О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в
в закрито заседание на 18.04.2019г
в състав: Председател: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
Членове: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
ч.гр.д. № 500 по описа за 2019,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по повод частна жалба с вх.№ 6716/29.01.2019 на СНЕЖАНКА К.Х. против определението на ВРС-ХХVІс-в 721/16.01.2019 по гр.д.№ 9601/2015, с което е частично уважено искането й за
изменение на постановеното Решение № 4914/30.11.2018 по гр.д.№ 9601/2015г в
частта за разноските чрез намаляване размера на разноските, дължими от Сн.Х. в полза на Ив.Т., от 715,41лв на 636,36лв, на осн.чл.248 ГПК
Счита същото за неправилно, като
поддържа наведените още с молбата оплаквания, че от насрещната страна не е бил
представен документ, установяващ реалното плащане на посочените суми /като
напр.ПКО, квитанция и др./, които да са приложени към списъка за разноски.
Поддържа, че това оспорване е било направено още в с.з. при представянето на
изискуемите документи по чл.80 ГПК.
Счита за неоснователно позоваването на
съда на ТР № 6/2012, касаещо договорите за правна
помощ и издавани от Адв.колегия и подпечатани от НАП,
които служат за доказателство за извършено плащане съобразно Закона за
счетоводството. По настоящото дело е представен договор, който няма реквизитите
на документ, удостоверяващ действително пращане. Поради това към него следвало
да бъде представен допълнителен документ, удостоверяващ действителното плащане
- приходен касов ордер /ПКО/ или квитанция, което не е било сторено. Поради
това не може да се направи извод,че Ив.Т. реално е заплатил посочената сума.
Т.1 от ТР № 6/2012 би имала приложение в случай, че договорът за правна помощ и
съдействие /ДППС/ бе издаден от АК с номер и дата на НАП, т.нар.адв.кочани, т.е. само когато самият договор е приравнен и
включва в себе си ПКО.
Поради изложеното моли за отмяната на постановеното от ВРС определение,
като бъде постановено друго, с което да бъде уважена молбата й изцяло.
Въззиваемата страна по ч.жалба И.Т.Д. в срока по
чл.276 ГПК е депозирал писмен отговор със становище за неоснователност на жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени, че подадената
ч.жалба е депозирана в срок
и са спазени изискванията на ГПК, същата е допустима, поради което дължи произнасяне
по съществото на спора.
Производството по реда на чл. 248 ГПК.
РС е сезиран с искането на С.К.Х. за изменение на решението № 4914/30.11.2018г
по гр.д.№ 9601/2015г в частта за
разноските, като излага, че отв.Ив.Т. не е представил доказателство за реално плащане
на претендираната от него сума разноски. Настоява за изменение на решението,
като бъде изцяло отхвърлена претенцията му за присъждане на разноски за адв.възнаграждение. В условията на евентуалност се настоява
за намаляване на същите, тъй като съобразно уважените и отхвърлени части на исковете
се явяват прекомерни.
Насрещната страна е депозирала писмен отговор със становище за неоснователност на молбата. Сочи се, че разноските за адв.възнаграждение, направени от ответника И.Т. са реално
заплатени, като в представения по делото договор за правна защита е вписано, че
сумата е заплатена в брой. Счита, че дължимите разноски са правилно изчислени
от съда, а възражение за прекомерност на адвокатския хонорар е недопустимо на
този етап.
На л.368 от Іинст.дело е приложен договор за
правна защита и съдействие от 18.10.2018г, сключен между И. Тод.
Д. и адв. Л. Ив. Р.. В графата предмет е посочено, че
правната защита е по иск за подобрения по гр.д. № 9601/2015г по описа на ВРС, а в раздела договорено възнаграждение са
посочени две суми - 580лв и 460лв, като срещу последната е записано по иска за
наем. В частта, в която е посочено заплатена сума е записано, че са платени в
брой 580лв и 460лв, без да е конкретизирано коя за какво се отнася.
По искането на Сн.Х.
изцяло за отмяна на определението за разноски за адв.възнаграждение
поради недължимостта им като недоказани.
Съгласно чл.36 ЗАдв адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, като размерът на възнаграждението се определя с договор
между адвоката и клиента. По своята същност договорът е такъв за поръчка по смисъла на чл.280 и
сл.ЗЗД, като с него клиентът възлага на адвоката да извърши определени правни
действия във връзка със защитата на правата му, а адвокатът се съгласява да стори
това срещу възнаграждение. В този смисъл посочената уредба в ЗАдв въвежда отклонение от правилото на чл.286 ЗЗД, че
възнаграждение се дължи само ако е било уговорено такова. В отношенията между
клиента и адвоката възнаграждение се дължи винаги с изключение на случаите,
посочени в чл.38 ал.1 ЗА.
В конкретния случай, действително, от приложения договор е видно, че същият
е изготвен върху бланка, която не представлява бланка от стандартен адвокатски кочан, одобрен от съответната АК в страната. В същия няма
вписани номера на кочана и № на серия, макар да са изписани като реквизити от
бланката. Тези кочани следва да са номерирани и всеки договор да има номер. Така съставен документът играе ролята на фактура, която е първичен
счетоводен документ, тъй като съдържа
всички изискуеми реквизити по смисъла на ЗСч и служи за отчитане приходите от извършваната адвокатска дейност. Това е необходимо за нуждите на фискалната дисциплина. Дори да се мисли, че оформяне на документа в противоречие с изискванията на
ЗСч има за цел укриване на доходи от страна на адвоката, това би било основание
за ангажиране на неговата административна отговорност.
Същото, обаче, не може да бъде основание за отказ да бъдат присъдени
разноските в полза на страната, която ги е направила по делото. Отказът за
присъждането им би било нарушение на правото на защита, определено като едно от
основните конституционни права на гражданите /чл.56 Конст.РБ/.
Според
задължителните указания в т.1 от ТР № 6/2012 на ОСГТК на ВКС вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ има характер на разписка и е
достатъчно за доказване на извършените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на вписаната сума. Изричното отбелязване, че договореното възнаграждение
е заплатено в брой и е получено от адвоката, като са положени подписите на
платеца /клиента/ и на получателя /адвоката/. Тези обстоятелства са достатъчни,
за да обосноват извод, че в тази част на договора е налице разписка и в този
смисъл Ив.Т. е доказал заплатеното от него възнаграждение на адвоката си.
Следва да се отбележи и това, че законът не предвижда
изискване за това в каква форма да бъде съставен договорът за правна помощ. Изготвянето
му в писмен вид на хартия в свободна форма не може да бъде разглеждано като
заобикаляне на закона /в този смисъл: Опр.№ 670/5.10.2014 по ч.гр.д.№ 5554/2014г на ВКС-І ГО; Опр.№ 11177/25.09.2018 на ВАС по адм.д.№
11025/2018г на ВАС-І-во отд/
Поради изложените съображения доводите
за отмяна на определението в частта, с която са присъдени изобщо разноски в
полза на Ив.Т., сторени за заплатен от него адв. възнаграждение
се явяват неоснователни и затова следва да бъдат оставени без уважение.
По отношение възражението за
прекомерност на адв. възнаграждение, заплатено от Ив.Тод.Д.. Такова възражение не е
било направено от процесуалния представител на ищцата Сн.Х.
в с.з. на 30.10.2018 при представянето на списъка за разноски по чл.80 ГПК и
коментирания договор, а едва с молбата за изменение на решението в частта за
разноските. Затова се явява несвоевременно и не следва да бъде разглеждано.
По искането за намаляване на
дължимите от С. разноски съразмерно на уважените, респ.отхвърлени претенции на
двете страни, съдът съобразява:
Правилно е съобразено от РС, че в представения от ответника Ив.Т.Д.
договора за правна помощ са посочени две суми : 580лв, която следва да бъде
отнесена за защита по неговите претенции по делото за делба във ІІ ф, вкл. и по
сметките, а втората сума от 460лв – за защита срещу предявената от ищ.Сн.Х. претенция за обезщетение
за лишаване от ползване /както е посочено в коментирания договор за адв.защита “наема“/.
При това положение, съобразно уважената част от 316лв при общо претендираните от Ив.Т.Д. сума от 1654,09лв, и при заплатен
хонорар за защита по претенциите на Ив.Д. в размер на 580лв, към който следва
да се добави и сумата от 200лв – заплатен депозит за в.лице, следва, че
дължимата сума от Сн.Х. в полза на Ив.Д. по
претенциите на последния възлиза на 94,32лв.
Същата следва да се сборува със сумата от 460лв,
заплатена като адв.възнаграждение от Ив.Д. за защита
срещу заявените от Сн.Х. претенция за обезщетение за
ползването на имота, която е отхвърлена изцяло. Макар претендираното
обезщетение да е било за 100лв, възражение за прекомерност на адв. хононар в тази част не е
било направено и затова сумата от 460лв следва да бъде включена изцяло.
Като краен резултат общо дължимата сума възлиза на 554,32лв
Въз основа на горното поради погрешно математическо пресмятане, решението
на ВРС следва да бъде отменено в частта, с която размерът на дължимата сума е изменен
на 636,36лв, като същия бъде намален с още 82лв, т.е. на 554,32лв.
Предвид изложеното частната жалба като частично основателна следва да бъде
уважена.
Воден
от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението на ВРС-ХХVІс-в 721/16.01.2019 по гр.д.№ 9601/2015, с което е частично уважено искането на С.Х. за изменение на постановеното Решение № 4914/30.11.2018
по гр.д.№ 9601/2015г в частта за разноските чрез намаляване размера на
разноските на 636,36лв, на осн.чл.248 ГПК, в ЧАСТТА за разликата от 554,32лв до
636,36лв, като вместо него ПОСТАНОВЯВА
НАМАЛЯВА размера на дължимите от С.К.Х. в полза на И.Т. Димиров
от 636,36лв на 554,32лв, т.е. с още 82,04лв, на осн.чл.248 ГПК
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :