитавана от адвокат безплатно
при условията на чл.38 ал.2 от ЗА. Поради това всеки от ответниците срещу които
са уважени предявени искове следва да заплати по сметка на Русенски районен съд
дължимата държавна такса по уважения иск, а на адвокат Д.Ф. - възнаграждение за производството в размер на
по 300 лева на основание чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата. Тези ответници
следва да заплатят по сметка на РРС и разноските за приетата по делото е-за. Ответникът
„ЗК „УНИКА ЖИВОТ“АД има право на разноски, но не е представил доказателства за
направата на такива и списък по чл.80 от ГПК, с оглед на което не следва да му
се присъждат.
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Г.В.Т. с ЕГН ********** с адрес *** от една страна и от друга страна „Микро
кредит“ АД, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Цариградско шосе“ №137, ет.3 и ЕИК ********* че сключените между
тях на 24.10.2018г. договор за кредит Креди Хоум №***/23.10.2018
г. и договор за допълнителни услуги към договор за кредит Креди Хоум №***/23.10.2018 г. са нищожни на основание чл. 22 от
Закона за потребителския кредит поради противоречие с чл.11, ал.1, т.11 и т.12
от Закона за потребителския кредит.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищцата Г.В.Т. с ЕГН ********** с адрес *** от една
страна и от друга страна ответника „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД –
София с ЕИК ********* че ищцата не дължи на ответника сумата в размер на
2 104,48 лв. – част от цедирано вземане на „Микро кредит“ АД по договор за
кредит Креди Хоум №***/23.10.2018 г. и договор за
допълнителни услуги към него.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.В.Т. с ЕГН ********** с адрес *** против „ЗК „УНИКА
ЖИВОТ“АД-София с ЕИК ********* иск – да се прогласи нищожноста
на договор за застраховка по полица №*** г. поради противоречие с добрите
нрави, изразяващо се в крайно неизгодни условия, различаващи се драстично от
обичайните на пазара на застраховки.
ОСЪЖДА „Микро кредит“ АД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ №137, ет.3 и ЕИК ********* да заплати по сметка на Русенски
районен съд държавна такса в размер на 160 лева. и 80 лв. - разноски за е-за.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД – София с ЕИК ********* да
заплати по сметка на Русенски районен съд държавна такса в размер на 84,18
лева. и 80 лв.- разноски за е-за.
ОСЪЖДА „Микро кредит“ АД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ №137, ет.3 и ЕИК ********* да заплати на основание чл. 38
ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Д.Л.Ф. възнаграждение в размер на 300
лева.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД – София с ЕИК ********* да
заплати на основание чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Д.Л.Ф.
възнаграждение в размер на 300 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Районен съдия: