Р Е Ш Е Н И Е № 102
гр. Силистра, 06.11.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Силистра, в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и девета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРГАРИТА СЛАВОВА
ЧЛЕНОВЕ : ВЕЛИЧКА МАРИНОВА
ВАЛЕРИ РАДАНОВ
при участието на секретаря Индира Занова ,както и участието на прокурора от Окръжна прокуратура Силистра –СВИЛЕН ТОДОРОВ , разгледа докладваното от административния съдия Величка Маринова КАНД № 104 / 2009г по описа на Административен съд Силистра, и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.63 ал.1 ЗАНН във вр. с чл.348, ал.1 ,т.2 НПК и чл. 208 и сл АПК.
С Решение № 490 / 24.08.2009 г. постановено по АНД
№ 423/
Подадена е жалба от ***, против решението на СРС, като се твърди, че съдът неправилно е приложил законовите разпоредби и по конкретно,че техническото средство, с което е проверена скоростта на движещия се автомобил, управляван от жалбоподателя, е негодно ,тъй като не фиксира дата, точно време, скорост и посока на движението .Посоката на движението на МПС , както и индивидуализацията на автомобила,са факти, отразени в АУАН , а не са визирани в техническото средство ,с което е измерена скоростта.. Навеждат се доводи, че данните, които сочи техническото средство , по време на проверката, са компроментирани, тъй като тогава е било лошо времето, а апарата за измерване е бил поставен на капака на автомобила, а не както повелява нормативната уредба, апарата да се намира в закрито помещение, евентуално в колата, и през стъклото да се измери скоростта на автомобила
Твърдените пороци на атакуваното решение следва да се отнесат към касационното основание по чл.348 ,ал.1 т.1 НПК ,доколкото според касатора, неправилно съдът е преценил събраните доказателства и е постановил решението си в противоречие със закона . Искането е, за отмяна на съдебното решение, както и да се реши въпроса по същество, като се отмени и НП .
Ответната страна РУ на МВР Силистра , не се явява, не се представлява и не взема становище по делото .
Прокурорът дава заключение , да се остави без уважение жалбата, като неоснователна и недоказана и се потвърди решението на СРС .
Административният съд , в настоящия състав, при преценка на доказателствата по делото, съобрази следното :
Жалбата е подадена от надлежна страна и в сроковете по чл.211 АПК, поради което е процесуално допустима . Разгледана по същество, жалбата е неоснователна .
Потвърденото
от съда НП е заключителен акт в административно наказателно
производство, образувано с АУАН № 1091/ 13.03.2009 г.,с който акт е било
установено следното : на 10.03.2009 г.
при направена проверка от актосъставителя ***-мл.автоконтрольор
при РУ на МВР Силистра и свидетеля ***, разпитани и като свидетели по делото , е било
установено, че водача на лек автомобил ,марка
„***” с рег. № *** , се движи с превишена скорост в населено место .Ограничението на скоростта за населено место
е 50 км/ ч.,което е било и надлежно обозначено с пътен знак „В-26 „. Скоростта
на водача е била измерена с техническо средство –TR4D с фабричен № 359.
и съответно показана на водача . Измерената скорост е била
СРС е приел за установени фактите на нарушението ,предмет на обжалваното НП и липсата на нарушение на процесуалните правила при съставяне на АУАН , както и на НП . Фактическите изводи на съда са основани на доказателствата по делото ,събрани и обсъдени в тяхната съвкупност , по реда на чл.107, ал.3 и 5 от НПК . Противно на твърденията в жалбата, СРС е изложил подробни съображения, обсъждайки всяко едно от доводите наведени в жалбата пред първата инстанция,и е направил правните изводи, за допуснато нарушение на касатора, което ангажира административно наказателната му отговорност . В съответствие с доказателствата и логическите правила е и извода на съда за доказаност на извършеното нарушение от жалбоподателя-превишаване на разрешената допустима скорост, за населено место, съгласно чл.21 , ал.1 от ЗДвП .
Доводи от съда са изложени и във връзка със задълженията на контролните органи при работа с техническото средство радар ,посочени в чл.6 .т.1 от Инструкция за експлоатация на Трафик радара ТR4. Жалбоподателят, счита че данните посочени по време на проверката са компрометирани, защото е валял дъжд , а радара е бил поставен върху капака на колата . Това безспорно е така, защото и показанията на свидетеля актосъставител са в същата насока . Но разпоредбата на чл.6 т.1 от Инструкцията, постановява, че този вид измервателни уреди работят при всякакви метеорологични условия ,като при силен дъжд или град ,измерването трябва да става само от закрити помещения / например от купето на автомобила през стъклото /.Не се спори, че по време на проверката радара е бил върху капака на автомобила , и че времето е било лошо. Няма данни обаче, да е валял силен дъжд или град, което обстоятелство действително би компрометирало данните на радара. Независимо, че доказателствената тежест в административния процес се носи от АНО, то жалбоподателят е следвало да събере доказателства в тази насока, писмени и гласни, за да установи, че точно по време на проверката –на 10.03.2009 г. около 15.40 ч е валял силен дъжд, и измерванията не биха могли да бъдат точни, след като радара се намира извън колата . Страната е длъжна да докаже факти, от които черпи благоприятни последици за себе си ,или да поиска от съда, да бъдат събрани доказателства в тази насока,което не е направено . Ето защо, това възражение е неоснователно .
Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението ,съдът не намира основания за неговата отмяна .Служебната проверка по чл.218, ал.2 АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон .Деянието на нарушителя осъществява състава на административното нарушение ,визирани в НП.При индивидуализация на наказанието административно наказващия орган е съобразил разпоредбите на чл.27 ЗАНН.
Касационната инстанция не може да установява нови фактически обстоятелства, извън тези, приети от въззивната инстанция ,освен ако твърденията на жалбоподателя сочат на неправилно прилагане на материалния закон – чл.220 АПК,което да се установи в хода на касационното производство .
По изложените съображения, съдът счита, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение .
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 490 / 24.08.2009 г. постановено по
АНД № 423 /
Решението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.
.