Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 26.05.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7
състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети май две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. А.
при участието на секретаря И. А., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 18492
по описа за 2019година на Варненски
районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от И.Н.В., ЕГН ********** с адрес *** срещу ОД на МВР
гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от общо 1161,71лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.01.2017г.- 30.09.2019г. /след
допуснато изменение размера на исковата претенция с протоколно определение от
18.05.2020г./ формирана по периоди, както следва: за м.01-м.03.2017г.-
42,71лева, за м.04-м.06.2017г.- 85,47лева, за м. 07- м.09.2017г.- 109,89лева,
за м.10- м-12.2017г.- 61,05лева, за м.01-м.03.2018г.- 43,86лева, за
м.04-м.06.2018г.- 116,96лева, за м. 07- м.09.2018г.- 138,89лева, за м.10-
м-12.2018г.- 80,41лева, за м.01-м.03.2019г.- 136,68лева, за м.04-м.06.2019г.-
120,64лева, за м. 07- м.09.2019г.- 225,12лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 11.11.2019г. до окончателното погасяване на задължението.
Исковата претенция се
основава на следните фактически твърдения: Ищецът е полагал труд по служебно
правоотношение възникнало с ответника, на длъжност мл. инспектор в група
Общинска полиция Варна при ОД на МВР Варна в периода 01.01.2017г.
до 30.09.2019г. В този период е работил нощни смени за времето от 22ч. до 06ч.,
при сумирано изчисляване на работното време. На основание чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се заплащат и
допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Нормалната продължителност на
работното време е 8часа дневно и 40часа седмично при 5-дневна работна седмица-
чл. 187 ЗМВР. На основание чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните
служители в МВР работещи на смени се изчислява сумирано за тримесечен период.
Работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70часа на отчетен период. Твърди, че за
процесния период е положил нощен труд, които часове подлежат на преобразуване
към дневен такъв, за което се дължи допълнително възнаграждение за така
положения своеобразен извънреден труд. Посочва, че за процесния период е
действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи
уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурството, времето за отдих и почивките на държавните служителите. В Наредбата
се сочи да липса регламентиране преобразуването на часовете нощен труд в
дневни, за разлика от предходно действалата. Затова счита, че приложение следва
да намерят общите законови разпоредби на трудовото законодателство и в частност
чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на РЗ при сумирано изчисляване
на работното време регламентираща нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време установени за подневно отчитане
на работното време, т.е 1.143. Твърди, че в периода 01.01.2017г.
до 30.09.2019г. е положил общо 1088часа нощен труд, който преизчислен към
дневен води до извънреден труд от 1243,58часа, което изчислено на база
основното месечно възнаграждение и увеличено с 50% съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР
възлиза в размер на исковата сума. Молбата е за уважаване на исковата
претенция, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и присъждане
на разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Искът се оспорва по основание и размер. Не оспорва, че
ищецът за посочения период е полагал труд при него по служебно правоотношение
заемайки длъжност по щата на ОДМВР Варна- ст.полицай в група Общинска полиция и
сектор Охрана на обществения ред и териториална полиция към отдел Охранителна
полиция при ОДМВР Варна. Потвърждава, че ищецът е работил на 12часови смени, в
т.ч. нощни такива определени в заповед № 365з-3139/31.08.2016г. относно
разпределение на работното време на държавните служители в ОДМВР Варна. Счита,
че в случая приложение следва да намери единствено специалния закон- ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, предвид
спецификата на полаганата работа от полицейските служители в МВР. Още повече,
че в чл. 179, ал. 4 ЗМВР изрично е посочено, че извън допълнителните
възнаграждения по ал.1 и по чл. 178, ал. 1 ЗМВР, на държавните служители се
изплащат и други възнаграждения в случаи определени със закон или акт на МС.
Действаща за периода е Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в която се сочи, че
липсва разпоредба регламентираща преизчисляване на нощния труд в дневен. В този
смисъл оспорва приложимостта на Наредбата за структурата и организацията на РЗ
излагайки правни доводи за това. Позовава се и на писмо от МТСП от
29.08.2011г., с което са дадени тълкувания относно преизчисляването на дневния
и нощен труд. Сочи да липсва основание за трансформиране на нощния в дневен
труд и определяне на извънреден такъв. Твърди, че положеният от ищеца нощен и
извънреден труд са били заплатени, като вид допълнителни възнаграждения.
Искането е за отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба и
отговора се поддържат. Ищецът е ангажирал писмени бележки.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени
и гласни доказателствата, съобразявайки приложимия закон и становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове
с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
Касае се за трудово
възнаграждение, което работодателят дължи на работника за положен от него
извънреден труд. При така определения фактически състав на правото и съобразно
разпределението на доказателствената тежест, за успешното провеждане на иска, ищецът
е следвало да докаже, че е в служебно правоотношение с ответника, като в
периода 01.01.2017г.- 30.09.2019г. е полагал труд на
смени; основанието, от което произтича вземането му и размер на дължимото
възнаграждение за положения труд; падеж на задължението за плащане на
допълнителното възнаграждение за труда и размер на обезщетението за забава.
Провеждане на това доказване възлага на ответника доказателствена тежест по
установяване изпълнение на задължението за заплащане на положения по
правоотношението труд.
Между страните е нямало
спор, поради което и на основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК са били
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване по следните факти:
- че между страните е съществувало служебно правоотношение в периода 01.01.2017г.- 30.09.2019г., по който ищецът е заемал длъжност ст.полицай
в група Общинска полиция и сектор Охрана на обществения ред и териториална
полиция към отдел Охранителна полиция при ОДМВР Варна;
- че в периода 01.01.2017г.- 30.09.2019г. ищецът е
работил на 12-часови смени.
Спор между страните по фактите, няма.
Спорният въпрос е изцяло правен и той се свежда до това дали към настоящото
служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в
МВР регламентиран от специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото
законодателство предвиждащи преизчисляване на нощният труд в часове дневен
труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението
да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
В чл. 187,
ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12-
или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия
закон работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен
платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на
ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Нормите
предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в
редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители
работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен
период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл.
187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че
работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови
смени се изчислява сумирано за тримесечен период. За исковия период 07.11.2016г.
до 30.09.2019г. отчитането се извършва на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР
ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за
извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа.
До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за
изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със Заповед на
министъра на вътрешните работи, а след изменението с Наредба на министъра на
вътрешните работи се определят условията и реда, а техният размер- с негова
заповед. В ал. 4 на чл. 179
е разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в
случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните
служители от МВР.
В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е
предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. Така,
за процесния период от 07.11.2016г. до 30.09.2019г. действаща е била Наредба №
8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр.
60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отменена с решение №
16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС,
петчленен състав/ издадени от Министъра на
вътрешните работи. На основание чл. 195 АПК обаче Наредбата, като подзаконов
нормативен акт се счита за отменена от
деня на влизане в сила на съдебното решение, т.е от 10.12.2019г. Наредбата урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Текста на чл. 3, ал. 3 предвижда, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00часа и 6,00часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г. няма
изрично предвидено основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд
с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-
407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр.
40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може да
се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения
въпрос следва да намери общото трудово законодателство. Приемането на обратното
би означавало служителите на МВР да бъдат поставени в това отношение в по-
неравностойно положение спрямо останалите работниците полагащи труд по трудови
правоотношения по КТ. Не може да се приеме като аргумент това да не е така и
обстоятелството, че на служителите от МВР им се следват пък допълнителни
привилегии от специалния ЗМВР, доколкото те се следват именно от специфичните
условия на полагания от тях труд. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, който възлиза на 1.
143. В заключение налага се извод, че
исковата претенция е доказана в своето основание.
По отношение на размера й, съдът
съобрази неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение по ССчЕ. От него се установява, че след приравняване на
нощните часове отработени от ищеца в дневни и след отчитане на ползван отпуск
за временна неработоспособност и платен годишен отпуск, размерът на
допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд от 161часа възлиза на
сумата от 1161,71лв, което не е заплатено на ищеца. Размерът е
определен при отчитане на ползвани отпуск за временна неработоспособност и
платен годишен отпуск от ищеца, съобразно разрешението дадено с ТР 8/2013г. на
ОСГК на ВКС. По отделните периоди същото е,
както следва: 42,71лева за периода м.01-м.03.2017г.; 85,47лева за
м.04-м.06.2017г., 109,89лева за м. 07- м.09.2017г., 61,05лева за м.10-
м-12.2017г., 43,86лева за м.01-м.03.2018г., 116,96лева за м.04-м.06.2018г.,
138,89лева за м. 07- м.09.2018г., 80,41лева за м.10- м-12.2018г., 136,68лева за
м.01-м.03.2019г., 120,64лева за м.04-м.06.2019г. и 225,12лева за м. 07-
м.09.2019г. Следователно исковата претенция е доказана и в размера, в който е
била заявена.
Предвид изложеното, като съобрази ангажираните
доказателства съдът приема, че извънредният труд след преобразуване на нощния в
дневен такъв с коефициент 1.143 не е начислен и изплатен на ищеца, поради което
претенцията следва да бъде уважена в пълен размер, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 11.11.2019г.
до окончателното изплащане на задължението, така както е било поискано.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК,
ищецът е освободен от заплащане на ДТ, като предвид основателността на
исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС
направените в производството разноски за ДТ от 50лева и 150депозит за вещо
лице, общо в размер от 225,01лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно
който реализираните такива в настоящото производство са 300лева платено адв.
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 06.04.2020г.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна с
адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 ДА
ЗАПЛАТИ на И.Н.В., ЕГН ********** с адрес *** сумата от общо 1161,71лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 161часа, получен в резултат на преизчисляване на
положен нощен труд с коефициент 1.143 за периода 01.01.2017г.- 30.09.2019г. формирана по отчетни периоди, както
следва: за м.01-м.03.2017г.- 42,71лева, за м.04-м.06.2017г.- 85,47лева, за м.
07- м.09.2017г.- 109,89лева, за м.10- м-12.2017г.- 61,05лева, за
м.01-м.03.2018г.- 43,86лева, за м.04-м.06.2018г.- 116,96лева, за м. 07-
м.09.2018г.- 138,89лева, за м.10- м-12.2018г.- 80,41лева, за м.01-м.03.2019г.-
136,68лева, за м.04-м.06.2019г.- 120,64лева, за м. 07- м.09.2019г.- 225,12лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба- 11.11.2019г. до окончателното погасяване
на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА
ОД на МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Варна в полза на бюджета на
съдебната власт сумата в размер на 200лева, представляваща разноски за дължима
държавна такса и депозит за вещо лице, на
основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна, с
адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 ДА ЗАПЛАТИ
на И.Н.В., ЕГН ********** сумата от 300лева,
представляваща съдебно- деловодни разноски направени в първоинстанционното
производство за платено адв. възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: