Р   Е 
Ш  Е  Н 
И  Е   № 
             гр. Пазарджик, 10.09.2020  г.                      
                                                               В
ИМЕТО НА НАРОДА
            Пазарджишкият районен съд  гражданска колегия в открито заседание на девети
септември ,  две хиляди  и  двадесета
   година 
в състав:              
                                                                        Председател : НИКОЛИНА ПОПОВА           
При секретаря Д.Буюклиева   и в
присъствието на прокурора…………………………….. като разгледа докладваното от съдията
Попова  гр. дело № 1211  по описа за 
2020  година и за да се
произнесе  взе  предвид следното :
Производството по настоящото дело е
образувано по исковата молба на Е. Х.М. ЕГН ********** с адрес ***  против П.Н.М. ЕГН ********** ***  със съдебен адрес ***, офис 22 чрез адв. Б.Т.
от ПАК , в която се твърди, че ищецът и ответницата са съпрузи  със сключен граждански брак на 18.12.1993 г.
От този брак се родил техния син  Н.Е.С.ЕГН
**********, който към настоящия момент е пълнолетен. Твърди се, че двамата
живеели като семейство в жилище на адрес : ** , което било наследствено на
ответницата, но се поддържа  ,че вече от
повече от пет години са във фактическа раздяла, живеят разделени и не поддържат
почти никакви контакти. Поддържа се , че чувствата им отдавна  са изстинали , липсвала топлината и доверието
в отношенията им. Всеки един от тях бил тръгнал по своя собствен път, поради
което се поддържа , че бракът им  е
дълбоко и непоправимо разстроен. Поддържа се , че съпрузите са уточнили вече и
условията на техния развод и отдавна били разделили движимите вещи, които
придобили съвместно. Затова се моли съда да постанови съдебно решение, с което
да допусне развод , без да се произнася за причините за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака. Сочат се доказателства. 
В срока по чл. 131 ГПК  е постъпил писмен отговор от ответницата,
която чрез своят процесуален представител поддържа, че исковата претенция е
основателна и следва да бъде уважена. Не се оспорва , че страните са постигнали
съгласие и относно параметрите на последиците от прекратяването на техния брак.
            В хода на производството по настоящото
дело  е представено подписано от страните    споразумение по чл. 49 ал.4 СК.   
Като обсъди поотделно и в съвкупност  събраните по делото доказателства , за да се
произнесе съдът прие за установено следното : 
По делото се установи по безспорен начин , че страните са
съпрузи  от  18.12.1993 г.  , както и че от брака си съпрузите имат родено
едно дете – Н.Е.С.– вече пълнолетен.      
Представеното по делото споразумение по
чл. 49 ал.4  СК , с което страните
уреждат последиците от прекратяването на брака, съдът намира за пълно и в
съответствие  със закона . 
При така установената по делото
фактическа обстановка  от правна страна
съдът приема , че предявеният брачен иск с правно основание чл. 49 ал.1 СК във
връзка с чл. 49 ал.4 СК  е основателен.
Безспорно се установи , че бракът между страните  е дълбоко и непоправимо разстроен с оглед на
факта , че в отношенията между съпрузите 
е настъпило трайно отчуждение  и
липса на желание за запазване на брачния съюз. Между същите вече не съществува
обич, близост и взаимност, тъй като съпрузите 
не изпълняват своето съпружеско задължение  за съвместно живеене – чл. 15 СК.
При това положение  съдът счита, че формалното съществуване на
брака не е в интерес  както на съпрузите
, така и на обществото ,  поради което
следва да бъде прекратен с развод.  С
оглед искането на съпрузите  и
постигнатото по делото споразумение , съдът не 
се произнася  по въпроса
относно  вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака.
Постигнатото споразумение по чл. 49
ал.4 СК , като пълно и непротиворечащо на закона  и добрите нрави , следва да бъде утвърдено от
съда . 
Страните ще следва да бъдат осъдени да
заплатят допълнителна държавна такса в размер на по 20,00  лв. всеки един от тях.    
Водим от изложеното и на основание чл.
49 ал.5 СК , Пазарджишкият районен съд : 
                                         Р        
Е          Ш         И   
:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД  брака сключен на 18.12.1993 г.  между Е. Х.М. ЕГН ********** с адрес ***  и П.Н.М. ЕГН **********с постоянен адрес ***  със съдебен адрес ***, офис 22 чрез адв. Б.Т.
от ПАК-  като дълбоко и
непоправимо разстроен.
На основание чл. 49 ал.3 от СК съдът не се произнася относно вината за разстройството на
брака.
УТВЪРЖДАВА  постигнатото по делото
споразумение по чл. 49 ал.4 СК , както следва : 
УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА И ИЗДРЪЖКА : Не подлежи на уреждане , тъй като
роденото от брака дете е вече пълнолетно.  
ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ : Семейното жилище находящо се в **  се предоставя за ползване на ответницата П.Н.М..
ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ : Съпрузите заявяват,че нямат претенции  по отношение на издръжката помежду си.
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ НА СЪПРУГАТА : След прекратяването на брака, съпругата ще  носи  брачното  фамилно име М.. 
ИМУЩЕСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ : Придобитите по време на брака 
движими вещи съпрузите са поделили доброволно преди прекратяването му. 
ОСЪЖДА Е. Х.М. ЕГН **********
с адрес ***  и  П.Н.М. ЕГН **********с постоянен адрес ***  да
заплатят следващата се държавна такса в размер на по 20,00 лв. всеки един от
тях. 
РЕШЕНИЕТО
 подлежи на обжалване пред ПзОС в двуседмичен срок от
връчването на преписи от него на страните.                                              
                                                           
РАЙОНЕН СЪДИЯ: