РЕШЕНИЕ
№ 268
гр. Пловдив, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20215300503079 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с жалба с вх.№16533/30.11.2021г. депозирана от Е. И. К., ЕГН
**********, чрез процесуалния му представител адв. М.Х., със съдебен адрес: гр. П., ул. ***
против Решение №262300 от 04.10.2021г. на ПРС, постановено по гр.д.№14322/2020г.,
шести гр.с., с което се отхвърля предявеният от Е. И. К., ЕГН **********, от гр. Пловдив,
против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ЖК Малинова долина, бул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6, иск с правно
основание чл. 439 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника, като погасени по давност, следните суми: 3379,29 лв.
главница по Договор за издаване на кредитна карта Euroline от 15.01.2007 г., 189,13 лв.
договорна лихва за периода 15.01.2007 г. – 22.11.2012 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 13.12.2012 г. до изплащането й, както и разноски от 71,37 лв.
държавна такса и 296,46 лв. адвокатско възнаграждение, за които е издадена заповед за
изпълнение № 13720/14.12.2012 г. и изпълнителен лист от 17.12.2012 г. по ч.гр.д. №
21357/2012 по описа на РС - Пловдив, V гр. състав, за събирането на които суми е
образувано изпълнително дело № 423/2019 г. по описа на ЧСИ Мариана Кирова, рег. №
823.В жалбата се навеждат се доводи за незаконосъобразност на постановеният съдебен акт,
по съображения подробно изложени в същата. Иска се неговата отмяна, като вместо това
въззивният съд уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски, съгласно
1
представения списък с направени такива.Прави се възражение за прекомерност на
разноските на другата страна.
Въззиваемата страна „ЕОС Матрикс“ ЕООД , чрез процесуалния представител
юрисконсулт В.Й., оспорва жалбата и наведените в нея твърдения като неоснователни,
моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд, като правилно и
законосъобразно, по съображения изложени в отговора. Претендира разноски
представляващи юрисконсулстско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото
доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да
обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално
допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си
по чл.269, изр. първо от ГПК, съдът намира, че същото е валидно и допустимо.
Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде
проверена правилността на решението единствено по изложените във възззивната
жалба доводи.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 439 ГПК,
предявен от Е. И. К., ЕГН ********** против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, за
признаване за установено, че ищеца не дължи на ответника, като погасени по давност,
следните суми: 3379,29 лв. главница по Договор за издаване на кредитна карта Euroline от
15.01.2007 г., 189,13 лв. договорна лихва за периода 15.01.2007 г. – 22.11.2012 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 13.12.2012 г. до изплащането й, както и
разноски от 71,37 лв. държавна такса и 296,46 лв. адвокатско възнаграждение, за които е
издадена заповед за изпълнение № 13720/14.12.2012 г. и изпълнителен лист от 17.12.2012 г.
по ч.гр.д. № 21357/2012 по описа на ПРС, V гр. състав, за събирането на които суми е
образувано изпълнително дело № 423/2019 г. по описа на ЧСИ Мариана Кирова, рег. № 823.
В исковата молба се твърди, че със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.дело № 21357/12г. на ПРС е разпоредено ищецът да заплати на „Юробанк И Еф Джи
България“ АД сумата по изпълнителен лист – 3379.29 лв. главница по договор за издаване
на кредитна карта от 15.01.2007г., договорна лихва от 189.13 лв. за периода от 15.01.2007г.
до 22.11.2012г., ведно със законната лихва от 13.12.2012г. до изплащането й, както и
разноски от 71.37 лв. ДТ и 296.46 лв. адвокатско възнаграждение по заповедното
производство. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително
дело № 122/2013г., по което били налице следните изпълнителни действия – образувано на
08.02.2013г., което не прекъсвало давността, молба за налагане на възбрана от същата дата,
което е действие годно да прекъсне давността, връчване на ПДИ на 17.05.2013г., което не
2
прекъсвало давността. С молба от 13.09.2017г. ответното дружество поискало опис и оценка
на движими вещи, с разпореждане от 03.10.2017г. бил насрочен опис, който не бил
осъществен, с молба от 19.12.2017г. взискателят поискал запор на банкови сметки. С
постановление от 21.06.2018г., съдебният изпълнител констатирал, че по молба на ищеца,
че от месец юни 2013г. до постановлението, няма поискани изпълнителни действия и делото
следва да се прекрати поради перемпция. Реално делото се било перемирало, според ищеца,
още през месец юли 2015г. Последното валидно действие, което било годно да прекъсне
давността било от 08.02.2013г. Действията от дати 13.09.2017г., 19.12.2017г. и 2018г. били
поискани на фона на прекратено поради перемпция дело и нямали правно значение.
Следователно погасителната 5-годишна давност била изтекла от 08.02.2013г. на
08.02.2018г., поради което вземанията, за които бил издаден изпълнителният лист, били
погасени по давност, като ищецът се позовава на ТР № 2/2013г. от 26.06.2015г. по тълк.дело
№ 2 по описа за 2013г. на ВКС. Ищецът моли да се признае за установено, че не дължи на
ответното дружество сумите по издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
предмет на цитираното изпълнително дело от 2019г.
Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД оспорва исковете като неоснователни. Сочи, че
на 18.01.2016г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания между „Юробанк
България“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по силата на който прехвърлителят е прехвърлил на
ответното дружество вземанията, посочени в приложение към договора. Позовава се на
решение № 170/17.09.2018г. по гр.дело № 2382 по описа на ВКС за 2017г. и на ППВС №
3/18.11.1980г., според което по време на изпълнителното производство давност не течала.
Нова давност започва да тече, считано от 26.06.2015г., поради което изпълняемото право не
било погасено.
Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове, като приел, че по силата
на задължителните указания на ППВС № 3/1980 г., приложими през този период,
предхождащ приемането на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
давност не е текла по време на изпълнителното дело. Петгодишният срок на погасителната
давност започва да тече от момента на прекратяването на делото по силата на закона – от
дата 09.02.2015 г., като последващите молби или изпълнителни действия няма да имат
правно значение, защото ще са депозирани, респ. предприети по едно вече прекратено дело.
По въпросите за давността, след дата 26.06.2015 г., и касаещи новообразуваното и
понастоящем висящо изп.дело № 423/2019 г. по описа на ЧСИ Мариана Кирова, рег. № 823,
районният съд е приел, че приложение ще намери ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо съдът е намерил, че с образуването на изп.дело № 423/2019
г. давността за процесните вземания не е прекъсната, прекъсната е с налагането на запор
върху вземанията по банковите сметки на длъжника в „Обединена българска банка “ АД и
„Банка ДСК“ ЕАД на дата 05.02.2020 г. с получаване на съобщението от третото задължено
лице по арг. от чл. 507, ал. 3 ГПК. . От момента на налагане на запорите е започнала да тече
нова давност, която понастоящем не е изтекла, поради което съдът е приел предявеният иск
за неоснователнен.
3
Недоволен от постановеният съдебен акт е останал ищеца, настоящ жалбоподател,
която навежда оплаквания касаещи погасяване на вземанията по давност.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства, поради което съдът
постановява акт си на базата на събраните такива пред първата инстанция, като след
преценката им изцяло споделя направените от първоинстанционния съд правни изводи по
следните съображения:
Изпълнително дело №122/2013 по описа на ЧСИ Мариана Кирова с район на
действие ПОС, е образувано по молба от 08.02.2013г. на взискателя „Юробанк и Еф Джи
България“ АД въз основа на издаден в нейна полза изпълнителен лист от 17.12.2012г. за
събиране на парични вземания срещу длъжника Е. И. К.. Предприети изпълнителни
действия за събиране на вземанията на взискателя, с образуване на изпълнителното
производство..
Безспорно се установява от данните по изпълнителното производство, че последното
валидно изпълнително действие спрямо длъжника е извършено на 19.03.2013г./ л.28 от
изп.д./, когато е наложена възбрана върху недвижими имоти собствени на длъжника.
Доколкото безспорно се установява, че в периода от 19.03.2013г. до 19.03.2015г. по
отношение на длъжника К. не са били искани и предприемани изпълнителни действия от
страна на взискателя, то по отношение на последния изпълнителното производство се е
прекратило по силата на закона на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК.
Спорът пред настоящата инстанция се свежда до това –дали е изтекъл пет годишния
давностен срок по отношение вземането на взискателя от последното валидно действие
годно да прекъсне давността, което според ищеца е на 08.09.2013г. съответно до
08.02.2018г.
Съгласно разпоредбата на чл.116 б.“в“ ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение. Съгласно обаче т.10 от ТР №2 от
26.06.2015г. ВКС по т.д.№2/2013г. по т.д.№2/2013г. ОСГТК., нова погасителна давност
започва да тече, от датата на която е поискано или предприето последното валидно
изпълнително действие, с оглед на което и позовавайки се на т.10, ищецът твърди, че за
такова изпълнително действие следва да бъде прието извършеното такова на 08.02.2013г,
когато взискателят е поискал налагане на възбрана на идеални части от имоти собственост
на длъжника..
Настоящият съдебен състав намира наведения довод за неоснователен по следните
съображения: В конкретният случай, преди постановяване на новото тълкувателно решение
са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правни последици, поради което настоящият съдебен
състав приема, че тези последици следва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателно
постановление или решение, което е било действащо към момента на настъпването на
последиците, като в противен случай би се придало същинско обратно действие на новото
ТР, което е недопустимо и съгласно чл.14 ЗНА се предвижда само по изключение и то въз
4
основа на изрична разпоредба за това.. В този смисъл е и изложеното в Решение
№170/17.09.2018г. по гр.д.№2382/2017г. на ВКС, четвърто гр.о., с което е прието, че
извършената в т.10 на ТР отмяна на ППВС №3/1980г. поражда действие от датата на
обявяване на ТР, като даденото с т.10 от ТР решение се прилага от тази дата – 26.06.2015г.
С оглед гореизложеното и предвид наведените от ищеца възражения, съдът приема,
че с образуване на изпълнителното производство е прекъсната давността, като докато е
траел изпълнителния процес относно принудително осъществяване на вземането до
прекратяване на изпълнителното производство на 19.03.2015г, на основание чл.433 ал.1 т.8
ГПК по отношение на ищеца, в качеството му на длъжник, погасителна давност не тече.
Петгодишният срок на погасителната давност за вземането ще е започне да тече от момента
на прекратяването на делото по силата на закона – от дата 19.03.2015 г., като последващите
подадени молби за предприемане на изпълнителни действия от новия взискател „ЕОС
Матрикс“ ЕООД на дати 24.11.2016 г., 13.09.2017 г. и 16.02.2018 нямат правно действие,
доколкото са депозирани респ. предприети по едно вече прекратено по силата на закона
изпълнително дело.
Що се касае за давността, след дата 26.06.2015 г., и новообразуваното и понастоящем
висящо изп.дело № 423/2019 г. по описа на ЧСИ Мариана Кирова, рег. № 823, приложение
намира ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно т. 10 от
същото прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.
Гореизложеното обоснова извода, че с образуването на изп.дело № 423/2019 г.
давността за процесните вземания не е прекъсната, но е прекъсната с налагането на запор
върху вземанията по банковите сметки на длъжника в „Обединена българска банка “ АД и
„Банка ДСК“ ЕАД на дата 05.02.2020 г. с получаване на съобщението от третото задължено
лице по арг. от чл. 507, ал. 3 ГПК.. От момента на налагане на запорите е започнала да тече
нова давност, която понастоящем не е изтекла. Ето защо, доколкото не се установи
вземанията на ответника да са погасени по давност, то предявените искове се явяват
неоснователни.
Първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, поради
което същият следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна следва
5
да бъде оставена без уважение.
Предвид изхода на спора на въззиваемата страна се дължат разноски,
представляващи юрисконсулско възнаграждение, чийто размер от 200лв съдът определя,
имайки предвид фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че е
проведено едно съдебно заседание, на което е присъствал процесуалния представител на
въззиваемия..
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №262300 от 04.10.2021г. на ПРС, постановено по
гр.д.№14322/2020г., шести гр.с.,
ОСЪЖДА Е. И. К., ЕГН **********, от гр. Пловдив, със съдебен адрес: гр. П., ул.
*** /адв. М.Х./ да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ЖК Малинова долина, бул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6,
направени по делото разноски в размер на 200.00лв/ двеста лева/
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6