РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. В., 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:Г. П. Й.
Н.Д. Н.
при участието на секретаря Н. Ц.. К.
като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно гражданско дело №
20211300500467 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял втори, Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
С решение №513/19.10.2021г. ,постановено по гр. д. №268/2021г.
Районен съд-В е признато за установено по отношение на В. АНК. Ц. с ЕГН
********** с адрес: гр. в., че дължи на „ОТП Ф. Б.“ ЕАД с ЕИК . със
седалище и адрес на управление: гр. С. представлявано от И. Г. Д.- М. в
качеството на цесионер на „Б. ДСК” ЕАД гр.С. по Договор за стоков кредит
от 28.10.2014г. по издадена Заповед № 1041-РЗ от 15.06.2016г. за изпълнение
по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 1334/2016г. по описа на РС - В. сумата от
1619.00 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението в съда - 14.06.2016г. до изплащане на вземането,
като в останалата част за вземането за договорна /възнаградителна/ лихва за
периода от 28.11.2014г. до 13.06.2016г. в размер на 1078.66 лева, за вземането
за наказателна лихва в размер на 104.22 лева за периода от 04.05.2016г. до
13.06.2016г. и за вземането за сумата от 120.00 лева - такса изискуемост са
отхвърлени претенциите като неоснователни.
1
Осъден е В. АНК. Ц. с ЕГН ********** с адрес: гр. в. да заплати на
„ОТП Ф. Б.“ ЕАД с ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. С.,
представлявано от И. Г. Д.- М. разноски по делото в общ размер от 381.72
лева, както и разноски по заповедното производство в общ размер от 198.61
лева.
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано
от ищеца „ОТП Ф. Б.“ ЕАД с ЕИК със седалище и адрес на управление: гр. С.
в частта, с която са отхвърлени изцяло претенциите за присъждане на
договорна и наказателна лихва.
В останалата необжалвана част решението е влязло в сила.
Твърди се във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно
и необосновано. Излага се, че съгласно чл. 422 от ГПК искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по
чл. 415, ал. 4 ГПК. Поддържа се, че след като това условия е изпълнено, то
вземането не се е погасило по давност в период, следващ издаването на
заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист. Счита, че в
конкретния случай между настъпването на изискуемостта и подаването на
заявлението за издаване на заповед е минал минимален период от време,
поради което и вземанията не са погасени по давност.
Жалбоподателят твърди, че е доказал всички елементи от фактическия
състав на вземането в първоинстанционното производство, включително и
размера, като сумите са установени с приетото заключение на вещото лице.
Излага се, че тези обстоятелства са приети и от първоинстанционния съд, като
в мотивите към решението изрично е посочил,че цесията е валидна, както и
че длъжникът е уведомен; датата на настъпване на изискуемостта; датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение;
спазването на срока по чл.415, ал. 4 ТПК; размерът на задълженията за лихви
съгласно приетото заключение.
Поддържа се, че единствената причина за отхвърляне на претенцията в
обжалваната част е неприлагане на правилото на чл. 422, ал. 1 от ГПК, поради
което решението следва да бъде отменено в обжалваната част.
Моли съда да отмени обжалваното решение в частта, с която са
отхвърлени исковете за договорна (възнаградителна) лихва за периода от
2
28.11.2014 г. до 13.06.2016 г. в размер на 1078,66 лв. и за наказателна лихва в
размер на 104,22 лв. за периода от 04.05.2016 г. до 13.06.2016 г., като
неправилно и да постанови решение, с което да уважи предявените искове,
като признае за установено по отношение на В. АНК. Ц., ЕГН **********, че
дължи претендираните суми.
В условие на евентуалност, че бъде уважена въззивната жалба, иска от
съда да измени обжалваното решение и в частта за разноските в заповедното
производство. Във връзка с това искане посочва разрешението, дадено в т.12
от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС), доколкото първоинстанционният съд е присъдил сумите съобразно
отхвърлената част от иска.
Претендира присъждане на направените разноски пред въззивната
инстанция, включително и юрисконсултско възнаграждение на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК в размер съгласно Наредбата за заплащането на правната
помощ и в условие на евентуалност и разноски по заповедното производство,
ако жалбата бъде уважена.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от въззиваемата по жалбата страна - В. АНК. Ц..
От страните по делото не са направени доказателствени искания и във
въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по
делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от
фактическа страна следното :
Делото е образувано по искова молба от „ОТП Ф. Б.“ ЕАД - С., чрез
юрисконсулт С.З. против В. АНК. Ц. от гр. В. с която са предявени
установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД, чл. 99 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, а при условията на евентуалност е предявен осъдителен
иск по чл. 79 от ЗЗД, чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за съществуване на
вземането на ищеца по Договор за стоков кредит № 60541сключен на
28.10.2014г. между „Б. ДСК“ ЕАД, като кредитор и ответника в качеството на
кредитополучател.
С отговора на исковата молба от ответната по делото страна чрез
назначеният особен представител е въведено правопогасяващо възражение
3
за недължимост на претендираните с исковата молба суми, поради изтекла
погасителна давност на вземането за главницата и лихвите.
От представените и приети по делото доказателства пред ВРС се
установява от фактическа страна , че по силата на сключеният на 28.10.2014г.
Договор за стоков кредит №60541 „Б. ДСК“ ЕАД като кредитор е отпуснала
стоков кредит на въззиваемия /ответника/ Ц. като кредитополучател в размер
на 1619.00 лева за закупуване на климатик със срок на издължаване 18
месеца, считано от неговото усвояване. В договора е посочено, че кредитът се
усвоява еднократно, безкасово по сметка на търговеца и че ще се погасява
чрез посочена банкова сметка на ответника по уговорен погасителен план.
Падежната дата на издължаване на месечните вноски е 28-мо число на
месеца, съгласно погасителния план към договора при месечна вноска в
размер на 121.84 лева, като последната вноска е в размер на 121.89 лева
В договора е уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40.93 %
годишно или 0.1137% на ден. Годишният процент на разходите е 49.55%.
Договорената датата на усвояване на кредита е 28.10.2014г., датата на първата
погасителна вноска е 28.11.2014г., а на последната погасителна вноска е
28.04.2016г.
От приложеното гр.д.№1334/2016 на РС-В. се установява, че на
14.06.2016 г. „Б. ДСК“ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК срещу ответника В. АНК. Ц. като длъжник за
парично вземане по така сключеният между страните Договор за стоков
кредит №60541 от 28.10.2014г. и извлечение от счетоводните книги по
чл.417,т.2 от ГПК
Със Заповед № 1041-РЗ от 15.06.2016г. по ч.гр.д. № 1334/2016 г. по
описа на РС - Видин съдът е разпоредил длъжникът В. АНК. Ц. с ЕГН
********** от гр. В. ДА ЗАПЛАТИ на КРЕДИТОРА „Б. ДСК” ЕАД със
седалище и адрес на управление: гр. С. с ЕИК, представлявано от В. М. С. и
Д. Н. Н. чрез пълномощника юрисконсулт Л. ц. Л. сумата от 1619.00 лева -
главница, договорна лихва в размер на 1078.66 лева за периода от
28.11.2014г. до 13.06.2016г., наказателна лихва в размер на 104.22 лева за
периода от 04.05.2016г. до 13.06.2016г„ ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 14.06.2016 г. до
изплащане на вземането, сумата от 120.00 лева - такса изискуемост, както и
4
разноски в размер на 58,44 лева за платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300.00 лева.
В издадената заповед е посочено, че вземането произтича от извлечение
от счетоводните книги на банката по Договор за стоков кредит № 60541 от
28.10.2014 г. На основание чл. 418 от ГПК е постановено незабавно
изпълнение на издадената заповед и е издаден изпълнителен лист в полза на
кредитора на 15.06.2016г., получен на 16.06.2016 г.
С разпореждане от 27.07.2020г. РС-В. е указал на кредитора в
едномесечен срок от съобщението да представи доказателства за предявен
иск срещу длъжника. Съобщението е получено от кредитора на 17.08.2020 г.
С молба от 17.09.2020 г. въззивникът/ищец/ „ОТП Ф. Б.“ЕАД е
представил доказателства за предявен иск, като е посочил че на 17.10.2016г.,
след издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, е сключен
договор за цесия по силата на който „Б. ДСК“ЕАД е прехвърлила вземанията
си на „ОТП Ф. Б.“ЕАД. От представения договора за цесия, както и приемо -
предавателен протокол от 18.10.2016г. е видно, че процесното вземане е
цедирано.
Представено е пълномощно, от което е видно, че „ОТП Ф. Б.“ ЕООД е
било упълномощено от изпълнителните директори на „Б. ДСК“ЕАД да
уведоми всички длъжници по цедираните с договора за цесия вземания. По
делото е представено потвърждение за извършената цесия.
По делото не са представени доказателства за уведомяване на
въззиваемия /ответника/ за извършената цесия, но настоящата инстанция
приема, че ответникът е уведомен за цесията с връчване на препис от
исковата молба, което е станало на 04.08.2021 г.
По делото е назначена и приета съдебносчетоводна експертиза,
неоспорена от страните и която съдът кредитира като компетентно изготвена
и обоснована. Вещото лице е констатирало, че сумата по договора за стоков
кредит в размер на 1619,00 лева е преведена на 28.10.2014 г. на „Т. .б.“ЕАД за
заплащане на един брой климатик, закупен от ответника.
Вещото лице е посочило, че към 14.06.2016 г. - датата на подаване на
заявлението в съда, ответникът не е внасял суми за погасяване на кредита.
Съгласно заключението на вещото лице задължението на ответника е
както следва: непогасена главница – 1619,00 лева, непогасена договорна
5
лихва за периода от 28.10.2014 г. до 13.06.2016 г. – 1078,66 лева, непогасена
наказателна лихва за периода от 04.05.2016 г. до 13.06.2016 г. – 104,22 лева,
такса изискуемост на кредита – 120,00 лева. Според заключението след
издаване на заповедта за изпълнение и към момента на изготвянето му
ответникът не е извършвал плащания по кредита.
Изискуемостта на вземанията на въззивната страна по договорът за
стоков кредит спрямо въззиваемия е настъпила с изтичане на срока на
договора и договорения краен срок на издължаване на 28.04.2016 г., когато е
следвал да заплати последната погасителна вноска съгласно погасителния
план към договора.
С оглед на така установената фактическа обстановка, Видинският
окръжен съд намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правна
квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията
на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни
изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия
и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на
първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна
съдебна практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд,
постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д.
212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г.
о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл.269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
6
същото - само за приложението на императивни материално правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при
произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното
жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея
искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява основателна, поради следните съображения:
Предявеният установителен иск е по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с
чл. 79 от ЗЗД, чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Спорно пред настоящата инстанция е обстоятелството от кога, от коя
дата се счита предявен установителният иск за съществуване на вземането.
Спорно е също така дали с подаването на исковата молба се прекъсва
давността за предявените вземания и погасени ли са по давност предявените
претенции на въззивника за вземанията му за договорна /възнаградителна/
лихва за периода от 28.11.2014 г. до 13.06.2016 г. в размер на 1078,66 лева, за
вземането за наказателна лихва в размер на 104,22 лева за периода от
04.05.2016 г. до 13.06.2016 г. с оглед въведеното възражение на ответника за
погасени по давност вземания.
С обжалваното решение ВРС е отхвърлил предявените акцесорни
искове за договорна и наказателна лихва като неоснователни. За да отхвърли
тези претенции ВРС е приел, че подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение не прекъсва давността. Приел е за установено, че въз
основа на издадената заповед за незабавно изпълнение, за вземането е
образувано изп.д. № 364/2016г. по описа на ЧСИ - Ст. Н. ,по което са
изготвени покани за доброволно изпълнение, които не са връчени на
7
длъжника. В изложените мотиви е приел, че съгласно задължителните
разяснения по т.10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др.
Първоинстанционният съд също така е приел, че по делото не са
ангажирани доказателства относно прекъсване на давността. С оглед на
изложените мотиви е приел, че към момента на подаване на исковата молба в
съда - 17.09.2020 г., вземането за договорна /възнаградителна/ лихва за
периода от 28.11.2014 г. до 13.06.2016 г. в размер на 1078.66 лева и вземането
за наказателна лихва в размер на 104,22 лева за периода от 04.05.2016г. до
13.06.2016г., са погасени по давност.
Въззивната инстанция приема, че ВРС е допуснал нарушение на
нормата на чл.422 от ГПК и задължителната за съдилищата съдебна практика,
обективирана в Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК, поради което е постановил неправилно решение в
обжалваната част поради следните съображения:
Съгласно дадените с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК разяснения, заповедното производство
уредено в ГПК, е строго формално. Заповедното производство е
самостоятелно и специално производство пред съд, насочено да създаде
съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни
вземания. Следователно заповедното производство не е "друго производство",
свързано с исковия процес, тъй като законът го е уредил като самостоятелно,
факултативно и предшестващо исковото производство, като правният интерес
от последното произтича от оспорване с възражение на вземането, за което
вече е издадена заповед за изпълнение в заповедното производство.
Исковото производство по чл. 422 ГПК се явява продължение на
заповедното производство.
С разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК, според която искът за
8
установяване съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е създадено
изключение от общото правило, че искът се счита за предявен от постъпване
на исковата молба в съда съгласно чл. 125 ГПК. Законодателното разрешение
е в интерес на кредитора, тъй като свързва настъпването, последиците от
предявяване на иска с момент, предхождащ упражненото материално право с
подаване на искова молба. Материалноправните последици се изразяват в
прекъсване течението на погасителната и придобивната давност, спиране
течението на давността, право на законни лихви и на добиви от вещта.
Изпълнителната сила на заповедта настъпва /а в хипотезата по чл. 417 ГПК се
стабилизира/ след влизане в сила на съдебното решение по установителния
иск, което се ползва със сила на пресъдено нещо. Обективните предели на
силата на пресъдено нещо се разпростират относно съществуване на правото
както към момента на приключване на съдебното дирене, така и към минал
момент - от деня на неговото възникване. Посоченият в нормата на чл. 422,
ал. 1 ГПК момент, от който искът се смята за предявен, не следва да се
тълкува в смисъл, че съществуването на материалното право се установява
единствено и само към този минал момент, без да се съобразяват фактите от
значение за съществуването му към момента на формиране на силата на
пресъдено нещо - приключване на съдебното дирене, след което решението е
влязло в сила.
По силата на чл. 422, ал. 1 и чл. 415, ал. 1 ГПК предявяването на
установителния иск е ограничено с преклузивен едномесечен срок, който тече
от връчване на заявителя на указанията на съда по чл. 415, ал. 1 ГПК да
предяви иска с оглед на подаденото от длъжника възражение срещу заповедта
за изпълнение. В настоящият случай не е спорно, че исковата молба е
предявена в преклузивния едномесечен срок. С разпореждане от 27.07.2020 г.
съдът е указал на кредитора в едномесечен срок от съобщението да представи
доказателства за предявен иск срещу длъжника. Съобщението е получено от
кредитора на 17.08.2020 г., а исковата молба е предявена на 17.09.2020 г.
Имайки предвид изложеното по-горе и съгласно цитираната норма на
чл. 422, ал. 1 ГПК искът за установяване съществуване на вземането на
въззивната страна/ищецът/се смята предявен на 14.06.2016 г.- момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за което е
образувано ч.гр.д№1334/2016 г. на ВРС, а не датата, приета от ВРС-
9
17.09.2020г., на която е входена исковата молба. Именно от 14.06.2016 г.,
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
настъпват и материалноправните последици, изразяващи се в прекъсване
течението на погасителната давност.
При така установената по делото фактическа обстановка и изложените
правни изводи на настоящата инстанция въведеното възражение на ответника
за изтекла погасителна давност на вземанията за договорна/възнаградителна/
и наказателна лихва се явява неоснователно, а решението неправилно. В чл.
114 от ЗЗД е посочено, че давността тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В конкретния случай договорът за стоков кредит е с краен срок на
издължаване - 28.04.2016 г.
Не е спорно, че по отношение на вземането на въззиваемата страна за
възнаградителната лихва е приложима кратката тригодишна погасителна
давност по чл. 111, б. „в” от ЗЗД, чийто начален момент е падежа на всяка
отделна погасителна вноска. Следователно, вземането за договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 28.11.2014 г. до 13.06.2016 г. и
вземането за наказателна лихва за периода от 04.05.2016 г. до 13.06.2016 г. не
са погасени по давност, доколкото не е изтекъл тригодишният давностен срок
до 14.06.2016 г. - датата на предявяване на иска за съществуване на вземането,
определена съгласно чл.422 ГПК.
От заключението на вещото лице по назначената и приета по делото
съдебносчетоводна експертиза, се установява, че към датата на подаване на
заявлението в съда - 14.06.2016г. няма плащане по кредита. Налице е
закъснение в плащането 563 дни, видно от представеното извлечение от
счетоводните книги на банката по заповедното производство.
От договора е видно, че между страните е договорена възнаградителна
лихва. По правната си характеристика, договорната лихва е възнаграждение, с
което длъжникът на пари или на заместими вещи трябва да престира на
кредитора, защото е ползвал същите. Тази лихва е граждански плод и се
дължи по силата на едно правоотношение, като нейният размер се определя
от размера на дадения в заем капитал /парична сума в случая/ и времето на
ползването му.
От заключението на вещото лице се установява, че размерът на
непогасената договорна лихва за периода от 28.10.2014 г. до 13.06.2016 г.
10
възлиза в размер на 1078,66 лева.
В чл. 12.1 от ОУ по договори за стокови кредити на „Б. ДСК“ЕАД, е
предвидена надбавка при забава в плащането на дължимата главница по
кредита. Вещото лице е посочило, че за периода от 04.05.2016 г. до 13.06.2016
г. размерът на наказателната лихва е 104,22 лева.
С оглед на горното съдът счита, че първоинстанционния съд е
достигнал до незаконосъобразен извод, касаещ недължимост на претенцията
за вземането за договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 28.11.2014 г.
до 13.06.2016 г. в размер на 1078,66 лева, за вземането за наказателна лихва в
размер на 104,22 лева за периода от 04.05.2016 г. до 13.06.2016 г.,като
обжалваното решение в тази част следва да бъде отменено.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 от ГПК въззиваемата
страна ще следва да бъде осъдена да заплати на въззивника разноски,
съобразно уважената жалба, за платена държавна такса по въззивната жалба в
размер на 32.38 лева и 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определи на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.С оглед изхода на делото
следва да се присъдят и разноски по заповедното производство, определени
съобразно уважената жалба в размер на 145,11 лева.
По изложените съображения, Видинският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №513/19.10.2021 г. постановено по гр. д.
№268/2021г. Районен съд-В. в частта ,с която са отхвърлени предявените по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за признаване за установено по отношение
на В. АНК. Ц. с ЕГН ********** с адрес: гр. .В. че дължи на „ОТП Ф. Б.ЕАД
с ЕИК. със седалище и адрес на управление: гр. С. представлявано от И. Г. Д.-
М. в качеството на цесионер на „Б.ДСК” ЕАД гр.- С. по Договор за стоков
кредит от 28.10.2014 г. по издадена Заповед № 1041-РЗ от 15.06.2016 г. за
изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 1334/2016г. по описа на РС - В.
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 28.11.2014 г. до 13.06.2016 г.
в размер на 1078.66 лева и наказателна лихва в размер на 104,22 лева за
11
периода от 04.05.2016г. до 13.06.2016г.,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на В. АНК. Ц. с ЕГН
********** с адрес: гр. В., че дължи на „ОТП Ф. Б. ЕАД с ЕИК . със седалище
и адрес на управление: гр. С., представлявано от И. Г. Д.- М. в качеството на
цесионер на „Б.ДСК” ЕАД гр. С. по Договор за стоков кредит от 28.10.2014г.
по издадена Заповед № 1041-РЗ от 15.06.2016г. за изпълнение по чл. 417 от
ГПК по ч.гр.д. № 1334/2016г.. по описа на РС - Видин сумата в размер на
1078.66 лева за договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 28.11.2014г.
до 13.06.2016г. и сумата в размер на 104.22 лева за наказателна лихва за
периода от 04.05.2016 г. до 13.06.2016 г.
ОСЪЖДА В. АНК. Ц. с ЕГН ********** с адрес: гр. В. да заплати на
„ОТП Ф. Б.“ ЕАД с ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. С.,
представлявано от .И. Г. Д.- М. разноски по делото пред Окръжен съд – В. в
общ размер от 132.38 лева, както и разноски по заповедното производство в
размер от 145.11 лева, съобразно уважената жалба.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12