О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№423/30.07.2020
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в закрито съдебно заседание на 30. 07.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия М.М.
в.ч.гр.д.№292/20г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид
следното.
Производството е по реда
на чл.274 и сл. от
ГПК.Образувано по подадена частна жалба от М.Л.А. чрез процесуалния й
представител адв.Б. Ж. против определение №820/02.03.2020г., постановено по
гр.д.№1443/19г. по описа на ВОС, гр.о., с което е прекратено производството по
делото на осн.чл.130 от ГПК.В жалбата се твърди, че определението е неправилно
по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и
делото върнато на първо- инстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по предяве- ните искове.
Въззиваемите В.П.Б. и М.Д.Б.
в депозирания отговор по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК чрез
процесуалния си представител адв.К.М. поддържат становище за нейната
неоснователност и молят обжалваното определение да бъде потвърдено.Претендират
разноски.
Съдът, след като
съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за
установено от фактическа и правна страна следното.
Производството по
гр.д.№1443/19г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по предя -вените от М.Л.А.
против В.П.Б. и М.Д.Б. главен иск за прогласяване
нищожността на договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в н.а.№48/20.10.2014г., с който М.Л.А. е прехвърлила на В.П.Б. по време на брака му с М.Д.Б. недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда, с идентификатор на обекта 10135.2560.400.1.70 по КККР на гр.Варна, одоб -рени 2008г., като
привиден и противоречие на прикрития с него договор за прехвър -ляне на имота
за предварително уговорено удовлетворение, по различен от предвидения в закона
начин, на ответника по договор за заем от 30.06.2014г. с императивна правна
норма - чл.152 ЗЗД, и при отхвърляне на
горния иск евентуален иск
с пр.осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на същия договор поради неизпълнение
на задължението на купувача за заплащане на продажната цена.
В исковата си молба
ищцата М.Л.А. излага, че на 20.10. 2014г. между нея и ответника В.П.Б., към
посочената дата и понас -тоящем в брак с ответницата М.Д.Б., е сключен договор,
обекти -виран в н.а.№48/14г., за покупко-продажба на недвижим имот с
идентификатор 10135.2560.400.1.70.Три месеца по-рано-на 30.06.2014г. между
ищцата и ответника е сключен договор за заем, по силата на който ищцата е
получила в заем сумата от 80 000лв., предназначена да послужи на ищцата да
заплати същото жилище.В договора са посочени и други големи суми, като заети
през 2012г.Цитираният договор за покупко-продажба е нищожен като
привиден.Посочената в същия продажна цена не е била изплащана, нито е било
предавано владението на ответника от ищцата, която е продължила да го обитава
необезпокоявано/вкл. извършила основен и скъп ремонт/ до края на м.08.2015г.,
когато владението й е било отнето от ответника по скрит начин.Привидният
договор за покупко-продажба прикрива нищожен договор, сключен при заобикаляне
забраната на чл.152 от ЗЗД за предварително уговаряне начин на удовлетворяване
на кредитора, различен от предвидения в закона.По силата на цитирания договор
за заем от 30.06.2014г. ищцата е следвало да върне заетата сума в срок до
31.12.2014г., като е била предвидена и възможност за удължаване на този срок с
една година при посочените в договора обстоятелства, вкл. финансовата й
затрудненост.Посочено е в т.6 от договора за заем, че страните са постигнали
съгласие заемополучателят да учреди за обезпечение на дълга в полза на
заемодателя договорна ипотека върху същия недвижим имот.В т.9 от договора,
обаче е предвидено обезпечението да бъде постигнато направо чрез прехвърляне на
собствеността върху недвижимия имот в погашение на част от дълга.Със сключения
от страните преди настъпване падежа на задължението по договора за заем
договор, обективиран в н.а.№48/14г., се е целяло заобикаляне забраната на
чл.152 от ЗЗД, а именно уговорил се е начин за удовлетворяване на ответника по
договора за заем, различен от предвидения в закона, т.е. не чрез учредяване на
ипотека, а чрез прехвърляне на собствеността, като ответникът ще остане
собственик на имота в случай, че ищцата не успее да му върне заетата сума и с
уговорката, че собствеността ще й бъде върната в случай, че успее да върне
заетата й сума.Това съглашение е противно на разпоредбата на чл.152 от ЗЗД и
води до нищожност на прикрития договор.Претендира се да бъде прогласена
нищожността на договора, обективиран в н.а.№48/14г., като привиден, прикриващ недействителен
на осн. чл.152 от ЗЗД договор.При отхвърляне на глав -ния иск/съответно
приемане, че той е действителен/ претендира договорът за бъде развален поради
неизплащане на продажната цена от купувача.
Идентичен иск като
горепосочения главен иск ищцата М.А. е предявила по гр.д.№835/16г. по описа на
ВОС, гр.о.С решение №1742/20.11.2017г. искът е бил уважен.Посоченото решение е
потвърдено с решение №37/27.03.2018г. по в.гр.д. №71/18г. по описа на ВАпС.С
решение №98/21.05.2019г., постановено по гр.д.№ 2853/18г. по описа на ВКС, ІІІ
гр.о., двете решения са обезсилени и производството по делото прекратено като
недопустимо.Безспорно при прекратяване на производ -ството като недопустимо по
това дело не е била формирана СПН.За да счете, че предявеният иск е недопустим
в решението на ВКС обаче е прието следното:
По искове на В.Б. срещу М.А.
за връщане на заетата по договор за заем сума и за заплащане на мораторна лихва
е образувано гр.д. № 1195/16г. по описа на ВОС.Искът за главницата от 267 546лв.
е бил предявен като частичен за 140 000лв.С решение №69/25.01.2017г. ВОС е
приел, че М.А. е изпълнила задължението си по т.9 от договора от 30.06.2014г.
да прехвърли собствеността на апартамент №70, с което е погасила част от дълга
в размер на 146 250 лв.Затова, след като е счел за основателно и възражение за
прихващане в размер на 13 775лв., е осъдил М.Андрева да заплати на В.Б.
остатъка от заета- та сума в размер на 107 521 лв./267 546-146 250-13 775=107
521/. Във въззивната си жалба срещу това решение М.А. не е оспорила установения
от първоинс- танционния съд факт на частично погасяване на дълга посредством
прехвърлянето на собствеността върху апартамента.Съответно във въззивното
решение №118/ 19.07.2017г. по гр.д. №203/17г. ВАпС е потвърдил извода на
първоинстанционния съд относно този факт.С определение от 31.07.2018г. по
гр.д.№4186/17г., ВКС, ІV гр.о. не е допуснато касационно обжалване на това
въззивно решение, поради което то вече се ползва със сила на пресъдено нещо.По
принцип силата на пресъдено нещо на решението преклудира всеки факт, от който
се извежда искане да се установи, че към деня на приключване на устните
състезания съдебно признатото право не е съществувало в полза на посочения в
решението негов носител с тези белези, които съдът е установил.В случая съдът е
определил размера на дължимото вземане по невърнатия заем, като е приел за
установено, че вземането е частично погасено посредством прехвърлянето на собствеността
върху апартамента.Този факт вече не може да се оспорва от страните по делото
заради формираната сила на пресъдено нещо.След като веднъж е съдебно
установено, че клаузата на т.9 от договора между страните представлява
действителна уговорка за даване вместо изпълнение, която погасява частично
дълга, ищцата губи правото да твърди нищожност на тази клауза.Съчетанието между
привидна и прикрита сделка представлява общ, неразривно свързан фактически
състав, обединен от преследваната от страните цел.Затова противо -речи на
логиката една единна сделка в някой случай да се приема, че е действителна като
даване вместо изпълнение, а в друг случай - че е нищожна, тъй като прикрива
начин за удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона.Ето защо
възприетият от съда факт на частично погасяване на дълга посредством даване
вместо изпълнение вече не може да се оспорва, тъй като имплицитно спорът за
действителността на клаузата се съдържа в предмета на гр.д.№1195/16г. на ВОС и
по него е формирана сила на присъдено нещо.Както е прието в т.5 на ТР №7/31.07.2017
г. на ВКС по т.д. №7/14 г. на ОСГТК, идентичност в предмета на две
противоречащи си съдебни решения е налице не само при пълен обективен и
субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато
са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото,
по който се формира сила на пресъдено нещо.Такъв е и настоящият случай и затова,
след като съдът по гр.д.№1195/16г. на ВОС е приел за частично погасено
вземането със стойността на апартамента, искането да бъде обявена за нищожна
тази клауза като противоречаща на чл.152 от ГПК вече е преклудирано със сила на
пресъдено нещо.Доводите на ответницата по касационната жалба против това
разрешение са несъстоятелни. Без значение е дали при защитата си по другото дело
тя се е позовала на факта на частично погасяване на дълга посредством
прехвърлянето на собствеността върху апартамента, след като съдът е взел
предвид този факт при постановяване на решението си.Това решение със съответния
извод за частично погасяване на дълга посредством даване вместо изпълнение е
влязло в сила и е породило своите последици, независимо дали е недопустимо или
неправилно.Зачитането на даването вместо изпълнение като факт, обхванат от
силата на пресъдено нещо не означава, че се придава такава сила на мотивите на
решението.Силата на пресъдено нещо се разпростира върху индивидуализиращите
белези на спорното право, включително върху неговия размер и частичното му
погасяване.Тъй като диспозитивът на решението не може винаги да обхване всички тези
белези, мотивите са допълнителен източник на данни относно предмета на
решението, когато не противоречат и изясняват този диспозитив.Процесуалните
действия и бездействия на М.А. по двете дела са довели не само до постановяване
на две противоречиви решения, но и до резултат, който накърнява принципа за
недопускане на неоснователното обогатя -ване в гражданското право.От една
страна тя вече е погасила част от дълга си по договора за заем със стойността
на апартамента според влязлото в сила решение, а от друга - заради прогласената
от въззивния съд нищожност на покупко-продаж -бата би получила обратно
собствеността върху този апартамент и би се обогатила без основание.Такъв
несправедлив резултат, постигнат с помощта на съда, не може да се допусне.
По тези съображения от
ВКС е прието, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като правото на ищцата
да претендира нищожност на покупко-продажбата е преклудирано със силата на
пресъдено нещо на решението по гр.д.№1195/16г. на ВОС.
Предвид така приетото в
цитираното решение и настоящият състав приема, че предявеният по
гр.д.№1443/19г. по описа на ВОС главен иск се явява недопустим поради
формираната СПН, посочена от ВКС.След като поради същата СПН следва да се
приеме и страните не могат да оспорват обстоятелството, че атакуваната сделка е
действителна и представлява даване вместо изпълнение/и с нея е погасен част от
дълга по сключен между тях договор за заем/, то недопустим е и евентуал -ният
иск, с който се претендира нейното разваляне поради неплащане на посоче -ната в
н.а. продажна цена.Ищцата не може да твърди, че сделката представлява
покупко-продажба на недвижим имот, защото, според същата СПН, сделката е такава
по чл.65 от ЗЗД.
Предвид съвпадане
крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд,
обжалваното определение следва да бъде потвърдено.На осн. чл.78, ал.3 от ГПК на
въззиваемата страна следва да се присъдят сторените от нея разноски в
настоящото производство, а именно сумата от 1000лв., представля -ваща
адв.възнаграждение, платено в брой, съгласно представения договор за правна
защита и съдействие от 03.07.2020г.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
№820/02.03.2020г., постановено по гр.д.№1443/19г. по описа на ВОС, гр.о.
ОСЪЖДА М.Л.А. ЕГН **********,
да заплати на В.П.Б., ЕГН **********, и М.Д.Б., ЕГН **********, сумата от
1000лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна
инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Определението подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба
пред Върховен касационен съд при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: