Решение по дело №10/2022 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 47
Дата: 15 март 2022 г.
Съдия: Мая Пеева
Дело: 20224001000010
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 18 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Велико Търново, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело №
20224001000010 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260085/29.10.2021 г. по т.д. № 71/2020 г. на Окръжен
съд Плевен е осъдено Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“ да заплати на В. А. В. сумата 30000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от
телесни увреждания, настъпили при ПТП на 07.07.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 28.11.2019 г. до окончателното изплащане, като
за разликата над тази сума до предявения размер от 45000 лв. – частичен иск
от претенция в размер на 50000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.
Присъдени са разноски.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, като то се
обжалва в частта за разликата над 20000 лв. до присъдения размер на
обезщетението за неимуществени вреди от 30000 лв. Оплакванията в жалбата
са подробно развити аргументи за неправилна оценъчна преценка на
решаващия съд въз основа на събраните доказателства на търпените от ищеца
болки и страдания. В противоречие с установените факти, в нарушение на
принципа за справедливост, съдът е приел, че претърпените вреди подлежат
на обезщетяване със сумата в размер на 30000 лв., която жалбоподателят
счита за силно завишена, с оглед травматичното увреждане и отражението на
1
събитието върху психиката на пострадалото лице. Определеното обезщетение
не кореспондира с броя, вида и характера на увредите, както и интензивността
на причинените от увреждането болки и негативни емоции. Излагат се
доводи, че е завишена тежестта на изживения стрес, тъй като от събраните
доказателства не се доказва продължителен и траен психически дискомфорт у
пострадалия. Не се установи и продължителен възстановителен процес, който
да обоснове обезщетение в присъдения с решението размер. Причиненото
счупване на ръката не е изисквало болнично лечение, извършване на
операции, като увреденият крайник е възстановен напълно. Не е съобразена
съдебната практика по идентични травми.
Отправено е искане да се отмени решението в обжалваната част и
вместо него се постанови друго, с което се отхвърли претенцията над
обжалвания размер, с изменение съответно на присъдените разноски.
В срока за отговор насрещната страна е депозирала становище, че
жалбата е неоснователна, и моли потвърждаване на обжалваното решение.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна
проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в
обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по
същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
В исковата си молба В. А. В. твърди, че на 07.07.2019 г., около 20,00
часа пострадал в резултат на ПТП, случило се в гр. Долни Дъбник. Ищецът
бил пешеходец, блъснат от лек автомобил Фолксваген Тигуан, с рег. № C
Y***, управляван от А. Д. Й. в нарушение на правилата за движение по
пътищата. Лекият автомобил е с немска регистрация, застрахован при немска
застрахователна компания, като отговорността на ответника е ангажирана в
качеството на представително национално бюро. Пострадалият е предявил
претенцията си пред НББАЗ и пред кореспондента за обработка на щета на
територията на Република България, но и към момента няма изплатено
застрахователно обезщетение.
В резултат на ПТП В.В. получил травматични увреждания, както
следва: счупване на лъчевата кост на дясната ръка в долна трета, охлузвания,
разкъсно-контузна рана на дясно коляно, лицето, рамото, предмишницата и
2
др. При направения му преглед е установено счупването на дясна
предмишница и му е поставена гипсова имобилизация за срок от 35 дни.
Вследствие на процесното ПТП пострадалият търпи силни болки и много
страдания, като възстановяването продължава и към момента на завеждане на
делото /21.05.2020 г./, не се чувства добре физически и емоционално.
Възстановяването от травмата е за срок от 1,5 – 2 месеца, през което време
той следвало да спазва режим на покой и да не натоварва ръката си. За този
период разчитал единствено на своите близки. Вследствие на инцидента за
дълго време е лишен от обичайния си начин на живот, от динамика, от
контактите с приятелите, дълго време изпитвал неудобства и не се чувствал
добре. Към момента продължава да изпитва болки в увредените места и
редица неудобства в ежедневието си, не е в състояние да се натоварва
психически и физически, а изживения силен стрес при инцидента ще остане
за цял живот в неговото съзнание.
С оглед на това е предявил частична претенция в размер на 26000
лв., като частичен иск от 50000 лв. за причинените му неимуществени вреди,
ведно със законна лихва, считано от 14.07.2019 г. до окончателното
изплащане. Впоследствие предявеният иск е увеличен на 45000 лв., като част
от размер на обезщетението от 50000 лв., ведно със законна лихва от
14.07.2019 г., евентуално от 27.11.2019 г.
С отговора на исковата молба искът се оспорва с няколко основни
възражения: оспорва се размерът на претенцията като завишен, оспорва се
механизмът на ПТП; оспорва се претенцията за законна лихва.
С обжалваното решение решаващият състав е приел, че са налице
основанията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, като е
приел за справедлив размер на обезщетението сумата от 30000 лв., до който
размер искът е уважен, ведно със законна лихва от 28.11.2019 г., като за
разликата до 45000 лв., като част от искова претенция от 50000 лв.
претенцията е отхвърлена.
Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите
на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна,
правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал. Правно
значимите за спора факти са: настъпило пътно - транспортно произшествие
на 07.07.2019 г., при следния механизъм: около 19,45 ч.в гр. Долни Дъбник,
ул. Пирин, при управление на МПС – лек автомобил Фолксваген Тигуан, с
немска регистрационна табела C Y*** водачът А. Д. Й. нарушил правилата за
движение по пътищата – чл. 5, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 1, пр. 1, чл. 20, ал. 2, изр.
второ, чл. 116, пр. първо, чл. 3, т. 1 – 3, чл. 193 ЗДвП, като съзнателно привел
в движение управлявания от него автомобил, въпреки намиращия се в този
момент пред автомобила пешеходец, и умишлено причинил средна телесна
повреда на В. А. В., изразяваща се в счупване на дясна лъчева кост, което е
престъпление по смисъла на чл. 342, ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1 НК, за което на
виновния водач е наложено наказание, видно от одобреното споразумение от
3
03.07.2020 г. по НОХД № 172/2020 г.
Очевидец на произшествието е св. С. В.а, съпруга на ищеца, която
разказва, че вечерта на 07.07.2019 г. били навън с децата си и в този момент
по улицата преминал автомобил с много висока скорост, след което завъртял
и се върнал отново. Помахали му да спре и установили, че шофьорът е пиян.
Казали му, че ще извикат полиция, защото на мястото играели много деца и
за да ги предпазят, като ищецът застанал пред автомобила, с цел да задържи
водача до идването на полицията. Въпреки всичко, шофьорът потеглил с
колата и съпругът на свидетелката се озовал върху нея. Успял да се отблъсне
от предния капак на колата и да падне настрани. След това дошъл патрул с
полиция, линейка и го откарали в болница. Ищецът бил ожулен, боляла го
много ръката, охлузвания имал по цялото тяло - по лицето, ръцете, краката,
натъртен бил, травма имал на главата. В болницата го прегледали, сложили
му гипс, след което се прибрали вкъщи за домашно лечение. Заради
натъртванията и счупената ръка свидетелката му помагала за всичко – тоалет,
обличане, ежедневните неща, счупена била дясната ръка, която е активната
ръка на ищеца. В продължение на 10 - 15 дни го боляло цялото тяло и той
активно почивал, виело му се свят, на моменти му ставало лошо. В гипс бил
45 дни, след като му махнали гипса ходил на рехабилитация две седмици.
Започнал да се самообслужва поне три месеца след инцидента, без да има
нужда от свидетелката. В момента свидетелката счита, че не се е възстановил,
тъй като имат две малки деца, отглеждат зеленчуци и като претовари ръката
започва да го боли. Затварянето вкъщи и невъзможността да се обслужва сам
му тежало много, притеснявал се за децата като излязат да играят навън.
Дълго време сънувал ситуацията, как се е случил инцидента, бил изнервен,
напрегнат. Трябвало да започне работа в мелницата, но се забавил два – три
месеца, заради случката, тъй като работата му била свързана с тежък
физически труд.
Св. Р. Л. е сестра на ищеца, която всеки ден посещавала дома на
ищеца, тъй като там живеели родителите им, за които трябвало да се грижат.
Свидетелката помагала на ищеца при необходимост, защото освен ръката го
боляла главата, повръщал, виело му се свят, започнал да вдига кръвно.Около
10 дни ищецът не можел да се грижи за себе си, лежал постоянно, не ставал,
бил раздразнителен. Променил се, станал сприхав, затворен, не пускал децата
да играят навън. Когато шофирал, по друг начин се държал на пътя, насърчил
сина на свидетелката да не кара шофьорски курс, заради страха от
катастрофи. Свидетелката също знае, че е посещавал рехабилитационни
курсове в гр. Долни Дъбник. Започнал да вдига кръвно, започнал да пие
лекарства за високо кръвно.
За изясняване на травматичните увреждания по делото е изготвена
съдебно – медицинска експертиза. Вещото лице, след запознаване с
наличната медицинска документация, показанията на разпитаните свидетели
и извършен личен преглед на ищеца, дава заключение за причинените му
травми: счупване на лъчевата кост на дясната ръка в долна трета /т.н. типично
4
място/; охлузвания по лицето и главата /скулна и слепоочна област/,
предмишницата на лявата ръка и палеца на ляв крак; разкъсно-контузна
/охлузна/ рана по кожата на дясно коляно. Счупването на дясната лъчева кост
води до трайно затруднение на движенията на дясна ръка, а останалите
травми са довели до разстройство на здравето, временно и неопасно за
живота. В спешно отделение, където е откаран ищеца, установили счупване
на лъчевата кост, след което поставили гипсова имобилизация, с
първоначално предписание да се носи 35 дни. При преглед от ортопед на
22.07.2019 г. /15 дни след инцидента/ гипсът е сменен, с препоръка да се носи
още 20 дни. След сваляне на гипса е проведен курс на рехабилитация. Не са
представени медицински документи, удостоверяващи усложнения или
удължаване на нормалния оздравителен процес. При тези данни вещото лице
приема, че оздравителния процес е продължил до три месеца. През това време
е търпял болки и страдания, които през първите 7 – 10 дни са били силни,
средни – през следващите 3 – 4 седмици и слаби за срок още около един и
половина месеца. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че хватателната
способност в случая се е възстановила преди пълното възстановяване, т.е. той
си е възстановил хващането, но е имал някакви болки при това хващане,
затова е приет три месеца оздравителен период, иначе би могъл да се приеме
оздравителен период месец и половина. Към момента хватателната функция
на ръката е възстановена напълно. При прегледа китката и предмишницата са
без отоци, без ограничение в движенията. Не се изключват субективни
усещания за болки при промяна на времето и при претоварване на крайника,
но според вещото лице те нямат съществено практическо значение за
ежедневната битова и трудова дейност. Няма данни за усложнения.
Ищецът е отправил претенция към ответника, видно от
представеното писмо изх. № 1-2378/25.09.2019 г. и известие за доставяне,
получено от НББАЗ на 27.08.2019 г.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
От събраните по делото доказателства настоящият състав намира, че
безспорно се доказа наличието на противоправно поведение на А. Д. Й., в
резултат на което на ищеца са причинени телесни увреждания.
Противоправността на поведението на Й. следва от нарушаване на конкретни
правни норми, уреждащи правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал. 1, т.
1, ал. 2, т. 1, чл. 20, ал. 2, изр. второ, чл. 116, пр. първо, чл. 3, т. 1-3 и чл. 193,
пр. първо ЗДвП. От събраните доказателства и одобреното споразумение се
установява, че А. Й. съзнателно е привел в движение управлявания от него
автомобил, въпреки намиращия се в този момент пред автомобила пешеходец
и умишлено причинил средна телесна повреда на В. А. В., изразяваща се в
счупване на дясна лъчева кост.
Като пряка и закономерна последица от физическите закони, в
резултат на удара, ищецът е получил телесните увреждания, установени от
5
вещото лице, които увреждания представляват нарушаване на основно
конституционно закрепено абсолютно субективно право, и в субективен план
предизвикват претърпяване на болки и страдания от увреденото лице.
Между противоправното и виновно поведение на водача А. Й.,
изразяващо се в нарушаване правилата за движение по пътищата и
настъпилите вреди е налице пряка и непосредствена причинна връзка.
С оглед на това, настоящият състав приема, че са налице
предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на водача Й. по чл.
45 ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Фактическият състав на деликта е установен от
одобреното от съда споразумение по воденото наказателно съдебно
производство, имащо последиците на влязла в сила присъда, съгласно
нормата на чл. 383, ал. 1 НПК. В случая се касае до застрахователно събитие,
настъпило на територията на Република България с участието на виновен
водач, управлявал МПС, което обичайно се намира в друга държава, чието
национално бюро членува в Съвета на бюрата. С оглед на това, увреденото
лице е предявило претенциите си пред НББАЗ, като към момента не му е
изплатено обезщетение /чл. 511, ал. 3 КЗ/. Предвид на това е заведен и
настоящият иск за заплащане на такова, ред, предвиден в чл. 513, ал. 1 вр. чл.
511, ал. 1 и 3 КЗ.
Спорен в настоящия случай е размерът на дължимото и определено
от първостепенния съд обезщетение, което следва да се определи по
справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. Разясненията по прилагане на
справедливостта като критерий за определяне на размерите на обезщетенията
за неимуществени вреди са дадени в ППВС 4/23.12.1968 г. В него е посочено,
че следва да се преценят редица конкретно обективно съществуващи
обстоятелства - характер на увреждането, начин на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, причинени морални страдания,
осакатявания и др. Съдебната практика е наложила и като допълнителен
критерий икономическата конюнктура и общественото възприемане на
справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в
страната. Икономическата конюнктура е видима от непрекъснатото
нарастване на нивата на застрахователната сума, уредено по законодателен
път - пар. 1, т. 5, пар. 4, ал. 3 и пар. 27 от ДР на КЗ /отм./ до достигането на
лимита на отговорност, дефиниран в чл. 266, в сила от 11.06.2012 г. КЗ /отм./,
а впоследствие – регламентиран в чл. 492 КЗ.
В конкретния случай, освен тези обстоятелства, следва да се вземе
предвид и следното: естеството на травмите за ищеца В.В. – счупване на
лъчевата кост на дясната ръка в долна трета, охлузвания по лицето и главата,
предмишницата на лява ръка и палеца на ляв крак, разкъсно-контузна
/охлузна рана/ по кожата на дясно коляно, т.е. комплексност на травмите по
цялото тяло, като единствената сериозна травма е счупването на лъчева кост
на дясната ръка; възрастта на ищеца към момента на ПТП – 40 години;
6
възстановителен период за счупването до 3 месеца; консервативно
проведеното лечение – с гипсова имобилизация за срок от 35 дни; търпените
силни болки през първите 7-10 дни, средни пред следващите 3-4 седмици и
слаби за срок още около месец и половина; неудобството да бъде подпомаган
от близките си за справянето с ежедневните социално-битови дейности по
време на възстановяването си; пълното възстановяване на хватателната
функция на ръката, без ограничение в движенията; субективните усещания за
болка при промяна на времето и при претоварване на крайника, които според
вещото лице нямат съществено практическо значение за ежедневната битова
и трудова дейност; психическото натоварване и напрежение във връзка с
начина, по който се е случил инцидента и във връзка със затрудненото му
ежедневие. С оглед на тези критерии и преценявайки тежестта на всеки един
от тях, настоящият състав намира, че справедлив размер на обезщетението би
бил 20000 лв., който извод е различен от този на първостепенния съд.
