РЕШЕНИЕ
№ 694
Пазарджик, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пазарджик - IX състав, в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | МАРИЯ КОЛЕВА |
При секретар ТОДОРКА СТОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КОЛЕВА административно дело № 20247150700021 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във вр. чл. 13, ал. 5 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП).
Образувано е по жалба на Д. В. В., с. Злокучене, обл. Пазарджик, срещу Заповед № ЗСП/Д-РА-С/6547/18.10.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Септември, с която му е отказано отпускането на целева помощ за отопление с твърдо гориво, потвърдена с Решение № 13-РД06-0035/15.12.2023 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“-Пазарджик. Релевирани са най-общо доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, по които се претендира отмяната му.
Ответникът – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“-Септември, чрез процесуален представител юрисконсулт Д. Д., изразява становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:
На 28.09.2023 г. Д. В. В. е подал заявление за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво, във връзка с което е изготвен социален доклад.
С обжалваната заповед № ЗСП/Д-РА-С/6547/18.10.2023 г., директорът на Дирекция „Социално подпомагане“-Септември е отказал на заявителя отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2023/2024 г., като е мотивирал акта си с това, че лицето не отговаря на условията по чл. 10, ал. 1, т. 7 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане (ППЗСП) и чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г., а именно, че няма 3-месечна регистрация в Дирекция „Бюро по труда“.
По делото е изискана и представена Заповед № РД-01-207/05.07.2023 г., с която министърът на труда и социалната политика е определил корекционен коефициент по чл. 2, ал. 3 от Наредба № РД-07-5/2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Представено е и известие за доставяне, с което на Д. В. е съобщено решението на горестоящия орган, както и в съдебно заседание бе представен опис със съответните баркодове на предадените на „Български пощи“ ЕАД препоръчани пратки.
При така установеното от фактическа страна и след като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от активно легитимирано лице - адресат на акта, за което оспорваният индивидуален административен акт е неблагоприятен, което обуславя правен интерес за подаване на жалба, поради което същата е допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения:
Заповедта е издадена от компетентен административен орган, в съответствие с правомощията, предоставени му с чл. 13, ал. 2, вр. ал. 1 ЗСП, в законоустановената писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, в т.ч. фактическите и правни основания за отказа за отпускане на целева помощ, чрез посочване на правнорелевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 10, ал. 1 ППЗСП. Заповедта е съобщена на заявителя чрез писмо с обратна разписка, като видно от известието за доставяне същото е получено лично от Д. В. на 23.11.2023 г. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя за допуснато нарушение, тъй като актът не му бил съобщен по реда на чл. 18а, ал. 7 АПК. Съгласно чл. 13, ал. 4 ЗСП заповедта за отпускане или за отказ от социални помощи се съобщава писмено на лицето, подало заявление, в 14-дневен срок от нейното издаване, с което органът е изпълнил законоустановения ред. Лицето е упражнило правото си на жалба, поради което не му е нарушено правото на защита, нито са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт.
Съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСП социалните помощи, сред които и целевите се отпускат след преценка на: 1. доходите на лицето или семейството; 2. имущественото състояние; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата и учебната заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства. В чл. 13 ЗСП е предвидено, че социални помощи се отпускат въз основа на заявление–декларация, подадено от нуждаещите се или от упълномощено от него лице. Помощите се отпускат със заповед на директора на ДСП или от упълномощено от него длъжностно лице след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социалната анкета, като право на месечна помощ имат лица и семейства, които отговарят и на допълнителни условия, регламентирани в Правилника за прилагане на закона и Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление.
Едно от тези допълни условия е посоченото в чл. 10, ал. 1, т. 7 ППЗСП, съгласно който помощта се отпуска, ако безработните лица са регистрирани в дирекциите „Бюро по труда“ най-малко 3 месеца преди подаване на заявление-декларацията за социална помощ. Видно от съдържанието на процесната заповед, целевата помощ за отопление на Д. В. е отказана именно с оглед на това, че същият не отговаря на условията посочи в чл. 10, ал. 1, т. 7 ППЗСП. Същият е регистриран в Дирекция „Бюро по труда“ на 11.07.2023 г., а заявлението-декларация е подадено на 28.09.2023 г., поради което не е налице условието на горепосочената разпоредба. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че към датата на издаване на обжалвания акт – 18.10.2023 г. лицето е имал необходимите три месеца на регистрация, доколкото както бе посочено нормата на чл. 10, ал. 1, т. 7 ППЗСП изисква наличие на най-малко три месеца преди подаване на заявлението. Иначе казано в случая материалният закон се съобразява към момента на подаване на заявлението-декларация, а не към момента на издаване на заповедта за отпускане или отказ на целева помощ.
По делото не е спорно, че към 28.09.2023 г. В. не е имал най-малко три месеца регистрация в Дирекция „Бюро по труда“, както и не са налице доказателства, че попада в кръга на която и да е от категориите лица по чл. 10, ал. 3-9 ППЗСП, за които по изключение това условие не се прилага и след като това е така, правилно е отказано търсеното подпомагане от жалбоподателя. Налице е отрицателна предпоставка по чл. 10, ал. 1, т. 7 ППЗСП за лицето, за което не е възникнало правото на целева помощ за отопление по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г., поради което заповедта се явява законосъобразна, а жалбата срещу нея като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и предявеното от процесуалния представител на ответника, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Агенцията за социално подпомагане сумата от 200 (сто) лв. по приложен списък и на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. В. В. срещу Заповед № ЗСП/Д-РА-С/6547/18.10.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Септември.
ОСЪЖДА Д. В. В., [ЕГН], с. Злокучене, обл. Пазарджик, [улица], да заплати на Агенцията за социално подпомагане, сумата от 200 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
| Съдия: | (П) |