№ 1494
гр. Варна, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл. с. ИВ.а Чавдарова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от мл. с. ИВ.а Чавдарова Въззивно гражданско
дело № 20223100501636 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 265332/17.05.2022г.,
депозирана от Х. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез
пълномощника си адв. Д. К. от АК - Варна, против Решение № 260248 от
26.04.2022г., постановено по гр. дело № 7326 от 2020г. по описа на ВРС, в
частта, в която са уважени предявените от Етажна собственост с адрес: ***,
представлявана от управителя В. С. С., срещу въззивника обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД и последният е осъден да заплати на ищеца сумата от
1 606,22 лв., представляваща незаплатени разходи за управление и
поддържане на общите части в периода от 01.11.2018г. до 23.01.2020г.,
приети с решение, материализирано в Протокол от 14.12.2017г. на ОС на ЕтС,
ведно със сумата от 168,89 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 01.12.2018г. до 30.06.2020г., както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК в негова тежест са възложени сторените от ищеца съдебно-деловодни
разноски, съразмерно на уважената част на иска.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за недопустимост,
неправилност и необоснованост на атакуваното решение. Конкретно се
излага, че изводът на съда за наличието на активна процесуална легитимация
1
на г-н С. да води настоящото дело, обоснована с качеството му на управител
на ЕтС, избран с решение на ОС от 14.12.2017г., е в противоречие със
събраните по делото доказателства и в частност заключението по изготвената
съдебно-графологична експертиза. Твърди се, че взетите на проведеното на
14.12.2017г. ОС на ЕтС решения, сред които и това, с което са определени
претендираните за заплащане от ответника – въззивник в настоящото
производство разноски за поддръжка и управление на общите части, не са
породили действие. По същество се моли за отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната част и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК от въззиваемата страна, чрез адв. П. Х. от ВАК,
е депозиран писмен отговор по жалбата, в който се застъпва становище за
нейната неоснователност и се излагат подробни съображения в тази насока.
Сочи се, че установеният от СГЕ факт, че подписът в протокола от ОС на ЕтС
от 14.12.2017г. срещу името на Енчо Желев не е негов, е признат изрично от
ищеца по делото още преди изготвяне на заключението по експертизата, но
процесното решение на ОС е стабилизирано с оглед необжалването му в
преклузивния срок по чл. 40 ЗУЕС. Излага се, че в настоящото производство
г-н С. се легитимира като управител на ЕтС въз основа на решение на ОС на
ЕтС от 10.12.2019г., което не е обжалвано, съответно соченото от ответника
решение от 14.12.2017г. е ирелевантно за неговата представителна власт.
Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендират се
разноски за въззивната инстанция.
В проведеното по делото открито съдебно заседание въззивникът се
представлява от адв. Д. К. и T. Х.в Т. – баща на въззивника, които поддържат
жалбата и молят за отмяна на първоинстанционното решение в оспорената
част, ведно с присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски, за които представят списък по чл. 80 ГПК. С оглед направеното
изрично искане в този смисъл, на въззивника е предоставена възможност да
представи писмени бележки по делото, но такива не са постъпили в указания
срок.
Въззиваемата страна се представлява от адв. П. Х., която оспорва
жалбата и поддържа депозирания по нея писмен отговор. Моли за оставяне на
жалбата без уважение и съотв. потвърждаване на решението на РС – Варна,
както и за присъждане на сторените във въззивното производство разноски.
За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази
следното:
Производството по гражданско дело № 7326 от 2020г. по описа на РС –
Варна е образувано по предявени от Етажна собственост с адрес: ***,
представлявана от управителя В. С. С., срещу Х. Т. Т., ЕГН **********,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 6, ал. 1, т.
10 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
2
сумата от 1 618,91 лева, представляваща незаплатени разходи за управление и
поддържане на общите части в периода от 01.11.2018г. до 23.01.2020г.,
приети с решение, материализирано в Протокол от 14.12.2017г. на ОС на ЕтС,
съобразно притежавания от ответника лекарски кабинет № 9 в сградата, както
и сумата от 170,22 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
01.12.2018г. до 30.06.2020г.
По твърдения на ищеца в исковата молба ответникът е собственик на
лекарски кабинет № 9, находящ се в Етажна собственост на ***, като
притежава 2,9329 % от общите части. Сочи се, че с решение, материализирано
в Протокол от 27.01.2011г. на ОС на ЕтС е прието собствениците на лекарски
кабинети на втори, трети и четвърти етаж от сградата да бъдат обособени със
самостоятелен вход, като медицински център „Хелиос“ и същите отделно да
заплащат разходите по поддръжката на тази част от общите части в ЕтС,
съразмерно на притежаваните от всеки собственик идеални части. Излага се,
че с решение, материализирано в Протокол от 10.07.2017г. на ОС на ЕтС е
прието, че месечните вноски за поддръжка и управление на общите части ще
се изчисляват, съобразно правилото на чл. 51 ал. 1 от ЗУЕС. Твърди се, че с
решение, материализирано в Протокол от 14.12.2017г. на ОС на ЕтС е приет
Правилник, в който са определени видовете разходи, които ще се извършват
за поддръжка и управление само на общите части на медицинския център,
като е прието, че тези разходи следва да бъдат заплащани в срок до 14 дни от
фактурирането им в началото на всяко тримесечие. На същото общо събрание
ответникът е бил освободен от длъжността управител на ЕтС, като на негово
място е избран В. С. С., с когото е сключен Договор за управление №
01/01.01.2018г. Поддържа се, че след тази дата ответникът дължи, но не е
заплатил своята част от разходите по поддръжка и управление на общите
части.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК отговор на исковата
молба ответникът застъпва становище за недопустимост, а в условията на
евентуалност – за неоснователност на предявените искове. Уточнява, че
същите са недопустими, тъй като В. С. не е редовно избран управител на ЕтС.
В тази връзка се поддържа, че ОС на ЕтС от 14.12.2017г. е проведено по
инициатива на 20 % от собствениците, но при нарушение на чл. 12, ал. 2 от
ЗУЕС и при липса на кворум, поради което ответникът счита, че взетите на
това събрание решения, включително за избор на управител, не са породили
действие. Твърди, че с решение, материализирано в Протокол №
4/20.02.2018г. на ОС на ЕтС именно той - ответникът е преизбран за
управител. Поддържа, че исковете са недопустими и поради това, че по
делото са представени фактури, издадени от търговско дружество,
установяващи задължения на ответника към същото, а не към ищеца. Счита,
че в качеството си на управител на ЕтС не дължи такса за поддръжка на
3
общите части.
Настоящият съдебен състав на ОС – Варна, като взе предвид доводите
на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на
въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при
спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е
валидно.
Решението е постановено при наличието на всички положителни
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
правото на иск, като липсват отрицателните такива, с оглед на което е и
допустимо в обжалваната част.
В тази връзка следва да се посочи, че са неоснователни възраженията на
въззивника за липса на валидно учредена представителна власт в полза на В.
С. С. като управител на Етажната собственост – ищец да представлява
последната, с доводи, че същият не е редовно избран управител на Етажната
собственост. Видно от приетото като писмено доказателство по делото
надлежно заверено за вярност по реда на чл. 183 ГПК копие от Протокол от
Общо събрание на собствениците на обекти в режим на ЕтС с адрес *** от
10.12.2019г. (л. 131-133 от първоинстанционното дело), с решение по т. 2 от
същото за управител на процесната Етажна собственост е избран В. С. С.. По
делото липсват представени доказателства, а и твърдения, посоченото
решение на ОС на ЕтС от 10.12.2019г. да е било атакувано пред съда в
преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС (предвид липсата на приложен към
протокола присъствен списък, удостоверяващ действителното присъствие на
ответника на проведеното Общо събрание, настоящият съдебен състав
приема, че последният е уведомен за така взетото решение с връчване на
преписа от молба вх. № 279911/09.11.2020г., с която това доказателство е
представено – 19.11.2020г.), с оглед на което същото решение е
стабилизирано и В. С. С. е надлежно избран управител и представляващ
етажната собственост. Предвид това, че с избора на нов управител се
прекратява мандата на предходния такъв, независимо дали същият е бил със
4
срок или безсрочен, ирелевантно се явява обстоятелството дали ответникът е
бил избран за управител на процесната Етажна собственост с решение на ОС
на ЕтС, проведено на 20.02.2018г.
