Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 12.05.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, III-ти граждански
състав, в публично заседание на 12.04.2021, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията НИКОЛОВА
гр.дело №6629 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от М. *** К., ЕГН **********, адрес: ***,
чрез пълномощника си адв.*** - Адвокат от Адвокатска колегия ***,служебен адрес
- ***, съдебен адрес:*** против „Е.М.” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*****, в която се твърди следното : ищцата получила покана за
доброволно изпълнение по изпълнително дело № *** на ЧСИ *** с рег***, район на
действие Окръжен съд ***, с която била уведомена за издаден Изпълнителен лист
по ЧГД № 1016/2014г. на Районен съд ***, с който е осъдена да заплати олихвяема
сума - 470,25 лв. от 28.02.2014г., ведно със законовата лихва, която към
момента на изготвяне на поканата е 268,11 лв. и неолихвяема сума - 95,00 лв. в
полза на взискателя „Е.М.” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*****.
Изпълнителното дело е образувано по Молба вх.№ *** от 30.09.2019г. на
взискателя „Е.М.” ЕООД с ЕИК ***, въз основа на издадена Заповед за изпълнение
№541/04.03.2014г. и Изпълнителен лист от 12.06.2014г. по ч.гр.д. №1016/2014 на
Районен съд *** за главница 470,25 лв. по Договор за отпуснат стоков кредит № ***
от 28.08.2011г., ведно със законовата лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението 28.02.2014г. до окончателно изплащане на сумата,
както и 25лв. разноски. От издаване на Изпълнителния лист на 12.06.2014г. до
образуване на изпълнително дело № *** на ЧСИ *** с рег.№815, район на действие
ОКРЪЖЕН СЪД *** е изтекла абсолютната погасителна давност чл.110 от ЗЗД към
12.06.2019. В случая давността е изтекла преди депозирането на Молба вх. № ***
от 30.09.2019г. на „Е.М.” ЕООД с ЕИК *** до ЧСИ ***, с искане да бъде
образувано изп. дело *** на ЧСИ ***. Твърди се, че ищцата не дължи заплащане на
сумите по Изпълнителен лист, издаден на 12.06.2014г. от Районен съд гр.Плевен
по ч.гр.д. №1016/2014г. по описа на Районен съд - гр.Плевен, тъй като
вземанията по него са погасени по давност. С погасяването по давност на
главното вземане са погасени и произтичащите от него акцесорни вземания -
чл.119 ЗЗД, поради което искът следва да бъде уважен изцяло - както по отношение
на главницата, така и по отношение на лихвите. В този смисъл се посочва трайно
установена практика на съдилищата /Решение от 05.01.2008 г. по гр.д. № 615/2008
г. на Окръжен съд -Русе; Решение № 837 от 06.06.2008 г. по гр. д. № 127/2008 г.
на Врачански окръжен съд/.
Заявява
се, че с образуване на 30.09.2019г. на изпълнителното дело, давността не е
прекъсната, тъй като тя вече е била изтекла на 12.06.2019г. В случая, фактите настъпили след приключване
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание е предвидената от закона петгодишна давност за принудително
изпълнение на вземанията на „Е.М.” ЕООД с ЕИК*** по издадения срещу М.В.К. ЕГН**********,
Изпълнителен лист от 12.06.2014г. от Районен съд гр.Плевен по ч.гр.д.
№1016/2014г. по описа на Районен съд - гр.Плевен.
Съдът е
сезиран с искане да постанови решение, с което
да признае за установено, че М.В.К., ЕГН**********, не дължи поради
погасено по давност право на принудително изпълнение на „Е.М.” ЕООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:*****, главница 470,25лв. от Договор за
отпуснат стоков кредит № *** от 28.08.2011г., ведно със законовата лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението 28.02.2014г. до
окончателно изплащане на сумата, както и 95лв. разноски, по Изпълнителен лист
от 12.06.2014г. издаден от Районен съд - гр.Плевен по ЧГД № 1016/2014г. на
Районен съд ***, на основание чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 110 от ЗЗД.
Претендират
се разноски.
В срок е
депозиран писмен отговор от „Е.М.” ЕООД, ***, чрез адв. ***, *** адвокатска
колегия, адрес за съобщения и призовки: ***, с който искът се оспорва и се
твърди следното : на първо място се заявява, че искът е недопустим следва да се
основава единствено на нововъзникнали факти, т.е. следва да се прецени дали от датата
на последното валидно изпълнително действие са изминали пет години, в които
вследствие бездействие на ответника, вземането по изпълнителния лист е погасено
по давност. Няма съмнение, че с кратката тригодишна давност се погасяват
вземанията за обезщетение за забава - чл.111, б. б) и б. в). Налице е спор в
съдебната практика по отношение на претенцията за разноски, като се възприема
становището, че вземането за разноски се погасява с изтичане на петгодишен
давностен срок. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, когато взискателят в
продължение на две години не поиска извършване на нови изпълнителни действия,
изпълнителното производство подлежи на прекратяване(настъпва т.нар. перемпция).
Съобразно задължителните указания на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС без правно значение е дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като този акт
има декларативно, а не конститутивно значение. Прекратяването на изпълнителното
производство настъпва по право, като новата давност започва да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. В т.10 на
ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че не случайно
законодателят е уредил отделно хипотезата на чл.116, б. "в" ЗЗД
относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за
спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес. Тези правила са
неприложими при прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително
изпълнение по чл. 116, б. "в" ЗЗД не защото ефектът на спирането в
този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на
давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването. По силата на чл. 116, б.
"в" ЗЗД давността се прекъсва е предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т.10 от ТР №2/2013 от
26.06.2015 г. по т.д. №2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително тълкуване,
погасителната давност не спира докато трае изпълнителният процес. При изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Същинско изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б.
"в" ЗЗД е налице само в случай, че е налице реално засягане на
правната сфера на длъжника. Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи,
но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
същинското действие за принудително изпълнение. В този смисъл е и съдебната
практика, съгласно която молбата на взискателя за извършване на определено
изпълнително действие не прекъсва погасителната давност, а само предприемането
на изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Налице е и
друго становище в съдебната практика, че самото искане на взискателя за
предприемане на определено изпълнително действие прекъсва погасителната
давност. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия
в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. В изпълнителния процес давността не спира,
защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни
способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови
изпълнителни способи). С цитираното ТР е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980
г., според което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният
процес относно принудително осъществяване на вземането. В доктрината и
съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т.нар. перемпция настъпва по силата на закона,
а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни
факти.
Посочва
се, че в случая в исковата молба е посочено, че от датата на издаване на
изпълнителния лист 12.06.2014г. по ч.гр.д. № 1016/2014г. до 30.09.2019г. -
датата на която е постъпила молбата за образуване на изпълнително дело №*** по
описа на ЧСИ *** е изтекла абсолютната погасителна давност по чл.110 от ЗЗД към
12.06.2019г. Твърдение, което се оспорва, т.к. през този период от време ищецът
е пропуснал факта, че на 18.03.2015г. е образувано изпълнително дело №
698/2015г. по описа на ЧСИ *** с рег. *** с район на действие ОС Стара Загора
на основание издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.№1016/2014г. по описа на РС
Плевен. На основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК изпълнителното производство е
прекратено, тъй като взискателят не е поискал предприемане на принудителни
действия в продължение на две години. Делото е прекратено на 15.10.2018г.
Съгласно задължителните разяснения по т.10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г.
на ОСГТК на ВКС “Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“
Постановената
след тълкувателното решение практика, в която се приема, че разрешенията,
дадени в т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. действат след постановяването му,
а до тази дата действа ППВС №3/18.11.1980г., съгласно което образуването на
изпълнителното производство прекъсва погасителната давност, като след това,
докато изпълнителният процес е висящ, давност не тече. В случая изпълнителния
процес е прекратен по силата на закона и съответно на срокът на погасителната
давност се счита, прекъснат с последното предприето валидно изпълнително
действие в какъвто смисъл е и съдебната практика.
Разпоредбата
на чл.439 ГПК предоставя възможност на заинтересованата страна да оспори чрез
иск изпълнението, основано на факти, настъпили след съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Счита, че не е
налице правопогасяващия факт, настъпил след издаването на изпълнителния лист,
какъвто характер има изтичането на предвидения в закона давностен срок.
Моли съда
да отхвърли предявения иск.
Прави се
възражение за прекомерност на разноските, претендирани от ищцата.
В о.с.з.
ищцата не се явява, представлява се от адв.П., който поддържа иска и навежда
доводи в представена по делото писмена защита.
В о.с.з. не
се явява представител на ответната страна, постъпило е писмено становище.
Съдът,
като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите
на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно, а това се установява и от приетите
доказателства по делото, че по образуваното на 28.02.2014год. ч.гр.д. №1016/2014год. по описа на ПлРС е
издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК срещу длъжника М.В.К.,
съгласно която същата следва да заплати на кредитора “***” ООД, с булстат ***,
със седалище и адрес на управление *****, представлявано от законния си
представител ****** - управител, чрез пълномощника си адв. ***, преупълномощена
от адв. *** – управляващ съдружник на “*** – АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО” – *** с
адрес на управление ***, *** главница в размер на 470.25 лв., дължима по Договор за отпускане на стоков
кредит №*** от 28.08.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението 28.02.2014 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 25.00 лв. за разноски по делото. В
заповедта е отразено, че вземането произтича
от следните обстоятелства: неизпълнено задължение по Договор за отпускане на
стоков кредит №*** от 28.08.2011г., сключен между “***” АД и М.В.К., по силата
на който ***” АД е предоставило на длъжника стоков кредит в размер общо на
604.80лв., а длъжникът се е задължил да възстанови получения заем чрез 12
месечни погасителни вноски, всяка от 56.45 лв. На датата на падежа и към
настоящия момент длъжникът не е изпълнил задължението си за плащане на
месечните вноски съгласно договора, поради което дължи на кредитора по
посочения по-горе договор за стоков кредит непогасена сума в размер на 470.25
лв. На 20.06.2012 г. първоначалния кредитор ***” АД прехвърля вземанията си от М.В.К.
на “***” ООД чрез договор за продажба на вземане /цесия/.
Заповедта
за изпълнение е влязла в сила на
11.04.2014год., а въз основа на същата е издаден Изпълнителен лист на
12.06.2014год. От влзане в сила на заповедта започва да тече в случая
5-годишната погасителна давност. Давностният срок, при който вземанията могат
да се погасят в случая, е 5-годишен за всички вземания по издадената заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, независимо дали той е за главница или за лихви,
т.к. съгл. чл.117 ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. Следва да се отчете, че в случая
се касае за вземания по влязла в сила Заповед за изпълнение, която новия ГПК /в
сила от 01.03.2008г./ приравнява на влязло в сила съдебно решение и не допуска
пререшаване на спора по исков път. Многобройна е съдебната практика, която,
базирайки се на отменения ГПК, сочи, че правните последици на акт по чл. 242 ГПК (отм.) не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес,
поради което срокът на новата давност по чл.117 ал.1 ЗЗД съвпада с давностния
срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, и разпоредбата
на чл.117 ал.2 ЗЗД не намира приложение.
При това положение се приема, че вземанията за лихви се погасяват с краткия
погасителен срок по чл.111 б. в от ЗЗД. В случая съдът намира, че тази практика
е неприложима, т.к. не се касае за издаден по стария ред изпълнителен лист, а
за изпълнителен лист по акт, приравнен на съдебно решение, и че за всички
вземания по този изпълнителен лист давността е петгодишна по правилото на чл.
117 ал. 2 от ЗЗД.
Установява
се, че преди да бъде образувано посоченото от ищцата в исковата молба
изпълнително дело, във вр. със същото вземане е било образувано изпълнително дело №698/2015год. по
описа на ЧСИ ***, с район на действие ОС-Стара Загора. Делото е
образувано въз основа на подадена молба от 18.05.2015год., с което започналата да тече давонст е спряла. Установява се, че по това дело не
са извършени валидни изпълнителни
действия, поради което следва да се приеме, че на 18.03.2017год. изпълнителното дело е прекратено по силата
на закона – на снование чл.433 ал.1 т.8
от ГПК. В случая е без значение дали
съдебният изпълнител е издал
постановление за прекратяване или не,т.к. същото няма конститувен характер, а само декларативно
действие. След датата на прекратяването, 18.03.2017год. е започнала да тече
нова давност, която изтича на
18.03.2022год. Или, второто изпълнително
дело №2257/2019год. по описа на ЧСИ ***, с район на действие ОС-Пленвен, е образувано преди да е изтекла давността. В случая и предвди крайния срок на същата, все още
взискателят разполага с възможността да извърши валидни изпълнителни действия, годни да
прекъснат давността и с оглед изложеното по-горе, предявеният иск
се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Наведените
в писмената молба на адв.П. доводи за неправилно и незаконосъобразно образуване на делото по описа на ЧСИ ***, с район на действие
ОС-Стара Загора са несъстоятелни и не
могат да окажат влияние на изхода на
делото. Няма доказателства за това
длъжникът по това дело/ ищец в процеса / да е напарвил искане до
ЧСИ да прекрати или приключи
принудителното изпълнение, респ. да е получил отказ, който да е обжалвал по предвидения
в чл.435 ал.2 от ГПК и сл. ред.
Установява се, че ищцата, в
качеството й на длъжник, е билао уведомена за това, че е образувано срещу нея изпълнителното дело №
698/2015год. по описа на ЧСИ ***-изпратеното до същата съобщение е връчено на нейния
баща *** – л.58, 59 от делото.
С оглед
изложеното, искът следва да бъде отхвърлен. В частта, с която искът е предявен за разноски за сумата над
25лв. - до претендираните като недължими 95лв., искът е недопустим и в тази
част следва да бъде оставен без разглеждане, респ. поризводството по делото в
тази част да се прекрати. Разноските над 25лв. касаят разноски по изпълнението
и са предмет на обжалване в производство по обжалване на действията на
съдебните изпълнители и не могат да са предмет на иск с правно осонвание чл.439
от ГПК.
При
този изход на делото на ищц;ата не се
дължат разноски, а ответникът не е
напарвил искане за присъждане на такива и не е представивл списък на основание
чл.80 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. *** К., ЕГН **********,
адрес: ***, с пълномощни адв.*** - Адвокат от Адвокатска колегия ***,служебен
адрес - ***, съдебен адрес:*** против „Е.М.” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:*****, иск на на основание чл.439 вр. чл.124 от ГПК за
признаване за устантовено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на
ответника поради погасяване на вземането по давност сумата : главница 470,25лв.
по Договор за отпуснат стоков кредит № *** от 28.08.2011г., ведно със
законовата лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
28.02.2014г. до окончателно изплащане на сумата, както и 25лв. разноски, за
които суми е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №1016/2014год.
по описа на Плевенски районен съд и за събирането на които е образувано
изпълнително дело №698/2015год. по описа ан ЧСИ *** с район на действие ОС-Стара
Загора и изпълнително дело №2257/2019год. по описа на ЧСИ *** с район на
действие ОС-Плевен, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН, като в частта, касаеща претенцията на ищцата за сумата 70лв. - разноски,
представляваща разликата между присъдените в заповедното производство 25лв. до
претендирантие 95лв., ОСТАВЯ иска БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като НЕДОПУСТИМ и ПРЕКРАТЯВА
в тази част производството по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: