Р Е Ш Е Н И Е
Номер 125 04.02.2022г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, XVI-ти състав, на двадесети януари две хиляди двадесет и втора
година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: С.Х.
Прокурор: Христо Колев
като разгледа докладването от съдията Д.Гальов КАНД № 2705 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Е.А.С., чрез
упълномощен процесуален представител, против Решение № 260046 от 21.07.2021г.
по АНД № 227 от 2020 г. по описа на Районен съд– гр.Поморие. С оспореното
решение съдът е потвърдил наказателно постановление №
02-162 от 07.10.2020г. на Началника на отдел „Рибарство и контрол- Черно
море“ – гр.Бургас към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА, със
седалище- гр.Бургас, с което на касатора е наложена глоба в размер на 1500
лева, за административно нарушение по чл.32, ал.1 от ЗРА, на
основание чл.70, ал.1 от ЗРА. С решението е отхвърлено и искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски, предвид изхода от оспорването.
Касационният жалбоподател оспорва решението на РС-гр.Поморие
като неправилно, поради допуснати нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон и се иска отмяната на съдебния акт. Оспорва се констатацията
на РС за липса на допуснати нарушения на производствените правила в хода на
АНП. Според касатора чл.32, ал.1 от цитирания закон препраща към Приложение №
1, в което са посочени видовете риби и водни организми, обекти и зони и са
определени забраните, които са различни, с оглед видовете организми. Посочена е
само заповедта, но в АУАН и в НП не е направено уточнение за коя хипотеза на
забрана за риболов е наказан касатора. В случаят, липсвало и уточнение дали
водоемът попада в хипотезата на чл.3, ал.1, т.1 и т.2 от ЗРА, тъй като не е
посочена съответната точка. По този начин, актът и НП страдали от непълнота на
конкретните обстоятелства по случая, с което се нарушава правото на защита на
подведеното под отговорност лице. Не е посочен и кой е издателят на описаната
заповед, което според касатора също опорочавало АНП. Събраните в хода на
производството гласни доказателства са противоречиви, тъй като един свидетел
заявил, че видял използването на царевица
като стръв, а други двама свидетели изтъкнали, че не са видели каква точно
стръв е използвал „риболовеца“. Според касатора, свидетелите не са видели нито
поставена въдица, нито нейния вид, освен
това не е имало стръв за риболов, живарник или друго пособие за улавяне на
риба. Оспорва се изводът на районният съд за наличие на риболов по силата на
законовата дефиниция на §1, т.26 от ДР на ЗРА, защото липсвали задължителни
елементи от тази дефиниция, като изваждане на улова, пренасяне и превозване,
поради което не може да се приеме, че лицето е извършвало такъв риболов. Съдът
не може да попълва обстоятелствата, които следва да са налице в акта и в НП,
като обсъдил в мотивите си, че е налице именно хипотезата на т.18 от Приложение
№ 1 към чл.32, ал.1 от ЗРА, а освен това посочил, че нарушението е на
23.04.2020г. в тъмната част на денонощието, което не отговаряло на
действителните дата и време на деянието. Противопоставя се и на направения
извод за липса на основание случаят да се окачестви като маловажен и съгласно
чл.28 от ЗАНН нарушителят да бъде предупреден, вместо да се налага наказание.
Иска се съдът да отмени решението на Районен съд –гр.Поморие
и вместо него да постанови друго, с което да отмени изцяло наказателното
постановление. Претендират се разноските по делото.
Посоченото в жалбата съдът квалифицира като основание по
чл.348, ал.1, т.1-2 от НПК– неправилно решение поради противоречие с
материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.
В съдебно заседание,
касаторът не се явява, а се представлява от пълномощник - адвокат С.Б. от
АК-гр.Русе, която поддържа касационната жалба и пледира за уважаването й.
Ответникът по
касация – ИАРА, със седалище- гр.Бургас, редовно уведомен, се представлява от
упълномощен представител- юрисконсулт Диана Ч.. В писмено становище постъпило
по делото преди съдебно заседание оспорва касационната жалба, като
неоснователна и моли решението на районният съд да бъде оставено в сила, като
правилно и законосъобразно. В съдебно заседание поддържа становището си и
изразява позиция за липса на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.
Предлага се потвърждаване на постановения съдебен акт, като правилен, предвид факта,
че е осъществен риболов в период на забрана.
След
като прецени доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства,
въз основа разпоредбите на закона, Административен съд – Бургас, в настоящия
състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна
страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил
неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради
което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана
по същество, при което съдът намери следното:
Производството
пред Районен съд –гр.Поморие е образувано по жалба на Е.С., против наказателно постановление № 02-162 от 07.10.2020г. на
ИАРА – Бургас, с което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 1500 лева, за нарушение по чл.32, ал.1 от ЗРА, на основание чл.70,
ал.1 от ЗРА.
С оспореният
съдебен акт, РС–гр.Поморие потвърдил НП, а за да постанови това решение съдът приел,
че съставеният акт и НП са формално законосъобразни, като съдържат изискуемите
от закона реквизити и са издадени от компетентни лица. Не са допуснати
нарушения на производствените правила. Обсъдил релевантните към спора факти и
обстоятелства относно извършването на риболов на посоченото място- река Ахелой,
намираща се на територия с надморска височина до 500 м., при посочване на
съответните географски координати, респективно е обосновал изводите си въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Изтъкнал, че
деянието е извършено в период на забрана за извършване на подобен любителски
риболов по смисъла на §1, т.26 и т.27 от ДР на ЗРА. Позовал се и на хипотезата
на т.18 от Приложение № 1 към чл.32, ал.1 от ЗРА и забранителната заповед
цитирана в акта и в НП, с което намерил за доказано по категоричен начин
вмененото на жалбоподателя административно нарушение и потвърдил НП. Посочено е
изрично, че така наложеното наказание съответства на предвиденото в закона и
размерът на глобата е минимален, поради което съответства на тежестта на
нарушението и е определена законосъобразно. Изрично е изтъкнато, че липсват
основания за определяне на случаят като маловажен, поради което не следва да се
прилага чл.28 от ЗАНН. При тези констатации оспореното НП е потвърдено изцяло,
а направеното искане на жалбоподателя за присъждане на разноски е отхвърлено,
като неоснователно при този изход на обжалването.
Настоящият
касационен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е ПРАВИЛНО.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд,
на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218
от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта
и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
При
постановяването на оспорения съдебен акт, съдът е обсъдил относими към предмета
на делото факти и обстоятелства, въз основа на приобщените по делото гласни и писмени
доказателства, а обоснованият извод за извършено административно нарушение и законосъобразност
на издаденото НП се споделя от настоящия касационен състав. Това е така, поради
следното:
Настоящата инстанция приема, че с оглед
събраните по делото писмени и гласни доказателства Районен съд– гр.Поморие установил
релевантните по спора факти в необходимата пълнота, събрал е съответните
доказателства, въз основа на която е формулиран обоснован извод за процесуална
и материална законосъобразност на издаденото НП.
Противно на
твърденията на касатора, в акта за установяване на нарушението и в НП са
посочени всички относими факти и обстоятелства във връзка с индивидуализация на
нарушението и неговата правна квалификация, поради което доводите за формална
незаконосъобразност на акта и НП са неоснователни. Точно и ясно е описано
времето и мястото на извършеното деяние, а именно, че е осъществен риболов на
дата 28.04.2020г. в 12.50 часа на река Ахелой, намираща се на надморска височина
до 500 метра, при цитиране на конкретните георграфски координати.
Посочено е
коректно, че се извършва любителски риболов, с един брой въдица, поставена в
работно положение, в период на забрана, съгласно Заповед № РД 09-350 от
15.04.2020г. на Министъра на земеделието, храните и горите, с което деяние Е.С.
е осъществил състава на нарушение по чл.32, ал.1 от ЗРА, за което е наложено
наказание глоба в размер 1500 лева, на основание чл.70, ал.1 от ЗРА. Самият
факт, че ясно и точно е описано както наименованието на водоема, така и мястото
където се намира, при това с изрично уточнение, че е с надморска височина до
500 метра при описване на конкретните географски координати не би могло да се
сподели виждането на защитата, че така описаните факти и обстоятелства са
непълни и са довели до нарушаване правото на защита на подведеното под
отговорност лице. Изведената правна квалификация напълно съответства на това
описание на нарушението и на изискваният на закона за точно описание на
нарушението.
Фактът, че в АУАН
не е посочено, кой е издателят на Заповед № РД 09-350 от 15.04.2020г. по
никакъв начин не нарушава правото на защита на наказаното лице, тъй като
законът определя кой има правомощие да издаде такава заповед, а именно
Министъра на земеделието, храните и горите. Тази заповед, съставляваща общ
административен акт е публично достъпна и оповестена по съответния законов ред,
като е задължителна за всички правни субекти, включително и за касатора, който
е следвало да се съобрази с описаните забрани.
Правилно, съдът е
приел за установено, че е извършен риболов, макар да не е установено уловено
конкретно количество риба, предвид факта, че въдицата на Е.С. е била поставена
в работно положение, защото е била потопена във водата, с плувка, на описаното
място на река Ахелой. По време на извършената проверка на 28.04.2020г., която
дата несъмнено е в периода на забрана.
Фактът, че в акта
и в НП не е посочено при квалифициране на деянието приложение № 1, т.18, не
нарушава правото на защита на санкционираното лице, при положение, че обстоятелствата
съдържащи се в тази хипотеза ясно са цитирани в текста на повдигнатото на
лицето административнонаказателно обвинение, а именно, че водният обект /река Ахелой/
е такъв с надморска височина до 500 м,
а деянието е квалифицирано в съответствие с описаните обстоятелства, като
нарушение на чл.32, ал.1 от ЗРА, която правна квалификация е законосъобразна.
С цитирането на
т.18 от Приложение № 1 към чл.32, ал.1 от закона, съдът не е извършил
„превратно тълкуване на доказателствения материал“ и не е санирал пороци на
акта и НП, защото фактите са описани в тях, поради което не е допълвал
обстоятелствата, както заявява касатора, а е посочил съответстващата на така
описаните обстоятелства конкретна хипотеза на това приложение.
Действително, на
предпоследния абзац от втората страница от съдебното решение, съдът е допуснал
фактическа грешка при посочване датата на нарушението като вместо вярната дата
28.04.2020г. е записана дата „23.04.2020г.“,
но в останалата част на решението е записана коректната дата- 28.04.2020г.,
като е отразено, че деецът е наказан за нарушение именно в този период, както и
че това е датата, на която е извършена действителната проверка на място от
служители на ИАРА, поради което няма съмнение, че съдът е обсъдил именно процесното
деяние, за което е наложено административното наказание и тази фактическа
неточност не обосновава извод за незаконосъобразност на съдебния акт като цяло.
Неоснователни са доводите на касатора, че
съдът кредитирал с доверие противоречиви свидетелски показания, тъй като само
свидетелят Късев видял, че стръвта е царевица,
а свидетелите Петков и Янакиев не са възприели наличието на такава стръв.
Въпреки, че само свидетелят Късев сочи конкретно наличието на стръв „царевица“,
напълно последователни и еднопосочни са показанията на тримата свидетели, които
заявяват, че по начина на позициониране въдицата на касатора / с плувка /, са
направили извод, че това „приспособление
към въдицата му не е за хищна риба“ /показания на св.Янакиев/. В същият
смисъл са и показанията на изслушания в предходно заседание свидетел- Димитър Петков
/разпитан в публичното заседание на 25.01.2021г. пред РС-Поморие/, когато
същият уточнява, че „монтажа на господина
беше плувка за мирна риба. Стръвта не
си спомням конкретно каква беше, само че аз знам, че в този период са разрешени
щуката и бялата риба, а той не беше със стръв за такава риба…Той монтажа си
личи без да му вдигна стръвта. Хищник се лови или на везна, или на воблер, или
на жива рибка, а господина беше на плувка…“
В този смисъл,
свидетелите еднопосочно сочат, че позиционирането на въдицата, използвана от
касатора в работно положение /поставена във водата на реката/ е онагледявал
целта на риболова, а именно да не се ловят хищни риби /щука, бяла риба/, а
останалите видове, за които е действала забраната.
Вярно е, че не е
посочен конкретен вид организъм обект на риболов, но при положение, че към
момента на проверката не е имало такъв уловен екземпляр обективно не би могло
да се посочи такъв конкретен вид. Нещо повече, от обективна страна, съставът на
нарушението по чл.32, ал.1 от закона не предвижда описването на точно конкретен
вид риба. Това е така, защото забраната е по отношение периода на размножаване
на рибите, съгласно Приложение № 1, който текст се съдържа в нормата на
цитираната законова разпоредба. В конкретният период се предвижда забрана
въобще за риболов на видове, размножаващи се в посочения времеви интервал на
годината, във водоеми с надморска височина до 500 м, съгласно описаното в
раздел Г на приложението, т.е. именно за времето от 15.04.2020г. до
31.05.2020г. Всъщност, касаторът добре е разбрал какво му се вменява и
естеството на административното нарушение, тъй като в акта за установяване на
това нарушение след надлежното му предявяване на 28.04.2020г. е записал „нямам възражения“.
Правилно, съдът
се е позовал на законовата дефиниция на понятието „риболов“ и „любителски
риболов“, съгласно §1, т.26 и т.27 от ДР на ЗРА, както и за липса на основание
да се приложи института на чл.28 от ЗАНН, които мотиви са изчерпателни и в тази
връзка настоящата инстанция препраща към тях, на основание чл.221, ал.2,
изр.2-ро от АПК.
По изложените съображения, касационният съд счита, че първоинстан-ционното решение е валидно,
допустимо и правилно, от което произтича оставянето му в сила, респективно
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде оставена без уважение.
При
този изход на спора и предвид своевременно направеното искане на ответника по
касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде
определено такова на участващия по делото негов процесуален представител
/юрисконсулт/, като съдът определя същото в размер на 100 лева за участието му
в касационното производство, която сума- разноски по делото следва да бъде
заплатена на ИАРА от касатора.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. с чл.218 от АПК, вр. с
чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260046 от 21.07.2021г. по
АНД № 227 от 2020 г. по описа на Районен съд– гр.Поморие.
ОСЪЖДА Е.А.С., с
адрес: ***, да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
/ИАРА/- гр.Бургас, сумата от 100 /сто/ лева, разноски по делото пред
касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване и протестиране.
Председател:
Членове: 1. 2.