Р Е Ш
Е Н И Е
№ 02.10.2018 г. гр.Димитровград
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд .........................
колегия в публичното
заседание на пети септември .........…….................................................
през две хиляди и осемнадесета
година в състав :
Районен съдия
: Андрей Андреев
Съдебни заседатели:
при секретаря
Д.П. ............................................
и в присъствието на прокурора …..………............................................
като разгледа докладваното от съдия
Андреев ...............….............................…............…
гр.д. № 323 по описа
за 2018
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр.79, ал.1 и чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ – „А1 България“
ЕАД гр.София (с предишно наименование
„МОБИЛТЕЛ“ ЕАД) посочва, че подал
заявление по чл.410 ГПК, образувано ч.гр.д. № 16/2018 г. и издадена заповед
против ответника, срещу която последният възразил. С длъжника бил сключен
договор за далекосъобщителни услуги – цифрова телевизия през сателитна
технология на 24.03.2015 г. Съгл. чл.26 ОУ заплащането на услугите се
извършвало въз основа на месечна фактура, като не получаването на фактурата не
освобождавало абоната от задължението за заплащане. В срока на действие на
договора били издадени 3 бр. фактури: от
14.04.2015 г. на стойност 16,43 лева, на 14.05.2015 г. на стойност 10,90 лева и
на 23.09.2015 г. на стойност 253,44 лева, първите две за ползване на далекосъобщителни
услуги, а третата за начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договора. Излага доводи за това, че ако абонатът наруши задълженията си и по
негова вина операторът прекрати договора по отношение на услугата и да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от
датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване.
Неизпълнението от страна на абоната да заплати сумите за потребените услуги, съгласно
издадените фактури довело до прекратяване на индивидуалните договори на
ответника и начисляването на договорна неустойка. Моли след установяване на
изложеното съдът да постанови решение, с което да установи съществуването на
вземането в размер на 280,77 лева главница и 7,19 лева мораторна лихва.
Претендира деловодни разноски в настоящото производство.
ОТВЕТНИКЪТ – И.С.И. *** подава отговор, в който не
оспорва сключването на договора, но посочва, че не му е било предоставено
оборудване, нито е бил свързан с цифрова телевизия, като след години се
установило, че дължи суми за сключения договор. Отговора на ищцовото дружество
не го удовлетворявал. Назначеният за
осъществяване на правна помощ на
ответника адв. Д.Д. *** подава отговор, в който счита иска за неоснователен и
недоказан. Липсвало изпълнение и от двете страни по договора, поради което той
не породил ефект.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
По заявление на ищеца от
03.01.2018 г. е образувано ч.гр.д. № 16/2018 г. и срещу ответника е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 05.01.2018 г. за сумите: 27,33 лева – главница, 253,44 лева
– неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга,
7,19 лева – мораторна лихва за периода от 30.05.2015 г. до 18.12.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 03.01.2018 г. до изплащане на
сумата и 205,00 лв. деловодни разноски.
В
същата се посочва, че вземането произтича от следните обстоятелства:
Между кредитора и
длъжника сключен Договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с №
М4496642 от дата 24.03.2015 г., по който са издадени 3 бр. фактури, подробно
посочени в заявлението. Длъжникът не изпълнил задълженията си по посочения
договор, като не е заплатил в срок всички дължими към Оператора суми за
потребени договорни услуги, което е обусловило правото на мобилния оператор да
прекрати едностранно сключените с абоната-длъжник договори за далекосъобщителни
услуги и да му начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договори за
далекосъобщителни услуги. На осн. чл.86 ЗЗД претендира и мораторна лихва за
забава начислена върху главницата за периода от 30.05.2015 г. до 18.12.2017 г.
Разноски: Внесена ДТ – 25,00 лева и 180,00 лева адвокатско възнаграждение.
За вземането е посочено,
че произтича от Договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с № М
4496642 от 23.03.2015 г. по който били издадени 3 бр. фактури, подробно
посочени в заявлението. Длъжникът не изпълнил задълженията си, като не заплатил
в срок всички дължими към оператора суми за потребени услуги, което обусловило
правото на мобилния оператор да прекрати
едностранно сключените с абоната-длъжник договори за далекосъобщителни услуги и
да му начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договора.
Длъжникът възразил против
издадената заповед за изпълнение, а ищецът своевременно изпълнил указанията на
съда и предявил иска за съществуване на вземането.
Ищецът
представя договор от 24.03.2015 г. , сключен с партньор на ищеца Агенция
кариера ООД извън търговски обект, съгласно който операторът предоставя на
абоната електронни съобщителни услуги при условията на договора и Общите
условия за взаимоотношенията между ищеца и потребителите на съответната услуга,
като за всяка от услугите се прилагат действащите ОУ за съответната услуга,
които следва да се посочат в приложения. Влизането в сила, срокът и условията
за прекратяване на договора, следва да се посочат в приложение по т.3.2, като е
уговорено правото на опретора за едностранно прекратяване на договора и/или
спиране на достъпа на потребителя, съответно и правото на потребителя
едностранно да прекрати договора, съгласно приложимите ОУ.
Представено
е приложение № 1 към договора за услугата Цифрова телевизия с посочена цена за
активация и свързване към мрежата от 9,90 лева – от която е предоставена 100 %
отстъпка и цифрова телевизия страндартен пакет при цена от 8,45 лева с ДДС и
включена отстъпка от 50 % при абонамент с 2-годишен срок на ползване, като
месечната абонаментна такса включва цена за ползване на 1 сателитен приемник,
като предоставянето на допълнителен сателитен приемник се извършва с подписване
на приложение, като условията по този пакет влизат в сила след датата на подписване на приложението, с което се
заявяват и получават. По отношение на услугата са посочени като приложими ОУ за
предоставяне на услугата Цифрова телевизия, предоставена през Сателитна
технология от „Мобилтел” ЕАД. Посочен е
адрес за ползване на услугата. По отношение на
сателитния приемник и смарт карта
е посочено, че тяхното предоставяне се удостоверява с приемо-предавателен
протокол, подписан от абоната и техническия екип по т.4.9, като същите се
инсталират от специализиран екип след заплащане на инсталационна такса, в
случай че такава е предвидена в ценоразписа. Посочено е, че при подписване на
Приложението абонатът заплаща месечната абонаментна такса, дължима за първия
месечен таксуващ период. Посочено, че срокът за ползване на услугите е 2
години, считано от: 24.03.2015 г. –
допълнително вписана дата, респ. дата на подписване на приложението, когато са
налице условията за незабавно действие.
В т.5.2.2 от същото
приложение е уговорено, че абонатът няма право да спира да прекратява договора
по отношение на услугата, освен след заплащане на дължимата неустойка, като
според т.5.3.1 при прекратяване на договора по вина или искане на абоната в
рамките на определения срок на ползване, операторът има право да прекрати
договора по отношение на услугата и/или да получи неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими от датата на
прекратяване до изтичане на определения срок на ползване.
Приложен е ценоразпис на
услуги (Приложение 3), както и допълнение към Приложение 1 – декларация за съгласие с приложимите ОУ и за
предоставяне на ОУ и предварителна
информация, както и Приложение 1 относно ползване на допълнителен 1-ви приемник при цена от 4,90 лева с ДДС.
Допълнително се
представят 2 бр. фактури: № **********/14.04.2018 г. с период на фактуриране от
09.03.2015 г. до 08.04.2015 г. на стойност 16,43 лева и Приложение А към нея;
фактура **********/14.05.2015 г. и срок на плащане 14.05.2015 г. на стойност
10,90 лева, ведно с приложение към нея. Представя се и Сметка от 23.09.2015 г.
с отразена стойност на 2 бр. неустойка устройство – съответно 90,00 лв. и
125.00 лева, както и неустойка 253,44 лева или всимчко 468,44 лева.
Ищецът прилага и ОУ за
взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на
обществени мобилни наземни мрежи на „Мобилтел“ ЕАД по стандартите GSM, UMTS и LTE.
Ответникът представя
отговор от дружеството ищец във връзка с постъпила жалба от 02.11.2016 г., с
което дружеството е изразило готовност, след плащане на таксуващи месечни
фактури, на обща стойност 27,33 лева, да анулира начислената по договор
неустойка.
При така установената
фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Не е спорно по делото,
че на 24.03.2015 г. е бил подписан Договор за предоставяне на услугата цифрова
телевизия между ответника и дружество от партньорската мрежа на ищеца. По
силата на сключения договор на ответника е следвало да бъдат предоставени
сателитен приемник/ци и да бъде осигурено ползването и достъпа до
телевизионните програми, включени в избрания пакет - стандартен пакет, съгласно
посочените условия.
В случая ищецът се позовава на неизпълнение от
страна на ответника за заплащане на потребени договорни услуги, което му дало
правото да прекрати едностранно сключения договор и да начисли неустойка за
предсрочното прекратяване. Доводите си извежда от сочени за приложими, като
представя посочените по-горе ОУ за потребителите на обществени мобилни наземни
мрежи.
Така представените ОУ от
ищеца, на чийто разпоредби същият се позовава, не са относими към сключения
договор – за цифрова телевизия чрез сателитна технология.
Относно договора биха
могли да се приложат разпоредбите на „Общи условия за предоставяне на услугата
цифрова телевизия, предоставена през сателитна технология от Мобилтел ЕАД“,
достъпни на интернет страницата на дружеството.
Видно е от посочените
ОУ, че услугата включва предоставяне от страна на Мобилтел на оборудване,
посочено в ОУ, като съгл. т.23 осигуряването на достъп до услугата се извършва
най-малко 7 работни дни след сключване на договора, като срокът не може да
надвишава 30 дни, а съгл. т.26 извършването на първоначалното свързване към
сателитната мрежа и осигуряването на достъп до услугата се удостоверява с
протокол, подписан от представител на техническия екип и потребителя.
В случая по делото такъв
двустранен протокол за първоначално свързване не се представи, не се и твърди
от ищеца, че е бил съставен. Т.е. съдът намира за установено, че ответника не е
бил свързан, не е получил оборудване и не му е била представена услугата – в
каквато връзка са доводите му в подаденото възражение.
Т.е ищецът не би могъл
да претендира заплащане на предоставена услуга. Съгл. т.30.1.2 от ОУ месечната
абонаментна такса – дължи се за поддържане на достъп до Сателитната мрежа и
услуга и се заплаща от абоната ежемесечно, през месеца, предшестващ месеца на
ползване на услугата. Съгласно т.37.4 заплащането на услугите се извършва въз
основа на месечна фактура, като при сключване на договора за конкретната услуга
Мобилтел уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде
издавана фактура.
По делото не се
представиха доказателства абонатът да е заплатил при подписване на Приложение 1
към договора предвидената в т.5.13 месечна абонаментна такса, дължима за първия
месечен таксуващ период.
Не се установи и
уведомяване на абоната при сключване на договора за цифрова телевизия относно
таксуващия период, след който ще бъде издадена съответната фактура, тъй като
липсва посочване на такъв период в представения по делото Договор и
приложенията към него. Липсва и посочване на дата на монтаж на съответно
оборудване и такова не е било предоставено, като до посочения от ищеца дата на
падеж на първата фактура – 29.04.2015 г. ищецът не е изпълнил в срок
задълженията си за предоставяне на достъп до услугата, съгласно ОУ. След като
липсва посочване на таксуващ период и липсва предоставяне на услуга от страна
на ищеца, за ответника не е възникнало задължение за заплащане на такава
услуга.
В тази връзка и сумите
по представените 2 бр. фактури не съответстват на уговорените условия и цени по
приложения Договор.
Ищецът не представя посочената в исковата молба фактура №
*********/23.09.2015 г. за начисляване на неустойка за предсрочно прекратяване
на договора.
Ищецът е неизправна
страна по договора, тъй като не е осигурил свързването на абоната съгласно ОУ,
поради което и не би могъл едностранно да прекрати договора поради вина на
ответника.
Не е спорно, че
ответникът не е заплатил посочените от ищеца фактури, но същият не е бил
уведомен относно таксуващият период.
В договора за цифрова
телевизия - т.5.3.1 е предвидено при прекратяване на договора по вина на
абоната в рамките на определения срок на ползване, операторът има право да
прекрати договора по отношение на услугата и/или да получи неустойка в размер
на всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими от
датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване.
За да претендира плащане
на уговорената в договора неустойка, ищцовото дружество следва да докаже, че е
прекратило тези договори през първоначалния срок и то по вина на потребителя.
Доколкото процесният договори
за цифрова телевизия е бил сключен от страните в писмена форма, то на основание
чл.87 ал.1 от ЗЗД ищецът може да развали същия, като даде възможност на
ответника-длъжник подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след
изтичането на срока ще смята договора за развален. Доколкото договора е в
писмена форма, то това предупреждение трябва да се направи също писмено.
Липсват по делото доказателства ищецът да е
предоставил на ответника подходящ срок за изпълнение, да го е предупредил за
развалянето на договора, както и за последващо разваляне на същия, преди депозиране на заявлението по чл.410 ГПК
на 03.01.2018 г., както и преди подаване на исковата молба.
Видно от приложените по
делото съобщения до ответника, с което съдът му връчва заповедта за изпълнение
и го е уведомил за образуване на настоящото дело, като му е връчил преписи от
исковата молба и приложенията към нея, ответника е имал възможност да научи, че
ищцовото дружество претендира да му заплати сумата от неплатени задължения, както
и неустойка поради предсрочно прекратяване на договори по вина на потребителя.
В случая следва да се
приеме, че уведомяването за прекратяване на договора е настъпило след
получаване на исковата молба от ответника, след която дата той бил надлежно
уведомен за разваляне на договорите, предвид разпоредбата на чл.235 ал.3 от ГПК
и т.9 от Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
В този смисъл, самото
подаване на исковата молба представлява и писмено предупреждение за разваляне
на договора, съобразно разпоредбата на чл.87 ал.1 от ЗЗД /Решение
№657/21.12.2009г. на ВКС по гр.д.№1912/2008г., ІV г.о./.
Препис от исковата молба
ответникът е получил на 01.03.2018 г., от която дата договора може да се счита
за прекратен.
Самото прекратяване на тези
договори обаче не е станало през техния първоначален срок, за да може ищецът да
претендира плащане на неустойка от страна на потребителя. Съгласно клаузата за
неустойка, такава може да се претендира от ищцовото дружество единствено при
прекратяване на договора по вина на потребителя през първоначалния му срок. Първоначалния
срок на договора е изтекъл 24.03.2017 г., като през така определения от
страните първоначален срок ищцовото дружество не е прекратило същите,
позовавайки се на виновно неизпълнение на потребителя. Поради това и доколкото
прекратяването би могло да настъпи едва след 01.03.2018 г., т.е. след изтичане
на първоначалния срок, ищецът няма основание да претендира плащане и на
неустойка от страна на потребителя.
Предвид изложеното,
съдът счита, че предявения срещу ответника иск за признаване за установено, че
той дължи на ищеца сумите: 27,33 лева – главница, представляваща потребени и
незаплатени далекосъобщителни услуги, 253,44 лева – неустойка за предсрочно
прекратяване на далекосъобщителна услуга и 7,19 лева мораторна лихва за периода
от 30.05.2015 г. до 18.12.2018 г.,
следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.
При този изход на
делото, искането за присъждане на
направените в заповедното производство разноски от заявителя за държавна такса
и адвокатско възнаграждение се явява също неоснователно и такива не следва да
се присъждат.
Към момента и съгласно
чл.78, ал.7 ГПК липсват данни за изплатено адвокатско възнаграждение, което да
бъде присъдено в полза на НБПП, доколкото претенцията на лицето, получило
правната помощ е уважена.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска на „А1 България“ ЕАД гр.София (с предишно наименование
„МОБИЛТЕЛ“ ЕАД), ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Илинден, ул.”Кукуш”№ 1,
представлявано от А.В.Д. и М.М. против И.С.И.
***, ЕГН **********, за признаване на установено, че в полза на ищеца против
ответника съществува вземане за сумата в
размер на 27,33 лева - главница, 253,44
лева – неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна
услуга, 7,19 лева – мораторна лихва
за периода от 30.05.2015 г. до 18.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.01.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата за което е издадена Заповед № 16/05.01.2018 г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 16/2018г. по
описа на РС-Димитровград, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: