№ 211
гр. Русе, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Галина Магардичиян
Светослав Тодоров
при участието на секретаря Десислава Ботева
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20234500500153 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Жалбоподателят С. Д. К. е обжалвал Решението, постановено по гр.д. №
1716/2021г. на Русенския районен съд в частта, с която е осъден да заплати
на А. И. К. сумата от 11 059,42 лева, представляваща припадаща се част от
разходите за необходим ремонт на фасадата и покрива на сграда в гр.Русе,
ул.“А." № **, извършен в периода м.май- м.юни 2020г., със законната лихва
върху главницата, считано от 29.03.2021г. до окончателното изплащане, както
и 1697,48 лева разноски по делото / с Решението е отхвърлен искът над
11 059,42 лева до претендирания размер 12 688,86 лева / .
Развива оплаквания за необоснованост на съдебния акт, като счита, че
същият е постановен при съществено нарушение на процесуалните правила и
на материалния закон, и прави искане за неговата отмяна и отхвърляне на
исковата претенция като неоснователна.
Ответникът по въззивната жалба изразява становище за
неоснователността , иска потвърждаване на първоинстанционното съдебно
решение като правилно и законосъобразно, претендира разноски за
въззивната инстанция.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена от страна по спора, в законоустановения срок, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана
по същество, е основателна.
1
Предмет на делото е иск за заплащане на припадащата се част от
необходими разноски за поддържане на сграда със съсобствени обекти, в
режим на етажна собственост, квалифициран по чл. 48 ал.7 от ЗУЕС и чл. 30
ал.3 от ЗС.
От ангажираните по делото доказателства се установява следното :
С влязло в сила Решение № 73/05.44.1995г. по гр.д. 3390/1993г. на
Русенския районен съд е допуснат до делба недвижим имот, представляващ
дворно място с площ 425 кв. м в гр. Русе, ул. "А." № **, по плана на гр. Русе –
имот № 13 в кв. 73 заедно с двата етажа над партерния от триетажна масивна
сграда застроена върху 170 кв. м, заедно с 2/3 от общите части на сградата,
мази, тавански помещения, едноетажна масивна постройка и надстройката
над нея, при права : 4/12 идеални части за С. К., 3/12 ид. ч. за Н. Б. Ч., 4/12
ид.ч. за И. Б. Л. С. и 1/12ид.ч. за държавата.
С Решение № 20 от 12.03.2018г., постановено по гр. дело № 1519/2017г.
на ВКС е допусната съдебна делба на три имота в сградата в гр. Русе, ул. "А."
№ **, с идентификатор ********* : обект с идентификатор *********.1 с
площ 63 кв. м, обект с идентификатор *********.2, с площ 51 кв. м, и обект с
идентификатор *********.4 с площ 39 кв.м, заедно с припадащите се 1/3
идеални части от общите части на сградата. Делбата е допусната при права за
жалбоподателя / ответник в първоинстанционното производство / С. К. 15/180
ид. части от посочените обекти заедно с припадащите се идеални части на
сградата.
С няколко сделки ищецът в първоинстнационното производство А. И. К.
придобил дялове в съсобствеността в сградата в гр. Русе, ул. "А." № **.
Действително, както е прието и от първоинстанционния съд, ремонт на
покрива и фасадата на процесната сграда е бил необходим. Поради това и в
периода 2015г. – 2019г. , видно от представените по делото протоколи, са
провеждани множество срещи на съсобствениците, сред които и Областна
администрация Русе, като представляваща Българската държава. Първата
такава била на 25.05.2015г. във връзка с указания на кмета на Община Русе за
аварийно-временно укрепване на сградата / писмо вх.№ 08-01-99/03.10.2014г.
с указан срок до 30.05.2015г./, като към него момент бил изготвен
инвестиционен проект за текущ ремонт на фасадата, депозиран през
м.ноември 2014г. в Министерство на културата / МК / - Националния
институт за недвижимо културно наследство / НИНКН / за съгласуване
съгласно чл. 83 и чл.84 от Закона за културното наследство. Било решено
всеки от съсобствениците да представи поне една оферта за изпълнител на
СМР по инвестиционния проект.
В последвалите срещи до 2019г. съсобствениците многократно
обсъждали инвестиционен проект за ремонт на фасадата, сключването на
договор за изпълнението му с „Астра 8“ООД – на 14.02.2017г. ,
прекратяването му, намирането на оферти за изпълнител на ремонта,
обсъждане като евентуални такива на различни дружество, с предмет на
дейност строителство - „ Ситибилдинг“ЕООД„ Интис“ООД, „Диалети „
ЕООД.
2
На последното, според представените по делото протоколи, събрание на
съсобствениците на 16.04.2019г., в което участвали : А. К. – 52 % ид.ч.,
Областен управител – Русе – 5,565 % ид.ч., и М. Л. Н.- управител на „ Лек
Трейдинг“ЕООД – 10% ид.ч. било решено от мнозинството да не се
разглеждат оферти за ремонт на фасадата на сградата, на съответните
вносители – съсобственици да бъдат възстановени сумите от набирателната
банкова сметка за ремонта, и А. К. да свика през м.май 2019г. ново събрание
на съсобствениците, на което бъде поканен и С.К., предвид липсата на
финансиране от негова страна на строително – ремонтната дейност в
съсобствената сграда.
На 12.06.2020г. Министерството на културата на основание чл. 192, ал.2
от ЗКН постановило Принудителна административна мярка / ПАМ/ срещу А.
И. К. - собственик на сграда на ул.“А." **, ПИ 647 кв.73 по РП на гр.Русе,
като е разпоредило собствениците на сградата, която е недвижима културна
ценност като архитектурно-строителен обект, категория „ ансамбъл“ и е в
границите на Групов паметник на Културата №2:
спешно да довършат започнатия ремонт на фасадата на сградата, при
осъществяване на авторски надзор на обекта и спазване на ЗТСУ, като се
премахнат климатиците и рекламните надписи по фасадата на партерния
етаж спешно да довършат започнатия текущ ремонт на фасадата на
сградата, като извършат реставрация по проект, който да се съгласува с
НИНКН-МК. Посочено е, че мярката се налага за това, че сградата е
недвижима културна ценност,
да се изработи от реставратор, вписан в регистъра по чл.165 от ЗКН
проект за КРР и технология за изпълнение на фасадната реставрация,
който да се съгласува с НИНКН-МК, след което съгласно проекта се
изпълни фасадната реставрация.
В посочената ПАМ е констатирано и че при изпълнение на обект “
Текущ ремонт на фасадата на сградата“, същият е изпълнен от покрива до
ниво на партерен етаж, като не е изпълняван авторски контрол на обекта,
какъвто е задължителен за обекти НКЦ. Установено е и че изпълнените
архитектурни елементи и детайли не отговарят на представения и съгласуван
инвестиционен проект, изпълнени са грубо, вкл. и мазилката и оцветяването.
Посочените мерки е следвало да бъдат изпълнени незабавно от
собствениците в 6 –месечен срок, като разходите са за сметка на
собствениците.
А. К. изготвил писмено уведомление, последващо издаването на ПАМ от
12.06.2020г., с което поканил С. К. да му заплати, съобразно собствеността си
от общите части на сградата, сумата от 6 828,89 лева – за ремонта на покрива,
и 5 858,978 лева – за ремонт на фасадата,като посочил, че еднолично е
извършил ремонта, чрез наета от него строителна фирма / по делото липсват
доказателства уведомлението да е получено от С.К./.
Изложените по –горе факти сочат, че макар ремонтът на процесната
сграда да бил необходим още към есента на 2014., когато от кмета на Община
Русе било изготвено указание за аварийно-временно укрепване на сградата, в
3
срок до 30.05.2015г., такъв ремонт до 2020г. не бил предприет.
От 24.01.2015г. било налице съгласуване с МК –НИНКН и изработен от
арх.А. С. А. проект. В продължение на 5 години съсобствениците не могли да
постигнат съгласие относно финансирането, и след провеждане на множество
срещи, последната през 2019г., решили да не се разглеждат оферти за ремонт
на фасадата и ищецът К. да свика ново събрание на съсобствениците през
м.май 2019г.
По делото не са ангажираните писмени доказателства, които да сочат, че
такова събрание е било свикано, или че е взето решение от съсобствениците
да се извършва ремонт, от конкретна строителна фирма, при определени
параметри относно видове СМР и цени .
Предприетият такъв от ищеца бил по негово решение, и съгласно
отразеното в ПАМ от 12.06.2020г., извършеният текущ ремонт на фасадата на
сградата е изпълнен от покрива до ниво на партерен етаж.
За да приеме, че е извършен ремонт от ищеца, съдът съобразява
показанията на св. Д. Х., който заявява, че през 2020 г. помагал на А. К. с
организацията на ремонт на процесната сграда, обхванал фасадата и покрива,
като ищецът наемал работниците.
Св. Д. Д. сочи, че работел през 2020г. при ремонта на процесната сграда -
на фасадата и покрива й. Твърди, че му плащал майсторът, но парите ги носел
А. К., който бил възложител на ремонта и ходел за материали с майсторите.
От показанията на св.Б. Г. - извършила оглед на процесния имот във
връзка с изготвяне на техническа експертиза по друго дело през 2017г., се
установява, че сградата имала нужда от основен ремонт, с подмяна на
основни носещи елементи, измазване на стени и тавани, ремонт на покрива,
който бил пробит.
Вещото лице по приетата в настоящото производство от районния съд
съдебна техническа експертиза / СТЕ / описва извършените СМР като ремонт
на покрив и фасада, и дава заключение, че стойността им по средни пазарни
цени към момента на извършването им е 44 237,67 лева.
При тези установени процесуални факти, въззивната инстанция намира
следното :
В зависимост от характера на ремонта в ЗУЕС е разписана процедурата
за отстраняване на повредите в общите части на етажната собственост /
Решение № 578 от 18.01.2021 г. по адм. д. № 12483/2019 г., на ВАС /.
Доколкото в исковата молба се твърди, че извършеният ремонт е
"необходим“ , в съответствие с т.8 пар.1 от ДР на ЗУЕС, по силата на чл.48
ал.6 от ЗУЕС всеки собственик може да извърши със собствени средства,
материали и/или труд необходим ремонт на общи части на сградата и без
решение на общото събрание. Направените разходи се възстановяват на
собственика с решение на общото събрание или се прихващат от дължимите
от него вноски по чл. 50 след представяне на документи, удостоверяващи
плащанията.
В случая, при наличното оспорване от страна на ответника, че въобще
4
дължи припадащи се части от разходите за ремонт, съдът приема, че
действително на собственика от ЕС, извършил ремонт- ищеца А.К., не е
възстановена претендираната сума за ремонта, и по реда на чл. 48 ал. 7 от
ЗУЕС има право да предяви иск срещу останалите собственици в ЕС. В
настоящото производство искът е предявен само срещу съсобственика С. К..
Спорен по делото е въпросът, след като е извършен необходим ремонт
на съсобствената сграда, каква сума е заплатена за него и кой я е заплатил.
Тези факти безспорно подлежат на пълно и главно доказване от страна на
ищеца. Действително, от приетата по делото СТЕ се установява какво точно е
ремонтирано и каква би била средната пазарна цена към момента на
извършване на СМР. По делото обаче не са ангажирани доказателства, от
които да е видно, че именно ищецът е възложил извършването на ремонта, на
кого и при какви условия/ цени - липсва договор за извършените СМР,
какъвто несъмнено е необходим, тъй като от една страна се касае за
съсобственост и подлежи на отчет пред останалите собственици, а от друга –
с оглед гаранцията на извършените строителни дейности.
Правилно първоинстанционният съд е констатирал, че следва да укаже
на ищеца да сочи доказателства за реалното заплащане на сумите по ремонта,
и е възобновил съдебното следствие. Представените обаче след това от ищеца
и приети като писмени доказателства 4 бр. складови разписки настоящата
инстанция намира, че не може да цени като доказателства за извършени
плащания. На първо място, на представените копия / със заверка от
пълномощника/ има само едно с положени подпис и печат за съставил-
предал. На следващо място, общата стойност на стоките по представените 4
бр. стокови разписки представлява около ¼ от стойността на ремонта,
съгласно СТЕ. По –важното в случая обаче е , че стоковите разписки нямат
характер на документ, който да удостовери извършено плащане. Стоковата
разписка е документ, с който се документира фактическото приемо-предаване
на стоки, материали и активи, което може да се извърши в различен момент
от момента на плащане и/или издаване на фактура. Такъв документ,
удостоверяващ извършено плащане, както и момента, в който е извършено, е
фактурата / фискален бон.
Тъй като по делото не са ангажирани такива писмени доказателства, не
може да се приеме за доказано, че ищецът е извършил плащания на СМР –
ремонт на покрив и фасада на процесната сграда, към момента, за който се
твърди, че е извършен ремонтът, и в размер на заявените с исковата молба
суми.
Изложеното обуславя извод за неоснователност на исковата претенция,
насочена срещу С. К. – да заплати съответна на собствеността му част от
стойността на извършен необходим ремонт в съсобствена сграда. Поради
което, първоинстанционното решение, с което е приет за доказан искът на А.
К., следва да се отмени и се постанови друго, с което се отхвърли искът в
уважената част.В отхвърлената част решението е влязло в сила като
необжалвано.
С оглед гореизложеното, безпредметно е произнасянето на въззивната
5
инстанция по доводи на жалбоподателя относно несъответствие на
извършените СМР със статута на сградата, като аргумент за недължимост на
претендираните от него суми.
Предвид изхода от спора, разноски се дължат на жалбоподателя, но
такива не са претендирани.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 6/03.01.2023г., постановено по гр.д. №
1716/2021г. на Русенския районен съд в частта, с която е С. Д. К. е осъден да
заплати на А. И. К. сумата от 11 059,42 лева, представляваща припадаща се
част от разходите за необходим ремонт на фасадата и покрива на съсобствена
сграда в гр.Русе, ул.“А." № **, извършен в периода м.май- м.юни 2020г., със
законната лихва върху главницата, считано от 29.03.2021г. до окончателното
изплащане, както и 1697,48 лева разноски по делото, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на А. И. К. срещу С. Д. К. да му заплати сумата от 11
059,42 лева, представляваща припадаща се част от разходите за необходим
ремонт на фасадата и покрива на сграда в гр.Русе, ул.“А." № **, извършен в
периода м.май- м.юни 2020г., със законната лихва върху главницата, считано
от 29.03.2021г. до окончателното изплащане, както и 1697,48 лева разноски
по делото.
В частта, с която е отхвърлен искът на А. И. К. срещу С. Д. К. над
сумата 11 059,42 лева до претендирания размер 12 688,86 лева решението е
влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване в 1- месечен срок от съобщаването
пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6