РЕШЕНИЕ
№
13.07.2012г.
гр. Казанлък
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд, I-ви граждански състав
На
11.07. 2012
година,
В
открито съдебно заседание,
в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Д. Г.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Валентина Петрова
гражданско
дело № 1466 по описа за 2012г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от В.И.К.
против С.Г.К.,***. Ищецът твърди,
че по ч. гр. д. № 605/2012г.
по описа на КРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл. 410 от ГПК срещу
ответника К.. В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК
длъжникът е подал писмено възражение срещу заповедта, което е причината
в срока по чл. 415, ал.1 от ГПК К.
да предяви настоящите установителни
искове. Ищецът твърди, че през м.
септември 2008г. ответникът му
поискал паричен заем, като заявил, че
сумата му е необходима за развитие
на търговска дейност. Посочва, че на
17.09.2008г., в качеството на
заемодател, ищецът е предоставил на ответника сумата от 6050 лв.. Последният, в
качеството си на заемател, се задължил
да му върне сумата на 13.10.2008г.. Твърди, че за обезпечение на задължението
си ответникът издал в полза на ищеца запис на заповед от 17.09.2008г.
за сумата от 6050 лв. с падеж 13.10.2008г.. Ищецът
посочва, че ответникът подписал и разписка за получената сума. На падежа 13.10.2008г.
ответникът не върнал заема. К. твърди, че издадената запис на заповед служи като разписка за плащане на посочената
в него сума и вземането по договора за заем го е мотивирало да
подаде пред районния съд заявление по
чл. 410 от ГПК. Ищецът твърди, че ответникът му дължи и мораторна лихва в размер на 2314, 55 лв., изчислена върху главницата от 6050 лв., считано от
датата на падежа 13.10.2008г. до 23.02.2012г.. От съда се иска да постанови решение, с
което да приеме за установено, че
ответникът му дължи сумата от 6050 лв. ,
представляваща поето задължение за
плащане по сключен между страните
договор за заем, сумата от 2 314,
55 лв. , представляваща обезщетение за
забавено плащане, считано от
13.10.2008г. до 23.02.2012г. ,
законна лихва върху главницата , считано от
27.02.2012г. до окончателното
изплащане на сумата и 167, 30 лв. разноски по заповедното производство.
Претендират се разноските в настоящото
производство.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК
ответникът е депозирал отговор. Оспорва исковете като неоснователни. Позовава
се на разпоредбата на чл. 531, ал.1 от ТЗ във вр. чл. 537 от ТЗ, съгласно която исковете срещу издателя
по запис на заповед се погасяват с изтичането на тригодишна давност. В случай на отхвърляне на главния иск се
претендира и отхвърляне на акцесорния
иск с правно основание чл. 422 от ГПК
във вр. чл. 86 от ЗЗД.
Страните, редовно
уведомени за датата на съдебното заседание, чрез процесуалните си представители,
поддържат изложеното в исковата молба и в отговора.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
По заявление на В.И.К. е образувано ч. гр.
д. №
605/2012г. по описа на КРС и на
29.02.2012г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.
410 от ГПК срещу ответника К.. В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК ответникът е подал писмено възражение срещу
заповедта, което е причината в срока по чл. 415, ал.1 от ГПК К. да
предяви настоящите установителни искове.
По делото е разпитан свидетелят
В.И., който работи при ищеца от
12 години. К. имал нужда от парични
средства за разработване на малък бизнес
– отваряне на заведение. Поради тази причина
се срещнал с ищеца К. и му
поискал пари в заем. Документацията, обективираща отношенията между страните,
била оформена от свидетеля И.. Сключването на договор за заем не би могло да се установи
със свидетелски показания с оглед разпоредбата на чл. 164, ал.1, т.3,
предл. 2 от ГПК, поради това в тази част
съдът не кредитира показанията
на свидетеля И..
На
17.09.2008г. ответникът К. издал
в полза на ищеца К. запис на заповед без
право на протест. По силата на
менителничния ефект К. се задължил неотменно
и безусловно да заплати на
13.10.2008г. сумата от 6050 лв.
на ищеца К.. К. се
подписал в качеството си на издател.
На 17.09.2008г. К. издал разписка , в която удостоверил с
подписа си, че в качеството си на заемател е получил от В. И. К. , в
качеството на заемодател, сумата от 6050 лв..
По делото е представено извлечение
от ЕПИ” Оn
line” – калкулатор, неоспорена от
ответника, от което се установява, че размера на мораторната лихва за периода от 13.10.008г. до 23.02.012г. върху главницата от 6050 лв.
е в размер на 2314, 55 лв..
При така установената фактическа
обстановка съдът намира следното от правна
страна:
На първо място, изхождайки от обстоятелствената част и петитума на
предявените искове, съдът намира за неприложима разпоредбата на чл. 531, ал.1 от ТЗ във вр. чл. 537 от ТЗ, съгласно която исковете срещу издателя
по запис на заповед се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Действително в случай, че записът на заповед е
редовен съгласно чл. 535 от ТЗ , кредиторът разполага с правото да събере вземането си на основание ценната книга. В
този случай би се разгледало възражение
за изтекъл давностен срок.
По настоящото дело ищецът твърди, че наред с
едностранната абстрактна сделка
съществува и каузално правоотношение, сключен договор за заем,
между издателя и поемателя на ценната книга.
С оглед на изложеното съдът дава следната правна квалификация на
предявените обективно кумулативно съединени установителни искове: чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно чл.240, ал.1 ЗЗД с
договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещ от
същия вид, количество и качество. В настоящия случай страните са сключили
договор за заем за потребление. Поради
реалният характер на договора предоставената сума представлява съществен елемент на договора,
поради което установяването на предаването на паричната сума със задължение за
връщането й от заемателя е доказване на
договора. По делото е представена подписана от дължника разписка. Съгласно разпоредбата на чл. 77, ал.1 от ЗЗД разписката
се предоставя от кредитора на длъжника и доказва изпълнението на
задължението.Разписката от
17.09.2008г. служи като доказателство за сключването на договор за заем за
потребление и за изпълнение на задължението
на заемодателя да предостави на
заемателя определена парична сума.
С подписването на записа на заповед от
17.09.2008г. издателят е поел
безусловно обещание за плащане на сумата от
6050 лв. на поемателя на
13.10.2008г.. Следователно, обективирани
са породените между страните
заемни правоотношения, по силата на които ищецът е
предоставил в заем на ответника на 17.09.2008г. сумата от
6050 лв., която той се е задължил
да върне на 13.10.2008г. Не се
установи ответникът да е изпълнил задължението си за връщане на сумата, поради което предявеният иск за главница от 6050 лв. се явява основателен. След като задължението не е изпълнено в срок, то основателна се явява и претенцията по акцесорния иск. Ответникът е изпаднал в
забава на 13.10.2008г.. От представеното
по делото извлечение от ЕПИ” Оn line”
– калкулатор, неоспорено от ответника, се установява, че размерът на мораторната лихва за периода от 13.10.008г. до 23.02.012г. върху главницата от 6050 лв.
е 2314, 55 лв.. С оглед на гореизложеното основателен се
явява и иска за установяване на
акцесорното вземане за лихва.
Кредиторът е предявил искове за установяване
съществуването на вземането си, предмет на оспорената заповед за изпълнение,
към момента на подаване на заявлението, което вземане включва главницата и
акцесорните вземания за лихва. Законните последици от уваженото заявление -
начислени законни лихви след депозирането му и присъдените разноски в
заповедното производство не са част от вземането и принудително изпълнение за
същите може да се осъществи само при уважен установителен иск с влязло в сила
съдебно решение и въз основа на издадената заповед за изпълнение. Самостоятелен
установителен иск за разноските в заповедното производство не следва да се
счита, че е предявен с исковата молба. С оглед на изложеното КРС, следва да се
произнесе за отговорността за разноските в заповедното производство в
зависимост от резултата по спора. В този
смисъл е и съдебната практика - Определение № 417 от 3.06.2011 г. на ВКС по ч.
т. д. № 315/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Т.К.. От представените по
делото доказателства се установява, че ответникът дължи на ищеца 167, 30
лв. разноски, съставляващи заплатена
държавна такса в заповедното производство.
Съобразно цялостното уважаване на исковете и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца
следва да се присъдят направените съдебни разноски до настоящия момент в размер
на 167, 30 лв. – платена
държавна такса и 700 лв. –
разноски по делото, договорен и заплатен адвокатски хонорар.
Имайки предвид изложените съображения, КРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на В.И.К. с
ЕГН ********** *** и С.Г.К. с ЕГН ********** ***, че С.Г.К. дължи на В.И.К. сумата
от 6050 лв., представляваща поето
задължение за плащане по сключен между
страните договор за заем, сумата от
2 314, 55 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане, считано от 13.10.2008г. до 23.02.2012г., законна лихва върху главницата
, считано от 27.02.2012г. до окончателното изплащане на сумата и 167, 30 лв.
разноски по заповедното производство, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение № 410 от ГПК от 29.02.2012г. по ч.
гр. д. № 605/2012г. по описа на КРС.
ОСЪЖДА С.Г.К., на осн. чл.
78, ал.1 от ГПК, да заплати на В.И.К. 867,3 лв. разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Стара Загора в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: