№ 124
гр. София, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Весела Тр. Живкова Офицерска
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Търговско
дело № 20221100901962 по описа за 2022 година
Производство по иск по чл. 694 ТЗ.
Образувано е по иск на Н.А.П., гр.София, ул. **** срещу „С. В Е. Ю“ ООД ЕИК ****
със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Овча купел, ж.к. **** и А. Г. К. -
временен синдик на „С. В Е. Ю“ ООД с адрес на упражняване на дейността гр.София, р-н
Овча купел, ж.к. **** за установяване поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 от
ТЗ на публични вземания в общ размер на 58 745.37 лв., от които 39 401.28 лв. главници и
лихви в размер на 19 344.09 лв., включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък
на приетите вземания на кредиторите в срока по чл.685 ал.1 ТЗ, обявен по партидата на
длъжника в ТРРЮЛНЦ, като обезпечени с налагане на обезпечителни мерки - запори върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, вкл. и
съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление,
собственост на длъжника, наложени с Постановление за налагане на обезпечителни мерки
изх.№ С170022-022-0087563/19.12.2017г. и Постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх. № С200022-022-0029803/26.05.2020г., издадени от публичен изпълнител с
месторабота ТД на НАП – София, и вписани в Централния регистър на особените залози
съответно под № 2021123100437 и под № 2021123100444.
В исковата молба се твърди, че в ТРРЮЛНЦ по партидата на „С. в Е. Ю” ООД под
№ 20220322090143 е обявен списък на приетите от синдика вземания на кредитори на
дружеството, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, в който са включени публични
вземания, предявени от Националната агенция за приходите с молба с изх. № М -24-28-
2197/20#18/13.01.2022 г. Срещу предвидената поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.
1, т. 6 и т. 9 от ТЗ на част от предявените с цитираната молба публични вземания е подадено
възражение с изх. К9 м-24-28-2197/20#20/29.03.2022 г. от Н.А.П.. С Определение № 265734
от 12.10.2022 г., постановено по т.д. № 74/2021 г. по описа на Софийски градски съд,
подаденото от агенцията възражение е оставено без уважение. Определението е вписано в
ТРРЮЛНЦ по партидата на „С. в Е. Ю“ ООД под № 20221012160956. Предвид изложеното
се предявява иск за установяване поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ
на публични вземания в общ размер на 58 745.37 лв., от които 39 401.28 лв. - главници и
19 344.09 лв. - лихви, представляващи част от публичните вземания, предявени от
Националната агенция за приходите с молба с изх. № М-24-28-2197/20#18/13.01.2022 г., тьй
1
като са обезпечени с: 1. Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №
С170022-022- 0087563/19.12.2017 г. на публичен изпълнител с месторабота ТД на НАП -
София, с което са наложени запори върху налични и постъпващи суми по банкови сметки,
депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми,
предоставени за доверително управление, собственост на длъжника, находящи се в изброени
в постановлението търговски банки. Запорът е вписан в ЦРОЗ под № 2021123100437; 2.
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С200022-022-
0029803/26.05.2020 г. на публичен изпълнител с месторабота ТД на НАП - София, с което са
наложени запори върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити,
вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми,
предоставени за доверително управление, собственост на длъжника, находящи се в „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД. Запорът е вписан в ЦРОЗ под № 2021123100444.
Твърди се, че в мотивите на Определение № 265734/12.10.2022 г., по т.д. №74/2021 г.
по описа на Софийски градски съд, съдът по несъстоятелността е приел, че публичните
вземания следва да бъдат приети като необезпечени, тъй като вписването на запор по реда
на Закона за особените залози (ЗОЗ) не създава право на предпочтително удовлетворяване
по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Относно този аргумент на съда ищецът излага съображения, че
разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ ясно изразява волята на законодателя да предостави
право на привилегировано удовлетворяване на вземания, обезпечени със запор, вписан по
реда на ЗОЗ. Същата до изменението й от 29 декември 2005 г. гласи, че по т. 1 се
удовлетворяват „вземания обезпечени със залог или ипотека - от получената сума при
реализация на обезпечението“. След изменението от 29 декември 2005г. (изм. - ДВ, бр. 70 от
1998 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2005 г. в сила от 01.01.2006 г.) текстът придобива следната
редакция, а именно, че по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ се удовлетворяват „вземания, обезпечени
със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ - от получената сума
при реализацията на обезпечението“. Запорите са добавени като обезпечителни мерки с ред
на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ с изричната и недвусмислена воля на
законодателя, която няма необходимост да бъде тълкувана. Видно от Удостоверение №
1489117/06.01.2022 г., издадено от ЦРОЗ, приложено към молба с изх. № М-24-28-
2197/20#18/13.01.2022 г. от Националната агенция за приходите за предявяване на вземания,
цитираните по-горе постановления за налагане на обезпечителни мерки по реда на Данъчно-
осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) са вписани по партидата на длъжника в ЦРОЗ.
Доколкото с молбата за предявяване на Н.А.П. са предявени публични вземания с основание
за възникването им, подробно описани в справка за размера на публичните вземания и в
справка за размера на обезпечените вземания /приложение № 146 от молбата/ изпълнителни
основания и са представени доказателства както че за обезпечаването на вземанията са
наложени запори по реда на ДОПК, които са вписани в Централния регистър на особените
залози, счита, че съдът по несъстоятелността е следвало да одобри списъка на приетите
вземания, като предвиди поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ за част от
предявените от Н.А.П. публични вземания, а именно - за публичните вземания в общ размер
на 58 745.37 лв., от които 39 401.28 лв.- главници и 19 344.09 лв. - лихви.
При така изложените съображения се иска постановяване на решение, с което да се
установи поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на публични вземания в
общ размер на 58 745.37 лв., от които 39 401.28 лв. - главници и 19 344.09 лв. - лихви, като
обезпечени с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С170022-022-
0087563/19.12.2017 г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С200022-
022-0029803/26.05.2020 г.
Прет******ират се направените по делото разноски, вкл. юристконсултско
възнаграждение.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба в установения за това
срок от А. Г. К. - временен синдик на „С. В Е. Ю“ ООД. Оспорва се иска. Посочва се, че с
Решение № 261635 от 23.12.2021 г. постановено по т. д. № 74/2021г., Софийски градски съд
VI - 14 състав, е обявена неплатежоснособността на ”С. В Е. Ю" ООД, определена е
2
началната дата на неплатежоспособността - 31.12.2018 г. и е открито производство по
несъстоятелност. С Решение № 261635 от 23.12.2021 г. по същото дело А. Г. К. е назначен за
синдик в производството по несъстоятелност на "С. В Е. Ю" ООД, ЕИК ****. Възразява се,
че искът е неоснователен, поради това, че разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ следва да
се тълкува корективно и във връзка с разпоредбите на чл. 638, ал. 4 от ТЗ и чл. 724 от ТЗ,
което тълкуване води до извод, че вписването на запор по реда на ЗОЗ не учредява
привилегия на кредитора в производството по несъстоятелност. Вписването по реда на ЗОЗ
на запор върху вземания и вещи представлява обезпечителна мярка с единствена последица
забрана на длъжника да се разпорежда със запорираното имущество (в този смисъл се
цитира Определение № 3575 от 28.06.2019г. на СГС по т. д. № 243/2018г.). поддържа се, че
вписваните по ЗОЗ запори по своя характер не са обезпечения, а обезпечителни мерки и
свързаните с тях последици са различни от тези на обезпеченията (залог и ипотека). С
обезпечителните мерки се забранява на длъжника извършване на разпоредителни действия с
определено имущество, които действия са непротивопоставими на кредиторите (чл. 451 и
чл. 452 от ГПК). Въз основа на запора или възбраната в полза на кредитора не възниква
право на предпочтително удовлетворяване на кредитора при осребряване на имуществото,
върху което е наложена и вписана обезпечителната мярка - чл. 136 от ЗЗД /в този см. се
цитира Решение № 676 от 09.12.2019г. по т. д. 586/2019г. на XVI състав на Окръжен съд -
Пловдив/. Съгласно специалните правила, уреждащи действието на запора и възбраната,
взискателят, ползващ се от обезпечението, няма предимство при удовлетворяването си
спрямо конкуриращи кредитори /чл. 459, ал. 1, вр. с чл. 457, ал. 1 и чл. 460 от ГПК, т. 7 от ТР
№ 2 от 26.06.2015г. по т. д. № 2/2013г. на ВКС, ОСГТК и чл. 217, ал. 1 и 3 и чл. 194, ал. 5 от
ДОПК/. Отчита се и разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от ТЗ, както и регламентацията на
специално предвидения ред за зачитане на привилегия с отделна сметка за разпределение по
чл. 724 от ТЗ на цена на заложена или ипотекирана вещ, съответно на вещ, върху която има
право на задържане, но не и на възбранена или запорирана вещ /в този смисъл се посочват
Определение № 519 от 15.11.2019г. по т. д. № 515/2019г. на Върховен касационен съд, 1 -во
тър. отделение/. Сочи се още, че съгласно чл. 638, ал. 4 от ТЗ наложените в индивидуалното
принудително изпълнение обезпечителни мерки са непротивопоставими на кредиторите на
несъстоятелността. Разпоредбата на чл. 724 от ТЗ урежда правилата за удовлетворяване на
обезпечен кредитор и на кредитор с право на задържане, като под обезпечен кредитор
разпоредбата има предвид единствено кредитор, в чиято полза са учредени ипотека или
залог, но не и кредиторите, в чиято полза са допуснати обезпечителни мерки по реда на
обезпечителното производство, включително и запор, вписан по реда на ЗОЗ. Изтъква се и
че в самия Закон за особените залози не се съдържат нравила, предвиждащи друго действие
на вписания запор но реда на закона, различни от общото действие по чл. 451 и чл. 452 от
ГПК, като вписването в регистъра има значение само за правото на кредитора да участва в
разпределението по ЗОЗ с оглед разпоредбата на чл. 40 и чл. 41 от 303, тъй като кредитори,
чиито права не са вписани в ЦРОЗ не могат да се присъединяват при разпределение на суми
от осребряване на заложено по ЗОЗ имущество. Следователно макар и разпоредбата на чл.
722, ал. 1, т. 1 ТЗ да поставя сред обезпечените кредитори и тези, вписали запор и възбрана
по реда на ЗОЗ, то очевидно разпоредбата в тази й част е в противоречие с останалите
правила за разпределение в универсалното принудително изпълнение, с целта на
производството по несъстоятелност, с правилата за разпределение при индивидуално
принудително изпълнение и общите правни принципи и по същество неприложима. По тези
съображения се иска отхвърляне на предявения иск като неоснователен.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Не се спори, а същото се установява и от извършената от съда служебна справка по
партидата на ответника, че с Решение № 261635 от 23.12.2021 г. постановено по т. д. №
74/2021г., Софийски градски съд VI - 14 състав, е обявена неплатежоснособността на ”С. В
Е. Ю" ООД, определена е началната дата на неплатежоспособността - 31.12.2018 г. и е
открито производство по несъстоятелност. Със същото решение А. Г. К. е назначен за
3
временен синдик.
Не се спори и относно обстоятелствата, че с молба с изх. № М -24-28-
2197/20#18/13.01.2022 г. ищецът НАП е предявил на основание чл. 685, ал.1 ТЗ публични
вземания, като се установява, че в ТРРЮЛНЦ по партидата на „С. в Е. Ю” ООД под №
20220322090143 е обявен списък на приетите от синдика вземания на кредитори на
дружеството, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, в който са включени публичните
вземания, предявени от Националната агенция за приходите.
Установява се, че публичните вземания, прет******ирани от НАП с горепосочената
молба са включени изцяло от синдика в списък на приети вземания на кредиторите на
дружеството, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ.
Установява се вписано в ТРРЮЛНЦ по партидата на „С. в Е. Ю“ ООД под №
20221012160956 Определение № 265734 от 12.10.2022 г., постановено по т.д. № 74/2021 г.
по описа на Софийски градски съд, с което подаденото от агенцията възражение вх. №
279020 от 05.04.2022 г. срещу списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на
„С. В Е. Ю“ ООД, обявен в ТР на 22.03.2022 г. относно определената от синдика поредност
на удовлетворяване на вземания на кредитора НАП за сумата от общо 58 745.37 лв.,
представляващи главни публични вземания и вземания за лихви, предявени в срока по чл.
685, ал.1 ТЗ, е оставено без уважение.
Искът по чл. 694 ТЗ е специален установителен иск, който може да бъде предявен от
кредиторите и от длъжника, за защита на правото им да искат включване или изключване на
вземане от списъка, одобрен от съда по несъстоятелността.
В разглеждания случай искът е предявен от кредитор - НАП, който възразява срещу
предвидената поредност на включените в списъка публични вземания в общ размер на
58 745.37 лв., от които 39 401.28 лв. главници и лихви в размер на 19 344.09 лв. Счита, че
вземанията са обезпечени с постановления за налагане на обезпечителни мерки с изх.№
С170022-022-0087563/19.12.2017г. и изх. № С200022-022-0029803/26.05.2020г., издадени от
публичен изпълнител при ТД на НАП София и привилегията, която следва да бъде
определена е по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Не се спори по делото, че с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.
№ С170022-022-0087563/19.12.2017г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки
изх. № С200022-022-0029803/26.05.2020г., издадени от публичен изпълнител с месторабота
ТД на НАП – София, са наложени запори върху налични и постъпващи суми по банкови
сметки, депозити, вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касетите, както и суми,
предоставени за доверително управление, собственост на длъжника, в посочени банки,
както и че запорите са вписани в Централния регистър на особените залози съответно под
№ 2021123100437 и под № 2021123100444.
Видно е от така установеното, че издадените постановления за налагане на
обезпечителни мерки от 19.12.2017 г. и от 26.05.2020 г. са вписани в Централния регистър
на особените залози на 31.12.2021 г., което е след откриване на производството по
несъстоятелност на „С. В Е. Ю“ ООД – 23.12.2021 г. Разпоредбата на чл. 638, ал. 4, изр.
последно от Търговски закон не допуска налагане на обезпечителни мерки по реда на
Гражданския процесуален кодекс или Данъчно-осигурителния процесуален кодекс върху
имуществото на длъжника след откриване на производство по несъстоятелност. При
съобразяване цитираната норма следва да се приеме, че след датата на откриване на
производството по несъстоятелност не могат да се извършват действия, които биха
променили съществуващото към момента състояние на задълженията на длъжника,
включително възможността за предпочтително удовлетворение. При съобразяване на
разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗОЗ, в която е предвидено, че учреденият при условията и по
реда на този закон залог е противопоставим на трети лица от момента на вписването му, то
от значение е вписването в Централния регистър на особените залози. В разглеждания
случай към датата на откриване на производството по несъстоятелност на „С. В Е. Ю“ ООД
/в несъстоятелност/ - 23.12.2021 г. обезпечителните мерки, допуснати с Постановление за
4
налагане на обезпечителни мерки изх.№ С170022-022-0087563/19.12.2017г. и с
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С200022-022-
0029803/26.05.2020г. не са наложени по смисъла на закона, поради което вземанията, които
са обезпечени с тях, не се ползват от привилегията на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Освен това, дори и при извършено от Националната агенция по приходите в
Централния регистър на особените залози преди датата на откриване на производството по
несъстоятелност на „С. В Е. Ю“ ООД вписване на наложените по реда на Данъчно-
осигурителния процесуален кодекс с цитираните постановления запори, същото не създава
привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Вписваните по реда на Закона за особените залози
запори представляват по своя характер обезпечителни мерки, а не обезпечения, каквито са
залогът и ипотеката. При съобразяване приложимите разпоредби на ДОПК /чл. 195 и сл./
може да се направи извод, че с наложените обезпечителни мерки се забранява на длъжника
да извършва разпоредителни действия с определено имущество, като тези действия са
непротивопоставими на другите кредитори /чл. 451 ГПК/. Целта на обезпечителните мерки е
да обезпечат събирането на публичните задължения по реда на ДОПК, но от тях не възниква
право на предпочително удовлетворяване на кредитора при осребряване на имуществото. В
актуалната съдебна практика е преобладаващо становището, че във връзка със запора,
вписан по реда на ЗОЗ, разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ не поражда в полза на
обезпечения кредитор привилегия за предпочително удовлетворяване преди останалите
кредитори, а урежда въпроса за предимството при конкуренция между различните способи
за принудително изпълнение върху същото имущество, като вписването на насочването на
изпълнение по реда на ГПК и ДОПК има за последица да осуети пристъпването към
изпълнение от страна на заложния кредитор /чл. 32а ЗОЗ/. В този смисъл е определение №
519 от 15.11.2019 г. по т. д. № 515/2019 г. на ВКС, I Т. О., с което не е допуснато касационно
обжалване на решение от 22.11.2018 г. по т. д. № 516/2018 г. на Апелативен съд Пловдив;
определение № 252 от 19.04.2021 г. по т. д. № 552/2020 г. на ВКС, I Т. О., с което не е
допуснато касационно обжалване на решение от 08.01.2020 г. по т. д. № 4548/2019 г. на
Апелативен съд София; определение № 295 от 21.05.2021 г. по т. д. № 1585/2020 г. на ВКС,
II Т. О., с което не е допуснато касационно обжалване на решение от 09.03.2020 г. по т. д. №
809/2019 г. на Апелативен съд Пловдив; определение № 60399 от 01.07.2021 г. по т. д. №
2171/2020 г. на ВКС, II Т. О., с което не е допуснато касационно обжалване на решение от
03.08.2020 г. по т. д. № 227/2020 г. на Апелативен съд Пловдив; влязло в сила решение №
189 от 01.04.2021 г. по т. д. № 157/2021 г. на Апелативен съд София и др.
Предвид изложеното съдът намира за неоснователно искането на ищеца
прет******ираните в настоящото производство вземания на НАП, които са предявени и
приети в производството по несъстоятелност на „С. В Е. Ю“ ООД, да са с поредност на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, поради което предявеният иск се явява
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските:
Съгласно чл. 694, ал. 2 ТЗ държавна такса не е внесена предварително. С оглед
изхода от спора ищецът следва да заплати държавна такса. Доколкото обаче предмет на иска
е установяване привилегия на публични вземания, то по аргумент от чл. 84, т. 1 ГПК ищецът
НАП е освободен от заплащане на държавна такса.
Така мотивиран Софийски градски съд в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.А.П., гр.София, ул. **** срещу „С. В Е. Ю“ ООД /в
несъстоятелност/, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Овча купел,
ж.к. **** и с участието на синдика А. Г. К., с адрес на упражняване на дейността гр.София,
р-н Овча купел, ж.к. **** иск с правно основание чл. 694 ТЗ, с който ищецът иска да се
признае поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ на публични вземания в общ
5
размер на 58 745.37 лв., от които 39 401.28 лв. главници и лихви в размер на 19 344.09 лв,
приети в производството по несъстоятелност на „С. В Е. Ю“ ООД по т. д. № 74/2021 г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-14 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6