Решение по дело №115/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

 

№                                            18.11.2021 година                      гр. Стара Загора

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. СТАРА ЗАГОРА            ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 12 октомври                                                                                       2021 година

В публично заседание, в следния състав

 

           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ХРИСТО СИМИТЧИЕВ                                  

И секретаря Д. Калчева, като разгледа докладваното от съдията Симитчиев т.д. № 115 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по искова молба от Ф.С.К. ***, с ЕГН ********** против ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “Б.В.И.Г.” АД- гр. ***, с ЕИК ***.

В исковата молба се твърди, че на 27.10.2018 год., около 19.10 часа, ищецът е управлявал собственото си МПС - лек автомобил марка «М.», модел «***», с ДК № ***, от гр.Стара Загора към гр.***, като в района на с.***, преди разклона за гр .***, Ц.П.П., с ЕГН **********, при управление на друго движещо се срещу него МПС - лек автомобил марка «Ф.», модел «*» с ДК № ***, собственост на Д.К.М., с ЕГН **********, е изгубил контрол над МПС- то, то се завъртяло, навлязло в лентата за насрещно движение, при което настъпило ПТП, вследствие на което са загинали две лица, возещи се в другия автомобил, а ищецът е получил травми на лявото рамо и десния глезен.

Поради получените травматични увреждания, се е наложило Ф.К. да бъде транспортиран с линейка от ЦСМП- гр.Стара Загора, филиал ***, до МБАЛ «Тракия» ЕООД-гр.Стара Загора, където му е била оказана медицинска помощ и му е било назначено рентгеново изследване на лявата ключица, установило коса фрактура в средната трета на клавикулата с разместване на фрагментите по ширина на лявата ключица.

На 30.10.2018 год., Ф.К. отново бил транспортиран с линейка от ЦСМП- гр.Стара Загора, филиал ***, до МБАЛ «д-р Хр. Стамболски» ЕООД- гр.***, поради силни болки в десния крак, където му е било направено ренгеново изследване на глезенната става, при което била установена луксация на талокалнанеарната става и е бил насочен за консултация с ортопед- травматолог.

На следващия ден, ищецът е посетил и съдебния лекар при МБАЛ “Проф. д-р Ст. Киркович” АД- гр.Стара Загора д-р Т.С., който го освидетелствал, като му издал съдебномедицинско удостоверение №290/2018 год., в което е било констатирано следното:

-счупване на лява ключица, довело до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник;

-изкълчване на дясна глезенна става, довело до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник;

-кръвонасядания на лява гръдна половина и на двете хълбочни области и охлузвания на лява колянна става;

На 11.11.2018 год., Ф.К. бил хоспитализиран в отделението по ортопедия и травматология при МБАЛ- Медицински комплекс «Св. Иван Рилски» ЕООД- клон Стара Загора, където, под пълна инхалационна анестезия, му е било извършено оперативно лечение - открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, хемерус, репозиция на фрагментите и фиксиране с плака и винтове, тестове за стабилност, като е бил изписан на 14.11.2018 год.

Твърди се, че дълго време след преживяното, а и към настоящия момент, ищецът имал и има все още болки в областта на лявото рамо и десния глезен, особено при промяна на времето. Освен това, той изпаднал в шок от преживяното, тъй като при ПТП-то са загинали двама младежи на по 22-23 години, а и той е претърпял телесни увреждания, поради което бил нетрудоспособен за дълъг период от време, което му нанесло и имуществени вреди, изразяващи се в по-ниско полученото обезщетение от получаваното от него трудово възнаграждение. След преживения стрес, Ф.С.К. повече от 12 месеца изпитвал тревожност и напрегнатост, страдал от безсъние, тъй като мислено дълго време преживявал отново случилото се. Често получавал сърцебиене и силно главоболие, което състояние продължило около година с постепенно отшумяване на симптомите. Повече от една година, бил подтиснат, поради което се е наложило да употребява медикаменти.

Освен това, се твърди, че вследствие на настъпилото ПТП, Ф.К. е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в закупуване на медикаменти и медицински изделия- стоманена заключваща плака за фиксация „клавикуларна” фрактура /комплект със заключващи се кортикални и спонгиозни винтове, обезболяващи медикаменти, гелове и др. за лечението му, санитарни и хигиенични материали, заплащане на потребителски такси, на обща стойност от 1 910.29 лева, а поотделно, както следва:

- 1560 лева с ДДС за закупуване на стоманена заключваща плака за фиксация на «Клавикуларна» фрактура - комплект със заключващи кортикални и спонгиозни винтове съгласно фактура №**********/14.11.2018 год.;

- 37.99 лева с ДДС за закупуване на неопренова ортеза за глезен с допълнителна еластична лента за меки шини съгласно фактура №**********/07.11.2018 год.

- 29.90 лева с ДДС за закупуване на ортеза за ключица за профилактика и лечение при гръбначни изкривявания съгласно фактура №**********/30.10.2018 год.;

- 282.40 лева с ДДС за закупуване на обезболяващи и др. медикаменти, гелове за лечението му, санитарни и хигиенични материали, заплащане на потребителски такси- напр. аулин; волтарен форте, лиотон 1000 гел, ципрофлоксацин табл.; кислородна вода; компреси марлени; стеримед; цикатридина спрей; ериус орал, асам алтер хейдешафер; агапурин; уримил плюс капс.; контратубекс; остеоприм; наглезенка, подробно описани в приложените към исковата молба 9 бр. фактури с касови бележки - фактура №**********/05.11.2018 год.; фактура №**********/14.11.2018г..; фактура №**********/27.12.2018г., фактура №**********/30.10.2018г.; фактура №**********/26.12.2018г.; фактура №**********/03.12.2018г.; фактура №**********/16.11.2018г.; фактура №**********/03.12.2018 г.

Също така, поради причинените му увреждания и необходимото лечение, ищецът не е изпълнявал трудовите си задължения като лекар в ЦСМП-Стара Загора за времето от 29.10.2018 год. до 28.02.2019 год., тъй като е бил във временна нетрудоспособност, видно от представените болнични листове. Вследствие на това, ищецът получил обезщетение в размер на 5 396.64 лева, което е с 2 603.36 лева по-малко от брутното му трудово възнаграждение в размер на 2 000 лева месечно, което би получил, ако бе изпълнявал трудовите си ангажименти.

Освен това, се твърди, че ищецът е работил и по граждански договор от 01.01.2018год., като изпълнител в МЦ „Павел Баня” ЕООД, където е давал по осем нощни дежурства месечно, като цената на едно дежурство е в размер на 50 лева и 50% от стойността на отчетените медицински прегледи и манипулации. Така, за времето 29.10.2018 год. до 31.12.2018 год., той е претърпял имуществени вреди в размер на общо 960.00 лева, представляващи сумата, която би получил в изпълнение на задължението си по сключения граждански договор.

Също така, се твърди, че д-р К. е извършвал като изпълнител здравни услуги по силата на договори за възлагане на здравни услуги от 01.04.2018год. и от 01.01.2019 год., сключени с „ДКЦ Полиниклиника”- ***” ЕООД, където е получавал възнаграждение в размер на 300 лева месечно. Вследствие на претърпяното ПТП и невъзможността да изпълнява задълженията си по същите, той е претърпял имуществени вреди в размер на 1200 лева за времето от 28.10.2018 год. до 28.02.2019 год., представляващи неполученото възнаграждение по договор за възлагане на здравни услуги от год., сключен с „ДКЦ Полиниклиника”-***” ЕООД.

Или общо, поради претърпяното ПТП, Ф.К. е претърпял и имуществени вреди в размер на 4 763.36 лева пропуснати ползи, представляващи:

- разликата в размер на 2603.36 лева от трудовото му възнаграждение, което би получил за времето от 29.10.2018 год. до 28.02.2019 год., и полученото от него обезщетение за временната му неработоспособност;

- 960 лева, представляващи сумата, която би получил в изпълнение на задължението си по сключения граждански договор от 01.01.2018 год. за времето от 28.10.2018 год. до 31.12.2018 год.

- 1 200.00 лева, представляващи неполученото възнаграждение по договори за възлагане на здравни услуги от 01.04.2018 год. и от 01.01.2019 год., сключени с „ДКЦ Полиниклиника”- ***” ЕООД, за времето от 28.10.2018 год. до 28.02.2019 год.

Твърди се, че управляваното от ищеца по време на ПТП МПС - лек автомобил марка «М.», модел «***», с ДК № ***, е тотално увредено, поради което той е претърпял имуществени вреди в размер на 6 000 лева, представляващи стойността на щетите, причинени на собственото му МПС.

С постановление №2524/2018 год. от 21.10.2019 год., ОП-Стара Загора прекратила частично досежно престъпление по чл.343, ал.3, предл.3, във вр. с ал.1, б.В, във вр. с чл.342, ал.1, предл.3 от НК наказателното производство - ДП №284 ЗМ 1302/2018 год. по описа на РУ-*** /пр.преписка №2524/2018 гад. на ОП-Стара Загара/, и изпратила по подсъдност ДП №284 ЗМ 1302/2018 гад. по описа на РУ-*** на РП-*** за продължаване на наказателното производство за извършено престъпление по чл.122, ал.1 от НК.

Ищецът оценява причинените му при ПТП неимуществени вреди на 50 000 лева, а имуществените вреди - на 12 673.65 лева, от които 1910.29 лева, представляващи стойността на направените от него разходи за закупуване на медикаменти и медицински изделия, заплащане на такси и др., 6000 лева, представляващи стойността на напълно увреденото му МПС и 4763.36 лева - пропуснати ползи, от които 2 603.36 лева, представляващи разликата от трудовото му възнаграждение, което би получил за времето от 28.10.2018 год. до 28.02.2019 год. и полученото от него обезщетение за временната му неработоспособност, 960.00 лева, представляващи сумата, която би получил в изпълнение на задължението си по сключения граждански договор от 01.01.2018 год. с МЦ „Павел Баня” ЕООД и 1 200.00 лева, представляващи неполученото възнаграждение по договори за възлагане на здравни услуги от 01.04.2018 год. и 01.01.2019 год., сключени с „ДКЦ Полиниклиника”-***” ЕООД, за времето от 28.10.2018 год. до 28.02.2019 год., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 28.10.2018 год. до окончателното изплащане на сумата

В Им се твърди, че причинените на Ф.С.К. неимуществени и имуществени вреди, описани по-горе, са в пряка причинна връзка с виновното поведение на Ц.П.П., който предизвикал ПТП. Посочва се, че управляваното от Ц.П.П. МПС, по време на настъпване на ПТП, е имало задължителна застраховка «Гражданска отговорност» в ЗАД “Б.В.И.Г.” АД- гр.София

В изпълнение на изискванията и задълженията на ищеца като пострадало лице съгласно КЗ и след получаване на постановление №2524/2018 год. от 21.10.2019 год. на ОП-Стара Загора, на основание чл.380 КЗ, ищецът Ф.С.К. предявил писмена застрахователна претенция пред ответното застрахователно дружество с вх.№5505/20.11.2019 год. за заплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в получените телесни увреждания, и имуществени вреди, ведно с приложените писмени доказателства.

На 23.01.2020 год., с молба с вх.№365, пълномощникът на Ф.К. адв.М., уведомил ответното дружество, че МПС лек автомобил марка «М.», модел «***», с ДК № ***, управляваното от ищеца по време на настъпване на ПТП, е върнато на клиента му с постановление на ОП-Стара Загора, като помолил да бъде определен ден и час, в който да бъде извършен оглед от представител на застрахователя, за да бъде определено дължимото му се обезщетение за претърпените имуществени вреди.

През месец февруари 2020 год., ищецът получил писмо с изх.№П 00162/13.02.2020 год., с което ответното дружество го уведомява, че на свое заседание, застрахователна експертна комисия при ЗАД «Б.В.И.Г.», след обсъждане на представените доказателства, е приела решение, с което отказва да изплати претендираните застрахователни обезщетения, поради което и не били налице основания за уважаване на предявената от нас претенция.

Твърди се, че до настоящия момент, ответното дружество не е заплатило обезщетение на пострадалия за претърпените от него неимуществени и имуществени вреди от настъпилото на 27.10.2018 год. в ПТП.

С оглед на изложеното, се иска съдът да постанови решение, с което на основание чл.432, ал.1 във вр. с чл. 380, ал.1 от КЗ да осъди ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “Б.В.И.Г.” АД- гр.***, с ЕИК ***, представлявано от Главния изпълнителен директор Н.Ч.и Изпълнителния директор И.И.Г., да заплати на Ф.С.К. ***, с ЕГН **********, сумата в размер на 50000 лева, представляваща обезщетение за причинените му от настъпилото на 27.10.2018 год. ПТП неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие счупване на лява ключица, довело до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник; изкълчване на дясна глезенна става, довело до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник, кръвонасядания на лява гръдна половина и на двете хълбочни области и охлузвания на лява колянна става; настъпил посттравматичен шок с болки и страдания- стягане в гърдите и силно главоболие, безсъние, причинено от тревожни мисли и придружено със сърцебиене, напрегнатост и раздразнителност, както и сумата в размер на 12 673.65 лева, от които 1910.29 лева, представляващи стойността на направените от него разходи за закупуване на медикаменти и медицински изделия, заплащане на такси и др.; 6 000.00 лева, представляващи стойността на напълно увреденото му МПС, и 4 763.36 лева- пропуснати ползи, от които 2 603.36 лева, представляващи разликата от трудовото му възнаграждение, което би получил за времето от 28.10.2018 год. до 28.02.2019 год. и полученото от него обезщетение за временната му неработоспособност; 960.00 лева, представляващи сумата, която би получил в изпълнение на задължението си по сключения граждански договор от год. за времето от 28.10.2018 год. до 31.12.2018 год. и 1 200.00 лева, представляващи неполученото възнаграждение по договори за възлагане на здравни услуги от 01.04.2018 год. и от 01.01.2019 год., сключени с „ДКЦ Полиниклиника”-***” ЕООД, за времето от 28.10.2018 год. до 28.02.2019 год, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 28.10.2018 год. до окончателното изплащане на сумата, като му присъдите и направените по делото разноски.

В законния срок, от ответника е подаден отговор на ИМ, с който се оспорват исковете срещу Дружеството изцяло, както по основание, така и по размер.

Посочва, че към исковата молба е приложено Постановление на Окръжна прокуратура гр.Стара Загора, от 21.10.2019 г., с което се прекратява частично образуваното наказателно производство срещу водачът на МПС „Ф. *”, per. № *** Ц.П.. От изводите на Прокуратурата в цитираното Постановление става ясно, че пряка и непосредствена причина за ПТП има поведението на водачите на две ППС - двуколка и каруца, поради което, според разследващия прокурор, наказателното производство трябва да продължи спрямо тях.

Твърди, че към исковата молба няма представени налични доказателства за удостоверяване на механизъм на ПТП, както и на безспорно виновно поведение или нарушение на правилата за движение на водача на МПС „Ф. *“, с ДКН ***, ангажиращо, от своя страна, отговорността на застрахователя. Счита, че пред настоящия съдебен състав не са окончателно изяснени и безспорни всички въпроси около механизма на ПТП, обстоятелствата около него и наличие на виновно поведение от страна на участниците в ПТП. На основание изложеното, ответникът оспорва наличието на данни за доказано по безспорен начин виновно поведение от страна на водача на застрахованото МПС.

Посочва, че видно от представеното от ищцовата страна копие на част от документи от водено наказателно производство (оспорен Протокол за ПТП), съществува реална и обективна възможност пострадалият и сам да е създал предпоставки и се е поставил в опасност, както и с поведението си в значителна степен е и допринесъл за случилото се. Твърди, че ищецът е управлявал своето МПС със скорост, значително над разрешената за пътния участък, в който е станало ПТП. Това обстоятелство е допринесло в значителна степен за настъпването на самото ПТП. Поддържа, че съдебната практика, включително практиката на ВКС, трайно приема, че при възникнала опасност за движението, водачът на МПС има единствено задължение да намали скоростта или да спре.

Твърди още, че е налице съпричиняване от страна на ищеца, защото и видно от вида и степента на нараняванията му, може да се направи обоснован извод, че същият е бил без поставен обезопасителен колан. Поддържа, че като водач на МПС, той е бил длъжен да изпълни разпоредбите на Закона за движението по пътищата, а именно: “Чл. 137а. (1) Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории Ml, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

Посочва, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, поради което, в конкретния случай, при определянето на размера на обезщетенията следва да се отчете факта на съпричиняване. Позовава се на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, според който, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.

Ответникът възразява, че искът за пропуснати ползи и загуба на доход в размер на 4763.36 лв., представляваща разлика от трудово възнаграждение, както и включена сума от 960 лв. - сума, която би получил ищецът от граждански договор, е недопустим, тъй като и към настоящия момент, пред застрахователното дружество все още не е предявена/депозирана такава претенция, съответно по тази причина и не е разгледана и няма произнасяне по доброволна претенция от страна на ищците в настоящото производство по отношение на иска в тази му част. Поради това, намира, че не е изпълнено нормативно задължение и условие за доброволно предявяване на застрахователна претенция и произнасяне по нея от страна на застрахователя съгласно Кодекса за застраховане, преди завеждане на иск пред съда. Поради изложеното, намира, че искът за посочената сума се явява недопустим и моли производството пред Окръжен съд гр. Стара Загора по т.д. № 115/2020 г., да бъде прекратено в тази му част като недопустимо, с оглед нормата на чл. 498, ал. 3 от Кодекса за застраховане (КЗ).

Ответникът оспорва също така претендираната стойност на причинените по отношение на лек автомобил „М.”, модел „С220”, per. № *** вреди, както и твърдението за наличие на конструктивен тотал. Посочва, че автомобилът дори няма данни да е свален от отчет пред КАТ, като счита, че е напълно възможно по процесния автомобил да са били налице увреждания, които не са настъпили при процесното пътнотранспортно произшествие. Намира, че състоянието на МПС преди и след процесното ПТП е спорно. Обезщетение при тотална щета се заплаща, когато размерът на застрахователното обезщетение, определен съгласно Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, надвиши 80 % от действителната стойност на увреденото МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие. При установяване на запазени части, размерът на застрахователното обезщетение не може да се определи над 75 % от размера на действителната стойност. Действителната стойност на увреденото имущество се определя от експертна комисия на застрахователя и не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. Липсата на данни за действителното състояние на МПС преди и след ПТП възпрепятства както застрахователя, така и съдът в настоящия спор да определи действителната стойност на МПС, както и дали наистина е налице хипотеза на тотална загуба на МПС. Правилата са подробно уредени в раздел II от Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Ответникът оспорва и размера на исковете, като намира претенциите за недоказани и силно завишени. Посочва, че в нито един от представените като доказателство с исковата молба документи не се удостоверява и доказва необходимостта от закупуването на лекарства и други медицински услуги, като липсват медицински документи, пряко относими и даващи основание, за да бъдат направени цитираните в исковата молба разходи, като лекарски заключения, рецепти и пр. Не са представени по делото и медицински документи, с които цитирани лекарства са били назначени за лечение на ищецаа, както и че реално са били заплатени от него. Оспорва наличието на реално направен разход за лекарства, терапевтични процедури и изследвания поради липсата и на документи съгласно Закона за счетоводството - платежни, фактури с прикрепен фискален бон, с ясно описано основание, включващо цитирани закупени лекарства, извършени конкретни услуги и пр. Оспорва и разходите, евентуално направени за избор на лекарски екип, като счита, че същите не са задължителни, както и не са регламентирани в закона. Евентуално възразява, че са заплатени неправомерно и без основание.

Ответникът оспорва и претендираната от ищеца в исковата молба лихва за забава от 28.10.2018 г. Поддържа, че единственият задължен по отношение на лихвите за забава следва да се счита делинквента (застрахования). Счита, че с оглед КЗ, в сила от 01.01.2016г., приложим е чл.497 от същия, в който изрично е уточнено точно от кой момент застрахователя дължи лихва. Твърди, че е налице забава на кредитора по отношение на плащането, както и че застрахователя не дължи лихва по чл.409 от КЗ.

В законния срок, от ищеца е депозирана допълнителна ИМ, с която се поддържа предявената искова молба и изложените в същата твърдения, на които са основани исковете.

