РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе,
25.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 05 февруари през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря ДАРИНА ИЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 5156 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения,
чл.86, ал. 1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД.
В
подадената след указание по чл.415, ал. 1 от ГПК исковата молба ищецът „Теленор
България” ЕАД гр. София, твърди, че сключило с ответника договори за
предоставяне на електронни съобщителни услуги.
Моли съда да постанови решение с което
да се признае за установено, че ответникът дължи суми в общ размер на 717,44 лева, представляващи частична неустойка, неплатени лизингови вноски по Договор
за лизинг и неплатени
абонаментни вноски. претендират се законна
лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК,
ответникът не е подал подал отговор
на исковата молба.
С молба с вх.N:5399/04.02.2020г.
ищецът е направил изрично искане срещу ответника да бъде постановено
неприсъствено решение.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Видно от
представените с исковата молба писмени доказателства между ответника Г.Т.П. и „Теленор България" ЕАД (с
предишно наименование „Космо България Мобайл" НАД) са сключени следните
договори за предоставяне на услуги:
Договор за мобилни услуги № *********
от 26.02.2015 г. Съгласно Договора на
клиента е предоставен мобилен телефонен номер **********.
Договор за мобилни услуги № *********
от 18.09.2015 г. Съгласно Договора на
клиента е предоставен мобилен телефонен номер **********.
Допълнително споразумение
№ ********* от
11.05.2015 г. към
логовор за мобилни/фиксирани услуги. Съгласно
Допълнителното споразумение за мобилен
номер ********** влиза в сила нов абонаментен план.
Допълнително споразумение
№ ********* от
07.09.2015 г. към
логовор за мобилни/фиксирани услуги
и Договор за
лизинг от 07.09.2015
г. Съгласно
Допълнителното споразумение за мобилен номер
********** влиза в сила нов
абонаментен план и е предоставено на клиента мобилно устройство. Предоставянето
на устройството е уредено от страните в отделен Договор за
лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 97,97 лв. За
ползването, на
основание чл. З, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължава
да
извърши една първоначална лизингова вноска в размер на 20,00 лв. с вкл. ДЛГ.
платима към датата на сключването на договора,
както и двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 3,39 лв. с вкл. ДДС всяка, като е
предвидено те да се фактурират заедно
с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Допълнително споразумение
№ ********* от
05.04.2016 г. към
логовор за
мобилни/фиксирани услуги и Договор
за лизинг от
05.04.2016 г. Съгласно
Допълнителното споразумение за мобилен
номер ********** влиза в сила
нов
абонаментен план. На основание клауза от споразумението между страните е
сключен и Договор за лизинг, който предвижда
клиентът да получи мобилно устройство. Общата цена на лизинговата вещ е 174.57
лв. За ползването й лизингополучателят се задължава да извършва ежемесечни
вноски в размер на 7,59 лв. с вкл. ДЦС всяка, като е предвидено те да се
фактурират чрез сметките за ползвани мобилни услуги.
Допълнително споразумение
№ ********* от
05.12.2016 г. към
логовор за
мобилни/фиксирани услуги. Съгласно Допълнителното споразумение за мобилен
номер ********** влиза в сила нов абонаментен план.
Към периода на издаване на процесиите
фактури спрямо ползваните от ответника Г.Т.П. мобилен номер и мобилно
устройство на лизинг се прилагат следните условия:
- За номер ********** - условията, договорени в Договор за
мобилни услуги №********* от 26.02.2015 г., последно изменен с Допълнително
споразумение № ********* от 07.09.2015 г. към договор за мобилни/фиксирани
услуги;
- За номер ********** - условията, договорени в Договор за
мобилни услуги №
********* от 18.09.2015 г., последно
изменен с Допълнително споразумение №
********* от 05.12.2016 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги.
- За мобилно устройство - условията, договорени в Договор за
лизинг от 07.09.2015 г.
- За мобилно устройство - условията, договорени в Договор
за лизинг от 05.04.2016 г.
От представените по делото писмени
доказателства се установява, че ответникът
не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 4 бр. фактури, издадени в
периода м. май 2017 г.-м. август 2017 г.: фактура № **********/10.05.2017 г.,
фактура № **********/10.06.2017 г., фактура № **********/10.07.2017 г. и
фактура № **********/10.08.2017 г. Във всяка от фактурите са начислени вземания
на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и
клиента.
Фактура № **********/10.05.2017 г. е
издадена за отчетния период 10/04/2017-09/05/2017 г. и включва следните
задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер **********: месечна
абонаментна такса 25,82 лв., такса спиране на номер 0,75 лв., такса временно
възстановяване на изходящия трафик 1,24 лв., както и ползвани услуги 10,25 лв.,
които са в общ размер на 38,06 лв. без ДДС -
45,67 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство- 7,59 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер **********: месечна абонаментна такса
33,32 лв., такса спиране на номер 0,75 лв., такса за доп.пакет роуминг 49,98
лв., както и ползвани услуги 76,36 лв. , които са в общ размер на 160.41 лв.
без ДДС - 192,49 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно
устройство - 3,39 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във
фактурата, е 249,14 лв., като след приспадане на 1,89 лв. надвнесено плащане за
задължение от предходен отчетен период, претендираната сума по фактурата е
247.25 лв.
Фактура № **********/10.06.2017г. е
издадена за отчетния период 10/05/2017-09/06/2017 г. и включва следните
задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер **********: месечна
абонаментна такса 25,82 лв., както и ползвани услуги 2,10 лв., които са в общ
размер на 27.92 лв. без ДДС - 33,50 лв. с вкл. ДДС;
лизингова вноска за мобилно устройство - 7,59 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер **********: месечна абонаментна такса
33,32 лв., такса за доп.пакет роуминг -
16,66 лв., както и ползвани услуги 14,32 лв. Международни разговори 5,16лв.,
Роуминг таксуване, които са в общ размер на 64,30 лв. без ДДС - 77,16 лв. с вкл. ДДС;
лизингова вноска за мобилно устройство - 3,39 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена и претендирана по фактурата, е
121.64 лв.
Фактура № **********/10.07.2017 г. е
издадена за отчетния период 10/06/2017-09/07/2017 г. и включва следните
задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер **********: месечна
абонаментна такса 25,82 лв., както и ползвани услуги 0,02 лв. , които са в общ
размер на 25,84 лв. без ДДС 31,01 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство
7,59 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер **********: месечна
абонаментна такса 33,32 лв.
без ДДС - 39,98 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство - 3,39 лв. с вкл.
ДДС. Общата сума, начислена и
претендирана по фактурата, е
81.97 лв.
Фактура № **********/10.08.2017г. е
издадена за отчетния период 10/07/2017-09/08/2017 г. и включва следните
задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер **********: месечна
абонаментна такса (-18.32) лв. без ДДС - (-21,98) лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер **********: месечна абонаментна такса
(-29.02) лв. без ДДС - (-34,82) л в. с вкл. ДДС (Отрицателната стойност на
месечните абонаментни такси по тази
фактура се е формирала в резултат на приспадане между таксата за посочения
отчетен период и таксата за предварително начислен брой дни с достъп до
услугите на оператора от датата на сключване на договора до датата на първата
фактура, издадена на потребителя по договора.)
Посочената фактура №
**********/10.08.2017 г. е издадена след предсрочното прекратяване на
договорите между „Теленор България" ЕАД и ответника Г.Т.П.
по нейна вина, поради изпадането й в забава, поради което включва и задължение
за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни
услуги чрез процесния номера ********** в общ размер на 580.72 лв. и предсрочно
изискуем остатък от лизинговите вноски за мобилни устройства общ размер на 64.11 лв.
Размерът и основанието за възникване на
задължението за неустойка за номер ********** са уредени в раздел III, т. 4 от
Допълнително споразумение № ********* от 05.12.2016 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги. Съгласно посочената клауза, в случай на предсрочно
(за номер ********** -преди 05.12.2018 г.) прекратяване на срочен договор за
мобилни услуги по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на
сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от прекратяването на
съответния договор до края на първоначално предвидения срок на действието му.
Въз основа на уговореното между страните задължението за неустойка за номер
********** е в размер на 580.72, което вземане в настоящото производство се
претендира частично. Претендираната неустойка за номера е е размер на 259,27 лева.
Обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените
лизингови вноски е уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за
договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е
неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по
свързаните договори за мобилни услуги. За мобилно устройство, чието ползване е
предоставено с Договор за лизинг от 05.04.2016 г., предсрочно изискуемият
остатък е в размер 60.72 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на осем неначислени
лизингови вноски. За мобилно устройство, чието ползване е предоставено с
Договор за лизинг от 07.09.2015 г., предсрочно изискуемият остатък е в размер
3,39 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на една неначислена лизингова вноска. Претендираната сума по фактурата е в
общ размер на 266.58 лв.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема от правна страна следното:
По
допустимостта на установителния иск:
Искът е
предявен от „Теленор България” ЕАД гр. София по реда и в срока по чл. 415, ал.
1 от ГПК, на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, след издаване по негово заявление
в качеството му на кредитор срещу ответника в качеството му на длъжник, на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Налице е идентичност на страните по
заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на
вземане, съответно на задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото
и заповедното производство, приема, че установителният иск е допустим.
По
основателността на исковете:
По иска с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
Доказа се,
че страните по делото са насрещни страни по валидно двустранно облигационно
правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл.286 от ТЗ,
създадено чрез сключване при условията на чл.298 от ТЗ на индивидуален договор
за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги. По силата на
същия, ищецът, като доставчик, се задължил да предоставя на ответника, като
потребител, услуги от собствената си мобилна мрежа, срещу насрещно задължение
на последния да заплаща цената на тези услуги. Установено е и не се спори, че претендираните от ищеца
суми не са заплатени от ответника.
В проведеното по делото съдебно
заседание от 05.02.2020г., за което ответника е бил редовно призован, не е изпратил представител.
Изложеното по-горе, дава основание на
съда да формулира извод, че е
изпълнил процесуалното си задължение по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, като с връчения на 06.11.2019г. лично на ответника разпореждане по чл.131 от ГПК е указал неблагоприятните
последици, свързани с неподаването на писмен отговор в срок.
Съдът, след като взе предвид събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
С оглед представените писмени
доказателства съдът намира предявените искове вероятно основателни. От тях се
установява, че страните са
се намирали в договорни отношения.
Налице са предпоставките по чл.238 ал.1 от ГПК. Съдът следва
да се произнесе с неприсъствено решение, като уважи претенциите, тъй като от
представените писмени доказателства се обосновава извод, че исковете са вероятно основателни. На
ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа
и от неявяването му в съдебно заседание. Следователно настоящото решение може
да се основе на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение.
С оглед основателността на главния иск,
основателен се явява и акцесорния иск за законната лихва, от подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането.
При този
изход на делото на основание
чл.78 от ГПК ответникът следва да заплати на „Теленор България" ЕАД присъдените в
полза на дружеството деловодни разноски по заповедното производство в общ
размер на 385 лева, от които 25,00 лв. внесена държавна
такса и 360 лв. платено адвокатско възнаграждение, както и
всички сторени от ищеца разноски в настоящото производство, в т.ч. внесената
държавна такса в размер на 25 лв. и изплатения адвокатски хонорар в размер на
360,00 лева,
определен съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, изм. и доп. ДВ. бр. 7 от 22 Януари 2019г.
Водим от
горното, съдът
РЕШИ
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Т.П. с ЕГН:********** ***, че съществува вземане на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК:*********
със седалище и адрес на регистрация гр.София в общ размер на 717,44 лева, представляващи неплатени задължения за ползвани мобилни услуги по фактура №**********/10.05.2017г., фактура №**********/10.06.2017г., фактура
№**********/10.07.2017г. и фактура №**********/10.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 1487/20.05.2019 г. по ч.гр.д. № 2188/2019г. по описа на Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА Г.Т.П. с
ЕГН:********** да заплати на „Теленор България” ЕАД
гр.София, направените деловодни разноски в настоящото производство в размер на 385,00
лева.
ОСЪЖДА Г.Т.П. с
ЕГН:********** да заплати на „Теленор България” ЕАД
гр. София, направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 2188/2019г. на Русенски районен съд в размер на 385,00 лева.
Настоящото
неприсъствено решение, на основание чл.239, ал.4 от ГПК, не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/