Решение по дело №2549/2017 на Районен съд - Видин

 

Р Е Ш Е Н И Е № 534

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

гр. Видин, 28.01.2018г.

 

         Видинският районен съд, пети граждански състав, в публично заседание на двадесет и осми декември, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

         

                                               Председател : Тодор Попиванов

при секретаря Ф.Николова, като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 2549 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Делото е образувано по искова молба с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н.Младост, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Бьорн Шулстъд, срещу И.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***.

Твърди се от ищеца, че на основание договор за предоставяне на мобилни услуги № ********* от 19.06.2014г., сключен между страните, ищецът издал на ответника 3 бр.фактури за отчетен период м.08.2014г. и м.09.2014г., а именно Фактура № **********/01.09.2014г. в размер на 3.80 лева, Фактура № **********/01.10.2014г., на стойност 6.50 лева и Фактура № **********/01.12.2014г. на стойност 200 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора.

Поддържа се, че за вземането си ищецът подал заявление до съда и в реализираното заповедно производство по чл.410 от ГПК, съдът му издал заповед за изпълнение по ч.гр.Д № 1669/2017г. по описа на ВРС за сумата общо в размер на 210,30 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.06.2017г. до окончателното издължаване, както и за направените разноски в размер на 25 лева за платена държавна такса и 360 лева за платено адвокатско възнаграждение. Ответникът обаче подал възражение срещу заповедта за изпълнение.

Иска се от ищеца, съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи изпълнение на парично вземане в размер на 210,30 лева по договора за мобилни услуги, сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.06.2017г. до окончателното издължаване. Претендира пресъждане на разноските по заповедното производство в размер на 25 лева за платена държавна такса и 360 лева за платено адвокатско възнаграждение, както и разноските по настоящото дело в размер на 25 лева за платена държавна такса и 360 лева за платено адвокатско възнаграждение.

Ответникът с отговора на исковата молба и лично в съдебно заседание, и чрез процесуалния си представител признава изцяло иска. Също моли да бъде постановено решение съгласно признанието на иска.

Съдът, като взе предвид постъпилата искова молба, представените с нея доказателства, направеното признание на иска от ответника, както и след като предени че признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и че е признато право, с което страната може да се разпорежда, намира че следва да се произнесе с решение по чл.237 от ГПК.

С признанието на иска, както и от приетите по делото доказателства се установява  описаната и твърдяна от ищеца фактическа обстановка – че между страните е сключен договор за предоставяне на мобилни услуги № ********* от 19.06.2014г., както и че ответникът е останал задължен за заплащане на парична сума общо в размер на 210,30 лева, представляваща стойността на предоставени мобилни услуги за периода м.08.2014г. и м.09.2014г., и неустойка за предсрочно прекратяване на договора за предоставяне на мобилни услуги № ********* от 19.06.2014г., сключен между страните, по Фактура №**********/01.09.2014г.,Фактура № **********/01.10.2014г. и Фактура № **********/01.12.2014г.  

Настъпило е плащане на дължимата сума след подаване на заявлението и след подаване на исковата молба по чл.422 от ГПК, на което страните не се позовават, но което следва да се вземе предвид при определяне на разноските, а именно, че същите следва да се възложат в тежест на ответника, тъй като последният с поведението си е станал причина за подаване на заявлението и за завеждане на исковото производство.

На горепосоченото основание и въз основа на признанието на иска, Съдът

 

                                 Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, че към датата на подаване на заявлението по ч.гр.Д № 1669/2017г. по описа на ВРС – 26.06.2017г., дължи изпълнение на парично задължение към „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н.Младост, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Бьорн Шулстъд, за сумата в размер на 210,30 /двеста и десет лв. и тридесет ст./ лева, представляваща стойността на предоставени мобилни услуги за периода м.08.2014г. и м.09.2014г., и неустойка за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на мобилни услуги № ********* от 19.06.2014г., сключен между страните, по Фактура № **********/01.09.2014г., Фактура № **********/01.10.2014г. и Фактура № **********/01.12.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.06.2017г. до окончателното издължаване.

ОСЪЖДА И.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н.Младост, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Бьорн Шулстъд, направените по делото разноски в размер на 25 лева за платена държавна такса и 360 лева за платено адвокатско възнаграждение, както и разноски по ч.гр.Д № 1669/2017г. по описа на ВРС в размер на 25 лева за платена държавна такса и 360 лева за платено адвокатско възнаграждение.

 

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба от страните пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му.                

 

 

 

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: