РЕШЕНИЕ № 197

 

гр. Кнежа, 04.12.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в съдебното заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Мая Кончарска,

при секретаря Красина Давидова,

като разгледа докладваното от съдията Кончарска Гр. дело № 767 по описа за 2019 година на Районен съд – гр. Кнежа и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от ГПК във връзка с чл. 50 от Семейния кодекс.

Образувано е по молба на П.Т.К. и Р.Д.Д.-К., действащи чрез пълномощника – адв. Й.Я. от ПлАК, в която се твърди, че двамата са сключили граждански брак на 30.09.1995 год. Твърди се, че от брака съпрузите имат родени две деца – Б. Пл. К., който понастоящем е пълнолетен и Н. Пл. К. на 17 години. Сочи се, че повече от две години съпрузите не живеят заедно и са във фактическа раздяла. Твърди се, че е налице сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брак им, и молят съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях граждански брак по взаимно съгласие. Представят писмено споразумение по чл. 51 от СК.

В заседанието по същество, молителите поддържат иска за развод по взаимно съгласие и представеното по делото споразумение, съдържащо клаузи по чл. 51 от СК, като молят същото да бъде утвърдено от съда и бракът им да бъде прекратен.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът е с правно основание чл. 50 от СК за развод по взаимно съгласие.

Искът е допустим – молителите са активно и пасивно легитимирани в процеса. Същите са процесуално дееспособни. Не са налице визираните в чл. 320 от ГПК отрицателни процесуални предпоставки.

Безспорни по делото факти – че молителите са съпрузи. Този факт се установява от приетото като доказателство по делото удостоверение за сключен граждански брак с № 041566 от 30.09.1995 год., издадено от Община Кн.. От същото е видно, че с Акт за граждански брак № 38 от дата 30.09.1995 год. двамата са сключили брак в гр. Кн..

Видно от представените по делото 2 бр. заверени копия на удостоверения за раждане – № 078943 от 20.01.1997 год. и сер. УС-0 № 418777 от 25.09.2002 год., и двете издадени от Община Кнежа, от брака си съпрузите имат родени две деца – Б. ПЛ. К., ЕГН **********, роден на *** год. в гр. Кн. и Н. ПЛ. К., ЕГН **********, родена на *** год. в гр. Кн..

От представеното заверено копие на свидетелство за регистрация на МПС – част І с № *********, се установява, че по време на брака си молителите са придобили в законов режим на общност лек автомобил Ситроен Ксара Пикасо с рег.№ ********.

Застрахователната стойност на горепосоченото МПС е 1 500 лева, видно от представеното и прието по делото удостоверение с № 151419/ 21.11.2019 год., издадено от ЗК „Лев Инс“ АД.  

Не се спори по делото, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Налице е сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод.

При така установеното съдът прие, че сключеният между молителите граждански брак е дълбоко и непоправимо разстроен и не може да бъде заздравен. Брачната връзка съществува само формално, изчерпала е своето социално и емоционално съдържание. В този си вид същата не е в интерес както на съпрузите, така и на обществото.

При тези доводи съдът прие, че искът за развод по взаимно съгласие следва да бъде уважен.

При проверка на законосъобразността и целесъобразността на представеното от молителите споразумение съдът прие за установено, че същото е пълно – съдържа всички клаузи относно всички задължителни въпроси, посочени в чл. 51 ал. 1 от СК; не противоречи на закона и добрите нрави. Същото урежда основните последици от развода. Не се установи в хода на съдебното дирене, че който и да е от двамата съпрузи декларира съгласие по споразумението по чл. 51, ал.1 от СК при порок на волята – заплашване, принуда, грешка, измама, насилие, крайна нужда. Същото има задължително изискуемата писмена форма, подписано е и от двамата съпрузи. Пред съда същите изрично потвърдиха споразумението.

При горните доводи съдът прие, че сключеното между съпрузите споразумение не противоречи на закона и добрите нрави, поради което следва да бъде утвърдено и бракът им да бъде прекратен с развод по взаимно съгласие.

По разноските:

Видно от приложената към делото разписка от 27.11.2019 год., при завеждане на молбата е внесена по сметка на КжРС сумата от 25.00 лв. – за образуване на гражданско дело.

При този изход на делото съдът определя окончателна държавна такса за допускане на развод по взаимно съгласие в размер на 40 лева, която молителите следва да заплатят по сметка на РС – Кн. поравно.  

Молителят П.К. следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда и държавна такса по споразумението за издръжката – в размер на 2% върху тригодишните платежи или сумата от 100.80 лв., както и д.т. по споразумението за имуществените отношения в размер на 2% върху стойността на получения дял от МПС (по застрахователната стойност на ПС) – 1/2 от 1 500 лв. или сумата от 15 лв.

 

При горните доводи и съображения,  КНЕЖАНСКИЯТ Районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 50 от СК сключеният с АКТ № 38 от дата 30.09.1995 год. (тридесети септември хиляда деветстотин деветдесет и пета година) на Община КН. граждански брак между П.Т.К., ЕГН **********, роден на *** *** и  Р.Д.Д.-К., ЕГН **********, родена на *** ***,  с развод по взаимно съгласие.

 

УТВЪРЖДАВА постигнатото между П.Т.К. с ЕГН ********** и  Р.Д.Д.-К. с ЕГН ********** – двамата с постоянен адрес: ***, СПОРАЗУМЕНИЕ по чл. 51, ал.1 от СК, както следва:

1. Молителите са съгласни бракът им, сключен на 30.09.1995 год. в гр. Кн., да бъде прекратен по тяхно сериозно и непоколебимо взаимно съгласие, без съдът да издирва мотивите им за прекратяване на брака и без да се произнася по въпроса за вината.

2. От брака си имат родени две деца – Б. ПЛ. К. с ЕГН **********, навършил 18 години и непълнолетната Н. ПЛ. К. с ЕГН **********, за която съпрузите се споразумяват:

А) На основание чл. 127, ал.2 от СК, родителските права по отношение на непълнолетното дете Н. ПЛ. К. с ЕГН ********** се предоставят за упражняване на майката Р.Д.Д.-К. с ЕГН **********, като се определя режим на лични контакти на детето с бащата П.Т.К. с ЕГН ********** – всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 09:00 часа до 18:00 часа, както и 30 (тридесет) дни през летния период, който не съвпада с годишния платен отпуск на майката, а за Коледните и Новогодишни празници – на четна година.

Б) На основание чл. 142, ал.2 от СК, П.Т.К. с ЕГН ********** да заплаща ежемесечна издръжка на непълнолетното си дете Н. ПЛ. К. с ЕГН **********, чрез нейната майка Р.Д.Д.-К. с ЕГН **********, в размер на 140 (сто и четиридесет) лева. 

3. Молителите заявяват, че нямат придобити по време на брака недвижими имоти, а придобитото по време на брака им МПС – лек автомобил Ситроен „Ксара Пикасо“ с рег. № ********, със застрахователна стойност 1 500 (хиляда и петстотин) лева, съгласно удостоверение за застрахователна стойност на МПС № 151419, издадено на 21.11.2019 год. от ЗК „Лев Инс“ АД, става изключителна собственост на П.Т.К. с ЕГН ********** и Р.Д.Д.-К. няма никакви претенции за него.

4. Придобитите по време на брака движими вещи съпрузите са поделили извънсъдебно и нямат претенции от имуществен характер.

5. След прекратяване на брака, съпрузите не си дължат издръжка един на друг.

6. Съпрузите нямат претенции към притежаваните от всеки от тях банкови сметки.

7. След прекратяване на брака, съпругата Р.Д.Д.-К. с ЕГН ********** ще носи предбрачното си фамилно име – Д..

8. Разноските по делото (д.т.) се понасят поравно от молителите, а тези за адвокатски хонорар – така, както са направени.

С настоящото споразумение молителите заявяват, че уреждат всички свои лични и имуществени отношения след развода и нямат други претенции един към друг.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 6, т.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК П.Т.К. с ЕГН ********** и  Р.Д.Д.-К. с ЕГН ********** – двамата с постоянен адрес: ***, да заплатят поравно по приходната сметка на РС – Кн. окончателна държавна такса за допускане на развод по взаимно съгласие в размер на 40 (четиридесет) лева  или по 20 лв. всеки от тях.

ОСЪЖДА на основание чл. 7, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК П.Т.К., с ЕГН ********** ***, да заплати по приходната сметка на РС – Кн. държавна такса по споразумението за издръжката в размер на 100.80 лв. (сто лева и 80 ст.) и д.т. по споразумението за имуществените отношения в размер на 15 лв. (петнадесет лева), или общо сумата от 115.80 лв.  

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.  

 

           РАЙОНЕН СЪДИЯ: