Решение по дело №453/2024 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 91
Дата: 24 октомври 2024 г.
Съдия: Ивайло Красимиров Кънев
Дело: 20242110200453
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 септември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Айтос, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20242110200453 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Б. Я., ЕГН **********, с адрес: ***, против Електронен
фиш /ЕФ/ Серия К № 6058353, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение на чл.21,
ал.2 вр. чл.21, ал.1 ЗДвП, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
наказание “глоба” в размер на 50 лв. Счита, че атакуваният ЕФ е незаконосъобразен.
Намира, че нямало данни за съставен протокол за използване на техн.средство, оспорвайки
годността на същото. Намира, че в ЕФ не било описано мястото на извършване на
нарушението. Моли за отмяна на ЕФ.
АНО - ОДМВР-Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител в съдебно
заседание. Изразява становище за неоснователност на жалбата.
От доказателствата съдът намира за установена следната фактическа
обстановка: Административно наказателното производство е започнало с издаване от
ОДМВР–Бургас на ЕФ за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 6058353, с който за нарушение
на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 ЗДвП, на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.2 ЗДвП е наложено
наказание “глоба” в размер на 50 лв.
Словесно нарушението е описано в ЕФ по следния начин: „На 02.02.2022 г. в 14:35
часа в път III-208, км 92+577, до бензиностанция „Орел 2001“, вход/изход на гр.Айтос, при
ограничение на скоростта за движение в извън населено място до 50 км/ч въведено с пътен
знак В 26 и приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на водача. Нарушението е установено и
1
заснето със стационарно АТС SITRAFFIC LYNX ERS 400, насочено в посока на измерване
северозапад. Посочено е, че с Шкода Рапид, вид товарен автомобил, рег.номер СВ 7431 КР е
извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство № 1047F8A4010800E9“. Системата за контрол на скоростта, към датата на
нарушението, е била годна и калибрирана, установяващо се от писмените доказателства по
делото (л. 11-19). По делото липсват данни жалбоподателят да е представил писмена
декларация по чл. 189, ал. 5, изр. 2 ЗДвП за друго лице, което да е управлявало МПС към
момента на вмененото нарушение.
При тази фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима - подадена е от легитимирано лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН вр.
чл. 189, ал.2 ЗДвП и съдържа нужните реквизити. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна поради следното. В §6, т.65 от ДР на ЗДвП се съдържа легална дефиниция на
„автоматизирани технически средства и системи”, представляващи уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; и мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Процесното стационарно АТС SITRAFFIC LYNX ERS 400 представлява автоматизирано
техническо средство по смисъла на закона, неизискващо съставяне на протокол по реда на
чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР.
ЕФ съдържа реквизитите по чл.189, ал.4, изр.2 ЗДвП, издаден по утвърдения образец
от министъра на вътрешните работи. В случая разпоредбите на ЗАНН, касаещи
изискванията за съдържание на АУАН и НП не намират приложение, т.к. в ЗДвП е предвиден
специален ред за ангажиране административнонаказателната отговорност на водачите на
МПС чрез издаване на ЕФ при нарушение установено и заснето с техн. средство, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител. Макар и ЗДвП да предвижда, че влезлият в
сила ЕФ се смята за влязло в сила НП, приравняването е само относно последиците, с които
се ползват вл. в сила НП и ЕФ и не обосновава необходимост от механично пренасяне на
правилата на ЗАНН за съставяне на НП и неговите реквизити относно ЕФ /в т.см. Р. №
1290/29.06.2018 г. по к. а. н. д. № 1079/2018 г., Р. № 1387/19.07.2017 г. по н. д. № 1242/2017 г.,
Р.№ 179/12.02.2016 г. по н. д. № 2478/2015 г., всички на АдмС-Бургас/. Липсата на дата на
издаване на ЕФ не представлява изискуем реквизит по см. на чл. 189, ал.4 ЗДвП, респ. не
може да се приеме, че липсата на дата води до незаконосъобразност на ЕФ. В случая
процесът на установяване на нарушението е лишен от човешка намеса. Липсата на посочен
издател на ЕФ не представлява нарушение, т.к. при издаден ЕФ по см. на §6 т.63 от ДР на
ЗДвП се касае за електронно изявление, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи, т.е. ЕФ се генерира автоматично от системата, въз основа
2
на постъпилите в същата данни и няма конкретно лице, издало фиша /така Р. №
454/06.04.2022 г. по к. а. н. д. № 36/2022 г. на АдмС-Бургас/. Не е необходимо при проверка
законосъобразността на ЕФ да се изследва въпроса кой и кога го е издал, доколкото ЕФ не е
НП, а е своеобразен властнически акт, създаден от административно-информационна
система /ТР № 1/26.02.2014 г. на ВАС по тълк. д. № 1/2013 г./. В този смисъл, не е и
необходимо ЕФ да бъде подпечатан или подписан /Р.№ 1232/02.10.2020 г. по к. а. н. д. №
1482 / 2020 г. на АдмС-Бургас/.
Жалбоподателят бланкетно оспорва валидността на техн.средство при отчитане на
скоростта, извършено от процесното АТС, без да ангажира какви да е доказателства. Съдът
намира, че от представените писмени доказателства категорично се установява, че АТС е
годно – същото коректно е установило движението на процесния л.а. в посочения пътен
участък със скорост, превишаваща разрешената. Доколкото АТС е била изправна към
момента на нарушението, то процесната система за контрол на скоростта, с която е
установено и заснето процесното нарушение, отговаря на изискването на ЗДвП техническо
средството да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването
и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. За процесното стационарно
автоматизирано техническо средство АТС SITRAFFIC LYNX ERS 400 е издадено
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 4823 от 06.10.2009 г., като в
последствие са издавани и съответните Допълнения към удостоверението на 30.09.2019 г. и
21.05.2021 г., докато срокът на валидност на одобряване на типа е до 30.09.2029 г.
Несъмнено се установява, че процесното АТС е било сертифицирано и изпитано от БИМ,
който институт е извън системата на МВР, т.е. извършените от АТС измервания на скоростта
не може да се приеме, че са манипулирани.
Нарушението е надлежно описано в ЕФ, като е посочено времето и мястото на
извършване на нарушението /път и точен километър, на който е поставено АТС, с което е
заснето и регистрирано нарушението, града и посоката на движение на ППС/, отразено е
обстоятелството, че в процесния участък е налице забрана за движение с по-висока от 50
км/ч скорост /въведена с надлежен пътен знак В26/, както и точно установената от АТС
скорост, вкл. разликата между установената и разрешената скорост – в случая 17 км/ч.
Коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 км/ч, който представлява
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. При отчетена скорост, с
която се е движил л.а. на жалбоподателя от 70 км/ч, същата правилно е редуцирана на 67
км/ч /чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г./. Фактическата обстановка,
отразена в ЕФ, се подкрепя и от изготвената снимка от паметта на АТС /л.6-7 от делото/,
представляваща веществено док.средство по см. на чл. 189, ал.15 ЗДвП, на която ясно се
виждат датата, точния час на нарушението и рег.номер на МПС, както и мястото на
извършване на нарушението /вкл. обстоятелството, че е налице забрана за движение с по-
висока от 50 км/ч скорост, въведена с надлежен пътен знак В26/. От доказателствата се
установява по несъмнен начин, че пътен знак В-26 в процесният пътен участък действително
е бил монтиран, както и че ограничението на скоростта от 50 км/ч, действало в същия
3
участък, се установява и от протокола за проверка на БИМ /л. 12 от делото/, в който е
посочено и мястото на монтажа на АТС /път III-208, км 92+577, до бенз.„Орел 2001“,
гр.Айтос/.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение,
т.к. не е спорно, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, бил е запознат към
датата на деянието със задълженията при управление на МПС, в т.ч. и задълженията му по
чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП, да избира определена скорост и спазва въведени пътни
ограничения за скорост при управление на ППС, сигнализирани с нарочен пътен знак, които
задължения в случая съзнателно не е спазил. В случая отговорността на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение по чл. 21, ал.2 вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП. За нарушение на
материалноправната норма на чл.21, ал.2 ЗДвП в санкционната норма на чл.182, ал.2, т. 2
ЗДвП е предвидено наказание „глоба“ от 50 лв. за всеки който превишава разрешената
максимална скорост извън населено място с 11 до 20 km/h, приложима за настоящия случай,
т.к. процесното превишение на скоростта, осъществено от жалбоподателя, е с 17 км/ч,
поради което атакуваният ЕФ следва да се потвърди /в който смисъл е и практиката на
горестоящата инстанция- Р.№228/02.03.2023г. по КАНД №4/23г. и Р.№318/24.03.2023г. по
КАНД №100/23г., Р.№7774/17.10.2024г. по к.а.н.д.№ 1209/24г., всички на Адм.съд Бургас/.
Управлението на МПС представлява дейност със завишен риск и една от най-честите
причини за настъпване на ПТП е движението с несъобразена или превишена скорост /както
в случая/, поради което и извършеното деяние има немалка обществена опасност,
обуславящо извод за неприложимост на чл. 28 ЗАНН.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 6058353, издаден
от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 ЗДвП, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182,
ал.2, т.2 ЗДвП на жалбоподателя А. Б. Я., ЕГН **********, е наложено наказание “глоба” в
размер на 50 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4