Доколкото процесуалната легитимация по естеството си представлява
твърдяна материалноправна такава, а в настоящия случай с исковата молба се
твърди наличието и се претендира заплащането на задължения на ответника
Х. Т. Т. към Етажната собственост – ищец, то доводите на въззивника –
ответник за недопустимост на предявените искове, която би обусловила и
недопустимостта на първоинстанционното решение, обосновани с това, че по
делото са представени като писмени доказателства фактури, издадени от
търговско дружество, установяващи задължения на ответника към същото, а
не към ищеца, също са неоснователни.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд
е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася
само в хипотезите на нарушение на императивна правна норма /ТР №1/2013г.
на ОСГТК/. Такова, според настоящия съдебен състав, не се установява.
Оплакванията на въззивника в иницииралата настоящото производство
жалба, относими към правилността на първоинстанционното съдебно
решение, се състоят в оспорване валидността на взетите на проведеното на
14.12.2017г. Общо Събрание на Етажната собственост с адрес: *** решения,
материализирани в протокол от същата дата, в т. ч. и решението, с което са
определени видовете разходи, които ще се извършват за поддръжка и
управление само на общите части на медицинския център, както и срокът за
заплащане на същите.
В тази връзка, настоящият съдебен състав намира следното:
Решенията на Общото събрание на Етажната собственост се формират
от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на
събранието, насочени за постигане на определена цел. Те не са многостранна
сделка, защото такава не може да се сключи от лице, което не е съгласно с
общо формираната воля, а за вземане решение на Общото събрание на
Етажната собственост е достатъчно да е гласувало определеното в закона
мнозинство. При решенията на Общото събрание на Етажната собственост
няма насрещни права и задължения, както при сделките. Субективните
предели на действие на решенията на общото събрание на етажната
собственост са по широки от тези на многостранните сделки, защото след
влизането им в сила те са задължителни за всички етажни собственици,
включително за тези които са гласували против, за не участвалите във
вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или
обитатели. В този смисъл те са особен вид многостранни актове, взети от
неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. Като
5
специални закони ЗС и ЗУЕС уреждат специална процедура за вземането на
тези решения, като регламентират начина на свикване, състав,
представителна власт гласуване, предметна компетентност. Спазването на
тези правила е основание за действителността на решението на Общото
събрание. Неспазването на различни правила от предвидените не е
равностойно, но ЗУЕС не определя кои пороци водят до нищожност и кои до
незаконосъобразност на дадено решение. Преценката за това е предоставена
на съда в рамките на съдебното производство по чл. 40 ЗУЕС, предвидено
като специфична форма на контрол върху решенията на Общото събрание на
Етажната собственост. Доколкото тези решения не са сделки, за тях не се
прилагат основанията за нищожност по ЗЗД. Наред с това, за разлика от
нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и
заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на
решенията на Етажната собственост е само съдебен, като е ограничен с
преклузивен срок за предявяване на иска, предвиден в чл. 40, ал. 2 ЗУЕС – 30
дневен срок от узнаването на решението. В този см. Решение № 39 от
19.02.2013г. на ВКС по гр. д. № 657/2012г., I г. о., ГК и др.
Ограничението на срока за съдебен контрол на тези решения е
обусловено както от това, че изпълнението им е свързано със срок (чл. 38
ЗУЕС), така и от това, че същите засягат широк кръг от лица и отношения,
включително и с трети лица, което изисква сигурност и бързина, включително
при тяхното изпълнение.
Изложеното обосновава извода, че по отношение на решенията на
Общото събрание на Етажната собственост е неприложим принципът, че
нищожност може да се установява без срок.
В настоящия случай по делото липсват както доказателства, така и
твърдения от ответника, за предявен в предвидения за това преклузивен срок
(предвид липсата на доказателства по делото за момента на уведомяване на
ответника за така взетото решение, съдът приема, че това е датата на
получаване на препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, сред
които и копие от протокола от проведеното на 14.12.2017г. Общо събрание на
Етажната собственост, а именно – 30.07.2020г.) иск с правно основание чл. 40
ЗУЕС за отмяна на процесното решение на Общото събрание на Етажната
собственост от 14.12.2017г., с което са определени видовете разходи, които
ще се извършват за поддръжка и управление на общите части на медицинския
център, както и срокът за заплащане на същите.
Предвид последното, законосъобразността на това решение не може да
бъде проверявана в настоящото производство и същото, като влязло в сила,
следва да бъде зачетено от съда.
В тази връзка съдът приема, че ответникът дължи заплащане на
разходите за управление и поддържане на общите части в периода от
6
01.11.2018г. до 23.01.2020г., приети с решение, материализирано в Протокол
от 14.12.2017г. на Общото събрание на Етажната собственост. Относно
размера на същите настоящият съдебен състав кредитира като обективно
изготвено и даващо обоснован отговор на поставените задачи заключението
на вещото лице по изготвената в първата инстанция съдебно-счетоводна
експертиза, видно от което, за процесния период разходите по поддръжка и
управление на общите части, съобразно притежаваните от ответника като
собственик на кабинет № 9 в сградата 2,9329 % от същите, възлизат на
1 606,22 лева.
Предвид липсата на ангажирани доказателства, а и на твърдения от
страна на ответника, за заплащане на горепосочената сума, то предявеният
иск с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС се явява основателен до
размера на тази сума и следва да бъде уважен за същата.
С оглед основателността на главната претенция до размера от 1 606,22
лева, основателна се явява и акцесорната такава за заплащане на мораторна
лихва върху тази главница, начислена за периода от 01.12.2018г. до
30.06.2020г., като възражения относно размера на същата не са въведени с
въззивната жалба.
Предвид изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете
съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
По разноските:
При този изход от делото, с оглед своевременното им претендиране и
представените доказателства за извършването им (Договор за правна защита
и съдействие от 04.07.2022г., в който изрично е отразено, че уговореното
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева е изплатено изцяло в брой),
право на разноски за въззивното производство има единствено въззиваемата
страна. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сторените от последната разноски
за възнаграждение на адвокат за процесуално представителство и защита по
неоснователната въззивна жалба, следва да бъдат възложени в тежест на
въззивника.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260248 от 26.04.2022г., постановено по
гр. дело № 7326 от 2020г. по описа на ВРС, в частта, в която са уважени
предявените от Етажна собственост с адрес: ***, представлявана от
управителя В. С. С., срещу Х. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно
7
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като последният е осъден да заплати на ищеца сумата от 1
606,22 лв. (хиляда шестстотин и шест лева и двадесет и две стотинки),
представляваща незаплатени разходи за управление и поддържане на общите
части в периода от 01.11.2018г. до 23.01.2020г., приети с решение,
материализирано в Протокол от 14.12.2017г. на ОС на ЕтС; сумата от 168,89
лв. (сто шестдесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки),
представляваща обезщетение за забава за периода от 01.12.2018г. до
30.06.2020г., както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Х. Т. Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Етажната собственост с адрес: ***,
представлявана от управителя В. С. С., сумата от 500 (петстотин) лева,
представляваща сторени във въззивната инстанция разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО, като необжалвано, е влязло в законна сила в частта, с
която предявеният от Етажна собственост с адрес: ***, представлявана от
управителя В. С. С., срещу Х. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с
правно основание чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС е отхвърлен за разликата над
уважения размер от 1 606,22 лв. до пълния претендиран такъв от 1 618,91
лв., както и в частта, с която искът между същите страни с правно основание
чл. 86 ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата от 168,89 лв. до пълния
предявен размер на исковата претенция от 170,22 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от
разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8