МОТИВИ: по ВАНД №- 581/21г по
описа на ПОС.
С решение №-
260154/02.02.2021г по АНД № 6378/20г по описа на П<С 17-ти н.с. обв. И.К.
е признат за виновен в това, че
на 04.06.2020г. в гр. Пловдив е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото-при словесен спор
по повод свое нарушение на правилата за движение по пътищата, ритнал задния ляв
калник на автомобил л.а.“Мерцедес“ с рег. № ***,, след което го преследвал с
висока скорост по улиците на града, след спирането му препречил свободния път зад него, за да не
може да потегли и предизвиквал вербално И. Б. П. към физическа саморазправа
помежду им - престъпление по чл. 325 ал.1 от
НК като на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, вр. с чл. 78А, ал.
1 от НК го е ОСВОБОДИЛ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му
НАЛОЖИЛ административно наказание ГЛОБА в размер на1000 /хиляда/ лева, като го е признал за НЕВИНОВЕН в същото време и на
същото място деянието да е извършено при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил „Мерцедес С 320“ с рег. № ***, негова собственост и
го е ОПРАВДАЛ по първоначално
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 325 ал. 3 от НК.
На основание чл. 378 ал. 4 т. 2 от НПК е ОПРАВДАЛ
обв. Р.К.,за това на 04.06.2020г. в гр. Пловдив да е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото - сигнализирал настоятелно с клаксона на управлявания
от него автомобил и присветвал с късите
и дългите му светлини, движейки се с висока скорост и в опасна близост зад л.а.“Мерцедес“ с рег. № ***, като след
спирането на последния в дясната лента за движение, спрял успоредно на него в
лявата от двете ленти за движение, препятствайки възможността му да потегли и
създавайки пречки за движението и на други превозни средства, като деянието е
извършено при управление на моторно превозно средство-лек автомобил „БМВ 530 “
с рег. № ***, негова собственост - престъпление по чл. 325 ал.3 вр. ал.1 НК.
Недоволна от решението е останала
РП Пловдив,която е внесла протест относно оправдателните диспозитиви по отношение на двамата
обвиняеми. В допълнителен такъв представя правни и фактически изводи за
необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт.
Срещу съдебното решение е депозирана въззивна
жалба от адв. Б. с искането да се отмени решението по отношение осъдителния
диспозитив спрямо И.Р..Счита,че доказателствата по делото не уличават
подзащитния му в авторство на деянието,поради липсата на обективни и субективни
признаци на това престъпление.
Пловдивският окръжен съд,въззивна инстанция приема за установено
следната фактическа обстановка,която счита,че не се оспорва от страните и която
първоистанционният съд е приел:
На 04.06.2020г. около
18.00ч. обвиняемите Р.К. и И.К. се
придвижвали със собствените си леки автомобили, съответно „БМВ 530w с per. № ***
и „Мерцедес С 320" с per. № ***, към автосервиз. Имали намерение да
оставят автомобила на Р.К. за ремонт. Двамата пресекли река Марица по моста на
бул. „Руски" в гр. Пловдив в посока от север на юг и веднага след него
завили по ул. „Мостова", водеща към бул. „Марица-юг". И.К. се движел
с колата си пред тази на брат си. Преди
кръстовището с бул. „Марица-юг" имало колона от чакащи автомобили. Л.а.
„Мерцедес" с per. № ***, управляван от св. И. П. по бул. „Марица-юг",
в посока от запад на изток, спрял и преотстъпил предимството си на превозното
средство, намиращо се пред колата на обв. И.К.. След като пропуснатият
автомобил се включил в движението по бул. „Марица-юг", обв. И.К. го
последвал, предприемайки ляв завой,тъй като останал с впечатление,че е пропуснат
като предходния автомобил. Движещите се по бул. „Марица-юг", в посока от
изток на запад автомобили обаче не спрели да пропуснат л.а. „Мерцедес С
320" с per. № *** и той спрял на платното за движение. Останала малка
пролука, през която св. И. П. успял да продължи направо по пътя си, като
същевременно подал сигнал с клаксона на автомобила си. Изминал кратко
разстояние и спрял така, че задната част на неговата кола била срещу задната
част на колата на обв. И.К.. В този момент именно обв.К. слязъл от автомобила
си, доближил се до л.а. „Мерцедес"
с per. *** и го ритнал с крак по задния му ляв калник.Тогава свидетеля П. му
извикал: „Ей, глупак!" през отворения прозорец на шофьорската си врата и
продължил движението си направо.
