РЕШЕНИЕ

№1248

гр. Перник, 06.08.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                 Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Роза Ризова, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело №03130 описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД във вр. с чл.124 и чл.415 от ГПК.

 По изложените в исковата молба обстоятелства, Сиесайеф АД, с ЕИК: ********* моли да бъде постановено решение срещу „Европейски политехнически университет“ – гр. Перник кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД,  с което да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответното учебно заведение дължи на ищцовото дружество сума в общ размер от 24 743,27 лв., от която сумата от 20 833,34 лв., представляваща непогасена главница по Договор за заем от 05.05.2011 г. и допълнителни споразумения към него, включваща сумата от 10 416,67 лв., представляваща неизплатена главница от погасителната вноска за месец януари 2018 г. и сумата от 10 416,67 лв., представляваща неизплатена главница от погасителната вноска за месец февруари 2018 г.,  договорна лихва по чл.5 от договора от 05.05.2011г., сключен между страните в размер на 7%     в размер на 1 977,08 лв., върху главницата за месец януари за периода от 09.05.2011 г. до 31.01.2018 г. и сумата от 1 932,85 лв., върху главницата за месец февруари за периода от 09.05.2011 г. до 28.02.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 01770/2018 г. по описа на Районен съд – Перник е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. С решение №162/10.05.2019г. постановено по гр.дело №156/2019 по описа на ПОС, първоинстанционно то решение е било обезсилено в частта за претендираната договорна лихва и върнато на ПРС за ново произнасяне, въз основа на което е било образувано и настоящето производство. 

Европейски политехнически университет – гр. Перник не е подал писмен отговор по делото.  Пред настоящата инстанция са депозирани становища, че ответната страна оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Подържа се становище, че се касае не за договорна лихва а за обезщетение за забавено плащане.   

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 05.05.2011 г. между ищеца „Сиесайеф“ АД, в качеството му на заемодател и ответника „Европейски политехнически университет“ /ЕПУ/ – гр. Перник, в качеството му на заемополучател, е бил сключен договор заем, по силата на който ищцовото дружество предоставило на ответното учебно заведение паричен заем в размер на сумата от 300 000 лв. срещу задължението на заемополучателя да върне същия в срок до 31.12.2011 г. заедно с договорна възнаградителна лихва в размер от 7 % годишно уговорена в чл.5.1. и чл.5.2. от договора. В клаузата на т. 1.3 от договора е предвидено, че заемната сума следва да бъде преведена по банкова сметка ***, конкретно посочена в договора. В клаузата на т. 2.1 от последния страните са постигнали съгласие предоставеният паричен заем да бъде върнат чрез 4 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер от по 75 000 лв. и с падежи – 30.09.2011 г., 30.10.2011 г., 30.11.2011 г. и 30.12.2011 г. Установява се, че е договорено дължимата лихва да се изплаща ежемесечно на 30 –то число на съответния календарен месец до окончателното връщане на заемната сума, като размерът на лихвата се определя върху непогасената част от заема.

Изяснява се, че с преводно нареждане за кредитен превод от 09.05.2011 г. заемодателят „Сиесайеф“ АД е превел по посочената в договора за заем от 05.05.2011 г. банкова сметка ***, предмет на договора в размер от 300 000 лв. Този факт по същество не се оспорва от ответника, а и се подкрепя от данните, съдържащи се в приетото по делото извлечение № 39/10.05.2011 г. по разплащателната сметка на ищеца при „УниКредит Булбанк“ АД, от което е видно, че с транзакция № 711R1P0111290001 от 09.05.2011 г. е осъществен превод към сметката на ЕПУ.

Установява се също, че между ищеца и ответника, в качеството им на страни по договора за заем, на 25.11.2011 г. е сключено допълнително споразумение, с което се извършва промяна в срока и начина на връщане на заемната сума, като се уговаря същата да бъде върната чрез 3 погасителни вноски, от които първата в размер от 150 000 лв. и с падеж 28.02.2012 г., втората в размер от 75 000 лв. и с падеж 30.04.2012 г. и третата в размер от 75 000 лв. и с падеж на плащане 30.06.2012 г. Със споразумението е увеличен размерът на дължимата лихва от 7 % на 9 % годишно. Установява се, че последното е сключено във връзка с писмо от 02.11.2011 г. на ЕПУ, адресирано до „Сиесайеф“ АД /л. 11 от делото/, в което се отправя искане за удължаване на срока за погасяване на главницата по договора за заем с 12 месеца поради липсата на достатъчно финансови постъпления за обслужването му и становище на дружеството – заемодател от 16.11.2011 г. за предоговаряне на условията по договора.

Приетите по делото писмени доказателства сочат, че с писмо от 31.05.2012 г. ответникът, в качеството си на заемополучател /заемател/ по договора от 05.05.2011 г. е отправил предложение до ищеца, като заемодател, страните да предоговорят условията по издължаването на заема с изразена готовност за заплащане на лихва в по – висок размер, с оглед невъзможността за извършване на плащанията. Установява се, че на 18.07.2012 г. между страните е сключено ново допълнително споразумение за изменение на клаузи от договора за заем, в което ищецът и ответникът се съгласяват непогасената част от главницата, възлизаща на сумата от 250 000 лв. да бъде върната на две вноски – първата в размер от 125 000 лв. в срок до 31.08.2012 г. и втората в размер от 125 000 лв. в срок до 31.10.2012 г.

Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на 01.11.2016 г. между тях е сключено трето допълнително споразумение, с което същите констатират, че общият размер на непогасената сума по договора за заем възлиза на  287 602,73 лв., от които главница в размер от 250 000 лв. и лихва в размер от 37 602,73 лв. Постигнато е съгласие за намаляване размера на договорната възнаградителна лихва на 5 % годишно, както и за изплащане на дължимите суми в срок до 31.12.2018 г. съгласно двустранно подписан погасителен план, представляващ неразделна част от споразумението. От съдържанието на последния се установява, че страните са уговорили неизплатената част от главницата в размер на сумата от 250 000 лв. да бъде върната на 24 месечни вноски, от които 23 в размер на сумата от по 10 416,67 лв. и последната в размер от 10 416,59 лв. Част от тези вноски са дължимите за месеците януари и февруари 2018 г. всяка в размер от по 10 416,67 лв., дължими съответно до 31.01.2018 г. и до 28.02.2018 г.

Видно от заключението на вещото лице В.В., по изслушаната по делото съдобно – счетоводна експертиза, която съдът възприема, като компетентно дадена се установява, че дължимата се лихва по чл.5 от договора за заем между СИЕСАЙЕФ АД и ЕВРОПЕЙСКИ ПОЛИТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ и Допълнителни споразумения с дати 25.11.2011 г.,18.07.2012г и 01.11.2016г по неплатени вноски за месец януари и февруари 2018г. е в общ размер на 3909,93 за периода от 09.05.2011 г. до 28.08.2018г., от които договорна лихва за периода от 09.05.2011 г. до 31.01.2018г., в размер 1977,08 лева съответно договорна лихва за периода от 09.05.2011 г. до 28.02.2018г.,  размер 1932,85 лева.

  Доколкото иска за главното вземане е било уважен, предвид изложеното по горе, ще следва да бъдат уважени и исковете за акцесорните вземания. В случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора относно договорената възнаградителна лихва за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата лихва, което може да стане само с писмени такива. В настоящето производство не се ангажираха такива доказателства поради което исковете се явяват   доказани по основание и размер. 

   Предвид изхода на делото ответника следва да бъде осъден да заплати и направените от ответника разноски в размер на 372.42 лева, за заплатена държавна такса и хонорар на вещо лице и определено юристконсултско възнаграждение.  

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение  Европейски политехнически университет“ – гр. Перник, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.Перник, ул.Св.Св. Кирил и Методий, №23,  че дължи на Сиесайеф АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Славянска, №2   договорна лихва по чл.5 от договора от 05.05.2011г., сключен между страните в размер на 1 977,08 лв., върху главницата от 10 416,67 лв.,за месец януари за периода от 09.05.2011 г. до 31.01.2018 г. и сумата от 1 932,85 лв., върху главницата от 10 416,67 лв.,за месец февруари за периода от 09.05.2011 г. до 28.02.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 01770/2018 г. по описа на Районен съд – Перник е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.    

ОСЪЖДА Европейски политехнически университет“ – гр. Перник, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.Перник, ул.Св.Св. Кирил и Методий, №23,  да заплати на Сиесайеф АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Славянска, №2, сумата от  372.42 лева, направени разноски по делото за заплатена държавна такса, хонорар на вещо лице и определено юристконсултско възнаграждение.

             След влизане на решението в сила, частно гражданско дело  № 01770/2018 г.  по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                 

Вярно с оригинала:С.Г.                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: