Решение по дело №441/2014 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 814
Дата: 15 юли 2014 г. (в сила от 12 декември 2018 г.)
Съдия: Александър Димов Георгиев
Дело: 20145530100441
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 февруари 2014 г.

Съдържание на акта

       Р Е Ш Е Н И Е

 

 № ………                             ……………………..                         град Стара Загора

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                      ІІ ГРАЖДАНСКИ състав

На  осми април                                                          2014 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                      Председател: АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ                                                     

 

Секретар: Р.Д.

като разгледа докладваното от СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ

гр.дело 441 по описа за 2014 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Предявен е иск за заплащане на недължимо платена сума с правно основание чл.55 ЗЗД.

Делото е образувано по иск с правно основание чл.55 ЗЗД, като се претендира заплащане на сумата от 436,58лева стойност на неправомерно начислена ел.енергия за периода от 04.01.2013г. до 06.03.2013г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й заплащане.

Ответното дружество в срока по чл.131 ГПК представя подробен писмен отговор, в който изразява становище, че оспорва така предявения иск по основание и размер, оспорва фактите и обстоятелствата изложени в исковата молба като основания за предявения иск. Претенцията е неоснователна – била извършена проверка на електромера на обекта на ищеца, който се оказал с монтирано допълнително съпротивление между съпротивления R185 и R205 в измервателната верига, водещо до промяна на метрологичните му характеристики и оттам отчитал със 66,22% по-малко  от реално изразходваната ел.енергия. Оттам и била наложителна смяната на електроизмервателното средство и начислението на средствата по фактурата, която му е изпратена с основателно начислена сума. Претендират и за направените по делото разноски. 

В съдебно заседание ищцата се явява личон, заедно с пълномощника си адв.Ченалов, поддържа претенциите и моли за присъждане на направените по делото разноски.

За ответника се явява юриск.Ч., който оспорва претенцията като неоснователна и моли за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото не се спори, че ищцтата е потребител на електрическа енергия за обект в Стара Загора, ул.”Козлодуй”, № 38, ап.1.  

От представения по делото констативен протокол № АУ-05-035/ 068/02.04.2013г. за експертиза на средство за измерване е видно, че при извършена проверка е установено монтирано допълнително съпротивление, водещо до промяна на метрологичните му характеристики и оттам отчитал със 60% по-малко от реално изразходваната ел.енергия и същият е демонтиран, за което е съставен протокол за монтаж/подмяна на средства за търговски измерване/. От представения по делото констативен протокол от техническа проверка № 63279/06.03.2013г., се установява, че електромерът е поставен в безшевна торба и са налице „съмнения за манипулирани пломби”. Констативния протокол е подписан само от представители на ответника. От същия е видно, че на проверката не е присъствал ищеца или негов представител. По делото няма данни ищеца да е бил поканен на проверката, нито данни този протокол да е връчван на ищеца, като не се спори, че му е изпратен по пощата.

 

С писмо изх.№ 2812/ 03.06.2013г. на „ЕВН България Електроразпределение” АД, относно „частично неизмерване на електрическа енергия”, ищецът е уведомен, че на 06.03.2013г. при извършена проверка на меренето на електрическа енергия на сградата – жилище е констатирано, че електромерът отчита с грешка -66,22%; посочено е, че това се дължи на несъответствие с метрологичните и техническите изисквания; за констатациите са съставени съответните протоколи; посочено е, че вследствие това същия процент на ползваната от ищеца електрическа енергия е неизмерена, съответно неплатена, поради което и на основание чл.54 ал.2 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ЕВН България Електроразпределение АД ще коригира сметката му за ел.енергия за времето  от 04.01.2013г. до 06.03.2013г., като допълнително начислената енергия е в размер на 2349 kWh, на стойност 436,58лв. с ДДС. Представена е справка за коригиране на сметката за електроенергия. Издадена му е фактура № **********/ 28.05.2013г. за сумата от 436,58лв. с ДДС. Ищецът по делото е внесъл тази сума на каса на ответното дружество с фискален бон от 10.06.2013г. За изясняване на обстоятелствата по делото е разпитана и допусната като свидетел сестра на ищцата Пенка Ж. Гочева, от показанията на която се установява, че сестра й живее на ул.Козлодуй № 38, от 24години, за първи път й била начислена такава голяма сметка – според нея неоснователно, като взела назаем средства от сестра си да заплати търсената сума. Съдът кредитира ицяло свиделските показания, тъй като същите са обстоятелствени, безпротиворечиви и кореспондират с останалите доказателства по делото.    

За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза. От заключението на съдебно-техническа експертиза се установява, че констатациите при извършена проверека в Констативен протокол за експертиза на средство за измерване удостоверяват извършено монтирано допълнително съпротивление в измервателната верига, водещо до промяна на метрологичните му характеристики. В резултат на тази манипулация електромерът отчита с 66,22% по-малко от консумираната електроенергия.

Неотчетената ел.енергия от процесния електромер е изчислена въз основа на чл.54 ал.2 т.2 от Общите условия за договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ЕВН България за период от 90 дни, като излага подробно механизма на изчисление. Вещото лице сочи също, че методът за отчитане на неотчетената ел.енергия е приложен правилно до момента на определяне на общото количество неотчетена ел.енергия от процесния електромер; методиката за остойностяването й в конкретния случай е приложена правилно.

 

Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства съдът намира, че предявения иск се явява основателен по следните съображения: В производството в тежест на ответника е да докаже, че спорното право е възникнало и съществува, а ищецът фактите, които го изключват, унищожават или погасяват, или ответникът следва да установи пълно и пряко факта, от който е възникнало и съществува претендираното от него вземане и едва след това ищецът следва да установи възраженията си за неговата недължимост. Съдът намира, че в настоящия случай ответникът не установи по делото да е възникнал посоченият от него в отговора му правопораждат факт по чл.28 ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване АД /ОУ на ЕВН ЕС/, във връзка с чл.54 ал.2 т.2 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ЕВН България Електроразпределение АД /ОУ на ЕВН ЕР/ – констатирано по реда на тези ОУ на ЕВН ЕР неправомерно въздействие върху процесното средство за търговско измерване, което да се дължи на причина, за която ищецът да е отговорен.

Съгласно чл.28 ал.1 от ОУ на ЕВН ЕС, само въз основа на представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи със справки за начислената енергия ответникът има право да изчислява и коригира сметките на клиента за изминал период, а според чл.54 ал.2 т.2 от ОУ на ЕВН ЕР само в случаите на констатирано по реда на тези общи условия неправомерно въздействие върху средствата за търговско измерване, ЕВН ЕР преизчислява количеството електрическа енергия за период от датата на монтажа или последната извършена от ЕВН ЕР или друг оправомощен орган проверка на средството за търговско измерване, до датата на констатиране на грешката в измерването или неизмерването, освен ако може да бъде установен точния период на грешното измерване или неизмерване, но не за не повече от 90 дни, като при коригиране на количествата се използват стойностите на величините, установени в момента на проверката, като в случаите, когато отклонението от нормалната работа на средствата за търговско измерване не може да се установи с конкретен измерител в проценти, корекцията се изчислява като една трета от максималния базов ток на средството за търговско измерване при всекидневно 8-часово ползване на електрическа енергия от клиента, при коефициент 0,7. Следователно, първото необходимо условие, за да възникване право на ответника да коригира за минал период сметката за ел. енергия на ищеца е, да е установено преди това по реда на ОУ на ЕВН ЕР неправомерно въздействие на средството за търговско измерване /чл.54 ал.2 от ОУ на ЕВН ЕР/. Според чл.35 ал.4 от ОУ на ЕВН ЕР, последното се установява със съставен констативен протокол, а според чл.63 от същите ОУ на ЕВН ЕР в случаите, в които по силата на последните се съставя констативен протокол, той се подписва от представители на ЕВН ЕР и Клиента, а ако последният не присъства и/или откаже да подпише протокола, то ЕВН ЕР има право да го състави само в присъствието на свидетели, в който случай констативният протокол се изпраща след това на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка и тогава се счита връчен в деня на неговото получаване. Този ред на чл.63 от ОУ на ЕВН ЕР в случая не е бил спазен при съставянето на представеният от ответника констативен протокол за техническа проверка на електромерното стопанство. Видно от същия при извършването на проверката не е присъствал ищеца /този факт не е спорен по делото/. В този случай обаче ЕВН ЕР е имало право да състави този протокол само в присъствието на свидетели, които да го подпишат след това в удостоверение на това обстоятелство и чийто имена да бъдат вписани в този протокол – изискване на чл.63 ал.2 от ОУ на ЕВН ЕР. Действително в протокола има име и подпис на свидетели, присъствали на отразената в него проверка, но няма данни да е спазено изискването на чл.63 ал.3 от ОУ на ЕВН ЕР. Макар и протокола да е изпратен на абоната не може да се приеме, че той е съставен по реда и при спазване на ОУ на ЕВН ЕР. При това положение, този протокол не може да бъде противопоставен на ищеца, защото представлява само неподписан от него частен свидетелстващ документ, в който са удостоверени изгодни за ответника факти, които поради това този протокол не доказва. Предвид горното съдът намира, че ответникът /чиято е доказателствената тежест/, не установи пълно и пряко по делото да е налице констатирано по реда на ОУ на ЕВН ЕР неправомерно въздействие върху процесния електромер, което да се дължи на лежаща у ищеца причина по смисъла на чл.54 ал.2 от ОУ на ЕВН ЕР, поради което и не може да се приеме, че е възникнало за ответника спорното право по чл.28 ал.1 от ОУ на ЕВН ЕС, във вр. с чл.54 ал.2 т.2 от ОУ на ЕВН ЕР, да коригира сметката на ищеца за миналия период от 90 дни с процесната сума от 279,97лв. Само на това основание последната следва да се приеме за недължима от ищеца, защото носещият доказателствената тежест ответник не установи по делото да е настъпил правопораждащия я факт по чл.28 ал.1 от ОУ на ЕВН ЕС, във вр. с чл.54 ал.2 т.2 от ОУ на ЕВН ЕР.

Освен това ответникът няма и законово основание да коригира едностранно сметките на потребителите за доставената през изминал период електрическа енергия. Клаузите от Общите условия, на които ответникът се позовава (чл.28 от ОУ на „ЕВН България Електроснабдяване” и чл. 54 от ОУ на ЕВН България Електроразпределение”) са неравноправни по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и поради това са нищожни по силата на чл.146, ал.1 ЗЗП и чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Това са повелителни норми /от публичен ред/, които съдът е длъжен да вземе предвид и да съобрази. Според трайно установената практика на ВКС, която е постановена по реда на чл. 290 ГПК и е задължителна за съдилищата, не съществува законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. В този смисъл са решение № 165/19.11.2009 г. по т.д. № 103/2009 г. на ВКС, II т.о., решение № 104/05.07.2010 г. по гр. д. № 885/2009 г. на ВКС, II т.о, решение № 26/04.04.2011 г. по т.д. № 427/2010 г. на ВКС, II т.о и решение № 189/11.04.2011 г. по т.д. № 39/2010 г. на ВКС, II т.о/. Като е изхождал от съображенията за липса на нормативна опора за корекцията на сметки за изминал период, ВКС в горните решения е признал за недължими сумите по корекциите. Тази задължителна практика се придържа към разбирането, че коригирането на сметките на вече доставена електрическа енергия само въз основа факта на неточно отчитане на доставяната ел. енергия, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане, е недопустимо и противоречи на регламентирания в чл. 82 ЗЗД принцип, че без вина няма отговорност. Установената манипулация върху електромера е ирелевантна и не поражда право на ответника доставчик да извърши едностранна промяна на изготвената по-рано сметка за разход на ел. енергия, тъй като той не твърди някакви действия или бездействия на ищеца, които влияят върху функционирането на електромера и върху точното отчитане на ползваното количество енергия. Всъщност той твърди точно обратното - че предпоставка за извършване на корекцията не е наличие на вина и установяване на нарушител, а се касае за нормативно и договорно установен способ, чрез който се отстраняват последиците от ползването на електрическа енергия, без същата да се отчита и съответно заплаща от потребителя, и в никакъв случай не е свързано с неправомерно поведение от страна на абоната. За компенсиране на разликата между заплатените суми и сумата на действително консумираната електрическа енергия, която се дължи по силата на договора за продажба на електрическа енергия, не може да става дума, тъй като няма как да се установи действително консумираната електрическа енергия. Съгласно чл.82 ЗЗД претърпяната загуба и пропуснатата полза се обезщетяват доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задължение. В случая такова неизпълнение от страна на потребителя няма. Съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ средството за търговско измерване (електромерът) е собственост на електроразпределителното предприятие. Той го ползва за измерване на консумираната от потребителя електроенергия. Твърденията на ответника, че потребителят има определени от закона права и задължения, свързани с експлоатацията на уреда, са несъстоятелни. Няма как той да бъде ползвател по силата на чл. 44 ЗИ, тъй като този текст се отнася до лицата, които ползват измервателни уреди в дейността си. Аргумент в подкрепа на този извод е обстоятелството, че потребителят на електроенергия не плаща такса за ползване на този уред. Вярно е, че той може да осъществява контрол върху работата му, но това е негово право, от което той може да се възползва или не. От това в никакъв случай доставчикът не черпи права, защото задължението да поддържа уреда в изправност е само негово. Затова за „споделена” отговорност и то по правила, регламентирани само от едната страна по договора, не може да става и дума. Задълженията на потребителите са лични. Недопустимо е с общи условия на частноправно дружество да се създава нов вид „споделена” отговорност – за опазване на чуждо имущество от недобросъвестни трети лица, при положение че това е изцяло в отговорността на дружеството. Потребителите нямат възможността да следят и опазват СТИ, понеже нямат достъп до тях. Ответното дружество не следва да санкционира коректните си потребители за неосъществени от него правомощия. 

Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният от ищцата иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен и следва ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 436,58лева - неоснователно заплатени от ищеца с фискален бон от 10.06.2013г., като в случая ответното дружество неоснователно се е обогатило с недължимата сума.   

На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски в размер на 50лв държавна такса и 300лв. адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък за разноски.

Водим от горните мотиви, съдът

 

 

  Р  Е  Ш  И :

 

 

          ОСЪЖДА ”ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ”АД-Пловдив, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Христо Г.Данов №37, представлявано от Жанет Петкова Стойчева, Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер и Йорг Золфелнер, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Р.Ж.Д. ЕГН ********** *** чрез адв.Ченалов недължимо платената сума от 436,58лева/четиристотин тридесет и шест лева и 58 стотинки/, платени с фискален бон на каса на ответника на 10.06.2013г. представляваща цената по фактура № 10941957863/28.05.2013г. на 2349 kWh ел.енергия, с която на основание чл.28 ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, във връзка с чл.54 ал.2 т.2 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД, е коригирана сметката на Р.Ж.Д. за минал период, считано от 04.01.2013г. до 06.03.2013г., ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на иска в съда на 04.02.2014г. до окончателното заплащане и направените разноски в размер на 350/триста и петдесет/ лева.

 

          Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.

 

 

          РАЙОНЕН  СЪДИЯ :