РЕШЕНИЕ

 

№

гр.Червен бряг 22.06.2020 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на двадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 761 по описа за 2019 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.415 от ГПК

 

 

В РС – Червен бряг в срока по чл.415, ал.1 от ГПК взискателя по ч.гр.д.№ 436/2019 г. по описа на с.с. – ***със седалище и адрес на управление: гр. ***, офис-***, представлявано от изпълнителния Д.Б.Б.е депозирал искова молба за установяване на претендираните вземания по издадената заповед за изпълнение по горепосоченото частно гражданско дело срещу Ц.В.Т., с ЕГН **********, адрес: ***, с цена на иска 16 225.61 лв.

С молбата са представени копие на Договор за потребителски паричен кредит № 2616578 от 10.02.2017 г. сключен между ответника Ц.В.Т., с ЕГН ********** и „***със срок до 21.01.2027 г.; Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на задължения от 20.08.2016 г., ведно с Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на парични задължения от 20.12.2016 г., сключен между „***пълномощно ***уведомително писмо от „***за извършена цесия; уведомление за цесия; пълномощно за процесуално представителство; пълномощно за уведомяване длъжниците за прехвърляне на вземанията. Иска се и прилагане на ЧГр.д.№ 436/2019 г. по описа на съда, по което Заповдта за изпълнение на парично задължение е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, обосновало правния интерес на ищеца да предяви настоящия иск и установи вземанията си към ответника. При условията на евентуалност, в случай, че съдът приема, че предсрочната изискуемост не е обявена преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ищецът моли да се приеме, че същата се обявява с връчване на препис от настоящата искова молба, като предявява осъдителен иск за процесните суми.

ИЩЕЦА – редовно призован не се явява. В писмено становище процесуалният представител поддържа иска. Позовава се на писмени доказателства.

ОТВЕТНИКА – не се явява лично в съдебно заседание. Представлява се от адвокат И.А.А. от ПлАК, назначен на основание чл. 47, ал.6 от ГПК, като  процесуален представител на ответника, вписан ***. В писмен отговор процесуалният представител взима становище, че иска е недопустим, поради ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита, оспорва се получаването от страна на ответника на уведомлението от банката във връзка с обявяването на настъпилата предсрочна изискуемост и неуведомяване на длъжника за извършената цесия, а по съществото си неоснователен поради наличие на неравноправни клаузи. Оспорва се твърдяната настъпила предсрочна изискуемост на Договор за потребителски паричен кредит № 2616578 от 10.02.2017 г., тъй като липсват представени доказателства за надлежно уведомяване на ответника от ищеца, с което се обявява за предсрочно изискуем горепосоченият кредит, като същото да е извършено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.дело № 436/ 2019 г. на ЧРС. Посочва се тълкувателна практика на ВКС в този смисъл. Счита се, че исковата молба не следва да се третира като уведомление за обявяване договора за потребителски заем за предсрочно изискуем, защото същата се връчва на особен представител, а не лично на ответника. Сочи се още, че евентуалните искове не са предявени по общия исков ред, а са част от развитието на заповедно производство, като съгласно т.18 от ТР № 4/13 г. на ВКС се изисква предшестващо обявяване на предсрочна изискуемост, каквато не е налице. Оспорва се твърдяният факт за настъпила предсрочна изискуемост, както преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, така и същият да се е осъществил с подаване на исковата молба. Моли исковете да се отхвърлят изцяло като неоснователни и недоказани.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

На 10.02.2017 г. между ответника Ц.В.Т., с ЕГН ********** и „***е сключен Договор за потребителски паричен кредит № 2616578. Отразена е размер на кредита 15 450.00 лв., месечна погасителна вноска 225.38 лв., брой погасителни вноски – 120, обща стойност на плащанията – 27 045.75 лв. Отразени са размерите на погасителните вноски и падежът на всяка вноска, като падежът на последната погасителна вноска настъпва на 20.01.2027 г. В чл. 12, ал.2, б. „а“ от ОУ по кредита е предвидено, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. Предвиден е размера на лихвата. Към договора за кредит е сключена и застраховка, за което е издаден сертификат, като е предвидено, че срокът на застраховката е равен на срока на договора за кредит.

Подписан е и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

На 04.09.2018 г. е изготвено уведомително писмо до ответника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,  с отбелязване, че същото е връчено лично на длъжника. Последното е оспорено по реда на чл.193 от ГПК от адвокат И.А.А. от ПлАК, назначен на основание чл. 47, ал.6 от ГПК, като  процесуален представител на ответника, което е успешно проведено. От приетото по делото заключение на съдебно – графическа експертиза се установява, че подписа положен под получател не е на ответника в настоящето производство. На следващо място липсват каквито и да е доказателства, че и Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на задължения от 20.08.2016 г., ведно с Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на парични задължения от 20.12.2016 г., сключен между и „*** с които вземането на „***към длъжника е прехвърлено на ищеца, да е достигнало и узнато от него, доколкото всички книжа по делото са връчени на назначения му особен представител

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

За да се уважи предявения иск, ищецът следва да докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция в т.ч. наличието на сключен договор за заем, изпълнение на договорните си задължения за предоставяне на заемната сума, при което за ответника е възникнало задължение за нейното връщане. Също така ищецът следва да докаже, че договорът е предсрочно прекратен, каквито твърдения са изложени в исковата молба.

Като потребител ответникът разполага със защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно. Доколкото съдът следи служебно за  наличието на неравноправни клаузи и за действителността на сключения договор за заем, то в тежест на ищеца е да докаже, че са спазени  приложимите към процесния договор за потребителски кредит императивните законови изисквания, както и че клаузите на договора, касаещи основните му параметри са индивидуално договорени.

Между ответника и праводателя на ищеца са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл.11, ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.  В случая е ирелевантно дали датата на договора е посочена в началото или в края на договора за кредит, доколкото същата няма данни да е изписана допълнително и е удостоверена с подписа на ответника. Ответникът изрично е посочил, че приема общите условия, като е подписал същите, поради и което няма пречка част от изискуемото към договора съдържание да е уговорено в приложените и подписани от страните общи условия.

В  процесния договор, кредиторът е посочил лихвения процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема, като освен договорна лихва в общата подлежаща на връщане сума е включена и дължимата застрахователна премия по сключената застраховка на плащанията. Съгласно чл. 10, т.9 договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, които е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички лихвени проценти. Внимателния прочит на разпоредбата налага извода, че пълната редакция на текста е свързана с възможността за промяна на уговорения първоначално лихвен процент. В случая такъв е уговорен като постоянен, а не променлив - поради което е достатъчно да бъде посочен размера на същия, което е сторено в договора. Не намира приложение и разпоредбата на чл. 10, т.9а от ЗПК. Страните са подписали погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, каквото е законовото изискване на чл. 11, т.11 ЗПК при договори за кредит с фиксиран лихвен процент.  

С оглед гореизложеното по повод съдържанието на сключения договор за потребителски кредит между ответника и праводателя на ищеца съдът счита, че са спазени императивните изисквания на ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит не е  недействителен поради нарушение на разпоредбите на ЗПК.

Следва да се обсъдят възраженията на ответника, че не е налице обявена от ищеца предсрочна изискуемост на договора за кредит.

С оглед задължителните указания по тълкуването на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции по т. 18 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, фактическият състав, пораждащ възможността кредитора да получи предоставена главница по кредит преди изтичане на уговорен в полза на длъжника срок налага позоваване на две предпоставки: обективен факт, уговорен като основание за едностранно изменение на договора, и упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем с изявление, достигнало до длъжника.

Независимо от обстоятелството, че ищцовото дружество не е банка, а финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, даденото в цитираното ТР разрешение за необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем, е принципно и следва да намери приложение по аналогия. Същото следва да се прилага не само за настъпване на предсрочната изискуемост на задължения по договор за банков кредит /който по същността си е договор за заем/, но и по отношение настъпването на предсрочна изискуемост на разсрочени парични задължения по други договори, по които престацията на кредитора е била изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е разсрочено. Не съществуват правно-логически аргументи, които да са основание за различно третиране на предсрочната изискуемост на кредитите /заемите/, отпускани от небанкови финансови институции/ и тези, отпускани от търговските банки. Няма основание заемодателят, който е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ и по занятие предоставя заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, да бъде освободен от задължение да обявява на длъжника, че счита кредитът за предсрочно изискуем, защото това несъмнено би го поставило в привилегировано положение спрямо банката, която също по занятие предоставя в заем парични суми за своя сметка и на собствен риск. Отделно - кредитополучателите по договори, сключени с небанкови финансови институции, биха били поставено в по-неблагоприятно положение спрямо длъжниците по договори за банкови кредити.

Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че и при вземания по договор за кредит с кредитор финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, съдържащ клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на определен брой вноски, предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението кредиторът да е уведомил длъжника, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, и това волеизявление трябва да е достигнало до длъжника. Срокът за изпълнение на задължението е съществен елемент от съдържанието на договора за кредит, поради което за промяната му е необходимо не само наличие на договорна клауза, но и изявление на правоимащия /кредитор/, че се възползва от това право и обявява задълженията за предсрочно изискуеми. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката, съответно финансовата институция, изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател. В този смисъл е и Решение № 3 от 17.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 1831/2017 г., II т. о., ТК, докладчик съдията ***,  в което се приема, че предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем за потребление по чл. 240 от ЗЗД, уредена в нормата на чл. 71 от ЗЗД, представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора, което се упражнява с едностранно волеизявление, което обаче следва да достигне до насрещната страна и поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона.

В настоящия случай не се установява при условията на пълно и главно доказване приложеното към исковата молба уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем да е достигнало до ответника – кредитополучател на посочената в уточнителната молба дата, нито да е налице фингирано връчване, доколкото липсват доказателства това уведомление да е изпратено по пощата или по друг начин.

В Тълкувателно решение № 8/2017 от 02 април 2019 г. по т.д. № 8/2017 г. по описа на ОСГТК се приема, че предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит.  В така цитираното Тълкувателно решение № 8/2017 от 02.04.2019г. по тълк. дело № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС, т. 1  не е изследван въпроса „Може ли обявяването на кредита за предсрочно изискуем да бъде извършено чрез връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК и приложеното към нея изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и представлява ли това факт, който трябва да бъде съобразен от съда по чл. 235, ал. 3 ГПК“, предвид вече приетото в т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Доколкото този въпрос не е обсъждан в по – късно постановеното тълкувателно решение, то следва към настоящия момент да се приложат разпоредбите на действащото предходно тълкувателно решение.

В постановената след 02.04.2019 г. съдебна практика на ВКС се приема, че в случай, че не се установи по делото по предявен иск по чл. 422 ГПК, че на длъжника е връчено уведомление за предсрочна изискуемост, то предявените искове следва да се уважат до размера на падежиралите вноски, въпреки че съгласно Тълкувателно решение № 8/2017 от 02.04.2019 г. по тълк. дело № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС разбиране, че решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене. (В този смисъл Решение № 3 от 17.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 1831/2017 г., II т. о., ТК, докладчик съдията ***).

В случая с оглед на гореизложеното то предявените главни искове се явяват неоснователни, поради липса на обявена преди подаване на заявлението предсрочна изискуемост на вземането. С оглед неснователността на главните искове, то съдът следва да се разгледа предявените при условията на евентуалност осъдителни искове.

В случая обаче не е налице и редовно уведомление на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането на кредитора по договора за кредит за текущо потребление и ищеца в настоящето производство.

Предвид гореизложеното съдът счита, че  предявените установителни искове следва да се отхвърлят изцяло.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал.3 ГПК, в полза на ищеца не следва да се присъждат разноски, поради цялостното отхвърляне на исковата претенция.

Воден от гореизложените мотиви, съдът

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от ***със седалище и адрес на управление: гр. ***, офис-***, представлявано от изпълнителния Д.Б.Б.обективно съединени искове за установяване на претендираните вземания по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 436/2019 г. по описа на с.с. с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. с  чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД срещу Ц.В.Т., с ЕГН **********, адрес: ***, с цена на иска 16 225.61 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 225/09.05.2019 г. по ч.гр.д. № 436 по описа за 2019 г.  на ЧРС, поради ненастъпване на предсрочната изискуемост.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено пред ПлОС.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: