О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№879
гр.Бургас, 16.05.2019г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети
въззивен състав, в закрито заседание, на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Таня Евтимова
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа докладваното от
младши съдия Ваня Ванева ч.гр.д. №630 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен
съд, II-ро
Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е oбразувано по повод частна жалба вх. № 17341/19.04.2019
г., подадена от „Юробанк България“ АД, вписано в ТР с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ №260,
представлявано от Д.Ш.и М.Ш., чрез пълномощника адв. В.П., с която се обжалва Разпореждане от 22.03.2019г. на БРС,
инкорпорирано в Заповед №1687/2019г. в частта, в която се отказва издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист за заплатено адвокатско
възнаграждение за заповедното производство.
В частната жалба се твърди, че към
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е представено платежно
нареждане, което доказва по безспорен начин заплащането на претендираното от
заявителя адвокатско възнаграждение в размер на 734.22 лв., а в основанието за
плащане е посочено, че представлява адвокатско възнаграждение за издаване на
заповед за изпълнение срещу длъжника.
Твърди се, че в случая има представени
доказателства за плащане.
Поради гореизложеното се иска отмяна на обжалваното
разпореждане в частта, в която се отказва издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното
производство и да постанови ново, с което да осъди длъжниците да заплатят сума
в размер на 734,22 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
заповедното производство. Претендират се направените в настоящото производство
разноски – държавна такса в размер на 15 лв.
Частната жалба е подадена от
легитимирано лице, в законоустановения срок и се преценява като допустима от настоящия
състав.
Производството пред първата инстанция е
образувано по заявление с вх. №8607/25.02.2019г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК, подадено от кредитора „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД гр.София,
против длъжниците В.В.Р., ЕГН:**********, с адрес: *** и втори адрес: гр.
Бургас, ж.к. Изгрев, бл.7, вх.2, ет.6, ап. 11 – кредитополучател и Данаил
Светлов Петров, ЕГН:**********, с адрес: *** и втори адрес: гр. Бургас, ул. Поп
Грую №45 – солидарен длъжник, за сумата от 5883,44
лв. – главница; 2429,83 лв. – договорна лихва от 09.12.2014г. до 23.01.2019г.; 2528,47
лв. – наказателна лихва /обезщетение за забава на просрочени плащания/ от
09.12.2014г. до 19.02.2019г.; 432,14 лв. – такси за периода 09.12.2014г. до
19.02.2019г., както и законната лихва върху главницата, начиная от 20.02.2019г.
до окончателното плащане на вземането. Претендирани са разноските за
заповедното производство, от които: държавна такса в размер на 225,48 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 734,22 лв., съгласно приложен оригинал на
платежен документ, удостоверяващ заплатените такса и адвокатско възнаграждение.
Към заявлението са приложени преводно нареждане от 21.02.2019г. за заплащане от
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД гр.София на сумата от 743,22 лв. по сметката на адв. П., с
посочено основание „Р. Ва. В. ********** /ЕГН на кредитополучателя/, изготвяне
на заповед за изпълнение“, както и преводно нареждане от 21.02.2019г. за
заплащане от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД гр.София на сумата от 225,48 лв. по сметката
на Районен съд, с посочено основание – „Р. Ва. В. ********** /ЕГН на
кредитополучателя/ 2% заповедно производство“.
След извършена служебна справка на
25.02.2019г., районният съд е констатирал, че по сметка на БРС не е постъпила
сумата от 225,48 лв. на дата 21.02.2019г. Посочената сума е постъпила по
сметка, която не е на районния съд. В този смисъл са дадени указания на
заявителя да отстрани горепосочената нередовност, като съобщението е получено
на 18.03.2019г. С молба от 21.03.2019г. заявителят е отстранил нередовностите,
като е приложил документ, удостоверяващ внасянето на таксата по сметка на
Районен съд Бургас – платежно нареждане от 19.03.2019г., с посочено основание
„превод ДТ ИЛ В.В.Р., второ съдене и ЕГН на длъжника“.
Районният съд е издал Заповед №1342/22.03.2019г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,
включително за част от претендираните разноски по заповедното производство – за
сумата от 225,48 лв. – държавна такса. В заповедта районният съд изрично е
посочил, че на заявителя не се следват деловодни разноски за адвокатски хонорар,
поради липсата на договор, респ. други доказателства, установяващи уговарянето
на такъв в претендирания размер, съгл.чл.36, ал.2 от ЗАдв. и ТР 6/2013 г. на
ВКС.
В заповедта е посочено, че тя подлежи на
обжалване пред Окръжен съд Бургас само в частта на разноските, в двуседмичен
срок от връчването.
Заповедта е връчена на заявителя, на
12.04.2019г., видно от приложеното по делото съобщение.
Частната жалба е подадена от заявителя на
19.04.2019г. – в преклузивния двуседмичен срок.
В материалите по ч.гр.д.1687/2019г. по
описа на Бургаски районен съд, не се съдържат данни дали издадената по него
заповед за изпълнение, е връчена на длъжниците, съответно дали по отношение на
тях е започнал да тече срокът по чл.414 от ГПК, за подаване на възражение
против заповедта за изпълнение.
Съгласно задължителната съдебна
практика, обективирана в т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014
г., постановено по тълк.дело № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС на РБ, съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респективно чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно хода на спора разпредели отговорността
за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. ВКС в
мотивната част на посоченото ТР приема, че в исковото производство съдът следва
да разгледа възраженията на страните за неправилно изчисляване на разноските от
съда в заповедното производство, искането на ответника за присъждане на
разноски за заповедното производство и възраженията по чл.78, ал.5 от ГПК, за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва въз основа на
издаден, след влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен
лист по чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото производство. По същия ред се
издава изпълнителен лист и за присъдените с решението или с определението за
прекратяване на производството по делото разноски за исковия процес. Ако пред
съда в заповедното производство е подадена частна жалба по реда на чл.413 от ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, същата не се
администрира до изтичане на срока за възражение по чл.414, ал.2 от ГПК. При
подадено възражение и образувано исково производство по реда на чл.415, ал.1,
респ. чл.422 от ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба е
обусловено от решението по установителния иск. Ако производството по
установителния иск приключи с влязло в сила решение, частната жалба е без
предмет и следва да се върне поради произнасянето от съда в исковото
производство по разноските, направени по издаване на заповедта за изпълнение.
Ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване
на делото и за обезсилване на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист,
частната жалба по чл.413 от ГПК следва да се върне. Частната жалба се
администрира, както и се разглежда от въззивния съд, ако производството по
установителния иск приключи с определение за прекратяване на производството по
установителния иск, но в хипотези, при които заповедта за изпълнение влиза в
сила, като например: ако съдът в исковото производство приеме, че заповедта за
изпълнение е влязла в сила и при одобрена съдебна спогодба, ако страните не са
уредили със спогодбата отговорността за разноските. Частната жалба се
администрира, както и се разглежда от въззивния съд и ако в срока по чл.414,
ал.2 от ГПК не е подадено възражение и при оттегляне на възражението по чл.414,
ал.1 от ГПК. В посочените случаи изпълнителният лист за разноските се издава от
съда в заповедното производство съобразно с влязлото в сила определение на
въззивния съд по частната жалба.
В конкретния случай, както се посочи
по-горе, липсват данни дали изобщо е връчена заповедта за изпълнение на длъжниците;
поради което за настоящия състав не е ясно дали в законовия срок ще бъде
подаденото от тях възражение, както и дали заявителят ще предяви в този случай
иск за установяване на вземането си, и съдът, разглеждащ исковия процес, ще
разгледа въпроса относно разноските в заповедното производство.
Поради гореизложеното, настоящият състав
намира, че депозираната частна жалба не следва да се разглежда до изтичането на
срока по чл.414, ал.2 от ГПК, евентуално - постановяване на решение по чл.422
от ГПК, ако възражение постъпи и заявителят предяви иск за установяване на
вземането си, като в този случай администрирането и разглеждането й ще бъде е
обусловено от решението по установителния иск. Същата ще подлежи на
администриране и съответно разглеждане от въззивния съд само в изброените
по-горе хипотези и при наличие на правен интерес за жалбоподателя.
Ето защо, депозираната частна жалба следва
да бъде върната на Районен съд Бургас, а производството по настоящото дело да
бъде прекратено.
При този изход на делото, на частния
жалбоподател не следва да се присъждат претендираните от него разноски пред
въззивната инстанция в размер на 15 лв. – заплатена държавна такса.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.дело 630/2019г.
по описа на Окръжен съд Бургас.
ВРЪЩА делото на Районен съд Бургас за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
Препис от постановеното определение да
се изпрати на страните за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.