Обезщетение в по-голям размер не следва да се присъжда, тъй като
се касае до счупване на дясна ръка, на едно място, без да е провеждана
оперативна интервенция, без да се е налагал престой в лечебно заведение,
изтърпените болки са били силни непосредствено в началото за 7-10 дни, със
затихващ характер, възстановяването е пълно, неудобството при
обслужването е било за периода на гипсовата имобилизация и
непосредствено след него – за около месец и половина /поясненията на
вещото лице по съдебно медицинската експертиза в съдебно заседание/. Не се
доказаха негативни изменения в душевен план извън обичайните за
ситуацията страхове и стрес, които да са наложили специализирана помощ за
преодоляването им. Не се доказа по делото изживения стрес от инцидента да
не е преодолян и същият да продължава да съществува в завишени нива до
степен да препятства и затруднява ежедневното битуване на В.. Размерът на
обезщетението е съобразен и с наложилата се съдебна практика относно
подобен вид увреждания и подобен вид лечение, която също се явява
коректив при формиране на преценката за справедливия паричен еквивалент
на претърпените вреди.
По така изложените съображения настоящият състав намира, че
предявената от В.В. претенция против НББАЗ за обезвреда на претърпените
неимуществени вреди вследствие на настъпилото пътно – транспортно
произшествие на 07.07.2019 г., при което са му причинени телесни
увреждания, е основателна и доказана до размер на 20000 лв., който извод
частично не съвпада с извода на първостепенния съд, последица от което е
отмяна на постановеното решение в обжалваната част и постановяване на
ново, с което искът за разликата над 20000 лв. бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, постановеното решение следва да се отмени
и в частта, в която НББАЗ е осъдено да заплати държавна такса на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК за сумата над 800 лв. до присъдените 1200 лв., в частта, в
която НББАЗ е осъдено да заплати разноски за сумата над 223 лв. до
присъдените 500 лв., както и в частта, в която е осъдено да заплати
7
адвокатско възнаграждение на адв. К. за оказана правна помощ по реда на чл.
38 ЗА за сумата над 1003 лв. до присъдените 1716 лв. Ответникът В.В. следва
да заплати допълнително разноски на ответника, съобразно отхвърлената част
от претенцията в размер на 502 лв., с което общият размер на дължимите
разноски за първоинстанционното производство в полза на НББАЗ възлиза на
1254 лв., изчислени на база минималните размери за адвокатските
възнаграждения по Наредба № 1/2004 г., с включен ДДС.
При този изход на спора, ответникът по жалба В.В. следва да бъде
осъден да заплати на НББАЗ сумата 1196 лв., представляваща разноски за
въззивното производство – заплатена държавна такса от 200 лв. и адвокатско
възнаграждение с ДДС в размер на 996 лв. Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е съобразено
с минималния размер по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и обжалваемия интерес.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260085 от 29.10.2021 г., постановено по т.д. №
71/2020 г. на Окръжен съд Плевен в частта, в която Сдружение „Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи“ е осъдено да заплати на В.
А. В. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 20000 лв. до
30000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от
28.11.2019 г. до окончателното изплащане; в частта, в която Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е осъдено да
заплати държавна такса съобразно уважения размер за разликата над 800 лв.
до 1200 лв., в частта, в която Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“ е осъдено да заплати възнаграждение на вещо
лице от бюджетните суми за разликата над 223 лв. до присъдените 500 лв .,
както и в частта, в която Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“ е осъдено да заплати на адв. П.Д. К. адвокатско
възнаграждение за разликата над 1003 лв. до присъдените 1716 лв ., вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от В. А. В., ЕГН ********** против
СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
АВТОМОБОЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ за заплащане на застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 07.07.2019 г. за
разликата над 20000 лв. до 30000 лв., ведно със законната лихва върху
тази разлика, считано от 28.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата,
като неоснователен.
ОСЪЖДА В. А. В., ЕГН **********, от гр. Долни Дъбник, обл.
Плевен, ******** да заплати на СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО
НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБОЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ , със
8
седалище и адрес на управление гр. София, ул. Граф Игнатиев, 2, ет. 2 още
502 /петстотин и два/ лева, представляваща разноски за
първоинстанционното производство, съразмерно с отхвърлената част от иска,
както и сумата от 1196 /хиляда сто деветдесет и шест/ лева,
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9