Обвиняемият Р.К. възприел от позицията си случилото се между брат му и
св. И. П. и последвал автомобила на последния по бул. „Марица-юг", в
посока от запад на изток. Тогава и И.К.
направил обратен завой и също тръгнал след тях.
Свидетелят П. с управлявания от него „Мерцедес" с per. № *** завил
надясно по ул. „Елиезер Калев" като забелязал, че след него на критична
дистанция се движи л.а."БМВ 530", управляван от обвиняемия Р.К.. В
този момент последния сигнализирал
настоятелно с клаксона на колата си и присветвал с късите и дългите й светлини.
П. първоначално си помислил, че може водачът на л.а. „БМВ 530" да е някой
негов познат, но после ускорил скоростта си, но и колата зад него направила същото,
продължавайки да го следва на минимална дистанция, придружено със сигнализиране
с клаксона и присветване със светлините. Тогава в огледалото за обратно виждане
свидетелят П. забелязал,че ги застига и другия автомобил,този управляван от
обв.И.К..Тъй като преди това му отнел
предимството се досетил, че водачите на двете следващи го коли са заедно.
Тогава решил и завил надясно по ул. „Янко Сакъзов" и спрял в дясната част
на платното, до магазин за риба на № 2, защото мястото му се сторило оживено и
безопасно за сигурността му.
След като св. И. П.
спрял, движещият се непосредствено зад него л.а. „БМВ 530", управляван от
обв. Р.К. също спрял вляво и пред него, в средата на платното за движение, така
че П. да не може да потегли напред.
От своя страна обвиняемият И. К.
спрял своята кола зад преследваната, така че тя да не може
да потегли назад. Свидетелят И. П. веднага слязъл от автомобила си с намерение
да избяга, предусещайки неприятно развитие на ситуацията. Тогава обвиняемите И.К.
и Р.К. тръгнали към него и той се
уплашил, че ще му нанесат побой, защото изглеждали с внушително телосложение,
много по-едро от неговото. Започнал да отстъпва назад, без да им дава гръб и се
качил на близкия тротоар. Тогава той
им им казал: „Не се приближавайте,
въоръжен съм!". Те продължили да настъпват към него и той извадил законно
притежаваното си огнестрелно оръжие-пистолет „Глок 19", калибър 9x19, и го
насочил в безопасна посока нагоре. Те го приближили и той им изкрещял: „Спрете
или ще стрелям!1'. Обвиняемите продължили да го обиждат с думите „путьо" и
други подобни, а И.К. го предизвикал към физическа саморазправа помежду им с
думите: „Тва ли вадиш ти, бе? Тва ли ти е мъжкото, бе? Яла да се направим там
отстрани, бе!". Като свидетелят П.
му отвърнал:"Ама какво съм ти казал аз, бе? Ти направи проблема!". На
което И.К. опонирал: „Ела тука с пистолета, бе! Мислех, че си ми дал път,
бе!".Докато св. П. държал в ръце пистолета си, обв. И.К. заснел с мобилния
си телефон видеоклип, от който били видни действията му. В това
време обв. Р.К. позвънил на
единния европейски номер и съобщил за лице, което го заплашило с пистолет.
Незабавно на посоченото от обвиняемия място бил изпратен патрул на 2 РУ при
ОДМВР-Пловдив е състав - С. Н. и С. Ш.. При пристигането им на
местопроизшествието св. И. П. вече бил прибрал пистолета в кобура на кръста си.
Всичко това било възприето от множество граждани възприели както опасното
движение на трите моторни превозни средства по ул. „Елиезер Калев" в гр.
Пловдив, така и последвалия вербален конфликт между обвиняемите и св. И. П. на
ул. „Янко Сакъзов". Свидетелката С. М. също сигнализирала на номер 112 за
случващото се.
Относно тази приета фактическа обстановка съдът е
посочил,че тя се установява от признанията на обв.И.К., дадени на съдебна фаза, както и от събраните в
хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 378, ал.2 вр. чл.
283 НПК доказателства- обяснения на обвиняемите,кредитираните показания на
свидетелите М. Т., А. Д., Ст.Н., Ст.Ш., В.Х.,
Ил.П., А.П. и П.М.,както и от заключение на авто- оценъчна експертиза,протокол
за оглед на веществени
доказателства,протокол за оглед на местопроизшествие ведно с приложен
фотоалбум, справки за съдимост, характеристични справки. Правилно според въззивният съд тези
доказателства са оценени като безпротиворечиви, еднопосочни и обективни спрямо
възприетата фактическата обстановка.Според съда
предвид този извод не се налага по-детайлното обсъждане на тяхното
съдържание,което от своя страна
въззивният съд намира като необоснован извод относно правилното приложение на материалния закон.
Настоящата съдебна инстанция приема,че с дефинираните действия на обвиняемия И.К. са
налице всички елементи от обективна и субективна страна на престъпния състав по
чл. 325, ал. 1 НК,но и че е осъществил
престъплението изпълвайки съдържанието
от изпълнителното деяние на чл. 325 ал.3 НК Установените фактически
обстоятелства за възникналия на
04.06.2020г словесен спор между него и
водача И. П. прераснали в действия по ритане на задния ляв калник на автомобила на П.,
след което последният е бил преследван
от И.К., с висока скорост, за не кратко
разстояние по няколко улици на
града,последвало принудително спиране,
за да не може П. да потегли,наред обидни
и предизвикателни квалификации и предизвикване към физическа саморазправа.Обоснованото представяне в атакуваното решение на правната страна от квалификация на чл. 325 ал.1 от НК се явява
и законосъобразно. В него правилно е прието,че действията на този подсъдим са
хулигански по смисъла на НК и на съдебната практика.Те са осъществени в случая по непристоен начин,
грубо нарушават обществения ред и спокойствие.Въззивният съд изцяло приема
изводите в съдебното решение,че цялостното поведение на И.К. е целяло да докаже себе си, да надделее и да
демонстрира своето превъзходство, с което изразява явно неуважение към
обществото. Настоящия съд приема, наред с извода в решението,че деянието разкрива висока обществена опасност което
обуславя осъществяването на състава на престъпното хулиганство, а не като
хулиганство по смисъла на УБДХ,но и
счита,че деянието е извършено при
управление на МПС. Обсъдените от
съда признаци на това деяние от обективната му страна сочат,
че то е извършено при изпълнение на дейност, реализирала характерните за
професията/дейността/ права и задължения, обективирани в конкретни действия или
бездействия, които в крайна степен касаят осъществяването на хулиганство при
управление на МПС. Предвид установената съдебна практика съдът е посочил,че
субект на престъплението, може да бъде всяко лице, което притежава качеството
водач на МПС. Съгласно т. 25 от ДР на ЗДвП водач на ППС е лице, което управлява пътно превозно
средство. Съгласно ППВС 1/83 под управление на МПС следва да се разбират всички
действия или бездействия с механизмите или приборите на моторните превозни
средства или машини. Предвид това са
очертани признаците на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 325, ал.3 НК: да представлява действие или бездействие с механизмите или приборите на
моторните превозни средства или машини, да е извършено в нарушение на правилата
на ЗДвП и грубо да нарушава обществения ред и да изразява явно неуважение на
обществото.
Според настоящия съд необосновано и в противоречие
с цитираната съдебна практика, възприетите
и кредитирани доказателства, първия съд
е обосновал извода,че в случая поведението
на И.К. е целяло да докаже себе си, да
надделее и да демонстрира своето превъзходство, с което изразява явно
неуважение към обществото,но без да е използвал МПС,тъй като не е допуснал
нарушение на ЗДвП. Въззивният съд намира,че е налице положителен отговор за осъществяването
на това деяние,тъй като чрез използвания от обв. И.К. лек автомобил е постигнат и осъществен вредоносния
резултат от деянието престъпно хулиганство. На следващо место разпоредбата на
чл. 325 ал.3 НК не е бланкетна и за
запълването на този фактически състав не е необходимо конкретизирането на вида нарушения на ЗДвП. Действията на този
подсъдим следва да се обсъждат в контекста на целия доказателствен материал от началото на инцидента, до неговия
край.Видно е че използвания от този обвиняем лек автомобил се явява
средството,за да настигне и препятства свободното придвижване на автомобила на П.-
в случая маневра на заден ход.
Въззивният съд не приема за правилни и обосновани
изводите в атакуваното съдебно решение спрямо
оправдаването на обв. Р. К. по така повдиганото му обвинение по чл. 325
ал.3,вр. ал.1 от НК. Липсват основания,които да подкрепят твърденията на първия
съд,че с оглед доказаните в хода на
досъдебното и неопровергани в съдебна фаза инкриминирани действия не са довили до грубото нарушаване на обществения ред.
Същността на тези негови действия не е
била опровергана и според настоящия съд
осъщественото от този обвиняем преследване на П. с висока скорост, в
опасна близост за управлявания от П. автомобил, многократно сигнализиране с
клаксон и светлини, е привлякло
вниманието на мнозинство хора,включително и свидетели по делото.След това и при спирането на преследвания автомобил в дясната лента за
движение, Р. К. спрял успоредно на него в лявата от двете ленти за движение,
препятствайки възможността му да потегли и създавайки пречки за движението и на
други МПС. Последвалото пререкания между
обвиняемите и П. е било с интензитет,провокирал последния да извади законно
притежаваното оръжие и да предупреждава
обвиняемите да не го нападат. Напълно несъстоятелни са изведените от съда
изводи,че скоростта на нито една от колите не била установена,за да се прецени
дали има нарушаване на ЗДвП,че самото спиране на този обвиняем до автомобила на
П. не е препятствал понататъшното движение. Тоест следвало да се възприеме,че
спирането на лекия автомобил на обв.К. не е препятствало движението на
автомобила на П. и на останалите участници в движението.От гласните
доказателствата по делото се установява,че
заемайки лявата-насрещна лента за движение и спирайки до автомобила на П.,този
обвиняем е препятствал насрещно
движещите се автомобили и то за не кратък период от време- св. Т.,св. М.. Според
въззивният съд тези действия на обв. Р.К. в своята съвкупност грубо нарушават
обществения ред и спокойствие, предвид трайно установената съдебната практика.
В случая е налице извършено хулиганство по смисъл на чл.325ал.3,вр.ал.1 от НК,
при наличието на необходимата функционална връзка между действията на
обвиняемия и управляваното от него МПС,тъй като лекия автомобил се явява
средството на престъплението.на това основание този обвиняем следва да бъде
признат за виновен за така извършеното от него престъпление.
При индивидуализацията
на наказанието следва да се отчете,че предвижданото за престъплението по чл. 325,
ал.3, вр. ал.1 НК наказание е лишаване от свобода до три години и лишаване от
право на управление на МПС, са налице условията за освобождаването на двамата
обвиняеми,съобразно предвидения законов ред
по който е протекло съдебното производство по чл. 78 А НК.В случая са
налице императивните основания за това, с цел те да бъдат освободени от
наказателна отговорност и им се наложи административно наказание Глоба.При
индивидуализиране на административното наказание глоба на обвиняемите съдът отчете
вида и характера на засегнатите обществени отношения /отношенията по опазване
на обществения ред и спокойствие/ , степента на засягане на същите /изразена
чрез насочеността на хулиганските действия срещу личността на И. П. и срещу
собствеността, чрез посегателството
калника на автомобила му /, като и добрите данни за личността на
обвиняемите- трудова ангажираност, млада възраст и частично съдействие за
изясняване на обективната истина.
Предвид изложеното съдът намира, че на двамата обвиняеми следва да са
определи наказание Глоба в рамките на
минимума, предвиден в закона от 1000лв.
Предвид основанията и възможността по чл. 78А ал.4 НК съдът
намира,че предвиденото в чл. 325 ал.3 НК наказание лишаване от право на
управление на МПС не следва да се налага
по отношение на двамата обвиняеми.
Решението следва да се потвърди
останалата му част.
С оглед изложеното съдът постанови и решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: