№ 10
гр. Русе , 24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов
Боян Войков
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно търговско дело
№ 20214501000009 по описа за 2021 година
Производство по глава ХХ „Въззивно обжалване“ от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А. чрез клон България гр. София и юрисконсулт Н.М. срещу
решение № 260431 от 19.11.2020г. по гр. д. № 1215/2020г. на Русенски
районен съд, с което частично са отхвърлени исковите претенции по чл. 422
ГПК срещу Я. Д. Х. както следва: за главница за разликата над 5580,88 лв. до
пълния претендиран размер 9020,03 лв., възнаградителна лихва в размер на
3923,81 лв. и 742,10 лв. мораторна лихва, начислена за периода от
20.12.2018г. до 11.10.2019г. Жалбоподателят счита решението за неправилно
в обжалваната част. Моли Русенския окръжен съд да го отмени в тази част и
да постанови друго решение, с което да уважи изцяло исковите претенции
срещу Я. Д. Х., както и да присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв.
Жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна по делото
против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд. След
указание от районния съдия жалбоподателят е внесъл държавна такса по
1
жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима. Същата е редовна -
съдържа реквизитите, посочени в чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7, както и необходимите
приложения, посочени в чл. 261 ГПК.
Препис от жалбата е изпратен на другата страна Писмен отговор е
подаден от адвокат Е.З. особен представител на Я. Д. Х.. Ответникът по
жалбата счита същата за неоснователна и моли въззивния съд да я остави без
уважение. Моли окръжния съд след като определи размера на адвокатското
възнаграждение за втората инстанция да осъди жалбоподателя да го заплати.
Русенският окръжен съд прецени правилността на
първоинстанционното решение в обжалваната част, доказателствата по
делото и доводите на страните и прие следното:
На 24 януари 2018г. страните сключили договор за потребителски заем
Plus-15674212, по силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А.
чрез клон България ЕИК ********* отпуска на Я. Д. Х. ЕГН **********
паричен кредит в размер 10000 лв. Кредитополучателят се задължил да върне
заема на 36-месечни вноски всяка в размер 508,36 лв. Годишният лихвен
процент е 33,12%, а годишният процент на разходите – 43,32%.
Кредиторът твърди, че кредитополучателят е изплатил 8 месечни вноски
до 20.11.2018г. След тази дата преустановил плащанията. Оставащите 28
погасителни вноски били обявени от кредитора за предсрочно изискуеми,
считано от 20.12.2018г. Кредиторът претендира главница 9020,03 лв.,
възнаградителна лихва 3923,81 лв., обезщетение за забава в размер на
законната лихва 742,10 лв.
Кредиторът изпратил на кредитополучателя на 8.04.2019г.покана за
плащане в 7-дневен срок на дължимите суми. Няма доказателство поканата да
е получена от кредитополучателя.
Договорът за потребителски кредит е напечатан с шрифт по-малък от
12, което нарушава изискването на чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския
кредит. Съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит неспазването на
2
чл. 10, ал.1 води до недействителност на целия договор.
Друго основание за недействителност на договора е неяснотата и
неразбираемостта на размера на дължимата лихва, разпределен на части в
отделните погасителни вноски. Посочен е процентът на годишната лихва, но
не и общия размер в лева, нито каква част от месечната вноска е лихва. Не е
посочен размера на лихвения процент на ден, както изисква чл. 11, ал. 1, т. 20
от Закона за потребителския кредит.
Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита – чл. 23 от Закона за потребителския кредит.
Първоинстанционният съд правилно е приложил Закона за
потребителския кредит и е извършил точни изчисления на оставащата за
връщане чиста стойност на кредита. Като правилно и законосъобразно следва
да бъде потвърдено решението в частите, с които се отхвърлят частично
установителния и евентуалния осъдителен иск.
Мотивиран така и на основание чл. 272 от ГПК Русенският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260431 от 19.11.2020г. по гражданско
дело № 1215 по описа за 2020г. на Русенски районен съд, V граждански
състав, в частта, с която съдът отхвърля предявения установителен иск за
сумите: главница над 5580.88 лв. до претендираните 9020.03 лв., 3923.81 лв.
възнаградителна лихва и 742.10 лв. законна лихва забава за периода
20.12.2018 г. - 11.10.2019 г. и в частта, с която съдът отхвърля евентуалния
осъдителен иск за заплащане на суми, произтичащи от договор за
потребителски паричен кредит № PLUS-15674212/24.01.2018 г.: 3439,15 лв. –
главница, ведно със законната лихва от предявяването на иска до
окончателното изплащане на вземането, 3923.81 лв. възнаградителна лихва и
742.10 лв. законна лихва забава за периода 20.12.2018 г. - 11.10.2019 г.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
3
едномесечен срок от връчването му на всяка страна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4