Счита за неоснователно възражението в отговора на исковата за липса на данни за доказано по безспорен начин виновно поведение на от страна на водача на застраховането в ЗАД “БВИГ“ АД- гр.София МПС.

В доп. ИМ се поддържа, че от доказателствата, приложени към исковата молба, не се установява твърдяното в отговора обстоятелство за наличие на съпричиняване от страна на ищеца. Оспорва се той да е допринесъл със своето поведение при управление на МПС за настъпване на ПТП-то и последващия вредоносен резултат, тъй като няма данни за извършено от него нарушение на ЗДвП. Освен това, се твърди, че Ф.К. е управлявал собственото си МПС с поставен обезопасителен колан, който е спасил и живота му след този настъпил удар между двете МПС.

Посочва се също, че преди 27.10.2018 год., ищецът е бил в отлично здравословно състояние, бил усмихнат, общителен и позитивен. Не е страдал от физически или друг недъг, бил е с нормална походка. Освен това, след ПТП и до хоспиталиизирането му в болнично заведение, Ф.К. не е претърпял друг, различен от ПТП инцидент. Поради това, всички увреждания, които е претърпял и за които претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, са в пряка причинна връзка с настъпилото на 27.10.2018 ПТП, виновно причинено от Ц.П..

Намира за основателна претенцията си към ответника за заплащане на пропуснати ползи и загуба на доход на 4 763.36 лева. Счита, че заявеното оспорване от ответното дружество, мотивирано с липса на предявена претенция пред застрахователното дружество в тази част, е неоснователно и се опровергавава от съдържанието на молбата на Ф. Кахрама с вх.№5505/20.11.2019 год. до ЗАД “Б.В.И.Г.” АД- гр.София с правно основание чл.380, ал.1 във вр. с чл.432, ал.1 от КЗ. В тази претенция изрично е посочено, че ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в по-ниско получено обезщетение от получаваното от него трудово възнаграждение. Освен това, с полученото писмо с изх.№П 00162/13.02.2020 год. относно претенцията на ищеца, застрахователното дружество изрично и категорично отказало изплащането на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, като изрично посочило, че не са налице предпоставките за ангажиране на неговата отговорност.

По отношение на оспорването от страна на ответника на претендираната стойност на увреденото МПС, собственост на ищеца, твърди, че същото е било технически изправно преди настъпилото ПТП, за което има ангажирани писмени доказателства. Поддържа, че всички щети по МПС-то са в пряка причинна връзка от настъпилото на 27.10.2018 год. ПТП. В този смисъл, намира, че не е спорно състоянието на МПС преди и след ПТП, тъй като автомобилът на 28.06.2018 год. е преминал преглед за техническа изправност, видно от приложеното към исковата молба удостоверение за техническа изправност на ППС - протокол №16613608/28.06.2018 год., като до 05.12.2019 год., автомобилът се е намирал в РУ-***, тъй като е бил иззет като веществено доказателство, поради което не се е намирал във владение на ищеца.

Ищецът счита, че предявените искове не са завишени по размер, тъй като претендираните обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени вреди съответстват на характера, вида и степента на настъпилите телесни увреждения на Ф.К. от ПТП-то, както и на размера на действително претърпените от него имуществени вреди.

В законния срок, отговор на доп. ИМ не е подаден.

        

         Старозагорският окръжен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, прие следното:

         По делото са предявени обективно съединени осъдителни искове по чл.432, ал.1, вр. чл.45 ЗЗД и акцесорно искане по чл.86 ЗЗД. Предявените искове са допустими, вкл. с оглед нормата на чл.498, ал.3, вр. ал.1 и 2 от КЗ. От прилженията към ИМ е видно, че ищецът е отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ, както относно заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, така и за имуществени, в това число и от пропуснати от ищеца доходи от трудови и граждански договори, изразяващи се в разликата между дължимото му се възнаграждение по тези договори и полученото обезщетение за временна неработоспособност. Непосочването на конкретен размер на тези вреди не опорочава изпълнението на изискването на чл.498, ал.3, вр. ал.1 и 2 от КЗ, още повече, че самият застраховател има право да поиска конкретизация на претенцията в тази част, както и доказателства с оглед определяне размера на претендираното обезщетение.

         С доклада по делото, между страните са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване, следните факти и обстоятелства:

         На 27.10.2018 год., около 19.10 часа, по път ПП I-5, между гр.Стара Загора и гр.***, в района на с.***, преди разклона за гр .***, настъпва ПТП между лек автомобил марка «М.», модел «***», с ДК № ***, управляван от Ф.К. гр.Стара Загора и Ц.П.П., с ЕГН **********, управлявал лек автомобил марка «Ф.», модел «*» с ДК № ***, собственост на Д.К.М., с ЕГН **********.

Вследствие на ПТП са загинали две лица, возещи се в лекия автомобил «Ф.», модел «*» - шофьорът Ц.П.П. и пътникът на предната седалка до него Виктория Стоянова Гьонева, а ищецът е получил като пряко следствие от ПТП травми на лявото рамо и десния глезен и по-конкретно: счупване на лява ключица, изкълчване на дясна глезенна става, кръвонасядания на лява гръдна половина и на двете хълбочни области и охлузвания на лява колянна става.

Гражданската отговорност на водача на автомобил «Ф.», модел «*» Ц.П.П. е била застрахована към датата на ПТП при ответника ЗАД “Б.В.И.Г.” АД по валидна застраховка „Гражданска отговорност“

Поради получените травматични увреждания, Ф.К. етранспортиран с линейка от ЦСМП- гр.Стара Загора, филиал ***, до МБАЛ «Тракия» ЕООД-гр.Стара Загора, където му е била оказана медицинска помощ и му е било назначено рентгеново изследване на лявата ключица, установило коса фрактура в средната трета на клавикулата с разместване на фрагментите по ширина на лявата ключица.

На 30.10.2018 год., Ф.К. е транспортиран с линейка от ЦСМП- гр.Стара Загора, филиал ***, до МБАЛ «д-р Хр. Стамболски» ЕООД- гр.***, поради силни болки в десния крак, където му е направено ренгеново изследване на глезенната става, при което била установена луксация на талокалнанеарната става и е бил насочен за консултация с ортопед- травматолог.

На 31.10.2018г., Ф.К. посетил съдебния лекар при МБАЛ “Проф. д-р Ст. Киркович” АД- гр.Стара Загора д-р Т.С., който го освидетелствал и издал съдебномедицинско удостоверение №290/2018 год., в което е констатирано счупване на лява ключица, довело до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник; изкълчване на дясна глезенна става, довело до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник, кръвонасядания на лява гръдна половина и на двете хълбочни области и охлузвания на лява колянна става.

На 11.11.2018 год., Ф.К. е хоспитализиран в отделението по ортопедия и травматология при МБАЛ- Медицински комплекс «Св. Иван Рилски» ЕООД- клон Стара Загора, където, под пълна инхалационна анестезия, му е извършено оперативно лечение - открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, хемерус, репозиция на фрагментите и фиксиране с плака и винтове, тестове за стабилност, като е бил изписан на 14.11.2018 год.

Във връзка с настъпилото ПТП е образувано досъдебно производство - ДП №284 ЗМ 1302/2018 год. по описа на РУ-*** /пр.преписка №2524/2018 гад. на ОП-Стара Загара/, което с Постановление №2524/2018 год. от 21.10.2019 год., ОП-Стара Загора е прекратено частично досежно престъпление по чл.343, ал.3, предл.3, във вр. с ал.1, б.В, във вр. с чл.342, ал.1, предл.3 от НК и изпратено по подсъдност на РП-*** за продължаване на наказателното производство за извършено престъпление по чл.122, ал.1 от НК.

Ф.К. предявил писмена застрахователна претенция пред ответното застрахователно дружество с вх.№5505/20.11.2019 год. за заплащане на обезщетение за претърпените от него вреди от ПТП.

На 23.01.2020 год., с молба с вх.№365, пълномощникът на Ф.К. адв.М., уведомил ответното дружество, че МПС лек автомобил марка «М.», модел «***», с ДК № ***, управляваното от ищеца по време на настъпване на ПТП, му е върнато с постановление на ОП-Стара Загора, като помолил да бъде определен ден и час, в който да бъде извършен оглед от представител на застрахователя, за да му бъде определено дължимото обезщетение за претърпените имуществени вреди.

През месец февруари 2020 год., ищецът получил писмо с изх.№П 00162/13.02.2020 год., с което ответното дружество го уведомява, че на свое заседание, застрахователна експертна комисия при ЗАД «Б.В.И.Г.», след обсъждане на представените доказателства, е приела решение, с което отказва да изплати претендираните застрахователни обезщетения, поради което и не били налице основания за уважаване на предявената от ищеца претенция.

Първият спорен въпрос по делото е относно механизма, при който се е осъществило ПТП, в което е участвал ищеца и кой носи вина за настъпването му.

В тази връзка, по делото е допусната комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза (КСМАТЕ).

Според заключението на същата, в автотехническата му част (САТЕ), механизмът на процесното ПТП, настъпило на 27.10.2018г., е следният:

Около 19,10 ч. – 19,20 ч., Ц.П., управлявайки л.а. на брат си, се движел по ПП I - 5 в посока към гр.Ст.Загора със скорост 107.6 км.ч. По това време на денонощието било тъмно, л.а. е бил с включени къси светлини поради интензивното движение. Времето било ясно, сухо, пътния участък-сух, прав, равнинен, покрит с дребнозърнест асфалт и без неравности. Имало е хоризонтална маркировка от единична прекъсната линия тип „M3“, разделяща двете разнопосочни ленти за движение. След него, непосредствено се движи в същата посока със средна скорост 100 км./ч. л.а. БМВ, управляван от св.Узунов. В обратната посока към гр.***, с л.а. М., с около 102 км./ч., се движел св.К.. В зоната на км.206+200, водачът Павлов настигнал попътно движещи се ППС с животинска тяга-каруци с коне. За да избегне удара с тях, той навлиза в срещуположната лента за движение, от което е последвал удар между л.а.Ф. и л.а.М.. Първоначалният удар е настъпил между предна дясна част на л.а.М. и дясна странична част на л.а.Ф., в областта на предно дясно окачване. В този момент, надлъжната ос на л.а.М. се е намирала почти успоредно на надлъжната ос на платното за движение, с предната част, насочена в посока север, като десните състави на автомобила са се намирали на около 1.0-1.3м. западно от източния край на платното за движение. В същия момент, надлъжната ос на л.а.Ф. е била ориентирана на около 40 градуса в ляво спрямо надлъжната ос на платното за движение, с предна част, насочена в посока югоизток. Ударът по характер бил страничен-кос. Св.К. първоначално си помислил, че л.а.Ф. е спукал гума и затова се е ударил в неговия автомобил. Той нямал видимост напред поради задействане на системата за пасивна безопасност - въздушни възглавници + инерционно стягащи колани.

Според САТЕ, при наличие на светлоотразителни елементи по каруците, те биха могли да се възприемат от водача на повече от 120 м., като при 107.6 км/ч, той би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара.

Съгласно заключението, ПТП е настъпило при независимо съпричиняване, от една страна, поради неправилната маневра завиване на ляво с висока скорост, извършена от Ц.П., за да спре автомобила си с цел избягване на сблъсък с водачите и техните ППС с животинска тяга, които не са спазили изискванията за поставяне на светлоотразителни елементи на каруците, а от друга, св.К. е имал техническа възможност да предотврати сблъсъка, като спре автомобила си или с високата скорост да измести л.а.М. почти на банкета, като подаде десен мигач и завие на дясно на равнинен участък с две ленти за движение с обща широчина в размер на 4.00 метра+ 4.00 метра. Според ССЕ, при сблъсъка и двамата водачи на МПС не са се предпазили чрез употреба на спирачки.

Според САТЕ, мястото на удара между л.а. Ф. и л.а. М. се намира на ПП 1-5, КМ.206+200М., в района на общ. ***, платното е ориентирано в посока север-юг, представлява прав равнинен участък с дребнозърнест асфалт, с две ленти за движение, всяка с широчина от 4.0 м., разделени с единична прекъсната линия тип “МЗ“, при максимално допустима скорост за участъка от 90 км/ч. Л.а.М. се е движел по средата на своята лента в посока ***.

Според САТЕ, Ф.К. е имал техническа възможност да предотврати сблъсъка, като измести л.а.М., с ширина 1.73 метра, вдясно до банкета, като подаде десен мигач и завие надясно на равнинен участък с една дясна лента за движение, с обща широчина в размер на 4.00 метра + банкет , при което от лентата ще останат около 2.27 метра или да спре като изпълни задълженията си съгласно чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Според САТЕ, по този начин е щяло да се отвори пътно пространство, напълно достатъчно за да влезе л.а.Ф. между каруците и л.а.М.. Водачът на л.а.Ф. е трябвало също да спре, но в случая е рискувал, за да спаси каруците и живота на водачите им. Той е тръгнал да ги спасява, като е преценил, че ще изпревари л.а.Мердедес, но това не се случва, защото ударът по л.а.Ф. е в предната странична дясна част. Мястото на удара показвало, че св.К. е следвало задължително да спре, с което е щял да избегне сблъсъка. В момента на сблъсъка, надлъжната ос на л.а.М. се е намирала почти успоредно на надлъжната ос на платното за движение, с предната част, насочена в посока север.

Съгласно САТЕ,  причинените увреждания на .а. марка „М.“, модел „С 220“, с per. № *** са в причинна връзка с настъпилото ПТП, а възстановяването му е икономически нецелесъобразно, тъй като стойността на ремонта надвишава 80 % от действителната стойност на МПС в размер на (6008,31 лв. X 80 %) = 4 806.65 лв. Вещото лице приема, че е налице хипотезата на тотална щета по см. на КЗ. Според САТЕ, пазарната стойност на МПС на ищеца към деня на увреждането-27.10.2018г. е 6 008.31 лв. Съдът кредитира заключението в тази част, като компетентно и обосновано.

Предвид възражения на ищцовата страна по автотехническата част на КСМАТЕ, изготвена от вещото лица К., касаеща механизма и причините за ПТП, по тези въпроси е назначена повторна експертиза от друго вещо лице – инж. В.В..

Видно изготвеното заключение, по въпроса при какви условия е настъпило ПТП на 27.10.2018 г и какъв е махнизмът на настъпване на процесното ПТП, в същото се посочва, че платното за движение в участъка на ПТП е ориентирано в посока север-юг, състои се от две ленти за движение, разделени с единична прекъсната линия тип „M3“. Западната лента е широка 3.9 м, а източната 4 м. Източно от източната лента има зачакълен банкет с ширина 1.8 м, след което следва отводнителен канал. Произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието, при нормална видимост, ограничена от формата на светлинното петно от фаровете, на прав и равнинен пътен участък, покрит с гладък дребно зърнест асфалт, без неравности, суха асфалтова настилка. Максимално допустимата скорост за този участък е 90 км/ч. При посочените пътно-климатични условия, на 27.10.2018 год., около 19.20 часа, по първокласен път-1-5, в направление към гр. Стара Загора, със скорост 107.6 км/час се е движил л.а. марка „Ф.“ модел „*“ с per. № ***, управляван от Павлов. В зоната на км. 206+200, автомобилът настига попътно движещи се пътни превозни средства (ППС) с животинска тяга-каруци с коне. С цел избягване удар с тях, на около 60 м северно от ориентира, водачът Павлов навлиза в насрещната лента на движение, където на около 48-50 м северно от ориентира и в източната лента (лентата на движение на л.а. М.), настъпва удар с насрещно движещия се със скорост 102 км/час л.а. марка „М.“, модел „С 220“, с per. № *** управляван от ищеца К.. В резултат на настъпилото ПТП, пътуващите в двата процесни автомобила получават травматични увреждания, като получените такива от водача на л.а. Ф. и от пътуващата на предна дясна седалка в същия автомобил жена се оказват несъвместими с живота, а на двете превозни средства са нанесени материални щети. Първоначалният удар е настъпил с предна дясна част на процесния лек автомобил М., в дясна странична част на л. а. Ф. (в областта на предното дясно окачване). Към този момент, надлъжната ос на л. а. М. е била разположена почти успоредно на надлъжната ос на платното за движение, с предна част, насочена в посока север, като десните състави на автомобила са се намирали на около 1-1.3 м западно от източния край на платното за движение. Към същия момент, надлъжната ос на л.а. Ф. е била ориентирана на около 37-40 градуса в ляво спрямо надлъжната ос на платното за движение, с предна част, насочена в посока югоизток. Ударът по характер е бил страничен-кос. След така описаното начало на механизма на настъпване на ПТП, масовият център на л.а. М. е изминал, до крайното установяване, около 7 м в посока североизток, а масовият център на л.а. Ф. - около 8.6 м в същата посока, като в същото време се е обърнал странично върху лявата си страна. Мястото на удара в надлъжно разположение се намира на около 48-50 м северно от ориентира и в източната лента - лентата на движение на л.а. М..

Видно е, че относно механизма и условията, при което е настъпило ПТП, между първоначалната и повторната САТЕ няма съществени разминавания. Съдът ги кредитира в тази част като обосновани и съответстващи на доказателствата по делото. Съдът възприема първоначалното заключение на САТЕ и относно действителната стойност на МПС на ищеца към датата на ПТП, настъпилите вследствие ПТП увреждания по същото и наличието на тотална щета в конкретния случай.  Противоречат си обаче изводите на вещите лица относно възможността на пострадалия К. да избегне, респ. предотврати настъпването на ПТП.

В тази връзка, според повторната САТЕ, към момента на настъпване на ПТП и непосредствено преди него, Ф.С.К. се е движил в лентата си за движение, което е и становището на първоначалната САТЕ. Според повторната експертиза, тъй като процесният лек автомобил Ф. * е навлязъл лентата за движение на лек автомобил М. С220 косо, от техническа гледна точка е преградил транспортния коридор, по който се е движил М.а. Това е станало в непосредствена близост от мястото на удара, на около 14,84 метра, при скорост около 28,2 м/с = 102 км/ч, като това разстояние Ф. * е изминал за около 0,38 секунди. Поради това, експертът по повторната САТЕ приема, че водачът Фреди С.К. не е имал никакво време за въздействие, с оглед предотвратяване на ПТП, тъй като минималното му време за реакция е минимум 1 секунда. Според заключението, водачът Ф.К. не е имал техническа възможност да избегне ПТП, както при движение с установената по делото скорост от 102 км/ч, така и ако се би движил с максимално допустимата за участъка скорост от 90 км/ч, както и дори да се бе движил с технически съобразената в конкретния случай скорост от 82 км/ч  (при която автомобилът би бил в състояние да спре в зоната на светлинното петно, формирано от фаровете на къси светлини).

Съдът кредитира горепосочените изводи на повторната експертиза, тъй като са много по-обосновани и задълбочени, в резултат на изчисления (относно скоростта на движение на двете МПС, между които е настъпило ПТП – Ф. и М., преди и в момента на удара, изминатото от л.а. Ф. разстояние от навлизането в насрещното пътно платно до момента на удара и времето за това, времето за реакция на водача на л.а. М. от момента на навлизане на л.а. Ф. в платното му на движение до момента на удара, определяне на технически съобразената скорост), които първото вещо лице К. изобщо не е извършило. От същите се опровергава тезата на първоначалната експертиза, че св.К. е имал техническа възможност да предотврати сблъсъка, като измести управлявания от него л.а.М. вдясно до банкета, като подаде десен мигач и завие надясно на равнинен участък с една дясна лента за движение или като да спре преди мястото сблъсъка като изпълни задълженията.

Във връзка с последното, съдът намира, че ищецът К. не е нарушил правилото на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, задължаващо водачите да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, тъй като от заключението на повторната САТЕ се установява, че той изобщо не е имал време за реакция – нито чрез отклоняване на МПС-то вдясно в банкета, нито чрез спиране преди мястото на удара.

Също така, от заключението на повторната експертиза се опровергава възражението на ответното дружество, че ищецът е управлявал автомобила си със скорост, значително по-висока от разрешената за съответния пътен участък (разликата от 12 км/ч над максимално разрешената за участъка, в който е настъпило ПТП, скорост от 90 км/ч не може да се счита за значителна), както и че това му нарушение е допринесло в значителна степен за настъпването на ПТП (както се посочи, дори при движение с максимално допустимата за участъка скорост от 90 км/ч или дори с технически съобразената в конкретния случай скорост от 82 км/ч, водачът К. не е имал възможност за избегне настъпването на ПТП).  

Съгласно повторната експертиза, другият водач, управлявал л.а. Ф., не е имал техническа възможност да предотврати удар с движещите се в неговото пътно платно каруца и двуколка, както с установената скорост на движение от 107,6 км/ч, така дори и при движение с технически съобразената скорост от 82 км/ч, при която лекията автомобил би бил в състояние да спре в зоната на светлинното петно, формирано от фаровете на късите светлини, поради липсата на данни тези ППС да са били със светлоотразители. И в първоначалното, и повторното заключение на САТЕ, като основна техническа причина за настъпване на ПТП се сочи навлизането на л.а. Ф. в пътното платно за движение на л.а. М., осъществено от водача му с цел избягване на внезапното, несигнализирано препятствие на пътното платно – въпросните, бавнодвижещи се каруца и двуколка. Съдът намира, че безспорно, наличието на тези несигнализирани ППС на пътното платно е допринесло съществено за настъпване на ПТП, но счита, че дори направомерното поведение на трети лица, водачи на същите, за което има данни по делото, не изключва вината на водача на л.а. Ф., който, в опита си да ги избегне със „спасителна“ маневра вляво, навлиза в насрещното платно за движение и причинява ПТП, при което е пострадал ищеца. В съдебната практика трайно се приема, че при възникнала опасност за движението, водачът на МПС има единствено задължение да намали скоростта или да спре. Той няма задължение да завива наляво или надясно с оглед избягване на аварийната ситуация. Принципно, т.нар. „спасителна маневра” е неправомерна, защото всяко внезапно отклонение на автомобила от праволинейното му движение може да създаде рискова ситуация, застрашаваща останалите участници в движението. В чл.20, ал.2 от ЗДП е регламентирано дължимото поведение на водач на МПС при възникване на опасност - да намали скоростта или при необходимост да спре. Следователно, всяко друго поведение в случай на опасност не е правомерно, особено ако с него се причини ПТП и вреди на други участници в движението, какъвто е настоящия случай.

Предвид горното, съдът приема, че вина за настъпване на процесното ПТП има само водачът Ц.П.П., с ЕГН **********, управлявал лек автомобил марка «Ф.», модел «*» с ДК № ***, собственост на Д.К.М., с ЕГН **********, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество към датата на ПТП.

Съгласно САТЕ, причинените увреждания на л.а.М., собственост на ищеца, са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, възстановяването му е икономически нецелесъобразно, тъй като стойността на ремонта надвишава 80 % от действителната стойност на МПС в размер на (6008,31 лв. X 80 %) = 4 806.65 лв и е налице хипотезата на тотална щета по см. на КЗ. Ето защо, съдът приема, че ищецът е претърпял имущсетвена вреда в размер на пазарната стойност на увреденото му МПС М. „***“, с рег.№***, с първа рег. 2005г, към деня на увреждането-27.10.2018г., а именно - 6 008.31 лв. Отговорност за репарирането на тази вред носи ответника, като застраховател на граждаската отговорност на прекия причинител на вредата – водачът на л.а. Ф., модел „*“, с ДК № *** Ц.П.. В случая, искът е предявен за сумата от 6000 лв, поради което се явява основателен и следва да се уважи в така предявения размер.      Във връзка с възражението на ответника, че ищеца не е представил доказателство, че МПС-то му е дерегистрирано поради тоталнана щета, съдътсъобрази, че според чл.390, ал.1 от КЗ, заплащането на застрахователно обезщетение при наличие на ”тотална щета”, е обвързано от ангажирането на доказателства за дерегистрация на процесния автомобил, чрез представяне на удостоверение от компетентните органи на КАТ, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. За да се представи обаче такова удостоверение, съответно за да се изпълни административното задължение за дерегистрация, съобразно чл.18а ал.2 т.1 от Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, собственикът на увредения автомобил следва да се легитимира с удостоверение от самия застраховател. В конкретния случай, при определяне на размера на обезщетението по предявената извънсъдебна щета и в хода на съдебното производство, застрахователя е поддържал становище, че не е налице “тотална щета“, респективно не е искал от увредения представяне на удостоверение за дерегистрация на автомобила, нито му е предал такова издадено от него, за да се извърши дерегестрацията. Напротив, установява се, че ищецът е поканил застрахователят да извърши отглед на МПс-то, след като му е било върнато от органите на прокуратурата, но не се установява, застрахователят да е извършил такъв оглед. Ето, становището на ответника за отсъствие на “тотална щета“, както и неизвършването на оглед на МПС-то, въпреки поканата за това от ищеца, изключва възможността за прекратяване на регистрацията на увреденото МПС по посоченият ред. В резултат това, с поведението си, самия ответник се е поставил в забава за заплащане на обезщетението, респ. то се дължи без допълнителни условия.

Според медицинската част на допуснатата КСМАТЕ, в резултат на осъществения почти челен удар при процесното ПТП, ищецът К. е получил няколко травматични наранявания: Счупване на лява ключица;тежкостепенно навяхване на дясната глезенна става,натъртване на лява гръдна половина и двете хълбочни области с ефект на кръвонасядане; охлузване на лява колянна става.

В заключението се посочва, че при осъществения личен преглед на Ф.К., експертът д-р С. е установил, че по предната, горна, гръдна половина в ляво върху лявата ключица, се визуализира с-образен оперативен белег с дължина 13,5см. Според ВЛ, представената фактура за заплащане на заключваща плака за ключица сочи, че тя е анатомично контурирана с 6 отвора за 6 винта. Експертът е посочил, че е изследвал обективно обема на движения на най-близката става до фрактурата-раменната и е констатирал, че всички движения са възстановени напълно, както и че няма остатъчна деформация.

Според СМЕ, при изследването на дясната глезенна става е налице нормална еластичност на латералните и медиалните стабилизиращи лигаменти /връзки/. Това, според експерта, дава основание да се заключи, че травмата на дясната глезенна става не е била луксация /изкълчване/, а се е касаело за тежко навяхване/преразтягане на стабилизиращите връзки/. Движенията в глезенната става са в нормална амплитуда. Дорзална флексия - 15градуса, плантарна флексия - 30-35гр. Разтягането и преразтягането на лигаментите около глезенната става е с период на възстановяване около 2-3 седмици. То се подпомага от мека или меко-еластична наглезенка, каквато е носил ищеца през първите дни, и за каквато е представил платежен документ. Контузията на лявата гръдна половина и на двете хълбочни области, както и охлузването на лявато коляно са лекостепенни травми,предизвикващи краткотраен дискомфорт и леко страдание. Навяхването на дясната глезенна става е също лекостепенна травма, но с по-изразен болков симптом,понеже се усеща при всеки акт на стъпване.Счупването на лявата ключица е травма със средна степен на тежест. В конкретния случай тя е лекувана оперативно с открита кръвна репозиция и фиксирана със заключваща плака с 6 винта. Периодът на нейното възстановяване, както и на движенията на лявата раменна става е около 2-4 месеца. В конкретния случай ищецът е ползвал временна нетрудоспособност 123 дни.

В заключение, според СМЕ, счупването на лявата ключица, което е получил Ф.С.К. при ПТП на 27.10.2018г е средна телесна увреда с период на възстановяване 2-4 месеца.При него, възстановителният период е бил 4 месеца.

Според СМЕ, изхождайки от механизма на настъпилото ПТП на 27.10.2018г по ПП 1-5 в зоната на км.206+200м в района на община ***, водачът Ф.С.К. е получил увреждания, както следва: Счупване на лявата ключица;навяхване на дясната глезенна става, контузия с кръвонасядания на лявата гръдна половина и двете хълбочни области и охлузване на лявата колянна става. Всички тези травматични увреди са получени и са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП-то от 27.10.2018г.

Според СМЕ, оперативната интервенция по откритото наместване на фрактурата на лявата ключица и синтезирането и с метална плака е било необходимо за по-бързото възстановяване. Ползването на ортопедична еластична наглезенка е вид мека имобилизация, създаваща условия за по-бързо оздравяване на лигаментарните растежения.

Според СМЕ, към медицинската документация по делото са представени финансови документи за закупени медикаменти, медицински изделия, аналгетици, санитарни и хигиенни материали и потребителски такси в общ размер на 1910,29лв. Всички те са издадени с дати през периода на лечението на ищеца и артикулите са използвани за лечебни цели и усложненията им.

Съласно заключението, след проведеното оперативно лечение на 12.11.2018г., ищецът е имал болезнен период, през който е било необходимо да се извършват превръзки на оперативната рана и лечебни манипулации по травмата на глезена. Конците от оперативната рана са свалени на 14-ти следоперативен ден и след това е започнал постепенно внимателно раздвижване на лявата раменна става. Болковият синдром от ключицата и десния глезен е затихнал постепенно. Ищецът е започнал да се движи. От документите по делото е видно, че Ф.К. е бил временно нетрудоспособен до 28.02.2019г. Към момента на прегледа от вещото лице - 09.11.2020г., движенията в лявата раменна става и десния глезен на ищеца са възстановени напълно във всички равнини. Те са неболезнени. Ищецът е съобщил, че получава болки при студено и влажно време.

В заключение, в СМЕ се посочва, че периодът на възстановяване на ищеца е бил 4 месеца, протекъл е без усложнения, а възстановяването е напълно.

Според СМЕ, механизмат на силния удар при процесното ПТП и посоката на пречупване на енергийните компоненти, за които вещото лице съди от доказателствата по делото, обясняват пунктоализацията на енергийните удари върху неговото тяло. Преопънатият стопиращ предпазен колан е предизвикал счупването на лявата ключица, а хоризонталната му част - контузията и кръвонасяданията на двете хълбочни области. Травмата на десния глезен е от силния удар на ходилото в педалите.

В заключение, според СМЕ, в момента на претърпяното ПТП от 27.10.2018г., Ф.К. е управлявал своя автомобил, седящ на предната лява седалка, с поставен триточков предпазен колан.

Според експретизата, всяко ПТП е уникално и неповторимо по своята същност, обем на увреждания по самото МПС и возещите се в него. За тези две последствия от голямо значение е не само скоростта на участниците, но и пътното трасе,пътната обстановка, посоката на енергийните удари и тяхното пречупване от странични фактори. Според вещото лице, при условие, че ищеца е бил с поставен предпазен колан, вероятно и при скорост от 90 км/ч, би получил сходни травми.

Съдът кредитира заключението на СМЕ, част от комплексната КСМАТЕ. Същото потвърждава твърденията на ищеца в ИМ за претърпените вследствие процесното ПТП телесни увреждания, както и пряката им причинно-следствена връзка с произшествието. От СМЕ се установяват видът, степента и продължителността на претърпените от ищеца болки и страдания, проведеното лечение и извършената оперативна интервенция (открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация), вкл. необходимостта от издвършването на последната, периодът на възстановяване, с продължителност 4 месеца, протекъл без усложнения, като възстановяването е пълно. Установява се също относимостта с лечението на ищеца на приеманите през периода на възстановяване медикаменти, медицински изделия, аналгетици, санитарни и хигиенни материали и извършени разходи за такива и за медицински такси. На база извършени личен преглед на ищеца на 09.11.2020г., 2г. след ПТП, СМЕ е категорична, че към този момент, движенията в засегнатите при ПТП лява раменна става и десен глезен на ищеца са възстановени напълно във всички равнини, като същите са неболезнени. В заключението се посочва, че ищецът има оплаквания от болки в тези области при студено и влажно време, но при прегледа вещото лице не е констатирало такива.

 Във връзка с претърпените от ищеца болки страдания вследствие ПТП, по делото за изслушани показанията на 2ма свидетели.

Според св. Бирсен К., съпруга на ищеца, преди ПТП, Ф.К. не е имал физически или психически проблеми, бил здрав, работел си спокойно, бил усмихнат, жизнен, нямал проблеми, не се притеснявал, работел на три места като лекар.

Непосредствено след ПТП, съпругът й бил в доста тежко състояние. Имал счупена ключица на лявото рамо, от лявата страна и десния глезен – охлузвания, болки, не можел да стъпва на него, ходил с патерици може би повече от месец – два, ползвал и специална шина. След проведените изследвания и рентгеновите снимки, се установило, че счупената ключица няма как да зарасне и след преглед при специалист се установило, че трябва да се оперира. Бил опериран под обща анестезия. Според свидетелката, вследствие на уврежданията при ПТП, ищецът се наложило да се възстановява физически около 4-5 месеца, а психически – може би повече от година, като според нея и в момента не е същия човек, какъвто бил преди. Промяната в неговото психическо и емоционално състояние се състояла в това, че получава сърцебиене, сънува кошмари. Месеци след катастрофата, Ф.К. споделил на съпругата си, че вижда лицата на починалите младежи. Не бил същия човек, изглеждал притеснен, замислен. Случилото се отразило на работата му и като цяло на семейството. Свидетелката посочва, че след инцидента, се наложило съпругът й да употребява медикаменти – обезболяващи и успокоителни, понеже много го боляло след операцията на ключицата и охлузванията. Според свидетелката, при промяна на времето, също го боли много и задължително тогава приема обезболяващи. Посочва, че той приемал и успокоителни за нервната система. Към момента, Фарди К. все още продължавал да изпитва болки и дискомфорт. Психически не бил възстановен, тъй като когато станело въпрос за ПТП, тотално се променял и гласа му се разтреперва. Физически също не бил възстановен. Тъй като е лекар и се налага на работа да носят пациенти,  а той не може и не трябва да натоварва рамото си. И към момента, Ф.К. не можел да вдига тежко и когато в семейството има такава нужда, викали хора да им помогнат. Свидетелката посочва, че съпругат й пие лекарства при промяна на времето, когато изпитва болки, а когато стане въпрос за инцидента, пие задължително успокоителни. Първите месеци след лечението, Ф.К. лежал на легло, не можел да става поне два месеца. Тогава го обслужвала изцяло съпругата му - къпела го, подпирал се на нея, преди да вземе патериците, преобличането и всички други обичайни дейности  били много тежки, намало кой да им помага.

Според св. Апостол Костов Терзиев, колега на ищеца от Центъра за спешна медицинска помощ в гр. ***, преди 27.10.2018г., Ф.К. нямал нито здравословни, нито физически или психически проблеми.    На 27.10.2018г., Ф. претърпял ПТП, пътувайки от гр. Стара Загора към гр. ***, от което настъпили травматични увреждания. След инцидента, се наложило той да се лекува повече от четири месеца. Свидетелят, като завеждащ на филиала в *** и изготвяйки графика, трябвалода се съобразявам кой е в болнични. Уврежданията на Ф.К. били в областта на крайниците – счупване на ключицата и травма в областта на глезена с резултат – нарушена функция на крайника. След инцидента, се наложило да се възстанови счупената ключица. Когато Ф.К. се завърнал на работа, болката от травмите му продължавала. Що се отнася до психическото му състояние, според свидетеля,той някак си се затворил в себе си, нямало я тази усмивка, нямало го жизнерадостното момче, което бил преди това. Свидетелят споделя, че впечатленията му за промяната у ищеца са на база познанството им в продължение на десетина години. Ф.К. стана затворен и по-нерешителен, имало моменти, когато двамата със свидителя са говорили как се чувства и ще може ли да се справи. Той казвал, че ще се опита, но да е по-леко. Свидетелят посочва, че ищецът е с доста опит и винаги е работил в реанимационните екипи, където се изискват по-добро мислене и по-бързо отреагиране. След инцидента, Ф.К. помолил свидетелят да го прехвърли към долекарския екип, защото не се чувства толкова уверен в себе си, тъй като емоцията малко или много се отразява. Казвал също, че след инцидентната не се чувства уверен, но не е разказвал с подробности какво се е случило. На работа се върна малко повече от четири месеца след инцидента. По негово искане, го прехвърлили в долекарския екип, за да се занимава с по лека работа и да не се занимава с реанимация.

Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като обективни и безпротиворечиви. От същите се потвърждават твърденията в ИМ относно получен от ищеца след ПТП посттравматичен шок с болки и страдания- стягане в гърдите и силно главоболие, безсъние, причинено от тревожни мисли и придружено със сърцебиене, напрегнатост и раздразнителност. Съдът съобрази възможната заинтересованост на първия свидетел – съпругата на ищеца, но счита, че показанията й не са пристрастни и се подкрепят от доказателствената съвкупност по делото. Преценката на фактите, изнесени от дватама свидетели, мотивира съда да приеме, че от същите се потвърждават твърденията на ищеца в ИМ за претърпените вследствие ПТП болки, страдания, психически и емоционален дискомфорт. Установява се, че вследствие претърпяното ПТП, ищецът станал по-неуверен в работата си, вкл. физически не можел да продължи да извършва дейност в реанимационния екип и поискал да бъде прехвърлен на по-лека работа в долекарската помощ. Също така, се потвърждават твърденията в ИМ, че дълго време след инцидента, ищецът продължавал да има психически и физически проблеми и често му се налагало да взема обезболяващи и успокоителни, изпитвал болки в областите на травмите при промяна на времето, станал по затворен, не бил весел и усмихнат като преди, сънувал кошмари, продължавал да си спомня за загиналите при ПТП младежи и споделял, че виждал лицата им.

От доказателствата по делото се установява, че след процесното ПТП, ищецът е закупувал медикаменти и медицински изделия- стоманена заключваща плака за фиксация „клавикуларна” фрактура /комплект със заключващи се кортикални и спонгиозни винтове, обезболяващи медикаменти, гелове и др. за лечението му, санитарни и хигиенични материали, заплащане на потребителски такси, на обща стойност от 1 910.29 лева, а поотделно, както следва:

- 1560 лева с ДДС за закупуване на стоманена заключваща плака за фиксация на „Клавикуларна“ фрактура - комплект със заключващи кортикални и спонгиозни винтове, за което на негово име е издадена фактура №**********/14.11.2018 год., съставен е приемно-предавателен протокол от 14.11.20218г. за получаване на изделията и е представено платежно нареждане за плащане на сумата по ф-рата от ищеца;

- 37.99 лева с ДДС за закупуване на неопренова ортеза за глезен с допълнителна еластична лента за меки шини съгласно фактура №**********/07.11.2018 год., ведно с касов бон, доказващ плащането на сумата.

- 29.90 лева с ДДС за закупуване на ортеза за ключица за профилактика и лечение при гръбначни изкривявания съгласно фактура №**********/30.10.2018 год., ведно с касов бон, доказващ плащането на сумата.;

- 282.40 лева с ДДС за закупуване на обезболяващи и др. медикаменти, гелове за лечението му, санитарни и хигиенични материали, заплащане на потребителски такси- напр. аулин; волтарен форте, лиотон 1000 гел, ципрофлоксацин табл.; кислородна вода; компреси марлени; стеримед; цикатридина спрей; ериус орал, асам алтер хейдешафер; агапурин; уримил плюс капс.; контратубекс; остеоприм; наглезенка, подробно описани в приложените към исковата молба 9 бр. фактури с касови бонове - фактура №**********/05.11.2018 год.; фактура №**********/14.11.2018г..; фактура №**********/27.12.2018г., фактура №**********/30.10.2018г.; фактура №**********/26.12.2018г.; фактура №**********/03.12.2018г.; фактура №**********/16.11.2018г.; фактура №**********/03.12.2018 г.

Както се посочи по-горе, според СМЕ, а и според показанията на свидетелите, тези разходи, свързани с лечението му, са извършени от ищеца в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, поради което, доколкото по този начин е увредена имеществената му сфера, те подлежат на възстановяване от причинителя на вредата, респ. от застрахователя на гражданската му отговорност, който в случая се явява ответното дружество. Ето защо, искът за сумата от 1910,29 лв имуществени вреди се явява основателен и следва да бъде уважен в така предявени размер.

Във връзка с претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 4763,36 лв - пропуснати от ищеца доходи от трудови и граждански договори, изразяващи се в разликата между дължимото му се възнаграждение по тези договори, което би получил за посочените в ИМ периоди, през които е бил във временна неработоспособност и полученото от него обезщетение за временната му неработоспособност за същите периоди, съдът, на първо място, констатира, че от представените с ИМ писмени доказателства се установяват твърденията на ищеца, че към датата на ПТП е бил анажиран по трудово правоотношение с Център за спешна медицинска помощ-Стара Загора, също като изпълнител по граждански договор от 01.01.2018год. с МЦ „Павел Баня” ЕООД, както и като изпълнител на здравни услуги по договори за възлагане на здравни услуги от 01.04.2018год. и от 01.01.2019 год., сключени с „ДКЦ Полиниклиника”- ***” ЕООД. Въпросните договори са представени по делото, не са оспорени от другата страна и потвърждават твърденията в ИМ. Представени от ищеца са също и доказателства относно уговорените и получавани по тези договори възнаграждения, които потвърждават изложеното в ИМ, както и справка за размера на изплатеното му през периода 01.10.2018г.-31.03.2019г. от НОИ обезщетение за временна неработоспособност, от която е видно, че са извършени 4 плащания, касаещи месеците ноември 2018, декември 2018г., януари 2019 и февруари 2019г., общо в размер на 5396,64 лв.

По искане на ищеца, по делото е допусната съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), която, на база представените по делото документи относно трудовите и гражданските договори на ищеца и получаваните от него по същите възнаграждения, да изчисли разликата между полученото от него обезщетение за временна неработоспособност и възнагражденията, които ищецът би получил, ако беше във възможност да изпълнява задълженията си по горепосочените договори през периода на временна неработоспособност.

Съгласно заключението на СИЕ, Ф.С.К., ЕГН ********** е бил в отпуск по болест за периода от 29.10.2018г. до 28.02.2019г„ в т.ч.: по Болничен лист № Е 20181309735 - отпуск от 29.10.2018г. до 11.11.2018г.; по Болничен лист № Е 20171713490 — отпуск от 11.11.2018г. до 14.12.2018г.; по Болничен лист № Е 20181941509 - отпуск от 15.12.2018г. до 13.01.2019г.; по Болничен лист № Е 20181941741 - отпуск от 14.01.2019г. до 12.02.2019г.; по Болничен лист № Е 20181942012 - отпуск от 13.02.2019г. до 28.02.2019г.

Съгласно заключението, за периода от 01.10.2018г. до 31.03.2019г. Ф.С.К., ЕГН ********** е получил обезщетение за временна нетрудоспособност в общ размер на 5396,64 лв.

Според СИЕ, брутното трудово възнаграждение и възнаграждение по граждански договори, което би получил Ф.К. за времето от 28.10.2018 год., до 28.02.2019 год., ако бе изпълнявал трудовите си задължения като лекар в ЦСМП-Стара Загора и като изпълнител по Граждански договор 01.01.2018 год. и договори за възлагане на здравни услуги от 01.04.2018 год. и от 01.01.2019 год., е в общ размер на 9131,68 лв., в т.ч.:

- Брутното трудово възнаграждение в ЦСМП-Стара Загора — 6789,96 лв. (1697,49 лв. X 4 месеца);

- Брутно възнаграждение по граждански договор с МЦ „ПАВЕЛ БАНЯ“ ЕООД - 787,44 лв. (393,72 лв. X 2 месеца);

- Брутно възнаграждение по граждански договор с ДКЦ „ПОЛИКЛИНИКА - ***“ ЕООД - 1554,28 лв. (388,57 лв. X 4 месеца).

Според СИЕ, поради причинените му увреждания и необходимото лечение, Ф.К. не е изпълнявал трудовите си задължения като лекар в ЦСМП-Стара Загора за времето от 29.10.2018 год. до 28.02.2019 год., тъй като е бил във временна нетрудоспособност, вследствие на което, е получил обезщетение в размер на 5396.64 лева.

Ето защо, според заключението, е налице е разлика в размер на 3735,04 лв. (9131,68 лв. - 5396,64 лв.) между полученото обезщетение за временна неработоспособност от Ф.С.К. за времето от 28.10.2018 год. до 28.02.2019 год. и брутното трудово възнаграждение и възнагражденията по граждански договори, които би получил ищецът за времето от 28.10.2018 год. до 28.02.2019 год., ако бе изпълнявал трудовите си задължения като лекар в ЦСМП-Стара Загора и като изпълнител по граждански договор от 01.01.2018 год. с МЦ „Павел Баня" ЕООД в МЦ „Павел Баня" ЕООД и по договори за възлагане на здравни услуги от 01.04.2018 год. и от 01.01.2019 год. в „ДКЦ Полиниклиника"-***" ООД.  

В заключение, съдът приема, че през периода на временна работоспособност от 28.10.2018 год. до 28.02.2019 год, през който ищецът не е могъл да престира труд по горепосочените трудов и граждански договори, вследствие получените при процесното ПТП телесни увреждания,  той е претърпял имуществени вреди в размер на 3735,04 лв, в резултат на пропуснати от ищеца доходи от трудовия и гражданските договори, по които е страна, изразяващи се в разликата между дължимото му се възнаграждение по тези договори, което би получил за периода, през които е бил във временна неработоспособност и полученото от него обезщетение за временната му неработоспособност през същия период. В този размер се явява основателен и предявени иск. За разликата над сумата от 3735,04 лв, до пълния предявен размер от 4763,36 лв, искът се явява неоснователен и недоказан и ще се отхвърли.

 По отношение иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000 лв, съдът намира, че същият се явява безспорно доказан по основание, тъй като от доказателствата по делото категорично се установи настъпването на процесното ПТП при описания в ИМ механизъм, както и виновното му причиняване от водача Ц.П.П., с ЕГН **********, управлявал лек автомобил марка «Ф.», модел «*» с ДК № ***, собственост на Д.К.М., с ЕГН **********.

Относно размера на следващото се на ищеца обезщетение, същият следва да се определи по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД, като се вземат предвид всички конкретно факти, относими към настоящия случай. В тази връзка, съдът взе предвид установените по делото факти, че ищецът К. е получил няколко травматични наранявания: Счупване на лява ключица; тежкостепенно навяхване на дясната глезенна става, натъртване на лява гръдна половина и двете хълбочни области с ефект на кръвонасядане; охлузване на лява колянна става. Само първото от тях е с характер на средна телесна повреда, с период на възстановяване 2-4 месеца, като приищеца, възстановителният период е бил 4 месеца. Контузията на лявата гръдна половина и на двете хълбочни области, както и охлузването на лявато коляно са лекостепенни травми, предизвикващи краткотраен дискомфорт и леко страдание. Навяхването на дясната глезенна става е също лекостепенна травма, но с по-изразен болков симптом, понеже се усеща при всеки акт на стъпване. Според СМЕ, то е с период на възстановяване около 2-3 седмици. Съдът съобрази, че при извършения от вещото лице С. личен преглед на ищеца 2г. след ПТП всички травми са отшумяли, периодът на възстановяване е бил нормален и без усложнения, засегнатите ключица и глезен са напълно възстановени и са неболезнени. Съдът взе предвид обаче, че при влошаване на времето, ищецът изпитва болки в тези зони, за което дава вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели. В заключение, съдът приема, че ищецът се е възстановил изцяло от претърпените увреждания в рамките на един не много продължителен период от общо 4 месеца, като са налице единствено непостоянни болки в засегнатите лява ключица и десен глезен при промяна на атмосфернит условия, за които няма медицински данни да са с особен интензитет. По отношение на претърпените от ищеца болки, те не са били с интензитет и продължителност, по-големи от обикновено в подобни случаи. Колкото до психическото състояние на ищеца след ПТП и данните, че е изпитал посттравматичен шок, станал притеснен, раздразнителен и не толкова весел и общителен, колкото преди, съдът намира, че се касае за временни състояния, които са в процес на отшумяване с времето, респ. не са с особен интензитет, по-висок от обикновено в подобни случаи. Съдът също така съобрази, връзка с твърденията на ищеца за невъзможност след ПТП да вдига тежко и да работи в реанимация, че по делото няма медицински данни, които да обуславят извод за наличие на физически и здравословни причини за това, поради което, дори да са били налице временни трудности в подобен аспект, няма доказателства те не са с траен характер, който да се отрази на ищеца и за в бъдеще.

Съдът съобрази също така икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП, както и че лимитите на отговорност на застрахователите по чл.492 КЗ към този момент за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт са 10 000 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, а за вреди на имущество (вещи) – 2 000 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на увредените лица. Тези лимити, в сила от 2016г., са били увеличени незначително с изменение (ДВ, бр. 101 от 2018 г.), в сила от 07.12.2018 г., а именно – на 10 420 000 лв. за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт са за всяко събитие и на 2100000 лв за вреди на имущество (вещи), което е индикация за променена в периода 2016г.-2018г. обществено-икономическа конюнктура, обусловила увеличението им. Независимо че промяната е в сила около 2 месеца преди настъпване на ПТП, тя не отразява събития, настъпили към датата на влизането й в сила, а е израз на тенденции и факти от обществено-икономическото положение в страната, осъществили се в периода от определяне на предходните лимите през 2016г., до приемане на новите размери през м.декември 2018г., сочещи на развитие на икономиката, поскъпване на живота, увеличаване на разходите на гражданите и бизнеса.

Предвид изложеното, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението, което се следва на ищеца за претърпените от него имуществени вреди е от 40000 лв, до който размер се явява основателен искът му. За разликата над тази сума, до пълния предявен размер от 50000 лв, искът е неоснователен и ще се отхвърли.

По отношение на претендираната законна лихва върху присъдените обезщетения, съдът съобрази, че в ИМ не са изложени твърдения, обуславящи извод, че се претендира обезщетение за забава по чл.497 КЗ, дължимо върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок. В случая, доколкото като начална дата, от която се иска присъждане на законната лихва, е посочена тази на настъпване на ПТП - 27.10.2018г.,, очевидно се претендира обезщетение за забава, дължимо при деликт, т.е. дължимото от причинителя на вредите. Съгласно чл.429, ал.2, т.2 КЗ, в застрахователното обезщетение по договора за застраховка "Гражданска отговорност" се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3. Съгласно чл.429, ал.3 КЗ, „Лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В настоящия случай, застрахования водач на л.а. Ф., причинил ПТП-то, е починал при същото, поради което следва да се вземе предвид датата, на която ищецът е предявил застрахователната си претенция пред ответника. Според твърденията в ИМ и доказателствата по делото, ищецът е подал писмена претенция при ответника за изплащане на обезщетение по повод процесното ПТП с вх.№5505/20.11.2019г. Следователно, от тази дата, а не от датата на настъпване на ПТП (28.10.2018г.) ще се присъди и законната лихва върху присъдените в полза на ищеца обезщетения, до окончателното изплащане на дължмите суми.

С оглед горното, следва да се осъди ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “Б.В.И.Г.” АД- гр. ***, с ЕИК *** да заплати на Ф.С.К. ***, с ЕГН ********** сумата в размер на 40000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания от настъпилото на 27.10.2018 год. пътно-транспортно произшествие, около 19.10 часа, по път ПП I-5, между гр.Стара Загора и гр.***, в района на с.***, преди разклона за гр .***, между лек автомобил марка «М.», модел «***», с ДК № ***, управляван от Ф.К. гр.Стара Загора и Ц.П.П., с ЕГН **********, управлявал лек автомобил марка «Ф.», модел «*» с ДК № ***, собственост на Д.К.М., с ЕГН **********, при което Ф.С.К. получил телесни увреждания - счупване на лява ключица, довело до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник; изкълчване на дясна глезенна става, довело до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник, кръвонасядания на лява гръдна половина и на двете хълбочни области и охлузвания на лява колянна става, както и посттравматичен шок с болки и страдания- стягане в гърдите и силно главоболие, безсъние, причинено от тревожни мисли и придружено със сърцебиене, напрегнатост и раздразнителност, както и сумата в размер на общо 11645,33 лева обезщетение за имуществени вреди вследствие същото събитие, от които: сумата от 1910.29 лева, представляващи стойността на направените от него разходи за закупуване на медикаменти и медицински изделия, заплащане на такси и др., а поотделно, както следва: 1560 лева с ДДС за закупуване на стоманена заключваща плака за фиксация на „Клавикуларна“ фрактура - комплект със заключващи кортикални и спонгиозни винтове, за което на негово име е издадена фактура №**********/14.11.2018 год., съставен е приемно-предавателен протокол от 14.11.20218г. за получаване на изделията и е представено платежно нареждане за плащане на сумата по ф-рата от ищеца; 37.99 лева с ДДС за закупуване на неопренова ортеза за глезен с допълнителна еластична лента за меки шини съгласно фактура №**********/07.11.2018 год., ведно с касов бон, доказващ плащането на сумата. 29.90 лева с ДДС за закупуване на ортеза за ключица за профилактика и лечение при гръбначни изкривявания съгласно фактура №**********/30.10.2018 год., ведно с касов бон, доказващ плащането на сумата.; 282.40 лева с ДДС за закупуване на обезболяващи и др. медикаменти, гелове за лечението му, санитарни и хигиенични материали, заплащане на потребителски такси- напр. аулин; волтарен форте, лиотон 1000 гел, ципрофлоксацин табл.; кислородна вода; компреси марлени; стеримед; цикатридина спрей; ериус орал, асам алтер хейдешафер; агапурин; уримил плюс капс.; контратубекс; остеоприм; наглезенка, подробно описани в приложените към исковата молба 9 бр. фактури с касови бонове - фактура №**********/05.11.2018 год.; фактура №**********/14.11.2018г..; фактура №**********/27.12.2018г., фактура №**********/30.10.2018г.; фактура №**********/26.12.2018г.; фактура №**********/03.12.2018г.; фактура №**********/16.11.2018г.; фактура №**********/03.12.2018 г., сумата от 6000 лева, представляващи стойността на увредения при горепосоченото пътно-транспортно произшествие, до степен на тотална щета,  лек автомобил «М.», модел «***», с ДК № ***, собственост на Ф.К., сумата от 3735,04 лева - пропуснати ползи, представляващи разликата между трудовото му възнаграждение и възнагражденията му по граждански договори, които би получил за времето от 28.10.2018 год. до 28.02.2019 год. и полученото от него обезщетение за временната му неработоспособност, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 20.11.2019 год., до окончателното изплащане на сумата. Ще се отхвърлят като неоснователни предявения иск за неимуществи вреди, за разликата над сумата от 40000 лв до пълния предявен размер от 50000 лв, както и искът за имуществени вреди - пропуснати ползи, представляващи разликата между трудовото му възнаграждение и възнагражденията му по граждански договори, които би получил за времето от 28.10.2018 год. до 28.02.2019 год. и полученото от него обезщетение за временната му неработоспособност, за разликата над уважения размер от 3735,04 лева до пълния предявен размер от 4763,36 лв.

 

 

 

По разноските:

 

С оглед изхода на делото, на ищеца следва да се присъдят разноските по делото, съразмерно с уважената част от исковете. Ищецът е представил доказателства за направени разноски от 2506,94 лв за държавна такса и 1223 лв за експертизи, поради което следва да му се присъдят по съразмерност 2065,80 лв разноски за държавна такса и 1007,80 лв разноски за експертизи, които ответникът следва да бъде осъден да му заплати.

На ответника се следват сторените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете. При установени такива за експертизи от общо 823 лв, ще му се присъдят по съразмерност 144 лв, които ищецът следва да бъде осъден да му заплати.

На основание чл.78, ал.1 и чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ответника следва да бъде осъден да заплати на адвокат Н.В.М. ***, регистриран по ЗДДС, за осъществената от него безплатна адвокатска помощ по делото в полза на ищеца Ф.К., адвокатско възнаграждение от 2496 лв с ДДС.

Водим от горното, съдът

 

                                      РЕШИ:

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “Б.В.И.Г.” АД, със седалище и адрес на управление гр. ***, с ЕИК *** да заплати на Ф.С.К. ***, с ЕГН ********** сумата в размер на 40000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания от настъпилото на 27.10.2018 год. пътно-транспортно произшествие, около 19.10 часа, по път ПП I-5, между гр.Стара Загора и гр.***, в района на с.***, преди разклона за гр .***, между лек автомобил марка «М.», модел «***», с ДК № ***, управляван от Ф.К. гр.Стара Загора и Ц.П.П., с ЕГН **********, управлявал лек автомобил марка «Ф.», модел «*» с ДК № ***, собственост на Д.К.М., с ЕГН **********, при което Ф.С.К. получил телесни увреждания - счупване на лява ключица, довело до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник; изкълчване на дясна глезенна става, довело до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник, кръвонасядания на лява гръдна половина и на двете хълбочни области и охлузвания на лява колянна става, както и посттравматичен шок с болки и страдания- стягане в гърдите и силно главоболие, безсъние, причинено от тревожни мисли и придружено със сърцебиене, напрегнатост и раздразнителност, сумата в размер на общо 11645,33 лева обезщетение за имуществени вреди вследствие същото събитие, от които: сумата от 1910.29 лева, представляващи стойността на направените от него разходи за закупуване на медикаменти и медицински изделия, заплащане на такси и др., а поотделно, както следва: 1560 лева с ДДС за закупуване на стоманена заключваща плака за фиксация на „Клавикуларна“ фрактура - комплект със заключващи кортикални и спонгиозни винтове, за което на негово име е издадена фактура №**********/14.11.2018 год., съставен е приемно-предавателен протокол от 14.11.20218г. за получаване на изделията и е представено платежно нареждане за плащане на сумата по ф-рата от ищеца; 37.99 лева с ДДС за закупуване на неопренова ортеза за глезен с допълнителна еластична лента за меки шини съгласно фактура №**********/07.11.2018 год., ведно с касов бон, доказващ плащането на сумата. 29.90 лева с ДДС за закупуване на ортеза за ключица за профилактика и лечение при гръбначни изкривявания съгласно фактура №**********/30.10.2018 год., ведно с касов бон, доказващ плащането на сумата.; 282.40 лева с ДДС за закупуване на обезболяващи и др. медикаменти, гелове за лечението му, санитарни и хигиенични материали, заплащане на потребителски такси- напр. аулин; волтарен форте, лиотон 1000 гел, ципрофлоксацин табл.; кислородна вода; компреси марлени; стеримед; цикатридина спрей; ериус орал, асам алтер хейдешафер; агапурин; уримил плюс капс.; контратубекс; остеоприм; наглезенка, подробно описани в приложените към исковата молба 9 бр. фактури с касови бонове - фактура №**********/05.11.2018 год.; фактура №**********/14.11.2018г..; фактура №**********/27.12.2018г., фактура №**********/30.10.2018г.; фактура №**********/26.12.2018г.; фактура №**********/03.12.2018г.; фактура №**********/16.11.2018г.; фактура №**********/03.12.2018 г., сумата от 6000 лева, представляваща стойността на увредения при горепосоченото пътно-транспортно произшествие, до степен на тотална щета, лек автомобил «М.», модел «***», с ДК № ***, собственост на Ф.К., сумата от 3735,04 лева - пропуснати ползи, представляващи разликата между трудовото му възнаграждение и възнагражденията му по граждански договори, които би получил за времето от 28.10.2018 год. до 28.02.2019 год. и полученото от него обезщетение за временната му неработоспособност, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 20.11.2019 год., до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото от 2065,80 лв за държавна такса и 1007,80 лв за експертизи, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените от Ф.С.К. срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “Б.В.И.Г.” АД иск за неимуществени вреди, за разликата над уважения размер за сумата от 40000 лв, до пълния предявен размер от 50000 лв, както и искът му за имуществени вреди - пропуснати ползи, представляващи разликата между трудовото му възнаграждение и възнагражденията му по граждански договори, които би получил за времето от 28.10.2018 год. до 28.02.2019 год. и полученото от него обезщетение за временната му неработоспособност, за разликата над уважения размер от 3735,04 лева, до пълния предявен размер от 4763,36 лв, като неоснователни.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “Б.В.И.Г.” АД, със седалище и адрес на управление гр. ***, с ЕИК *** да заплати на адвокат Н.В.М. ***, регистриран по ЗДДС, адвокатско възнаграждение от 2496 лв с ДДС за осъществената от него безплатна адвокатска помощ по делото в полза на ищеца Ф.К..

ОСЪЖДА Ф.С.К. ***, с ЕГН ********** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “Б.В.И.Г.” АД, със седалище и адрес на управление гр. ***, с ЕИК ***, сумата от 144 лв разноски по делото за експертизи.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд, в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

                            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: