Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 42

гр. София, 05.03.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Софийският окръжен съд, търговско отделение, V състав, в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА

 

при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията търг. д. № 122 по описа за 2019 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            ИЩЦАТА – Д. Д.К., с ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител С.С.Б. с ЕГН ********** и с адрес ***, действаща чрез пълномощника си адвокат М.Н. - Т. от Софийска адвокатска колегия е предявила срещу З.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетения в размер на 26 000 лева за причинени й неимуществени вреди – болки и страдания, както и в размер на 891 лева за причинени и имуществени вреди, от които 41.00 лв. - разходи за закупена ортеза; 500.00 лв. - месечни разходи в размер на 100.00 лева на месец, за периода от 05.12.2018 до 05.05.2019г., съставляващи разходи за усилена храна, витамини и добавки за калциране на фактурата - по 3.00 лв. дневно; 10.00 лв. разходи за рехабилитация, както и 350.00 лв. - разходи за правна помощ за доброволно предявяване на претенцията, дължими на основание чл. 493, ал. 1, т. 4 от Кодекса за застраховане, настъпили вследствие на ПТП, осъществило се на 05.12.2018г. около 17:00 часа на бул. „Европа" в гр. Б., при движение на л.а. „Рено Меган Сценик", с рег. № СО 9478 АР в посока от гр. С., към гр. С., на пешеходна пътека на кръстовището на бул. „Европа" с ул. „Любен Каравелов", при което лекият автомобил, удря ищцата пресичащата от ляво на дясно спрямо посоката на движение на МПС, като вината за ПТП е на водача на МПС - В.И.К., с ЕГН **********, застрахован при ответника със застрахователна полица № BG/02/117003204510 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,  валидна от 06.12.2017г. до 05.12.2018г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 8.05.2019 год., до окончателното им заплащане.

            Ищцата твърди в исковата си молба, че на 05.12.2018г. около 17:00 часа, В.И.К., ЕГН **********, при управление на л.а. „Рено Меган Сценик", рег. № СО9478АР по бул. „Европа", в гр. Б. причинил ПТП с пресичащата на пешеходна пътека Д.Д.К.. В резултат на инцидента Д. Д.К. получила наранявания по тялото и фрактура на лява ръка.

Местопроизшествието било посетено от компетентните органи. Съставен бил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 344р-9845/06.12.2018 г., в който били описани обстоятелствата и причините за ПТП. По случая било образувано ВДП №36/2018г. по описа на РС ВП.

Изложено е още в исковата молба, че ПТП настъпило изцяло поради противоправното и виновно поведение на водача на лек автомобил марка „Рено Меган Сценик" с рег. № СО9478АР, който не съобразил поведението си с конкретни правила на ЗДвП – чл.5, 116 и 119 от ЗДвП.

Сочи се в исковата молба, че след ПТП пострадалата била закарана по спешност в У." ЕАД с болки в долните крайници, таза, оток, силна болка на лява ръка и силно уплашена. Проведени били образни изследвания на лява гривнена става, таз и лумбални прешлени. Диагностицирана била фрактура на долния край на лява лъчева кост. Наложила се гипсова имобилизация. Предписана била и ортеза за китка и предмишница. Крайника бил имобилизиран.

От получените наранявания ищцата твърди, че търпяла болки, които били интензивни в първите седмици. Изложено е в исковата молба, че на 10.12.2018 г. отново се е наложило посещение на болнично заведение по спешност, поради подуване и посиняване на крайника и имобилизацията била сменена с предписание за контролен преглед на 31.12.2018г.

Получените, вследствие на ПТП, фрактури и последвалите усложнения  причинили болки и страдания на Д. Д.К.. В първите дни, в резултат от травмите, получени при инцидента, тя не можела да се обслужва сама. Наложило се при обличане, събличане и елементарни хигиенни нужди да ползва чужда помощ.

Пострадалата следвало да спазва режим на покой, без да натоварва увредения горен крайник. Поддържа се още в исковата молба, че внезапното телесно увреждане, съпроводено със стреса от катастрофата, шока от удара на автомобила и болките, претърпени от ищцата повлияли пряко на емоционалното й състояние. Инцидента  събудил основателен страх у Д.К., който не бил преодолян понастоящем.

Твърди се в исковата молба, че лекият автомобил „Рено Меган Сценик", рег. № СО9478АР, имал сключена застраховка "Гражданска отговорност" при З. „Б.И." АД, със застрахователна полица № ВG/02/117003204510 със срок на действие от 06.12.2017г. до 05.12.2018г.

Телесните увреждания, причинили болки и страдания на Д. Д.К. били резултат от виновното и противоправно поведение на застрахованото при ответника лице - водача на лек автомобил „Рено Меган Сценик" с рег. № СО9478АР.

Във връзка с лечението на Д. били сторени имуществени разходи за медицински консумативи и медикаменти, усилена храна, рехабилитация и психологическа помощ на стойност 541.00 лв. На основание чл. 493, ал. 1, т. 4 от Кодекса за застраховане, от ищцата се претендира изплащане на сумата от 350.00 лв. съставляваща разход в минимален размер на дължимо адвокатско възнаграждение, определено в съответствие с Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ищцата излага, че с претенция вх. № ОК-87972/08.02.2019 г., на основание чл. 429, ал. 1 от Кодекса за застраховане депозирала искане за обезвреда от ответника. При ответника била образувана преписка по щета № **********.

            Именно поради това ищцата – Д. Д. К., с ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител С.С.Б. с ЕГН ********** и с адрес ***, действаща чрез пълномощника си адвокат М.Н. - Т. от Софийска адвокатска колегия е предявила срещу З.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетения в размер на 26 000 лева за причинени й неимуществени вреди – болки и страдания, както и в размер на 891 лева за причинени и имуществени вреди, от които 41.00 лв. - разходи за закупена ортеза; 500.00 лв. - месечни разходи в размер на 100.00 лева на месец за периода от 05.12.2018 до 05.05.2019г., съставляващи разходи за усилена храна, витамини и добавки за калциране на фактурата - по 3.00 лв. дневно и 10.00 лв. разходи за рехабилитация, както и 350.00 лв. - разходи за правна помощ за доброволно предявяване на претенцията, дължими на основание чл. 493, ал. 1, т. 4 от Кодекса за застраховане, настъпили вследствие на ПТП, осъществило се на 05.12.2018г. около 17:00 часа на бул. „Европа" в гр. Б., при движение на л.а. „Рено Меган Сценик", рег. № СО 9478 АР в посока от гр. С., към гр. С., на пешеходна пътека на кръстовището на бул. „Европа" с ул. „Любен Каравелов", при което лекият автомобил, удря ищцата пресичащата от ляво на дясно спрямо посоката на движение на МПС, като вината за ПТП е на водача на МПС - В.И.К., с ЕГН **, застрахован при ответника със застрахователна полица № BG/02/117003204510 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,  валидна от 06.12.2017г. до 05.12.2018г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 8.05.2019 год., до окончателното им заплащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

            В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът З. „Б.И.” АД, ЕИК. е подал писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв.Ал.И., с който оспорва предявените искове по основание и размер.

            С отговора на исковата молба се сочи, че от представените по делото медицински документи не се установяват категорично твърдените от ищцата травматични увреждания. Оспорва се и авторството на деянието. Сочи се, че се касае за случайно деяние.

            Ответникът е направил и възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищцата, тъй като не била изпълнила задълженията си по чл.113 от ЗДвП и се поставила сама в повишен риск спрямо нормалния.

            Претендира за направените по делото разноски.

            В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищцата е депозирала допълнителна искова молба, с която поддържа твърденията си.

В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът не е представил отговор на допълнителната искова молба.

            Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

                Видно от представения с исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 5 от 2018г., рег. № 344р-9845/06.12.2018г. на РУ на МВР - Сливница е, че на 5.12.2018г. ищцата по делото е пострадала при ПТП.

            Не е спорно по делото обстоятелството, че ищцата е спазил процедурата по чл.380 от КЗ. Последното се установява и от застрахователна претенция с вх. № ОК 87972 от 08.02.2019г. на ответното дружество. На 13.06.2019г. ищецът е предоставил на ответника и точна банкова сметка, ***о застрахователно обезщетение.

Установява се по делото от представената фактура № 24787 от 10.12.2018г. и касов бон към нея, че на посочената дата на ищцата е била закупена ортеза за китка и предмишница Кидс М размер за сумата от 41.00 лева.

По делото е представен от ищцата съдебен протокол от 22.05.2019г. по НОХД № 49 по описа за 2019г. на Софийски военен съд. От него се установява, че е одобрено постигнато споразумение за решаване на наказателно производство водено срещу сержант В.И.К., сключено между прокурор при ВОП - София, повереник на ищцата в качеството й на частен обвинител, защитник на подсъдимия В.И.К. и самия подсъдим, както и съдържанието на самото споразумение. Видно от последното е, че В.И.К. е признат за виновен, в това, че на 05.12.2018г. около 17.00 часа в гр.  Б.,  обл.  С., района на Т-образно кръстовище, образувано от бул. „Европа" и ул. „Любен Каравелов", при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Рено Меган Сценик" с рег. № СО 9478 АР, собственост на В. П. К. от с. Е., с посока на движение - от град С. към град С. , на пешеходна пътека преди разклона на село Г., нарушил правилата за движение, а именно чл. 119, ал.1 от ЗДвП, като при приближаването към пешеходна пътека с управлявания от него автомобил „Рено Меган Сценик" с рег. № СО 9478 АР не пропуснал пресичащата по пешеходната пътека от ляво на дясно по посока на движението му, Д. Д.К. *** и не спрял преди пешеходната пътека следствие на което ударил с управлявания от него автомобил, пресичащата на пешеходната пътека Д. Д. К., и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д.К., изразяваща се в инфракция (счупване на ъглово деформиране на костта при деца след огъване на костните пластове, които се впиват един в друг) на лъчевата кост на лява предраменница в дисталната й (към китката) част, което довело до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник - престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „А", вр. ал. 1, б. „Б", вр. чл. 342, ал.1 от НК. От текста на споразумението съдът приема, че се установява и механизмът на процесното ПТП.

По делото е допуснато, изслушано и прието заключение на СМ експертиза. От приетото от съда като компетентно и обективно заключение на в.л. д-р Т. по назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на пътно-транспортното произшествие пострадалата Д.Д.К. получила следните травматични увреждания: счупване на лявата лъчева кост в долния й край, което увреждане причинило на пострадалата трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок от около 3-4 месеца. Вещото лице сочи, че в материалите по делото няма данни за настъпили в хода на възстановителния процес усложнения. Същият нормално протекъл за посочения период, като след приключването му функцията на крайника следвало да е възстановена в пълен обем. Вещото лице установява още, че в  резултат на полученото увреждане на пострадалата били причинени значителни болки и страдания, които в първите седмици били с най-голям интензитет, а с напредване на възстановителните процеси болката  намаляла до пълното й изчезване за посочения по-горе възстановителен период. За в бъдеще вещото лице излага, че болка е възможно да се проявява при физическо натоварване на крайника и при промяна на времето. За правилното протичане на възстановителния процес били необходими и били закупени средства за имобилизация, за който разход имало приложен финансов документ по делото. По отношение на другите твърдяни разходи за възстановяването и рехабилитацията на ищцата вещото лице сочи, че липсват финансови документи по делото.

По делото са събрани и гласни доказателства – показанията на свидетелите Б. /майка на ищцата/ и К.. От показанията на свидетелката Б. се установява, че след като отишла при ищцата в Пирогов видяла, че детето било зле. Таза много я болял, отзад кръста и ръката. Плачела постоянно. Поставили й гипс, но след няколко дни ръката започнала да се подува. Тя била левичар и пишела и вършела всичко с лявата ръка. Всяка нощ плачела от болки и се страхувала да излиза от вратата. Ръката и сега продължавала да я боли. Получила обриви и лекарите препоръчали да се махне гипса. Поставили шина. С нея ищцата била повече от 3 месеца. Трудно се справяла с шината в ежедневието. Вечер, когато трябвало да се къпе, не трябвало да се мокри ръката и слагали найлони. Страдала много. Преди била спокойна и засмяна, сега била много стресирана. Ходили на психолог, защото се будела нощем и плачела. Към настоящия момент не можела да спортува, защото я боляла ръката.

Свидетелят К. установява, че през м. декември 2018 г. участвал в ПТП, в което блъснал пешеходка. На 05.12.2018 г. се случило това, в 17 ч. , тъкмо се свечерявало, на  бул. „Европа”, прибирайки се от работа, на пешеходна пътека. Той се движел от С. в посока гр. С.. Пешеходната пътека била преди ул. „Любен Каравелов” в гр. Б., т.е. преди разклона за с. Г.. Погледнал наляво към пешеходната пътека, не видял да има хора, след това вдясно също нямало нищо. Обръщайки се отново по посоката на движение свидетелят сочи, че отляво видял силует и веднага натиснал спирачката. Видял детенце да пада. Свидетелят излага още, че докато си свали предпазния колан и слезе, детето станало и започнало да бяга в обратната посока на движението, по тротоара. Попитал го как е и има ли нужда от помощ. Казало, че го боли ръката. На място пристигнали двама цивилни полицаи от С. и казали, че те ще закарат детето до болница, а свидетелят да стои на мястото на ПТП.

            Не се спори по делото, че е налице валидно към датата на ПТП застрахователно правоотношение между ответника по настоящото дело и собственика на МПС участвало в процесното ПТП по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ сключена със застрахователна полица № BG/02/117003204510. Това обстоятелство е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване с протоколно определение на съда от 10.12.2019г.

Установява се от претенция с вх. № ОК-87972/08.02.2019г. на ответника, че ищцата е изпълнила процедурата по чл.380 от КЗ.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

            Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

В настоящия случай с оглед приложението на чл.300 от ГПК за настоящият съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, е задължително постановеното от наказателния съд в представеното по делото влязло в законна сила споразумение от 22.05.2019г. на Софийския военен съд, одобрено по НОХД № 49/2019 год. – относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. От горното се налага, че съдът следва да приеме за установени в случая: първо, извършеното виновно от В.И.К. деяние,  съставляващо престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, вр. с ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 от НК; второ, настъпилите като пряк резултат от ПТП увреждания на ищцата Д. Д. К..

            В резултат на ПТП на ищцата, видно от заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза е било причинено следното физическо увреждане, констатирано от експертизата, както следва - счупване на лявата лъчева кост в долния й край.

По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ – наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на ПТП между ответника по настоящото дело и собственика на МПС - участвало в ПТП и виновно за него по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

Доказан по основание, предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти и по размер.

Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания, съгласно постановлението, могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Трябва да бъдат съобразени и претърпените от ищеца болки и страдания, вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за пълното възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, както и социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие.

Законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане – в размер на 10 420 000 лева при причиняване на неимуществени вреди на едно лице, какъвто е настоящият случай – арг. от чл.492, т.1 от КЗ. Следователно, по този начин той е целял заместващото обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Но заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания. В този смисъл, съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – 2018г., и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания (счупване на лявата лъчева кост в долния й край, което увреждане наложило възстановителен период от 3-4 месеца, както и обстоятелството, че ищцата ще изпитва болки винаги в увредените части на ръката си при промяна на времето и при натоварване), настоящата съдебна инстанция приема, че заместващото обезщетение за преживените от ищцата болки и страдания, физически дискомфорт, невъзможност за самостоятелно обслужване в ежедневието в битов аспект, поради обездвижване на лява ръка, която при нея била водеща, както и болезненост за период от около 2 месеца, както и до настоящия момент, но в по-лека степен, вследствие на настъпилото ПТП е в размер на сума до 15 000 лв. Съдът, взема предвид и правнорелевантния факт, че при настъпване на процесното ПТП пострадалата неминуемо е изживяла силен стрес и уплаха. Така определеното обезщетение е съобразено както с изброените по-горе обстоятелства, релевантни за размера му, така и с установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта, като ще допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищцата.

Следва да бъда уважен и предявеният иск за имуществени вреди в размер на 41.00 лева, представляващи разход за закупена ортеза на китка и предмишница за ищцата. Само тези имуществени вреди се установиха в настоящото съдебно производство от представената по делото фактура.

Като неоснователен обаче следва да бъде отхвърлен предявеният иск за имуществени вреди в останалия му претендиран размер, а именно за разликата в сумата от 41.00 лева до 541.00 лева. Не се установи по делото да са направени от ищцата други /различни от закупената ортеза/ разходи по повод лечението й и последващото възстановяване и рехабилитация от процесното пътно-транспортното произшествие.

Неоснователна е и претенцията на ищцата по чл.493, ал.1, т.4 от КЗ за сумата от 350 лева, тъй като по делото липсват представени доказателства за направени от ищцата разходи по повод предявяването на претенцията й пред застрахователя, съобразно разпоредбата на чл.380 от КЗ. Съдът не може в настоящото съдебно производство да определи адвокатско възнаграждение за адв. Н. за изготвянето и подаването на претенцията пред застрахователя, на основание Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, тъй като липсват доказателства за договорено възнаграждение за безплатно представителство и подаване на претенция пред ответника, на основание чл.38, ал.2 от ЗА.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че направеното от ответника възражение за съпричиняване е неоснователно. От доказателствата по делото, не могат да обосноват при условията на пълно и главно доказване извод за противоправно поведение на ищцата, което да се приеме, че е допринесло за увреждането й. Противно на твърдението на ответника, преминавайки по цялото протежение на пешеходната пътека, дълга не по-малко от 10 метра, ищцата нито внезапно е навлязла на пътното платно, нито е била длъжна да изчаква преминаването на автомобила. Водачът на МПС е имал видимост от около 40-50 м. преди пешеходната пътека. Независимо, че се е движил по път с предимство, е следвало да съобрази наличието на пешеходна пътека, движението по същата, и да намали скоростта толкова, че да може да спре при необходимост. Освен посочените съображения, само поради факта, че пострадалата е дете, е достатъчен за обосноваване на извод за неоснователност в случая на възражението за съпричиняване, доколкото възражение за навлизане внезапно на пешеходната пътека и несъобразяване с приближаването на автомобила не може да се прави от делинквента-водач, съответно от функционално отговорния застраховател, по аргумент от чл. 117 ЗДвП. В този смисъл т. 6 от ТР № 2/16 г. по т. д. № 2/2016 г. на ВКС, ОСНК.

С оглед на изложеното, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищцата, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от процесното ПТП, както и сумата от 41.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – ортеза, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 08.05.2019г. – датата на изтичане на срока, в който е следвало застрахователят да заплати извънсъдебно определено застрахователно обезщетение /чл.497, ал.1, т.2 от КЗ/, до окончателното им заплащане, като отхвърли предявените искове за разликата до пълните му предявени размери, съответно от 26 000 лева и 891 лева.

            По отношение на държавните такси и разноските по делото:

            Тъй като с оглед разпоредбата на чл.83, ал.1, т.4 от ГПК ищцата е била освободена от заплащане на държавна такса и разноски в настоящото производство, то предвид изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати, съразмерно на уважената част от исковете, по сметка на съда дължимата ДТ в размер на 601.64 лева /4 % от 15 041 лева/.

            В хода на производството по делото ищцата е направила разноски, платени от бюджета на съда в общ размер на 300 лева – депозит за възнаграждение на в.л. по назначената съдебно-медицинска експертиза. С оглед на това ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда, съразмерно на уважената част от исковете, сумата от 167.80 лева, съставляваща разноски за възнаграждение на вещи лица.

            В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на 50 лева за призоваване на допуснат свидетел. Същият, чрез процесуалния си представител адв.И. претендира и адвокатско възнаграждение. С оглед на това обстоятелство и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищеца следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 22.03 лева, представляваща направени по делото съдебни разноски за призоваване на свидетел, съразмерно с отхвърлената част на исковете, както и сумата от 793.20 лева с ДДС, съставляваща разноски – адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част на исковете.

Тъй като, видно от представения на 09.12.2019 год. договор за правна защита и съдействие от същата дата, сключен между ищцата и адвокат Н. от САК, последната е оказала безплатно адвокатска помощ за процесуално представителство по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като базата за определяне на възнаграждението е уважената част на исковете /15 041 лева/. С оглед на горното съдът определя горното възнаграждение в размер на 1177.48 лева с ДДС, която сума ответникът следва да се осъди да заплати на пълномощника на ищцата.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, З.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Д. Д. К., с ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и законен представител С.С.Б. с ЕГН ********** и с адрес ***, сумата от 15 000 лева /петнадесет хиляди лв./, съставляваща застрахователно обезщетение за причинени й неимуществени вреди – болки и страдания, както и сумата в размер на 41.00 лева,  съставляваща застрахователно обезщетение за причинени й имуществени вреди - разходи за закупена ортеза, които вреди са настъпили вследствие на ПТП, осъществило се на 05.12.2018г. около 17:00 часа на бул. „Европа" в гр. Б., при движение на л.а. „Рено Меган Сценик", с рег. № СО 9478 АР в посока от гр. С., към гр. С., на пешеходна пътека на кръстовището на бул. „Европа" с ул. „Любен Каравелов", при което лекият автомобил, удря ищцата пресичащата от ляво на дясно спрямо посоката на движение на МПС, като вината за ПТП е на водача на МПС - В.И.К., с ЕГН **********, застрахован при ответника със застрахователна полица № BG/02/117003204510 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,  валидна от 06.12.2017г. до 05.12.2018г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 8.05.2019 год. - датата на изтичане на срока, в който е следвало застрахователят да заплати извънсъдебно определено застрахователно обезщетение, до окончателното им заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликите до пълните им предявени размери: от 26 000 лева – искът за неимуществени вреди и от 891 лева – искът за имуществени вреди.

            ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, З.” АД, ЕИК . да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 601.64 лева, съставляващи дължима за производството по делото държавна такса.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, З.” АД, ЕИК. да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 167.80 лева, съставляваща съдебни разноски, поети от бюджета на съда, съразмерно с уважената част на исковете.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, Д. Д. К., с ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и законен представител С.С.Б. с ЕГН ********** и с адрес *** да заплати на З.АД, ЕИК .сумата от 815.23 лева, съставляваща съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част на исковете.

ОСЪЖДА, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, З.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адвокат М.Н. - Т. от САК с ЕГН ********** сумата от 1177.48 лева /хиляда сто седемдесет и седем лв. и 48 ст./ с ДДС, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: