Р Е Ш Е Н И Е
№ 555
гр. Пловдив, 28 февруари
2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на четиринадесети
февруари, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА,
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ,
при секретаря Румяна Агаларева
и с участието на прокурора Мирослав Христев, като разгледа докладваното от
съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №117 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН),
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС) и чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин (Наредба №Н-18).
Централно управление
(ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), представлявано от юрисконсулт Боряна
Шишкова- пълномощник, обжалва Решение №2161 от 25.11.2019г. по Н.А.Х. дело №3271
по описа на Районен съд- Пловдив за 2019г., II-ри наказателен състав, с което е
отменено наказателно постановление (НП) с №422554-F466916 от 26.03.2019г.,
издадено от началник на Отдел “Оперативни дейности” (О”ОД”), гр. Пловдив, в
Дирекция “Оперативни дейности” (Д”ОД”), към Главна дирекция “Фискален контрол”
(ГД”ФК”), при ЦУ на НАП, с което на “Мусони България“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. “Генерал Гурко“,
ресторант “Хемингуей“ №10, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер
от 600,00 лева.
Претендира се отмяна на
решението поради неправилност и незаконосъобразност и постановяване на решение
по същество, с което процесното НП да бъде потвърдено.
Ответникът по делото- “Мусони
България“ ЕООД, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Мирослав Христев, изразява становище за основателност на
жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните
основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира
следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът намира за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства,
че е извършена проверка от служители на ГД“ФК“, при ЦУ на НАП, на 12.01.2019г.,
в периода от около 17:00ч. до около 20:45ч., на място в гр. Пловдив, пл. “Съединение“
№3, в ресторант “Мемори“, стопанисван от “Мусони
България“ ЕООД. В рамките на проверката е прието за установено, че в обекта е
въведено в експлоатация фискално устройство (ФУ), представляващо фискален
принтер (ФПр), модел “ISL 5011 KL”, с индивидуален номер (ИН)
на ФУ №IS013788 и номер на фискалната памет (ФП) №12016758, регистрирано в НАП с
рег.№3577031 на 06.10.2015г. В рамките на проверката е прието за установено, че
на 25.12.2018г. В.М.заплаща сумата от 100,00 лв., представляваща “капаро за
12.01.2019г. (юбилей)“. За направеното заплащане на сумата от 100,00 лева не е
издаден фискален бон от работещото в обекта ФУ, нито пък е издадена касова бележка
от кочан, отговаряща на изискванията на Наредба №Н-18. На В.М.е издадена
Квитанция към приходен касов ордер, серия С №0590142 от 25.12.2018г.
За резултатите от
проверката е съставен протокол за извършена проверка (ПИП), сер.
АА №0379310 от 12.01.2019г., като са дадени предписания в офис на НАП- Пловдив
на 16.01.2019г. да се яви управителят на дружеството ответник за съставяне на
АУАН (акт за установяване на административно нарушение), както и да представи КЛЕН
(контролна лента на електронен носител) ЕКЛ (електронна контролна лента) за 25.12.2018г.,
писмени обяснения за констатирана разлика по време на проверката между касовата
наличност и отчетените сума от ФУ и др.
На 16.01.2019г. в офис
на НАП- Пловдив се явява И.В.П.управител на “Мусони България“ ЕООД, който
представя изисканите документи.
За резултатите от
проверката е съставен ПИП, сер.АА №0381121 от
16.01.2019г.
Освен това, на 16.01.2019г.
се съставя и АУАН с №F466916, с който деянието на дружеството ответник, изразяващо
се в неиздаването на фискален бон от регистрираното в ресторант “Мемори“ ФУ за сумата от 100,00 лв.- “капаро за 12.01.2019г.
(юбилей)“, заплатена на 25.12.2018г. от В.М., се квалифицира като
административно нарушение по смисъла на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18, във връзка
с чл.118, ал.1 от ЗДДС.
По делото не са
ангажирани доказателства за подадено възражение против съставения АУАН, след
което е издадено процесното НП.
Районният съд правилно възприема
фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации
прилага закона правилно, като отменя оспореното пред него НП.
Понятието капаро се употребява в гражданския
оборот като синоним на “задатък”. Същността на задатъка е имотно благо, което едната страна дава на
другата в момента на сключване на договора в потвърждение на това, че договорът
е сключен и за осигуряване на неговото изпълнение. Нормативната уредба на задатъка се съдържа в чл.93 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) и същият намира най-широко приложение при сключване на
предварителен договор като гаранция, че ще бъде сключен окончателен договор.
Предварителните плащания (задатък, капаро, предплата,
депозит, гаранции и др.), извършени във връзка с бъдещи доставки, имат различни
облигационноправни функции- потвърдителна,
обезпечителна (гаранционна), обезщетително-наказателна
и др. За определяне на данъчното третиране на такива предварителни плащания обаче,
на първо място е нужно да бъде установено налице ли е конкретна доставка по
смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС, насрещна престация за
която се явява предварителното плащане. Само при наличието на ясно
идентифицирана доставка, по която извършеното предварително плащане
представлява насрещна престация, следва да се приеме,
че е налице авансово плащане по облагаема доставка. В този смисъл е и разпоредбата
на чл.25, ал.7 от ЗДДС, според която норма, когато, преди да е възникнало данъчно
събитие по ал.2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по
доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на
плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна
доставка, като в тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното
плащане.
Нужно е да се посочи, че в §50 на Решение на Съда
на Европейския съюз С-419/02 е постановено, че плащания за доставка на стоки
или услуги, които още не са ясно идентифицирани, не могат да бъдат предмет на
ДДС.
А в Решение на Съда на Европейския съюз С-277/05
съдът също напомня понятието за пряка връзка между доставената услуга и
получената за нея насрещна престация, при която
изплатените суми представляват една действителна насрещна престация
за доставена индивидуализирана услуга и това в рамките на правните взаимоотношения,
при които се разменят реципрочни престации.
В тази насока следва да се посочи, че в случая процесната ресторантьорска услуга
не е индивидуализирана по достатъчно ясен начин, с оглед на което и предвид посочената
практика на Съда на Европейския съюз, не може да се приеме за несъмнено установено,
че направеното в тази връзка плащане следва да бъде предмет на облагане с ДДС и
съответно на документиране по правилата на чл.чл.111а
- 120 от ЗДДС, сред които е и разпоредбата на чл.118 от закона, посочен във
връзка с нарушението по чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18.
Съдът на Европейския съюз подчертава, че задатъците не се окачествяват като възнаграждение за
получена доставка, когато са индикатор за сключването на договор, предполагат
доброто му изпълнение и могат да имат характер на обезщетение в предварително
определен размер.
Според основните принципи на гражданското право,
всяка една от страните по договор е длъжна да го спазва и изпълнява, както и да
извърши предвидените в него престации. Задължението
за спазване на договора не произтича от сключването на друго споразумение за
тази цел. Задължението за изпълнение на договора не зависи и от евентуално
обезщетение или неустойка, от обезпечаване или задатък,
а произтича от самия договор. Предвид обстоятелството, че задължението за
доставка на услуга произтича от договора за доставка, а не от платения задатък (капаро), не е налице пряка връзка между
доставената услуга и получената насрещна престация.
Аналогични са изводите в Решение №11121 от
12.08.2011г. на Върховния административен съд (ВАС) по дело №464/2011г., както
и в Решение №14999 от 8.12.2010г. на ВАС по дело №7287/2010г.
В първото решение се подчертава, че за целите на
ЗДДС, за да е облагаема, предварително платената сума следва да представлява
насрещна престация за предоставена услуга в рамките
на правоотношение, възникнало между страните. В този смисъл, следва да се
прецени дали срещу получената сума по договора е предоставена услуга. Задатъкът (капарото) не е съществен елемент от договора за
продажба на услуга, поради което възникването и изпълнението на облигаторното правоотношение не зависи от плащането или
неплащането на задатък. Ресторантьорската
услуга, предмет на процесния договор (сключен в устна, а не в писмена форма), се извършва във връзка и в изпълнение на същия, а
не заради и във връзка с платения задатък/капаро. Липсва
уговорка в процесната квитанция към приходен касов
ордер от 25.12.2018г., че капарото ще се приспадне от цената на (евентуално) предоставената
на 12.01.2019г. услуга. При това положение изпълнението на договора не включва
насрещна престация за внесения задатък.
Посочените съображения са допълнителен аргумент, че
плащането на капарото в настоящия случай не следва да бъде възприето като
авансово възнаграждение за процесната услуга.
В този смисъл са и дадените указания от
Изпълнителния директор на НАП, обективирани в Становище
№91-00-141 от 08.06.2012г. относно допълнение към становище за данъчно
третиране по ЗДДС на “задатък“ и други предварителни
плащания по доставки, според което: “…
при определяне дали едно предварително плащане по договор следва в аспект на
приложението на ЗДДС да се третира като аванс, следва да се има предвид и
следният критерий, който е с особено съществено значение: за да се определи
като авансово плащане за облагаема доставка за целите на ЗДДС извършеното
предварително плащане по договор следва да е насрещна престация
за доставка, която може да бъде ясно идентифицирана. В този смисъл е и Решение
на Съда на Европейския съюз C-419/02…“ “… Изложеното по-горе е валидно и за
данъчното третиране на суми, предварително платени по договор и за които не
може да бъде ясно идентифицирана доставката на стока или услуга, за заплащането
на която същите могат да бъдат отнесени, независимо от обстоятелството, че
паричната сума е предоставена на доставчика по такъв начин, че същият да може
да се разпорежда с нея. В подобни случаи до конкретизиране на точното
предназначение на плащането за облагаема доставка изискуемост на ДДС не
възниква… При условие, че е налице договореност между страните по наемното
правоотношение предварителното плащане да се приспадне от дължими от наемателя
наемни вноски, същото ще попадне в обхвата на ДДС и би имало характер на
плащане по доставката към момента, в който бъде постигнато съгласие за такова
приспадане. Към този момент ще възникне изискуемост на данъка. Ако при липса на
такава договореност сумата бъде приспадната от наемната цена, данъчното събитие
следва да се определи по общия ред на закона.“
Предвид гореизложеното, настоящият
състав на съда не констатира наличието на касационно основание, поради което касационната
жалба е неоснователна и не следва да бъде уважена.
По делото няма направени
искания за присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат
присъждани на страните.
Така мотивиран и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№2161 от 25.11.2019г. по Н.А.Х. дело №3271 по описа на Районен съд- Пловдив за
2019г., II-ри наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление
с №422554-F466916 от 26.03.2019г., издадено от началник на Отдел “Оперативни
дейности”- Пловдив, в Дирекция “Оперативни дейности”, към Главна дирекция
“Фискален контрол”, при ЦУ на НАП, с което на “Мусони България“ ЕООД, ЕИК
*********, е наложена имуществена санкция в размер от 600,00 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………