Р Е Ш Е Н И Е
№..............
гр.
София, 28.04.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 18 състав, в открито съдебно
заседание на седми април през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
съдия:
даниела попова
при секретар ИРЕНА АПОСТОЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия ПОПОВА гражданско дело № 2236 по
описа за 2020 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правна квалификация чл.430 от ТЗ, вр.чл. 79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД – за осъждане на ответника
да заплати суми, дължими по договор за кредит за покупка и довършване на
недвижим имот от 22.06.2007г.
Ищецът Ю.Б. АД
твърди, че между него и ответника В.А.Ч. бил сключен Договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL 23935/22.06.2007 г. (обезпечен с ипотека върху
апартамент), по силата на който на кредитополучателя е предоставен кредит в
размер на 65200 евро с краен срок за погасяване
228 месеца. Твърди, че на 04.07.2007 г. страните подписали и Приложение
№ 1, с което било удостоверено, че заемната сметка е открита на тази дата.
Подписани били и Допълнителни споразумения от 28.01.2010 г., 19.07.2010 г.,
28.07.2010 г., 29.12.2011 г., 30.01.2013 г. и 11.04.2014 г. Твърди, че съгласно допълнителните
споразумения главницата по кредита е преоформена като
всички дължими от кредитополучателя плащания във връзка с кредита, в т.ч и
просрочените главница, лихви и такси чрез натрупването им към редовната усвоена
и непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит, в
резултат на което главницата нараснала на 71118,90 евро. Твърди, че с Договор
за цесия за прехвърляне на вземания по договори за кредит „Ю.Б.“ АД е
прехвърлило на „Б.Р.С.“ АД на 12.09.2007 г. вземанията си, произтичащи от процесния договор за кредит, а впоследствие с Договор за
цесия от 05.03.2014 г. вземанията по договора били прехвърлени на ищеца.
Длъжникът бил уведомен за прехвърлените вземания. Твърди, че съгласно чл. 18,
ал.1 от Договора за кредит при непогасяване на която и да е вноска по кредита,
както и при неизпълнение на което и да е задължение по договора банката имала
право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като поддържа, че ищецът е
упражнил това право и това надлежно е съобщено на ответника. Поддържа, че
дължима била сумата от 64872,67 евро – главница, 17295,92 евро, от които
частично се претендират 9592,68 евро – възнаградителна
лихва, сумата от 7568,90 евро, от коти осе претендират 6690,07 евро – мораторна лихва, сумата от 155,42 евро – такси за периода
от 04.07.2017 г. до 16.02.2020 г., сумата от 133,50 евро – имуществени
застраховки за периода от 25.07.2017 – 16.02.2020 г., както и нотариални
разноски в размер на 717,18 лева.
Ответникът, чрез особения си представител, оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че
прехвърлянията на вземанията не са произволи действие, тъй като не са съобщени
на длъжника, както и това, че в резултат от сключените допълнителни
споразумения към договора за кредит се е достигнало до увеличаване размира на дължимата главница по кредита.
Съдът, като прецени
относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Съгласно
Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот № HL23935
от 22.6.2007 г. “Ю.Б.“ АД /предишно наименование
„Българска пощенска банка“ АД/, в качеството му на кредитор е отпуснала на В.А.Ч.,
в качеството му на кредитополучател, кредит в размер на 65 200 евро, е краен
срок на погасяване съгласно чл. 5, ал. 1 от договора - 228 месеца, при лихва и
други условия, подробно уговорени с договора за кредит.
Банката е
изпълнила задълженията си по договора за кредит, като е предоставила на кредитополучателя
договорената сума. Кредитът е усвоен по сметката на кредитополучателя в Банката
съгласно представените банково бордеро № 840035/4.7.2007 г. и банково бордеро №
640476/6.7.2007 г.
В чл.3 от Договора страните са уговорили дължимия лихвен процент /ал.1/,
както и дължима лихва при просрочие – ал.2. Чл.4 от
Договора регламентира дължимите такси – еднократна и ежегодна за управление,
както и еднократна такса за обработка на документи. Чл.14 регламентира
задължението на кредитополучателя да застрахова имуществото, прието като
обезпечение по кредита /ал.1/, а ал.3 на същата разпоредба позволява на Банката
при неизпълнение на това да преведе по сметка на застрахователя дължимата
застрахователна премия, след което да увеличи размера на задълженията на
кредитополучателя с тази сума.
Съгласно чл. 24, ал. 1 от Договор
за кредит за покупка и довършване на недвижим имот № HL23935
от 22.6.2007 г. страните са се съгласили банката
във всеки един момент от действието на договора, да има право едностранно да
прехвърли вземанията си, произтичащи от него на дружества или институции от
групата на Eurobank
EFG Group, включително на „Б.Р.С.” АД.
На 12.09.2007 г. с Договор за
цесия за прехвърляне на вземания по договори за кредит „Ю.Б.” АД в качеството
си на цедент прехвърли на „Б.Р.С.” АД, в качеството
му на цесионер, всички свои вземания срещу ответника,
произтичащи от Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот № HL23935
от 22.6.2007 г.
С Допълнително споразумение от
28.1.2010 г„ Допълнително споразумение от 19.7.2010 г., Допълнително
споразумение от 28.7.2010 г„ Допълнително споразумение от 29.12.2011 г„
Допълнително споразумение от 30.1.2013 г., сключени между ответника и Б.Р.С.АД,
във връзка с установени временни затруднения при обслужването на кредита,
страните са предоговаряли условията на отпуснатия
кредит.
С
Допълнително споразумение от 28.01.2010 г. страните
констатират, че към датата на сключване на споразумението задълженията на
кредитополучателя са общо в размер на 62 539.07 евро, които
включват: 442,31 евро
- просрочена главница; 950,85
евро -
просрочена лихва; 15,34 евро
- просрочени такси и 60 808,29 евро - редовна
главница, 322,28 евро
- редовна лихва. Кредитополучателят се
задължава да внесе еднократно сумата от 1 406,71 евро, с която
банката погасява задължения по кредита по своя преценка. Кредитополучателят се
съгласява сумата, представляваща разликата между погасената сума по т.Ш и общия
сбор на сумите за просрочена лихва и просрочена главница да бъде преоформена чрез натрупване към редовната главница по
т.1.3. Уговорен
е 12-месечен период
на облекчено погасяване, през който
кредитът се погасява на равни месечни вноски, определени в погасителен план към
споразумението. За периода на облекчено погасяване дългът се олихвява с
фиксирана годишна лихва в размер на 7,5% процента. Слея
изтичане на периода на облекчено погасяване дългът се погасява на равни месечни
анюитетни вноски като размерът им се определя с
погасителния план по T.V. Считано
от датата, следваща изтичането на периода на облекчено погасяване, непогасеният остатък
от дълга се олихвява с годишна лихва в размер на действащия към същата дата Базов лихвен процент (БЛП) за жилищни кредити в съответната
валута намален с 0,18 пункта.
С
Допълнително споразумение от 19.07.2010 г. страните
споразумяват да прекратят периода на облекчено погасяване. Натрупаните, но
неплатени лихви за редовна главница в рамките на периода на облекчено плащане
се преоформят в дължими. Върху дълга се начислява
годишна лихва, равна на договорената между страните за периода след изтичането
на действащия към момента период за облекчено погасяване.
С
Допълнително споразумение от 28.07.2010 г. страните
констатират, че към датата на сключване на споразумението задълженията на
кредитополучателя са в размер на: 1101,99 евро - просрочена
лихва; 84,92 евро
- просрочени такси и 61
911,42 евро -
редовна главница. Кредитополучателят
се съгласява всички просрочени суми да бъдат преоформени
чрез натрупване към редовната и непогасена главница. Уговорен е 12-месечен
период на
облекчено погасяване, през който се начислява фиксирана лихва в размер на 4,75%, като погасява
дълга на равни месечни вноски по 250 евро. След
изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва
начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва. След изтичане на
периода на облекчено погасяване върху общия размер на дълга след натрупването
на лихвата, се начислява годишна лихва в размер равен на сбора на действащия
към същата дата Базов лихвен процент (БЛП) за жилищни кредити в съответната
валута плюс договорна лихвена надбавка в
размер на 0,33 пункта.
С
Допълнително споразумение от 29.12.2011 г. страните
констатират, че към датата на сключване на споразумението задълженията на
кредитополучателя са в размер на: 346,13
евро -
просрочена главница; 935,49 евро - просрочена
лихва; 23,52 евро - просрочени
такси и 62 786,73 евро - редовна
главница. Кредитополучателят
се съгласява всички просрочени суми да бъдат преоформени
чрез натрупване към редовната и непогасена главница. Уговорен е 12-месечен
период на
облекчено погасяване, през който се начислява фиксирана лихва в размер на 5,99%, като погасява
дълга на равни месечни вноски по 320 евро. След
изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва
начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва. След изтичане на
периода на облекчено погасяване върху общия размер на дълга след натрупването
на лихвата, се начислява годишна лихва в размер равен на сбора на действащия
към същата дата Базов лихвен процент (БЛП) за жилищни кредити в съответната
валута плюс договорна лихвена надбавка в размер на 0,86
пункта.
С
Допълнително споразумение от 30.01.2013 г. страните
констатират, че към датата на сключване на споразумението задълженията на
кредитополучателя са в размер на: 0,16 евро - просрочена
главница; 436,96 евро
- просрочена лихва; 12,28
евро - просрочени
такси и 64 325,69 евро - редовна
главница. Кредитополучателят
се съгласява всички просрочени суми да бъдат преоформени чрез натрупване към
редовната и непогасена главница. Уговорен е 12-месечен
период на
облекчено погасяване, през който се начислява лихва в размер на БЛП за жилищни
кредити в съответната валута, намален с 1,72 пункта, като погасява
дълга на равни месечни вноски по 350 евро. След
изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва
начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва. След изтичане на
периода на облекчено погасяване върху общия размер на дълга след натрупването
на лихвата, се начислява годишна лихва в размер равен на сбора на действащия
към същата дата Базов лихвен процент (БЛП) за жилищни кредити в съответната
валута плюс договорна лихвена надбавка в размер на 1,38 пункта. Към датата на
подписване на настоящото споразумението БЛП за жилищни кредити в евро е в
размер на 8,2%.
С Договор за цесия за прехвърляне
на вземания по договор за кредит от 05.03.2014 г„ Б.Р.С.” АД в качеството си на
цедент е прхвърлил на „Ю.Б.”
АД в качеството му на цесионер всички вземания срещу
ответника, произтичащи от Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим
имот № HL23935 от
22.6.2007 г.
С Допълнително
споразумение от 11.04.2014 г.
страните констатират, че към датата на
сключване на споразумението задълженията на кредитополучателя са общо в размер
на: 455,46 евро
- просрочена главница; 520,33
евро -
просрочена лихва; 11,25 евро - просрочени
такси и 64 450,84 евро - редовна
главница. Кредитополучателят
се съгласява всички просрочени суми да бъдат преоформени
чрез натрупване към редовната и непогасена главница. Уговорен е 12-месечен
период на
облекчено погасяване, през който се начислява лихва в размер на сбора на
действащия към същата дата Референтен лихвен процент ПРАЙМ на банката за
жилищни кредити в съответната валута, плюс договорна надбавка в
размер на 1,82 пункта,
като през периода на облекчено
погасяване дългът се погасява на равни месечни вноски по 380
евро. След изтичане на периода на облекчено
погасяване се начислява годишна лихва в размер равен на сбора на действащия към
същата дата Референтен лихвен процент ПРАЙМ за жилищни кредити в съответната
валута, плюс договорна надбавка в размер на 4,95 пункта. Към датата на
подписване на споразумението Референтният лихвен процент ПРАЙМ за обезпечени
кредити в евро е в размер на 5.2% процента. Страните са се съгласили, че уговорките в
споразумението не засягат правата на Банката по договора за кредит в случай на
неизпълнение от страна на кредитополучателя /чл.6, ал.3 от Допълнителното
споразумение/.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от
Договора за кредит при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и
при неизпълнение на което и да е задължение по договора за кредит, банката може
да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. След извършена
справка в счетоводната система на „Ю.Б.“ АД било установено, че към 12.1.2018 г. е налице
трайно просрочие на дължими месечни вноски по Договор
за кредит за покупка и довършване на недвижим имот № HL23935
от 22.6.2007 г. в размер на 24 572, 29 евро,
поради непогасяване на 28 вноски за главница, считано от 10.10.2015 г. и 28
вноски за лихва, считано от 10.10.2015 г., при което банката е
обявила кредита за предсрочно и изцяло изискуем.
От заключението на
вещото лице по приетата ССчЕ се установява освен
това, че кредитът е изцяло усвоен със заверката на сметката на кредитополучателя
със сумата от 65 200 евро. Вещото лице установява, че дължимите от ответника суми по договора към
датата на подаване на исковата молба са – главница: 64 872.67 евро /с
капитализиране: 60 051.37 евро – без капитализиране, възнаградителна
лихва: 17 295.92 евро –за периода 10.07.2015г. до 17.02.2020г., 7 568.90
евро – лихва за просрочие за периода 10.07.2015г. до
17.02.2020г. , а дължимите и неплатени такси по договора са в размер на 296.73
евро. Установява освен това, че до 20.02.2020г. са начислени суми за
застраховка на имуществото, служещо като обезпечение по кредита, от които
незаплатени са 314.80 евро, а извършените разходи за нотариални такси във
връзка с договора за кредит са в размер на 717.18 лева.
Така установената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
Основателността на
предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно
възникнало между страните правоотношение,
елемент от съдържанието на което да е задължението
на ответника да заплати претендираната сума,
представляваща задължение по договор за заем, което предполага доказване на
изпълнението на задължението за престиране на такива
и настъпила изискуемост на
задълженията за заплащане на стойността им, както и релевирано
неизпълнение от страна на длъжника.
От представените по делото доказателства
съдът прие за доказано наличието на
заемно правоотношение между страните, изпълнение на задълженията на ищеца по него
– предоставяне парична сума, както и неизпълнение на задълженията на ответника
за връщане на сумите в уговорените срокове, поради което и на основание чл.18,
ал.1 от Договора, кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора за настъпването й, като в конкретния случай този
момент е получаване на преписа от исковата молба. Обстоятелството, че исковата
молба е връчена на назначения от съда особен представител на ответника – длъжник,
не е основание да се приеме, че уведомяването не се е състояло. Това е така,
тъй като няма законови основания, от които да следва извода, че назначените на
страните особени представители /адвокати/ осъществяват ограничено процесуално
представителство, различно от процесуалното представителство по пълномощие
уредено от чл. 32, т. 1 от ГПК.
Вярно е, че с договор за цесия от 12.09.2007г.
вземанията са прехвърлени на трето лице, след което с договор от 05.03.2014г.
са прехвърлени обратно на ищеца.
С
договора за цесия настъпва промяна в титуляра на едно
вземане. Съглашението между цедента /стар кредитор/ и
цесионера /нов кредитор/ е облигационно, води до
преминаване на правото от едно лице към друго в отношенията между тях и по
правило това е моментът на сключване на договора за прехвърляне на вземането.
Длъжникът не е страна по последния, но последиците на този договор го засягат,
тъй като с него се променя лицето, комуто трябва да изпълни задължението си -
длъжникът може и да не знае за изменението в субективния състав на
облигационното си отношение с цедента. Именно за това
и в защита на длъжника е въведено изискването за уведомяването му за
извършеното прехвърляне на вземанията. От момента на съобщаването от цедента
за станалата цесия длъжникът е уведомен както за наличието на договор за
прехвърляне на вземането, така и за личността на новия кредитор. Следователно
длъжникът се освобождава от отговорност, ако до получаване на съобщението
по чл.99, ал.3 ЗЗД престира на стария кредитор, а
след получаване на съобщението – на новия кредитор. В настоящия случай обаче
липсват доказателства ответникът да е изпълнявал задълженията си за плащане на
сумите по договора за кредит, поради което е ирелевантно
дали цесиите са му били съобщени или не. Вярно е, че при сключване на първото допълнително
споразумение към договора за кредит, ответникът е заплатил 1 406.71 лева.
Сумата обаче е отнесена за погасяване на задълженията му по договора и не се
поставя въпрос за неправилно извършено плащане. Доводите на ответника, че извършените прехвърляния на вземания не са породили
действие, тъй като не са надлежно съобщени на длъжника, в резултат от което в
полза на ищеца не съществува вземане по договора за кредит, са неоснователни.
Поради това съдът
приема, че между страните е възникнало кредитно правоотношение. Сключеният
между страните договор е потребителски –
страните по него са търговска банка – търговец по смисъла на § 13, т.2 ЗЗП –
ищец, а ответникът - потребител по смисъла на § 13, т.1 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) - физическо лице, което използва кредита за закупуване на
жилищна площ– т.е. за свои лични нужди, поради което към договора, в т.ч. и
анексите към него, ще се прилагат правилата за неравноправните клаузи по ЗЗП
(чл.143 и сл.), в сила от 10.06.2006г., за
които съдът следи служебно.
В
настоящия случай, ответникът навежда довод за нищожност на клаузите в допълнителните споразумения, с които страните са
уговаряли преоформяне на задълженията чрез натрупване
към редовната главница на просрочените лихви, такси, застраховки, в резултат от
което се е достигнало до увеличаване размера на дължимата по договора главница..
Както е посочено
в решение № 66 от 29.07.2019 год. по т. дело N 1504 по описа за 2018г. на ВКС, ТК, Второ отделение,
уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към
размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се
начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал.З ЗЗД, който е допустим
само при уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ.
Преструктурирането по чл. 13 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и
класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични
провизии за кредитен риск /отм./ не представлява предвидена в наредба на БНБ
възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл.10, ал.З ЗЗД. Олихвяването на
просрочено задължение за такси, вкл. чрез прибавяне на таксата към главница по
кредит, върху които се начислява възнаградителна
лихва, не представлява анатоцизъм по см. на чл.10,
ал.З ЗЗД. Уговорките в сключени допълнителни споразумения, по които страна е
физическо лице - потребител, за увеличаване на главницата чрез прибавяне на
изтекли лихви и начисляване върху тях на възнаградителни
лихви, са нищожни на основание чл.26, ал.4, във вр. с
чл.10, ал.З ЗЗД, тъй като е налице анатоцизъм,
доколкото Наредба № 9/03.04.2008г. /отм./ или друга наредба на БНБ не предвижда
възможност за олихвяване на изтекли лихви.
Поради
това съдът прие, че клаузите на чл.
IV от Допълнително споразумение от 28.1.2010 г., чл. 3, ал. 1 от Допълнително
споразумение от 28.7.2010 г., чл. 3, ал. 1 от Допълнително споразумение от
29.12.2011 г., чл. 3, ал. 1 от Допълнително споразумение от 30.1.2013 г и на
чл. 3, ал. 1 от Допълнително споразумение от 11.4.2014 г., с които страните са
уговорили преоформяне на дължимите суми по договора
за кредит чрез натрупване към редовната главница на просрочените лихви, са нищожни. Уговорки, произтичащи от
нищожни клаузи, не пораждат правно действие, следователно от тях не произтичат
валидни вземания за кредитора.
Наличието
на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата
нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи. В настоящия
случай договорът може да се прилага и без посочените клаузи, поради което
същият е действителен и страните дължат изпълнение на породилите се валидно от
същия права и задължения.
В
случая е налице валидно договорно отношение, по което ищецът е изпълнил
задълженията си – предоставил е парична сума, срещу задължение за връщането й
от ответника в уговорените срокове, ведно с дължимите лихви възнаградителна
и наказателна. По делото не бяха
ангажирани доказателства за плащане на дължимите по договора суми, възлизащи
/съгласно заключението на вещото лице по приетата ССчЕ/
на 60 051.37 евро главница /без
капитализация/, 17 295.92 евро –за периода 10.07.2015г. до 17.02.2020г. –
договорна лихва по чл.3 от Договора за кредит, 7 568.90 евро – лихва за просрочие за периода 10.07.2015г. до 17.02.2020г. -
санкционираща лихва по чл.3, ал.3 от Договора,. Не бе установено и изпълнение
на задълженията на ответниците да застраховат
служещото като обезпечение имущество, поради което и на основание чл.14 от
Договора, дължи на Банката и 314.80 евро – заплатени от последната застраховки,
както и извършените разходи за подновяване на учредените обезпечения по кредита
– заплатени нотариални такси за подновяване на ипотека 585.18 лева. Други суми
по договора не се дължат.
Ищецът претендира сума за такси по договора, които твърде да са дължими на
основание чл.4 от същия. В посочената разпоредба страните са уговорили
еднократна и ежегодна такса за управление на кредита. От заключението на вещото
лице се установява, че начислените такси по договора са в размер на 969.56
евро, от които са заплатени 540.86 евро. От заключението се установява и това,
че като „такса“ по договора, освен ежегодната за управление, ищецът е
начислявал и „договорена такса при просрочие“ в
размер на 435.77 евро. Макар
вземането да е наименувано „такса“, то срещу тази такса не се дължи никакво
поведение, а точно обратно – изискуемостта на това вземане следва автоматично
от момента на изпадане на длъжника в забава. В случая ищецът е начислявал,
освен уговорената в чл.3, ал.3 от договора санкционираща лихва за забава, и
такса при просрочие, с което е постигната забранена
от закона цел - да се присъди още едно обезщетение за забава. Констатираната
нищожност на основанието на претенцията в частта относно начисляваната такса
при просрочие, налага извод за недължимостта
й.
Недължима е и претенцията за заплащане на таксата
по чл.4 от Договора. Установено е от заключението на вещото лице, че
начислените такси за управление са в размер на 533.77 евро, а издължените –
672.83 евро, с които са погасявани и таксите при просрочие.
Платените от ответника такси следва да бъдат отнесени за погасяване на таксите
по чл.4 от Договора, при което същите се явяват заплатени и недължими.
Съдът приема, че са недължими и претендираните в настоящия процес нотариални такси във
връзка с извършените прехвърляния на вземания от страна на ищеца и с обявяване
на предсрочната изискуемост на кредита. В сключения между страните договор е
предвидена възможност за прехвърляне на вземанията на трето лице във всеки
момент по едностранна преценка на Банката и без да са предвидени конкретни
основания за това, свързани напр.с неизпълнение на задължения от страна на
кредитополучателя. Поради това не могат да му бъдат вменени и задължения за
плащане на извършени от ищеца разходи в тази насока, нито има основание за
ангажиране на отговорността му за извършените от банката разходи във връзка с
прехвърлянето на вземанията по договора за кредит.
Поради това съдът прие предявените искове с
правна квалифкация чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр.чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за основателни и
доказани в размерите, както следва: 60 051.37
евро главница, 17 295.92 евро –за периода 10.07.2015г. до 17.02.2020г. –
договорна лихва по чл.3 от Договора за кредит, 7 568.90 евро – лихва за просрочие за периода 10.07.2015г. до 17.02.2020г. -
санкционираща лихва по чл.3, ал.3 от Договора, 314.80 евро – заплатени от
банката застраховки по чл.14 от Договора, както и извършените разходи за
подновяване на учредените обезпечения по кредита – заплатени нотариални такси
за подновяване на ипотека 585.18 лева.. Искът за главница следва да бъде уважен
в посочения размер, акцесорните претенции за лихви и
заплатени застраховки по договора, заявени като частични, следва да бъдат
уважени изцяло, претенцията за извършени разходи за нотариални такси – до
посочения по-горе размер. Претенцията за такси по чл.4 от договора, заявена
като частична следва да бъде отхвърлена. Ответникът дължи и законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 20.02.2020г. до
окончателното плащане.
При този изход на делото, в тежест на ответника
следва да бъде възложена сумата от 16 052.06 лева – част от сторените от
ищеца разноски от 17 106.70 лева /заплатени ДТ, депозит за възнаграждение
на особен представител и ВЛ и адвокатско възнаграждение/, съразмерна на уважената
част от исковите претенции.
Така мотивиран, съдът
ОСЪЖДА В.А.Ч., ЕГН ********** да заплати на „Ю.Б.” АД /предишно наименование
„Българска пощенска банка“ АД/ с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
***.37 евро - главница по Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим
имот № HL23935 от 22.6.2007 г., ведно със законната лихва от 20.02.2020г. до
окончателното плащане; 9592, 68 евро /предявени като част от
17 295.92 евро/ - възнаградителна лихва по чл.3 от Договора за периода от 10.3.2017 г. до 16.2.2020 г.; 6690, 07 евро /предявени като част от 7 568.90 евро/ - мораторна лихва по чл.3, ал.3 от Договора за периода от 10.3.2017 г. до 16.2.2020 г.; 133, 50 евро /предявени като част от 314.80
лева/ - имуществени застраховки за периода от
25.7.2017г. до 16.2.2020г., 585.18 лева - заплатени нотариални
такси за периода от 31.5.2017 г. до 16.2.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата до
пълния предявен размер, а претенцията за заплащане на 155.42 евро /предявени като част от 296.73 евро/ - такси по чл.4 от Договора за периода от 4.7.2017 г. до 16.2.2020 г. – изцяло.
ОСЪЖДА В.А.Ч., ЕГН ********** да заплати на „Ю.Б.” АД /предишно наименование
„Българска пощенска банка“ АД/ с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
***, сумата от 16 052.06 лева –
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: