№ 507
гр. Благоевград, 30.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети август
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Миглена Йовкова
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело №
20221200500598 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника ПЛ. СП. Ч., ЕГН **********, чрез адв. Е.Ц.,
срещу Решение №92/12.04.2022 г. по гр. д. №281/2022 г., по описа на PC - Сандански, с
което съдът е издал заповед за защита срещу него, в полза на К. АНД. Ч., ЕГН **********, и
му е наложил мярка по ЗЗДН.
Въззивникът е посочил в жалбата си в какво се състои порочността на решението - счита, че
не е доказано, че молителката Ч. е била тормозена от сина си за посочения период от време,
както и в какво се е проявило психическото или емоционално насилие. Твърди се, че по
настоящото дело не е изследван въпросът, дали по отношение на молителката действително
е осъществен акт на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Моли обжалваното решение да
бъде отменено, ведно с издадената Заповед за защита №3/12.04.2022 г., издадена от РС-
Сандански, наложената глоба в размер на 200.00 лв. и сумата от 25.00 лв. за държавна такса
в производството. Претендира се присъждане на разноски.
Въззиваемата страна не е подала възражение.
В съдебно заседание, чрез писмено становище, изразено от процесуалния си представител,
въззивникът моли жалбата да бъде уважена.
В съдебно заседание по делото, въззиваемата страна не се явява, като се представлява от
упълномощения си защитник адв. Цветанов, който прави искане жалбата да бъде оставена
без уважение. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък по чл. 80 от
1
ГПК.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, от ответника в
първоинстанционното производство, който има правен интерес от обжалването, и е срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН,
валиден и допустим съдебен акт.
С молба от 18.03.2022 г. К. АНД. Ч., ЕГН **********, е поискала да се издаде заповед за
защита в нейна полза, срещу ПЛ. СП. Ч., ЕГН **********, който е нейн син. Посочено е
още, че на 16.03.2022 г., в 18:03 часа от телефонен номер **********, П.Ч. й позвънил,
заплашвайки я с думите: „Баща ми умря, аз ще те закарам при него“, „тази вечер не мога, но
ще дойда утре и ще те заколя“, като е осъществил домашно насилие от лице, с което е в
близка родствена връзка на майка и син. По този начин молителката приела, че е оказан
силен психически тормоз, довел до състояние на стрес.
С Решение №92/12.04.2022 г., по гр. д. №281/2022 г., по описа на PC – Сандански, е
издадена Заповед за защита №3/12.04.2022 г. в полза на К. АНД. Ч., ЕГН **********, срещу
ПЛ. СП. Ч., ЕГН **********, като му е наложена мярка за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН
- да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката,
наложена му е глоба в размер на 200.00 лв. и е осъден да заплати държавна такса в размер
на 25.00 лв. и разноски в размер на 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди
доводите на страните по реда на въззивното производство, приема за установено следното:
Решението на първоинстанционният съд е правилно и законосъобразно. Мярката за защита,
наложена от районната инстанция е достатъчна и подходяща в конкретния случай. Мярката
по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, има превантивен ефект, с оглед предвидените в чл. 21, ал. 3 от
ЗЗДН, негативни последици за ответника при неизпълнението, за които същият е бил
предупреден. Правилно първоинстанционният съд, при налагане на мярката, е съобразил, че
извършеното деяние сочи на пряка и непосредствена опасност за настъпването на вредни
последици за живота и здравето на молителката в бъдеще.
Настоящата инстанция счита, че за посочените твърдения за извършено насилие на
16.03.2022 г. молителката е представила декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от 18.03.2022 г.,
като същата изхожда от молителката, като пострадало лице и следва да й бъде придадена
силата на доказателствено средство, съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН и на основание само
на нея - съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, да бъде издадена заповед за защита в полза на
декларатора по делото и пострадало лице за упражнено домашно насилие - декларацията
индивидуализира актовете на насилие по начина, по който същите са описани в редовната
молба за защита /арг. от чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН/- описание на акта, дата, час - точен или
приблизителен, място и начин на извършване на съответния акт и т. н. С нея се установява
извършено психическо и емоционално насилие (отправени заплахи за живота й, с репликите
„Баща ми умря, аз ще те закарам при него“, „тази вечер не мога, но ще дойда утре и ще те
заколя“, извършени от ответника спрямо молителката, тъй като на посочената дата е нямало
2
свидетели – очевидци, като заплахите са отправени по телефон. Още повече, че с оглед
спецификата му, домашното насилие обикновено се извършва в отсъствието на свидетели,
поради което и законодателят е предвидил облекчен ред за доказване извършването му от
пострадалото лице. Посочените форми на домашно насилие засягат психологическата
неприкосновеност на молителката, причинявайки й страх за живота и здравето й, болка,
стрес, унижение и негативни емоции.
Въззивният съд намира за адекватна наложената от районната инстанция мярка за защита,
включително и размера на наложената глоба. Определената от първоинстанционния съд
глоба е в минимален размер и се налага задължително, съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН. Следва да
се отчете и фактът, че и във въззивната инстанция не бяха ангажирани доказателства,
обуславящи основателността на жалбата.
Поради гореустановеното, първоинстанционото решение следва да се остави в сила.
С оглед изхода на делото, неоснователно се явява искането на въззивника за присъждане на
разноски, поради което следва да бъде оставено без уважение. На въззиваемата страна
следва да се присъдят разноски в размер на 500.00 лв. - платено адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложените съображения, Окръжен съд – Благоевград,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №92/12.04.2022 г. по гр. д. №281/2022 г., по описа на PC –
Сандански.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ПЛ. СП. Ч., ЕГН ********** за присъждане на
разноски, като неоснователно.
ОСЪЖДА ПЛ. СП. Ч., ЕГН **********, адрес: гр. Сандански, жк. „Спартак“, бл. 18, вх. А,
ет. 7, ап. 14, да заплати на К. АНД. Ч., ЕГН **********, сумата от 500.00 лв. - разноски по
делото.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 17, ал.
6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3