Р Е Ш
Е Н И Е № 4061
Гр. Пловдив, 31.10.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХV-ти Граждански състав, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди и четиринадесета година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар:
Ирина Тодорова
като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 21066 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени осъдителни искове
с правна квалификация чл.128 от КТ;
чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на М. Г. Б., ЕГН ********** ***, чрез адв.В. Г.,
против “Мега сайн” АД, ЕИК
********* гр.П., ул.”С. С.” №**, ет.*, представлявано от Т. Р. - изп. директор.
Предявени
са обективно съединени осъдителни искове правно основание, чл.245 КТ, вр. чл.128, ал.1 от КТ и чл.224,
ал.1 КТ и акцесорни по чл.86 ЗЗД, за заплащане на
следните суми: Сумата от общо 9825 лв. –сбор от неизплатени трудови възнаграждения за периода м.феврури 2010г.-
25.07.2012г., в това число: ТВ от по 330лв. за месеците от февруари 2010г. до
юни 2012г. и 255лв. за м.юли 2012г., със сумата от общо 2249лв. – сбор от лихви за забава върху тези
ТВ за периодите от първо число на месеца следващ този на полагане на труда до
завеждане на искова молба; сумата от 135лв.-обезщетение за останал неизползван
платен годишен отпуск с лихва за забавено плащане в размер на 15лв. за периода
от 26.07.2012г. до завеждане на искова молба, ведно със законната лихва върху
главниците от подаване на искова молба до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е работил като
счетоводител по сключен ТД № 3/13.11.2009г. в ответното дружество в периода от
16.11.2009 до 25.07.2012г. Със Заповед №1/25.07.2012г. на изпълнителния
директор трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.327, ал.1,
т.2 КТ едностранно без предизвестие от
ищеца– поради забавяне изплащане на трудови възнаграждения. Твърди съгласно ТД
да е следвало да й се изплаща брутно трудово възнаграждение в размер на 330лв.
месечно. На 01.04.2010г. получил от дружеството сумата от 600лв.,
представляваща ТВ за месеците ноември и декември 2009г. и януари 2010г. А
трудовите възнаграждения за периода
м.феврури 2010г.- 25.07.2012г. и
до момента да не са му изплатени. Твърди при прекратяване на ТД да е останал
неизползван от него платен годишен отпуск, като му се дължи и обезщетение за
останал неизползван отпуск в размер на 135лв., която сума също не е изплатена.
Неколкократно устно и писмено канил ответника да сключат споразумение за начина
на изплащане на дължимите суми, но той не се озовал. По тази и причина подал
жалба в ИТ –гр.Б., която била препратена до ИТ-П. От там дали предписание за на
работодателя да изплати дължимите суми за трудови възнаграждения. Ответникът
обжалвал принудителните административни мерки пред АдмС –Пловдив по която жалба
било образувано и адм.д.№3420/2012г., а с решението по него жалбата била
отхвърлена. Твърди докато работил при ответника практиката да била трудовите
възнаграждения да се изплащат до последно число на месеца следващ този за който
се отнася възнаграждението, при което и работодателя да му дължи лихви за
забавено плащане върху неизплатените ТВ.
Въз основа на това се иска осъждане на ответника
да заплати следните суми: Сумата от общо 9825 лв. –сбор от неизплатени трудови възнаграждения за периода
м.феврури 2010г.- 25.07.2012г., в това число: ТВ от по 330лв. за месеците от
февруари 2010г. до юни 2012г. и 255лв. за м.юли 2012г., със сумата от общо 2249лв. – сбор от лихви за забава върху тези
ТВ за периодите от първо число на месеца следващ този на полагане на труда до
завеждане на искова молба; сумата от 135лв.-обезщетение за останал неизползван
платен годишен отпуск с лихва за забавено плащане в размер на 15лв. за периода
от 26.07.2012г. до завеждане на искова молба, ведно със законната лихва върху
главниците от подаване на искова молба до окончателното плащане. Претендира и
разноски.
На основание чл.131 от ГПК молбата е приета
за разглеждане, тъй като е родово и местно подсъдна на настоящия съд.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
пълномощника адв.Д.З. на представителя по закон, в който не оспорва
допустимостта на исковете, но ги оспорва по основание и размер. Не оспорва
между страните в процесния период да е съществувало трудово правоотношение.
Твърди обаче, че трудовото правоотношение да е по втори трудов договор на
ищеца. Тъй като ищецът е работил по основен ТД сключен Ролмакс ООД и там в гр.Б.,
където е било работното място на ищеца по този договор се е извършвало и
счетоводството на “Мега сайн” АД от
ищеца, като счетоводител. Твърди по тази причина и ищеца да изготвял ежемесечно
ведомости за заплати, които изпращал “он лайн” на електронната поща на “Мега сайн” АД. От там ведомостите били
разпечатвани, подписвани от работодателя, а въз основа на тях се изплащали
заплатите на работниците срещу подпис във ведомостите. Единствено липсвал
подпис на ищеца в тях. Вече подписаните ведомости се изпращали обратно чрез
куриер на ищеца, заедно със сумата дължима, като трудовото възнаграждение на М.
Б. Така въведения механизъм на работа бил за улеснение на ищеца, като главен
счетоводител и въведен от самата М. Б. А уговорката между тях била - след като
ищеца получи ведомостите да се разпише в тях за полученото ТВ. Тъй като
ведомостите никога не се връщали обратно в офиса на дружеството, то и
работодателя не е имал възможност да проследи дали ищеца се е разписал в
съответната ведомост, а и никога не е правил проверки за това, тъй като не се е
съмнявал в коректността на ищеца. Твърди, че въпреки да е изплащал дължимите ТВ
на ищеца по горния начин, в качеството му на счетоводител и според договорката
им, той не се подписвал във ведомостите
за заплати. Настоява се и на това, че дори във ведомости за заплати за декември
2009г. и януари 2010г. също липсва подпис на ищеца, а същата е признала с
искова молба да е получила ТВ за тези месеци. Поради което и счита тази
практика да продължила и в следващите месеци. Настоява се и на това, че след
като ищецът е въвел сам описаната практика, то целенасочено е наложила този
порочен метод, и като не се е подписвал във ведомости за заплати за получените
суми за ТВ, е целяла последващото си облагодетелстване от това, което според
ответника представлява и недобросъвестно изпълнение на трудови задължения.
Твърди, че не само от страна на работодателя ежемесечно са изпращани по куриер
заедно с ведомостите и заплатите на Б., като по този начин са изплатени дължимите
такива, но и в данъчните декларации за
2009г., 2010г., 2011г. и 2012г., М.Б. е декларирала пред НАП получените от “Мега
сайн” АД трудови възнаграждения, като начислени и изплатени. Освен към Дан.
декларация е била приложена и съставена и издадена от самия ищец от името на “Мега
сайн” АД - Служебна бележка, в която Б. е декларирала и се подписала, че
дружеството й е изплатило дължимото ТВ.
Счита, че в случай че ищеца не е получил ТВ от дружеството, не би имала
основание сама да си издаде служебна бележка и да подава годишна данъчна
декларация. Настоява се и на това, че декларациите подавани от ищеца,
представляват негово изявление пред държавен орган, че е получил трудовото си
възнаграждение. Освен това счита, че ведомости за заплати не е единствения
годен документ за установяване на плащането на трудови възнаграждения по
смисъла на чл.270, ал.3 КТ. По тези съображения оспорва изцяло исковете за
заплащане на ТВ, като ги намира за неоснователни: На първо място – поради
плащане. А на следващо място оспорва претенциите на ищеца за ТВ за месеците в
периода м.февруари-м.септември 2010г., по съображения правото на иск за
заплащането им де е погасено по давност с изтичане на 3 годишния давностен срок
започващ да тече от деня в който по вземането е следвало да се извърши плащане.
Ето защо се иска отхвърляне на исковете. По отношение на претенцията на ищеца
за заплащане на обезщетение по чл.224 КТ в отговора не е изложено становище.
В о.з. ищецът лично и чрез пълномощника си адв.Г.
поддържа искова молба и предявените искове с подробни съображения в писмена
защита..
В о.з. ответникът, чрез пълномощника си адв.З. оспорва исковете, подържа
възраженията с подробни съображения в писмена защита.
Съдът след преценка на доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност приема за установено от правна и фактическа страна следното:
Установено е по делото, а и страните не спорят, че ищецът е работил в ответното дружество по
трудово правоотношение на длъжността „счетоводител”
въз основа на при уговорено ОТВ от 330лв. за непълно работно време от 4 часа, като
същото е видно от сключен между тях ТД № 3/13.11.2009г. От този ТД №821/01.11.2010г.
се установява той да е сключен на на
осн.чл.111 КТ вр. чл.70 КТ – тоест безсрочен за външно съвместителство с
модалитет срок за изпитване от 6 месеца,
което изрично е посочено в него. Като
самото му изпълнение е започнало на 17.11.2009г., на която дата е записано
работника да е получил екземпляр от ТД, независимо да е трябва да постъпи на
работа на 16.11.2009г. или в едноседмичен срок от връчването му.
Не
спорно това трудово правоотношение между страните да е съществувало било
прекратено със Заповед № 1/25.07.2012г. поради подадена молба за това от
работника, считано от 25.07.2012г. и на
осн. чл.327, ал.2 КТ. Независимо в тази заповед да не записано изрично
причината за издаването й, то като е посочено основанието чл.327, ал.2 КТ и до
колкото хипотезата на ал.2 касае прекратяване от ИТ поради липса на работодател,
т.е. не е относима към случая, то очевидно се касае прекратяването да е станало
на осн. чл.327, ал.1, т.2 КТ - поради забавяне изплащане на трудови
възнаграждения на служителя или на обезщетение общественото осигуряване, в
случая ищеца М.Б..
Самия
факт, че ответника – работодател е прекратил трудовото правоотношение на ищеца Б.
на осн. чл.327, ал.2 КТ - поради забавяне изплащане на трудови възнаграждения
или на обезщетение по общественото осигуряване,
като е приел заявлението (молба) на служител за основателна, говори за това
действително да не изпълнявал задълженията си да изплаща в уговорените срокове
дължимите му се трудови възнаграждения и/или да внася задължителните вноски по
общественото осигуряване.
В
същата Заповед № 1/25.07.2012г. е записано и задължение на работодателя Мега сайн
АД за заплащане на обезщетение по чл.224 КТ в размер на 135лв. С което на
практика е признал наличие на такова по вид и размер негово задължение.
По делото е приета и неоспорена от страните
ССЕ изготвена от вещото лице С. К., която съдът кредитира като компетентна и
безпристрастна и основана на проверени ведомости за заплати в ответното
дружество и ЛТД на ищеца. Видно от заключение по ССЕ от ответника по ведомости
за заплати за всеки от месеците в периода м.феврури 2010г.- 25.07.2012г., в съответствие с твърденията на ищеца,
от “Мега сайн” АД - последния като работодател са начислени на М.Б. брутни трудови
възнаграждения в размер от по 330лв. месечно за месеците от м.феврури 2010г. до
м.06.2012г., както БТВ от 225 лв. за м.07.2012г. А след приспадане на законово
регламентирани удръжки е следвало да се изплатят останалите суми за плащане Начислените
по ведомости за заплати суми на ищеца са следните: за месеците от февруари до
декември 2010г. – от по 261,06лв. месечно; за месеците от януари до декември
2011г. и от януари до юни 2012г.– от по 258,69лв. месечно; за м.07.2012г. –
199,89лв. Общия размер на начислените на ищеца за тези месеци трудови
възнаграждения в сума за изплащане е в размер на 7727,97лв. Тази сума не се
установява да е получена от ищеца срещу подпис във ведомости за заплати, като
подпис във ведомости не положен.
Видно от заключение по ССЕ лихвите за
забавено плащане на неизплатените в срок ТВ за процесните месеци и за периодите
от деня следваща дата уговорена в ТД за плащането им 1-во число на втория месец,
следващия месец в който е положен труда до 20.09.2013г. (дата на искова молба)
са в размер на общо 1806,20лв.
В заключение по ССЕ в.л. е посочило, че по
ведомости за заплати за м.06.2013г. на ищеца е и начислено обезщетение по
чл.224 КТ за 9 р.дни ПГО в брутен размер от 135лв., а в сума за получаване в
размер на 121,50лв., което обаче не е било изплатено и е останало не получено.
Според т.2 от заключението лихвата за забавено плащане на обезщетението по
чл.224 КТ за периода от 26.07.2012г. до 20.09.2013г. е в размер на 14,32лв.
Горните изводи на вещото лице за
неизплащане на начислените на ищеца тр.възнаграждения срещу подпис във
ведомости се потвърждават и от представените от ответника копия от същите, в
които действително липсва подпис срещу начисленията направени за М.Б..
Освен това от т. 4 от заключение по ССЕ и
след направените от вещото лице проверки по счетоводни записвания, се
установява по сметка 421 “персонал” и аналитична сметка 42103 “депоненти” да са
осчетоводени и отразени като не получени суми от М.Б. в размер на 7849,47лв., в това число 7727,97лв.
за заплати и 121,50 лв. за обезщетение по чл.224 КТ. Същите суми са били
отразени и в годишните оборотни ведомости и годишните баланси, включително и в
баланса към 31.12.2013г.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
формира и правните си изводи. Работодателят е изпълнил задължението си по
чл.128, т.1 КТ, като е начислил във ведомост за заплати трудовите
възнаграждения на ищеца за месеците от февруари 2010г. до юли 2012г. вкл., а
и е начислил обезщетение по чл.224 КТ, но не е изпълнил задължението си да
изплати така начислените на ищеца трудови възнаграждения в уговорения срок за
плащане, не е заплатил и дължимото
обезщетение, като няма данни това да е направено и до момента.
В случая следва да се има предвид и, че върху размера на
БТВ и обезщетения по КТ работодателят е задължен да начисли и приспадне
нормативно определените удръжки за осигуровки и ДОД, както и да внесе така
начислените суми от името и за сметка на работника в изпълнение на негово
задължение към фиска. При което и на работника се дължи и той има право да
получи начислените му като трудово възнаграждение и обезщетение по чл.224 КТ суми
до размера на сумата за получаване.
Частично основателно съдът намира направеното от ответника правопогасяващо възражение за изтекла 3 годишна погасителна давност на вземания на ищеца за трудови възнаграждения за периода м.февруари-м.септември 2010г. Действително съгласно чл.358, ал.1, т.3 и ал.2, т.2 КТ искове по трудови спорове, какъвто определено е спор за неплатени тр.възнаграждения се предявяват в 3 годишен срок от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред. Искова молба е постъпила в съда на 20.09.2013г. (в случая е подадена пред РС Бургас на тази дата). Видно от представения ТД №3/13.11.2009г. в него конкретен срок за плащане на уговореното трудово възнаграждение не е посочен, като единствено е посочено то да се изплаща ежемесечно. При което следва да се приеме за падеж за плащане на дължимото трудово възнаграждение обичайните такива, които са най-рано между 25-то 30-то число на месеца следващ този на полагане на труда. Определено обаче към дата на искова молба 20.09.2013г. не е била настъпила още изискуемост на ТВ за м.09.2010г., тъй като този месец не е изтекъл и такова още не е начислявано. Не била настъпила и изискуемост на тр.възнаграждение дължимо за м.08.2010г., тъй като по същото е следвало да се извърши плащане на 25.09.2010г. Изискуемост за плащане на трудовите възнаграждения за месеците от февруари до юли 2010г. обаче е настъпила и правото да се иска плащането им е могло да бъде упражнено съответно още най-късно на последно число на следващия месец. При което за последното от тях това за м.юли 2010г. правото да се иска плащане е могло да бъде упражнено от ищеца на 30.08.2010г. От тази дата до завеждане на искова молба на 20.09.2013г. е изминал период от повече от 3 години, при което и погасило се е по давност правото да се претендира пред съд плащане.
Ето защо и погасени са по давност претенциите на ищеца за заплащане на трудови възнаграждения за месеците от февруари до юли 2010г. вкл. от по 330лв. месечно или общо за заплащане на сумата от 1650лв.=(5х330лв.). А до колкото исковете за лихви за забавено плащане също се погасяват с 3 годишна давност, то погасени по давност са и претенциите на ищеца за лихви за забавено плащане на същите трудови възнаграждения дължими за месеците от февруари до юли 2010г. вкл., т.е. за сумите, съответно от 118лв., 115лв., 112лв., 109лв.и 106лв., или общо за сумата от 560лв.
По
горните съображения като погасени по давност ще се отхвърлят исковете на ищеца
за заплащане на следните суми: сумата от общо 2500лв.- сбор от трудови
възнаграждения от по 300лв. за месеците от февруари до юли 2010г. вкл., както и
за сумата от общо 560лв.- сбор от лихви за забавено плащане на същите
тр.възнаграждения за периодите от 1-во число на втория месец следващ този на
полагане на труда до 20.09.2013г. (дадат на постъпване на искова молба в съда).
Частично основателно съдът намира възражението на
ответника, че исковете са неоснователни тъй като реално е изплащал ежемесечно
дължимото на ищеца трудово възнаграждение, като е изпращал сумите в плик заедно
с ведомостите за заплати, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.270 КТ - трудовото
възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или
срещу разписка или по писмено искане на работника трудовото му възнаграждение
се превежда на влог в посочената от него банка. По нито един от императивно
посочените в чл.270 КТ начини не се установява по делото да е изплатено на
ищеца начисленото му трудово възнаграждение.
Обстоятелството, че ищеца е бил счетоводител на ответното
дружество само по себе си не го освобождава в качеството на работодател да
извършва плащане по предвидените за това в Кодекса на труда начини.
Няма каквото и да било правно значение в случая, че ищеца е работил
и е изпълнявал трудовите си задължения в гр.Б., докато седалището на
дружеството е било в гр.П., което според ответника налагало да прави плащане не
по предвидените начини. Именно за такива случай са предвидени възможности
плащането на заплати за става срещу разписка или по банкова сметка.
***ца в качеството си на счетоводител на ответното
дружество е изпълнявал трудовите си задължения и в частност задължението си да
се подпише във ведомост за заплати, в случай, че получи плащане от работодателя
на дължимото му се трудово възнаграждение.
От приетите по делото подадени от ищеца М.Б. годишни
данъчни Декларации за 2009г., 2010г., 2011г. и 2012г. се установява такива да
са подавани пред ТД на НАП – Б., съответно на 15.01.210г., на 07.02.2011г., на 20.02.2012г.
и на 13.03.2013г. От техните Приложения
№1 – доходи от трудови правоотношение се установява ищеца да е декларирал пред
ТД на НАП –Б. изплатен облагаем доход от двама работодатели, и конкретно от
работодател “Мега сайн” АД следните суми: за 2009г. – 172,86лв.; за 2010г. –
3630лв. и за 2011г. – 4290лв., за които е приложил и служебна бележка по чл.45
от ЗДДФЛ за доходи от трудови правоотношения. За този прилагането на служебна бележка по чл.45 от ЗДДФЛ изрично в
данъчните си декларации за 2010г. и 2011г. ищеца е посочил да прилага по 2 бр. такива.
В подадената Данъчната декларация за
2012г. ищцата Б. не декларирала да е
получила доход от трудово правоотношение от работодател “Мега сайн” АД.
До колкото въпросните данъчни декларации съставляват
изявление на подалото ги и подписало лице, в случая ищеца М.Б. пред държавен
орган, то и декларираното в тях по презупция следва да отговаря на
действителното пложение, т.е. че реално са получени декларираните суми като
доход от трудово правоотношение.
Това е така, тъй
като съгласно чл.11 от ЗДДФЛ за облагаем доходът се смята за дохода придобит на
датата на плащането - при плащане в брой. А съгласно разпоредбите на чл. 45 от ЗДДФЛ - Работодателят издава и предоставя на работника/служителя служебна
бележка по образец за придобития през годината облагаем доход и за удържания
през годината данък. На следващо място
според чл.50 от ЗДДФЛ- “местните физически лица подават годишна данъчна
декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на
облагане с данък върху общата годишна данъчна основа” .
От анализа на
посочените разпоредби става ясно, че не само работодателят издава на работника
или служителя си служебна бележка чл. 45 от ЗДДФЛ съдържаща само изплатените
суми за трудови възнаграждения, но и самите работници и служители са задължени
да декларират единствено придобитите от тях доходи от трудово правоотношение.
Никъде в ЗДДФЛ не е предвидена възможност да се декларира като облагем доход за
съответната данъчна година бъдещи вземания – т.е. неполучени още вземания за
трудови възнаграждения. А още по-малко с тях да се формира годишната данъчна
основа върху която се определя окончателния данък. И това не е случайна, а е
защото доходите на физическите лица се облагат с данък едва когато дохода е
получен, което е с цел избягване на случаите на двукратно облагане с данък на
един и същ доход. Напълно неоснователни съдът намира съображенията на ищеца, че
е декларирал получен от ответника доход от трудовото му правоотношение с него
само защото са били внесени върху трудовите й възнаграждения дължимите данъци и
осигуровки. Внасянето на такива от работодателя –осигурител е изпълнение на
негово задължение, което е различно от задължението на работника да декларира
получения от него доход от трудови правоотношения по реда на чл.50 от ЗДДФЛ.
Подобна зависимост никъде не е предвидена.
Именно защото от
ищеца са декларирани с Годишни данъчни декларации пред НАП получени доходи от
ответника от трудово правоотношение, същите са счетени от съда за начало на
писмено доказателство, преодоляващо забраната на чл. 164 ГПК за събиране на
гласни доказателства, съобразно разпоредбата на чл.165, ал.2 ГПК, независимо че за изплащане
на трудови възнаграждения в разпоредбата на чл.270 КТ лимитативно са посочени начините по които това
може да се извърши, а всички те предполагат наличие на писмен документ.
От показанията на св.С. Б., се установява че
действително от ответника не е направено плащане по предвидения за това ред, до
колкото свидетелят твърди на ищеца да са изпращани различни суми обикновено по 250лв., а
понякога по 500лв. пуснати в плика изпращан на ищеца Б. заедно с други първични
счетоводни документи и вече разпечатаните и подписани от останалите работници
ведомости за заплати за получените трудови възнаграждения. Свидетелката Б.
твърди същи, че лично тя е изпращала 4-5 пъти по 250лв., които е пускала в
плика заедно с другите документи изпращани на Б.. Това била правила последно
през април и май 2012г. и преди това в края на предходната година и началото на
2012г., когато управителя не е бил в офиса. Свидетелката обаче твърди, че извън
тези случай е виждала управителя Т. Р. да слага пари в плика, но не било всеки
месец, като понякога на веднъж изпращани сумите за ТВ за два месеца. Освен това
твърди, че въпреки да са не са изпращани редовно (в смисъл ежемесечно) суми на
ищцата, то дължимите й се трудово възнаграждения били изплатени, тъй като от
банката били теглени суми за плащане на запрати точно толкова, колкото е общия
сбор на заплатите на всички работници по изготвените от ищец ведомости за
заплати. А и тези документи били изпратени на ищеца за осчетоводяване в
качеството му на счетоводител на дружеството. Въпреки това след като трудовия
договор на Б. бил прекратен и тя предала цялата съхранявана от нея счетоводна документация
било установено, че в документите за теглене на суми за заплати било извършено
отбелязване чрез дописване, че заплата на Б. е депонирана, без такива суми да
са връщани.
Всъщност ищцата и сама заявява, че нейната работа е
била само да обработва първични счетоводни документи и да ги осчетоводява по
партиди. С банковите сметки на дружеството не е оперирала, а не работила и с
пра в брой.
С оглед на тези доказателства, и като кредитира с
доверие показанията на св.С. Б., кореспондиращи с данъчните декларации подадени
от ищеца за получени доходи през 2010г. и 2011г. за трудови възнаграждения от
ответното дружество, съдът намира дължимите на ищеца трудови възнаграждения за
месеците от м.02.2010г. до м.12.2011г. да са изплатени от ответника и получени
от нея. При което исковете за заплащането им за непокрития от давност период и
за времето от м.август 2010г. до м.12.2011г. вкл. в размери от по 330лв. за
всеки от тези общо 17 месеца или общо за сумата от 5610лв. са неоснователни, в
частта до размерите от по 261,06лв. за 2010г. и от по 258,69лв. за 2011г. -
поради плащане, а над тях поради недължимост на начислените законово
регламентирани удръжки, и като такива ще
се отхвърлят.
Следвайки съдбата на главните искове неоснователни са
и акцесорните на тях за лихви за забавено плащане и като такива също ще се
отхвърлят.
Що се отнася до претенциите на ищеца за заплащане на
трудови възнаграждения за 2012г. и за периода от 01.01.2012г. до 27.07.2012г.
съдът намира същите за частично основателни, по следните съображения: На първо
място не се установява ищеца да е декларирал получаване на доходи от труд от
ответника в подадената годишна данъчна декларация за 2012г. От показанията на
св.С. Б. се установява при конкретност на същите тя лично да изпратила на Б.
два пъти по 250лв. през април и май 2012г. Тези изпратени на ищеца суми
очевидно са били предназначени за заплащане на трудови възнаграждения, след
като за нищо друго не биха могли да са предназначени, предвид заявеното от
ищеца да не боравил с пари в брой.
Видно от констативно съобразителна част на ССЕ за
периода от 01.01.2012г. до 25.07.2012г. на ищеца са начислени по ведомости за
заплати трудови възнаграждения в суми за плащане от общо 1752,03лв., в това
число от по 258,69лв. за месеците от януари до юни 2012г. и 199,89лв. за
м.07.2012г., за получаването на които не положен подпис във ведомостите. Като се приспаднат изплатените общо 500лв.
изпратени с плик, като плащане за април и май същата година, то неизплатена и
дължима е сумата от общо 1252,03лв. До този и размер от общо 1252,03лв. и за
периода 01.01.2012г. до 25.07.2012г. исковете на ищеца по чл.128 КТ за
заплащане на трудови възнаграждения са основателни и като такива ще се уважат,
като се осъди ответникът да заплати тази сума, ведно със законната лихва върху
нея от подаване на искова молба – 20.09.2013г. до окончателното плащане.
Съгласно чл.245 КТ неизплатените в установените
срокове на работниците трудови възнаграждения се дължат заедно със законната
лихва от падежа им до окончателното плащане. В трудовия договор, като вече бе
посочено не се установява да е уговорен конкретен срок за плащане на ТВ. Ищецът
претендира лихви от 1-во число на втория месец следващ месеца на полагане на
труда и в този смисъл падеж на плащането е последно число на следващия месец. След
която дата и работодателят да изпада в забава. И тъй като не само страните не
са оспорили заключението по ССЕ, но и съдът намира от деня следващ падежа на
плащане – т.е. от 1-во число на втория месец следващ месеца на полагане на
труда ответника да е изпаднал в забава. Видно от таблица на ССЕ размерът на
лихвите за забавено плащане на ТВ дължими за месеците от януари до юли 2012г. е
общо 235,25лв. , в това число за всеки от тези месеци в поредност:41,21лв.;
38,95лв.; 36,76лв.; 34,50лв.; 32,31лв; 30,05лв. и 21,47лв. Конкретно за
месеците април и май за разликата от изплатените по 250лв. до дължимите по
258,69лв. или за сумите от по 8,69лв. мораторните лихви за същите периодите изчислени от съда с “апис
калкулатор” са съответно 1,16лв. и 1,09лв., а не изчислените в ССЕ 34,50лв. и
32,31лв. При което и дължимите лихви за забава са в размер на общо
(41,21лв.+38,95лв.+ 36,76лв.+ 1,16лв.+ 1,09лв.+ 30,05лв.+ 21,47лв.) = 170,69лв.
До този и размер исковете за лихви за забавено плащане на ТВ дължими за
месеците от януари до юли 2012г. вкл. са основателни като такива ще се уважат,
като се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от общо 170,69лв.,
представляваща сбор от лихви за забавено плащане на неизплатени заплати за
месеците от януари до юли 2012г. и за периодите 1-во число на втория месец
следващ месеца на полагане на труда до 20.09.2013г.
По делото са представени и доказателства за
това ищеца да е сезирал ИТ във връзка с процесните трудови възнаграждения, от
където на работодателя са дадени задължителни предписания за изплащането им. По
този повод са водени дела пред Административен съд и ВАС за изхода от които са
представени постановените съдебни решения. Последното от тях това на ВАС и
направените в него констатации и изводи довели до отмяната на дадените на
ответника задължителни предписания,
обаче идат само да потвърдят извода на съда, че декларирането с ГДД на
доходи от трудово правоотношение от ищеца могат да бъдат счетени за доказателства
за плащането им, при съвпадение с други доказателства.
По иска по чл.224, ал.1 КТ за заплащане на
сумата от 135лв. - обезщетение по чл.224 КТ за останали 9 р.дни неизползван
отпуск, ведно със законната лихва от предявяване на иска, съдът намира следното: Между ищеца и ответното дружество е
съществувало трудово правоотношение в периода от 17.11.2009г. до 25.07.2012г. За това време при
уговорено право на ПГО от 20 дни годишно ищеца има право на 20 дни ПГО годишно
пропорционално на отработеното време. От така полагащия му се отпуск на ищеца е
неизползван ПГО от 9 р.дни при прекратяване на трудовото правоотношение. Работодателят
е изпълнил задължението си да начисли на ищеца обезщетение по чл.224 КТ за 9
дни останал неизползван отпуск по ведомост за заплати. Което само по себе си
представлява признание на ответника за това, че ищецът има право на обезщетение
по чл.224 КТ. Размерът на обезщетението по чл.224, ал.1 КТ за 9 дни отпуск, в
сумата за получаване е 121,50лв., която
съгласно ведомост за заплати е начислена и дължима, но не е изплатена на ищеца.
Безспорно това обезщетение се дължи на работника след прекратяване на трудовия
му договор. При така установеното от правна и фактическа страна, съдът намира
иска по чл.224, ал.1 КТ за доказан по основание и частично по размер до размер
на сумата от 121,50лв., представляваща дължим
нетен размер на обезщетение по чл.224 КТ за 9 дни неизползван отпуск, която
сума ответникът ще се осъди да заплати на ищеца, ведно със законната лихва върху
тази сумата, считано от 20.09.2013г. до окончателното плащане, като за
горницата над този размер до първоначално претендирания от 135лв. и за
законната лихва върху разликата, искът ще се отхвърли, като неоснователен, тъй
като на работника не са дължи плащане на брутния размер, а само тази сума която
има право да получи след приспадане на дължимите данъци.
Напълно неоснователна съдът намира претенцията на ищеца
за заплащане на мораторни лихви върху обезщетение по чл.224 КТ от 15,0лв. за
периода от 26.07.2012г. до 20.09.2013г. –дата на постъпване на искова молба в
съда. В Кодекса на труда не са предвидени срокове в които да се дължи плащане
на обезщетения, а определено такъв не може да се приеме да е деня на
прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като към този момент техния
размер все още не е установен в дължимия се размер, дори и когато брутния
размер е посочен в Заповедта за прекратяване на трудовия договор както е в
случая. А ответникът изпада в забава от поканата, каквато в случая е искова
молба. По делото няма данни, а
ищецът и не твърдял да е отправял преди депозиране на искова молба в съда
покана до ответника за заплащане на това обезщетение. И тъй като единствените
данни по делото за изпадане в забава на ответника за заплащане на обезщетенията
по чл.224 КТ са свързани с подаване на искова молба постъпила в съда на 20.09.2013г.
то и от този момент ответника е в забава и дължи лихви за забавено плащане, но
е и от преди тази дата. Поради което и претенциите на ищеца за мораторни лихви
върху обезщетение по чл.224 КТ от 15лв. за периода от 26.07.2012г. до 20.09.2013г.
е неоснователна и като такива ще се
отхвърли.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК предвид
изхода от делото, ищеца има право на разноски за производството по съразмерност
с уважената част от исковете, като е представляван от адвокат, претендирал е
разноски и е представил доказателства за договорени и направени разноски направени такива от 1000лв., поради което и ще му се
присъдят разноски в размер на 126,33лв. по съразмерност с уважената част от
исковете при заявена цена на същите от общо 12224лв., която сума ще се осъди
ответникът да заплати на ищеца.
Предвид изхода от спора и на
осн. чл.78, ал.3 ГПК ответника също има право на разноски по делото по
съразмерност с отхвърлената част от исковете, като е представляван от адвокат, претендирал е разноски и е представил
доказателства за
такива от общо 380лв., съгласно списък по чл.80 ГПК. Ето защо и на ответника ще
се присъдят разноски в размер на сумата от 332,0 лв., която ще се осъди ищеца да му
заплати.
На основание чл.78, ал.6 ГПК,
дължимите държавни такси за производството следва да се възложат на ответника,
като се осъди същия да заплати на ПРС в полза
на Държавата по сметка на съдебната власт - бюджетната сметка на Висш съдебен
съвет - държавна такса в размер на 106,91лв.,
от която 56,91 по иска по чл.245 КТ и 50лв. - минималната за иска по чл. 224 КТ,
като и 60 лв. –разноски за ССЕ при изплатени 60лв. от БС.
По
изложените съображения ПРС, ХVгр. с.,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “Мега сайн” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”С. С.” №**, ет.*, да заплати на М.
Г. Б., ЕГН **********
***, СУМАТА от общо 1252,03лв.
(хиляда двеста петдесет и два лева и 03ст.), представляваща сбор от
начислени и неизплатени трудови възнаграждения в сума за получаване за периода м.01.2012г. –м.07.2012г., в това число: за м.01.2012г. -258,69лв.; за
м.02.2012г. -258,69лв.; за м.03.2012г. -258,69лв.; за м.04.2012г. -8,69лв.; за
м.05.2012г. -8,69лв.; за м.06.2012г. -258,69лв.; за м.07.2012г. -199,89лв., ведно със законната лихва
върху тази сума считано от 20.09.2013г. до окончателното плащане, както
и СУМАТА от общо
170,69лв. (сто и седемдесет
лева и 69ст.), представляваща сбор от лихви за забавено плащане на
горните трудови възнаграждения за периодите от 1-во число на втория месец
следващ този за който се отнася ТВ до 20.09.2013г., като отхвърля
иска по чл.245 КТ за трудови възнаграждения над тези размели и периоди до
пълните претендирани такива от общо 9825 лв. –сбор от неизплатени трудови
възнаграждения за периода м.феврури 2010г.- 25.07.2012г., в това число: ТВ от
по 330лв. за месеците от февруари 2010г. до юни 2012г. и 255лв. за м.юли
2012г., със сумата от общо 2249лв. –
сбор от лихви за забава върху тези ТВ за периодите от първо число на месеца следващ
този на полагане на труда до завеждане на искова молба, в частта за ТВ и лихви
за забавеното им плащане за периода от м.02.2010г. до м.07.2010г. и за сумите
1650лв. за ТВ и 560лв.- сбор от лихви за
забавено плащане на същите, като
погасени по давност, а за трудови възнаграждения извън горните месеци и за месеци
от м.08.2010г. до м.12.2011г. като неоснователни поради плащане, а над горния
размер до пълния претендиран такъв от по 330лв. месечно и за същия период м.01.2012г. –м.07.2012г. и за законната лихва върху разликата, както и за мораторни лихви над горния размер, като
неоснователни.
ОСЪЖДА “Мега сайн” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”С. С.” №**, ет.*, да заплати на М.
Г. Б., ЕГН **********
***, СУМАТА от 121,50лв. (сто
двадесет и един лева и 50ст.), представляваща нетен размер на неизплатено обезщетение по
чл.224, ал.1 КТ за 9 дни останал неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху тази суми от 20.09.2013г.
до окончателното плащане, като отхвърля иска по чл.224 КТ над
този размер и до пълния претендиран такъв от 135 лв. и за законната лихва върху
разликата, както и за присъждане на 15лв. мораторни лихви върху обезщетение по чл.224 КТ, като неоснователни.
ОСЪЖДА “Мега
сайн” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”С.
С.” №**, ет.*, да заплати на М.
Г. Б., ЕГН **********
***, СУМАТА от 121,50лв. (сто двадесет и един лева и 50ст.), разноски за производство по
съразмерност с уважената част от исковете, А на ПРС да заплати СУМАТА от 106,91лв. (сто
и шест лева и 91ст.) - ДТ за производството, както и СУМАТА от 60,0лв. (шестдесет лева) – разноски за ССЕ, в полза на
държавата, бюджетна сметка на ВСС.
ОСЪЖДА М. Г. Б., ЕГН ********** ***, да заплати на “Мега сайн” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”С. С.” №**, ет.*, СУМАТА от 332,0лв. (триста тридесет и два лева), разноски за производство по
съразмерност с отхвърлената част от исковете.
Решението може
да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните, а копие от същото да им се изпрати.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
( Валентина Иванова)
Вярно с оригинала.
И.Б.