Определение по дело №2030/2018 на Окръжен съд - Варна

  О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№………………../……………..2019 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Юлия Бажлекова

ЧЛЕНОВЕ:  Наталия Неделчева

мл.с. Никола Дойчев

 

 

като разгледа докладваното от съдията

въззивно гражданско дело № 2030 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по молба с вх. № 2547/21.01.2019г. от Ж.М.Ж. чрез адв. В.С., с искане за изменение в частта за разноските на Решение №2234/21.12.2018г. по настоящото дело.

В молбата се излага, че в полза на молителя следва да бъдат присъдени разноските по първия иск изцяло, които възлизат на 384.00 лева с ДДС, а не на 182.00, както са присъдени от ВОС. Моли за изменение на решението в частта за разноските и да бъде присъден пълния размер на заплатените за първия иск разноски в размер на 384.00 лева.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“, в който се посочва, че молбата е просрочена. По същество изразява становище за неоснователност на молбата с оглед съразмерността на отхвърления иск.

За да се произнесе по молбата, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, в срока за обжалване на решението, а ако съдебният акт е необжалваем - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение /определение по същество на спора/ в частта за разноските.

В настоящия случай, ВОС намира молбата за допустима, като съображенията за това са следните:

Решението подлежи на касационно обжалване в частта, в която е отменено решението на ВРС и е отхвърлена исковата претенция в размер на 5490,37 лева на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК. Доколкото препис от решението не е изпратен на молителя по аргумент от чл. 7, ал. 2 от ГПК, то и срокът за подаване на молба по чл. 248 от ГПК не е започнал да тече. Ето защо молбата следва да се приеме за допустима.

Разгледана по същество същата е частично основателна по следните съображения:

Районният съд е осъдил ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ да заплати на молителя сумата от 1092.00 лева разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, тъй като е уважил и двата предявени иска:

1) за сумата  1220.97 лева за положен и незаплатен извънреден труд за 207 часа за периода от 01.04.2015 г. до 30.11.2017 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143  ведно със законната лихва  на осн. чл.86, ал. 1 ЗЗД, считано от датата на завеждане на иска - 22.12.2017г. до окончателното изплащане на  сумата; 

2) за сумата 5490.37 лева  за  дължимо и неплатено  допълнително възнаграждение за положен труд по време на официални празници за 232 часа за периода от 23.12.2014 г. до 30.11.2017 г., ведно със законната лихва на осн. чл.86, ал. 1 ЗЗД, считано от датата на завеждане на иска - 22.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата;

Въззивният съд е потвърдил решението на районния съд в частта относно първия иск в размер на 1220.97 лева, и е отменил решението в частта относно втория иск за сумата 5490.37 лева, като е отхвърлил този иск.

Вследствие на това, въззивната инстанция е отменила решението на първоинстанционния съд в частта за разноските за сумата от 940.00 лева, която е част от общо присъдената от ВРС сума в размер на 1096.00 лева, тоест разноските са били редуцирани до сумата от 182.00 лева.

Съобразно изчисленията на съда, дължимите разноски пред първата инстанция са в размер на 198,66 лева ( (1092 лв x1220.97 лв) : 6711,34 лв). ВОС е присъдил сумата от 182.00 лева, за която вече има издаден изпълнителен лист в полза на молителя. Ето защо, следва да бъдат присъдени допълнително 16,66 лева разноски.

Отделно от горното, съдът констатира, че в диспозитива на постановения съдебният акт е посочено, че „решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК“. Единият от исковете по делото, който е отхвърлен от въззивния съд, е с материален интерес от 5490,37 лева – за заплащане на допълнително възнаграждение за положен труд по време на официални празници. Съдът намира, че постановеното от ВОС Решение № 2234/21.12.2018 г. в частта, в която е отменено решението на ВРС и е отхвърлена гореописаната искова претенция, подлежи на касационно обжалване, а не както погрешно е изписано, че решението е необжалваемо.

По горните съображения, настоящият състав намира, че следва да бъде открито служебно производство по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК и бъде отстранена допуснатата от въззивния съд очевидна фактическа грешка, като не е необходимо насрочването на открито съдебно заседание.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОПУСКА, на основание чл. 247 от ГПК, поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 3437/21.12.2018г., постановено по в.гр.д. № 2030/21.12.2018г. по описа на ВОС, като в същото вместо посоченото, че „Решението не подлежи на обжалване на осн. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК“ , ДА СЕ ЧЕТЕ „Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок пред ВКС от връчването му на страните, в частта, в която е отхвърлен предявения иск от Ж.М.Ж. срещу ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“, за заплащане на сумата от  5490.37 лева“.

 

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 от ГПК решение № 3437/21.12.2018г., постановено по в.гр.д. № 2030/21.12.2018г. по описа на ВОС, в частта за разноските, като постановява:

ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР да заплати на Ж.М.Ж. с ЕГН ********** допълнително сумата от 16,66 лева, представляващи направени разноски по гр.д. № 19363/2017г. по описа на ВРС.

 

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ :