Р Е Ш
Е Н И Е
№2476 17.07.2020 г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, І-ви гр. състав в открито съдебно шести юли две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на
секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията ята гражданско
дело № 16493 по описа на ПРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с
правна квалификация чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът „Терем-Хан
Крум“ ЕООД с ЕИК *****е предявило иск против ответника Н.А.Д., ЕГН **********
за осъждането му да върне неоснователно получени суми в размер на 8 351,48
лева, изплатени му от ищеца за възнаграждения за периода 01.07.2014г. -
24.03.2015г., като управител на дружеството, съгласно договор за възлагане на
управление № 192 от 13.06.2014г., ведно със зак. лихва върху сумата от 8351,48
лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.08.2018г. до
окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че ответникът е заемал поста *******л на
ищцовото дружество, за периода 19.06.2014 г. – 24.03.2015 г., на основание ***************
на еднолично дружество с ограничена отговорност Терем-Хан Крум“ гр. Търговище,
чийто капитал е 100% собственост на Терем ЕАД, сключен между „Терем - Хан Крум“
ЕООД и ответника на 12.06.2014 година. Възнаграждението на управителя
било уговорено в член 20 от раздел V на договора на база Приложение № 2 към чл.
33 от Правилника за реда за упражняване правата на Държавата и търговските
дружества с държавно участие в капитала /ПРУДПТДДУК/.
По реда на
Правилника за реда за упражняване правата на Държавата и търговските
дружества с държавно участие в капитала /ПРУДПТДДУК/, в дружеството, била
извършена одиторска проверка относно начислените възнаграждения на всички
заемащи поста управители на „Терем – Хан Крум” ЕООД за периода 01.07.2014г. –
30.09.2015 година, като били констатирани допуснати грешки при изчисляване
размера на балните единици, довели до
определяне на по-високи възнаграждения, които били получени от
ответника, без да е налице за това правно основание, като по
този начин ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството със
сумата от 8 351,48 лева.
В писмения отговор ответникът, чрез
адв. Г., е направил възраженията, че искът за защита правата на дружеството е
по реда на член 145 ТЗ, че искът е погасен по давност, както и че ответникът не
е получавал недължими плащания. Не оспорва сключения договор за управление
между ищеца и ответника.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Страните не спорят, че за процесния период
ищецът е заемал управителското място в ищцовото дружество, като е получил от
дружеството процесната сума от 8351,48 лева, в която се включват
възнаграждения, обезщетение за неползван платен годишен отпуск и обезщетение за
неспазено предизвестие при прекратяване на договора. Няма спор и относно
обстоятелството, че възнаграждението на управителя се определя на база
показатели, определени в Приложение № 2 към чл. 33 от Правилника за реда за
упражняване правата на Държавата и търговските дружества с държавно участие в
капитала /ПРУДПТДДУК/, в които се включват и задължения на дружеството /т.6/, в
които се включват и задължения към доставчици, като под задължения към
доставчици се разбират задължения по договори за доставки и услуги, свързани с
производствено-стопанската дейност на търговското дежурство, като в случаите,
когато те се погасяват съгласно договорените за текущи и предишни периоди
срокове, се счита, че не са налице
просрочени задължения.
Изложените обстоятелства в
исковата молба говорят за наличие на
имуществено разместване на блага между ответника и ищеца, за което
разместване се твърди да е при липса на начално основание, с оглед на което
искът следва да се квалифицира по член 55 от ЗЗД. Възражението на ответника, че
се касае за управленски деликт е неоснователно, доколкото не се излагат
твърдения за претърпени вреди за дружеството от управлението на ответника, а за
неоснователно обогатяване, изразяващо се в разместване на блага, без да е
налице правно основание. В доказ. тежест на ищеца по предявен иск с правно
основание член 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е да докаже получаването на процесната
сума от ответника, а в тежест на ответника е да докаже основанието за
получаването на сумата.
В отговора на
исковата молба ответникът е направил възражение, че получената сума не била
недължимо платена, като впоследствие едва в писмената си защита го е доразвил, излагайки
доводи, че основание за получаване на сумата било предоставянето на
тримесечните отчети от управителя на
едноличния собственик на капитала за одобрение. В предоставените отчети се
съдържали както разходите, така и задълженията на ищцовото дружество, в това
число и размерите на начислените за получаване възнаграждения за управителя,
като след одобряването им от едноличния собственик на капитала, сумите се
отпускали от едноличния собственик на капитала за покриване на разходите, в
това число и за възнагражденията за управителя. Отделно от гореизложеното са
наведени доводи относно това, че посочените в експертното заключение разходи не
съществували просрочени задължения към трети лица за тримесечието, както и че
задълженията към Терем ЕАД не съставлявали задължения към доставчици, а се
явявали задължения между свързани лица.
По делото е изслушано и прието заключението на
вещото лице Л.К., което не е било оспорено от страните, прието е от съда като
компетентно и безпристрастна дадено, като от същото се установява, че посочените
в отчетите на дружеството бални единици били грешни, понеже ищцовото дружество
имало задължения към доставчиците „Асо Сириус“ ЕООД, Терем ЕАД и към Maschinenfabrik
Adolf Rabenseifiier GmbH & Co. KG. Според експерта балните единици, изчислявани по
тримесечия, съгласно т. 6 от приложение № 2 към чл. 33, ал. 2 следва да бъдат
нули, а не както е посочено по две бални единици, като се прави крайния извод,
че въз основа на така посочените погрешно бални единици на ответника са
начислени и същият е получил в повече сума от 8457,11 лева. Заключението се подкрепя от приложените
писмени доказателства – договор за охрана между „Асо Сириус“ и „Терем-Хан Крум“
ЕООД от 2013г.; договор за производствен опит от 2008 и 2013 г., с приложени
фактури и платежни нареждания, от които се установявят възникнали задължения на
ищцовото дружество към доставчиците, които не са били изпълнявани в
предвидените в договорите срокове. Неоснователно е възражението на ответника,
че задължението към свързано лице, не било задължение към доставчик, доколкото съгласно
счетоводния сметкоплан задълженията към доставчици по доставки към свързани
лица също се явяват пасив и се отнасят по сметка 405.
Правоотношението между ищеца и ответника почива на
сключен договор за управление на търговско дружество
с държавно
имущество, поради което не се касае за трудов договор, а за
договор за поръчка, който се
регламентира от нормите на гражданското и търговското право. Договорът е писмен, мандатен и съществена негова характеристика е
равнопоставеността на страните по него, поради което лицето, на което се възлага управлението няма качеството на работник или служител на
дружеството по смисъла на КТ, като дължимото възнаграждение е по
граждански договор, а не по трудов. Възнаграждението
на управителя на „Терем-Хан
Крум ЕООД е посочено в сключения договор за управление и се определя съгласно
правилата на член 33 от Правилника за реда за упражняване правата на Държавата и
търговските дружества с държавно участие в капитала, като начисляването на
възнаграждението следва да се обуславя от реалните конкретни показатели за
съответното тримесечие. Одобряването им от едноличния собственик на капитала,
каквото се твърди от ответника, но не е установено с конкретен писмен акт, не е
основание за получаване на възнаграждение, което не е съобразено с правния
порядък – Правилника, доколкото се касае за дружество с държавно имущество,
ерго за държавни средства. Неприложима е и нормата на член 293, ал. 3 ТЗ,
понеже не се касае за изявление по изпълнение на търговска сделка. Не се касае
и за добросъвестност на управителя, като на последния са му били известни
обстоятелствата относно неразплатени задължения към доставчици, доколкото същият
е подписвал част от договорите с тези доставчици - анекс 1 към договор за
охрана от 01.09.2014г.
С оглед изложеното по-горе
следва да се приеме, че ответникът е получил без правно основание процесната
сума, която следва да възстанови на ищцовото дружество, ведно със зак. лихва
върху неоснователно получената сума, считано от завеждане на исковата молба в
съда до окончателното й изплащане.
На ищеца ще се присъдят
разноските в производството, същите съгласно приложен списък на разноските,
възлизат в размер на 1 434,06 лева, които ще се възложат в тежест на ответника.
Мотивиран от изложеното,
съдът
РЕШИ :
ОСЪЖДА Н.А.Д., ЕГН ********** да заплати на „Терем-Хан Крум“ ЕООД с ЕИК **** неоснователно получена сума в размер на 8
351,48 лева, изплатени му от ищеца за възнаграждения, отпуск и обезщетение за
неспазено предизвестие при прекратяване на договора за управление № ********.,
в периода 01.07.2014г. - 24.03.2015г., ведно със зак. лихва върху сумата от
8351,48 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
08.08.2018г. до окончателното й изплащане, както и разноски в производството в
размер на 1434,06 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/ Анета Трайкова
Вярно
с оригинала!
Секретар:
Н.Н.