РЕШЕНИЕ №
19.07.2019 г., гр. Пазарджик
Пазарджишкият
районен съд, ХVІ граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи юни
две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР:
Наталия Димитрова
разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 769 по описа на съда за 2019 година.
Производството е образувано по иск с правно основание чл.
45 от ЗЗД във връзка с чл. 52 от ЗЗД, предявен от Е.П.К. *** срещу Н.С.П. ***
за осъждането на ответницата да заплати на ищцата сумата 5000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – претърпени
болки, както и унижение и обида, в резултат на извършено противоправно деяние
от ответницата. Претендира се законната лихва от деня на увреждането.
В исковата молба се твърди, че от пролетта на същата
година ищцата, отивайки на работа, паркирала личния си автомобил на паркинг зад
бившия битов комбинат и до 20.06.2017 г. не била имала проблеми с паркирането.
На тази дата около 14 ч. ищцата била на работното си място в офис на „М.“ ЕАД
заедно със своя колежка, когато ответницата влязла и попитала на кого е
автомобил „Т.“ с регистрационен номер 7277. Ответницата поискала автомобилът
веднага да бъде преместен, защото пречи, ищцата се съгласила, но още докато
търсела ключовете си, ответницата троснато и повторила искането си още няколко
пъти, след което се приближила, хванала я за косата и започнала да я скубе и
блъска.
С подадения отговор ответницата оспорва иска по размер.
Заявява, че мястото, където ищцата паркирала, не е паркинг, а частно паркомясто
на ответницата, което ѝ служи за работата и зареждането на неин търговски
обект. Твърди, че няколко пъти дотогава е предупреждавала ищцата, че следва да
престане да паркира своя автомобил там, тъй като пречи на самата ответница да
използва паркомястото си, пречи и на зареждането на търговския обект. В деня на
процесния случай ищцата използвала телефона си, когато ответницата влязла, и
продължила да го прави и след като била помолена да премести автомобила – не
било вярно, че е търсела ключовете си, а било налице упорито бездействие на
ищцата да тръгне.
В открито заседание и представените
писмени защити страните поддържат становищата и твърденията си, като излагат и
по-подробни доводи, вкл. във връзка със събрано в съдебно заседание
доказателство – видеозапис от охранителните камери в офиса.
От фактическа страна по делото се
установява, че на посочената в исковата молба дата ответницата е влязла в
магазина на „М.“ АД, където се намира работното място на ищцата, и е поискала
от нея да премести автомобила си. След това ответницата първоначално се
насочила към изхода на магазина, но обръщайки се, видяла, че ищцата не била
тръгнала след нея и дори не личало да се приготвя да тръгне, а все още била седнала
на работното си място с телефона си в ръка. Афектирана от това, ответницата се
върнала и хванала ищцата за косата, като започнала да я дърпа към изхода. Между
влизането на ответницата и хващането за косата, видно от приетия по делото
видеозапис, са изминали общо около 20 секунди.
В резултат на дърпането били
отскубнати косми от косата на ищцата, а в корените на отскубнатите косми
съдебният лекар, който я прегледал след инцидента, установил точкови
кръвоизливи в космените фоликули. Освен това при дърпането в тясното
пространство между бюрото на ищцата и шкафовете покрай стената тя получила
кръвонасядане на гърба на дясната длан с размери 2,5х2 см., кръвонасядане на
лявото коляно с размери 3х3 см. и кръвонасядане на дясното коляно с размери 2х1
см.
Известно време след инцидента ищцата изпитвала болка в
корените на откъснатите косми. По отношение на кръвонасяданията, които са с
ограничени размери, няма данни да са били свързани с болки, по-големи от
обичайното за такива случаи, с неудобства при движение, или оздравителният
период да е продължил по-дълго от нормалното.
Свидетел на случилото се била една от колежките на
ищцата, а впоследствие за това научили и други техни колеги, била извикана и
полиция.
Установява се обаче от показанията
на разпитания като свидетел Петър П., съпруг на ответницата, че ищцата е била
неколкократно предупреждавана, че не следва да пречи на използването на
търговския обект, като паркира на това място, където се намирал автомобилът
ѝ и в този ден, но продължила да го прави, заявявайки на свидетеля, че
няма къде другаде да паркира. Няма причина да не бъдат кредитирани показанията
на този свидетел, макар и той да е съпруг на ответницата – показанията му са
логични и правдоподобни и добре обясняват част от причината, поради която
ответницата е била така афектирана. Не е оспорено и няма причина за съмнение и
в твърдението му, че мястото не е общодостъпен паркинг, а частно паркомясто,
т.е. такова паркомясто върху общински имот, за което конкретно ответницата
срещу заплащане е получила разрешение да го ползва и това е обозначено.
При така установените факти съдът
направи следните изводи:
Претърпените от ищцата вреди несъмнено
са в причинна връзка с противоправно поведение на ответницата, при това –
умишлено. Това не се оспорва и от самата нея. Предходното поведение на ищцата
обаче – упорито паркиране на паркомястото на ищцата въпреки обясненията и предупрежденията,
които са ѝ били отправяни, както и в известна степен поведението ѝ
в самия ден на инцидента – тя не е станала от работното си място веднага, а се
е забавила, като няма данни да е обяснила или да се е извинила за това (тя
твърди, че през това време е търсела ключовете си, което се опровергава от
записа), е допринесло за афекта у ответницата, който е отслабил задръжките у
нея. Съдът намира, че на уврежданията, претърпени от ищцата – отскубнати косми
и три кръвонасядания, съобразно обстановката, в която това се е случило – на работното
ѝ място пред нейна колежка и при отворени за клиенти врати, и с оглед на
това, че е и умишлено, по справедливост отговаря обезщетение от 2000 лв. То
обаче следва да се намали с 1/3 според този състав на съда – приносът на
ответницата е по-голям от този на ищцата, тъй като правилото за недопустимост
на физическа саморазправа, дори при обосновано раздразнение, е основополагащо
за всички съвременни общества. На ищцата следва да се присъди обезщетение в
размер 1300 лв., като искът се отхвърли за разликата. Разноските следва да се
разпределят съразмерно на уважената и отхвърлената и оттеглената части от
исковете.
По
изложените съображения съдът
РЕШИ:
Осъжда ответницата Н.С.П., ЕГН **********,***, да заплати
на ищцата Е.П.К.,***0 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
болки и неприятни психически преживявания в резултат от непозволено увреждане,
настъпило на 20.06.2017 г. в резултат на действия на ответницата – хващане на
ищцата за косата и дърпане, заедно със законната лихва върху сумите, считано от
деня на увреждането - 20.06.2017 г., до пълното изплащане на сумата, като
отхвърля исковете за разликата над 1300 лв. до 5000 лв.
Осъжда Н.С.П. да
заплати на Е.П.К. сумата 208 лв., представляваща разноски по делото.
Осъжда Е.П.К. да заплати на Н.С.П. сумата 444 лв., представляваща разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: