Определение по дело №121/2016 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

взе предвид следното:

Производството се развива по чл.274-279 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от Б. П. П. Ф. ЕАД, ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], район М., [жк], Б. п. С., [жилищен адрес] представлявано от изпълнителния директор М. Ж. М. Ф., срещу разпореждане № 8176/28.11.2014 г., постановено по частно гражданско дело № 2058/2014 г. на Районен съд Благоевград, Гражданско отделение, 6 състав, с което е оставена без разглеждане, като недопустима, молбата на дружеството за издаване на допълнителна заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу М. А. С., ЕГН [ЕГН], постоянен адрес [населено място], [улица], ет.2, ап.3, за сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща направени разноски в заповедното производство за юрисконсултско възнаграждение. Иска се отмяна на разпореждането и връщане на делото за издаване на допълнителна заповед за изпълнение за процесната сума. Излагат се съображения. Цитира се тълкувателно решение на ВКС. Претендират се направените разноски пред въззивната инстанция - държавна такса в размер на 15 лв. /петнадесет лева/.

Насрещната страна не е изразила становище по жалбата.

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на атакуване акт и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Оплакванията са основателни.

За да откаже да разгледа молбата за допълване, районният съд е посочил, че според него "не е налице непълнота на съдебния акт в частта за разноските, тъй като заповедният съд се е произнесъл по искането за разноски в частта за държавна такса, поради което в тази хипотеза чл. 248 ГПК не намира приложение в заповедното производство".

Горното заключение на Районен съд Благоевград не се споделя от въззивната инстанция. Както се посочва в т.5г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите К. В. и Т. К., разпоредбата на намира приложение в заповедното производство в хипотезата, при която заповедният съд не се е произнесъл по искането за разноски. В случая в издадената заповед № 7018/15.10.2014 г. не фигурират поисканите със заявлението 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. Няма и акт на заповедния съд, с който да отхвърля това искане. Ето защо той дължи произнасяне по съществото на молбата за издаване на допълнителна заповед от 11.11.2014 г., като стори това и по отношение на визираната там друга сума от 14.49 лв. - такса обработка. Дали ще уважи молбата, е друг въпрос, който е оставен на неговата преценка.

Що се отнася до разноските, направени от жалбоподателя в настоящото производство, Окръжният съд смята, че те му се дължат. Става въпрос за внесената държавна такса от 15 лв. Вярно е, че длъжникът с поведението си не е инициирал въззивното производство, но пък е станал повод за образуването на самото заповедно производство, поради което и на общо основание /чл.78, ал.1 от ГПК/ трябва да възстанови на заявителя-кредитор всички сторени от последния разходи пред съда. Въззивните разноски не трябва да се присъждат с настоящото определение, а следва да бъдат включени от заповедния съд в допълнителната заповед за изпълнение, ако той, разбира се, издаде такава. Ако не бъдат включени в тази заповед, те няма да станат част от спора между страните, който може да продължи по реда на чл.422 от ГПК. Същевременно, настоящият акт на Окръжния съд не подлежи на касационно обжалване, съгласно т.5г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите К. В. и Т. К.. Ако сега с него се осъди длъжникът да заплати на жалбоподателя въззивните разноски, първият няма да може да се защити по никакъв начин срещу евентуалната тяхна недължимост. Следва да се отбележи, че така постъпват и големите окръжни съдилища - определение № 2088 от 11.02.2011 г. на СГС по ч. гр. д. № 1461/2011 г., ГО, IV-Г с-в, докладчик съдията М. В., определение № 3244 от 01.12.2011 г. на ОС Пловдив по в. ч. гр. д. № 3018/2011 г., определение № 427 от 13.02.2012 г. на ОС Бургас по в. ч. гр. д. № 155/2012 г. и определение № 546 от 11.02.2011 г. на ОС Варна по ч. т. д. № 202/2011 г., ТО, докладчик съдията Д. Т..

По изложените съображения Окръжен съд Благоевград, Гражданско отделение, Четвърти въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 8176/28.11.2014 г., постановено по частно гражданско дело № 2058/2014 г. на Районен съд Благоевград, Гражданско отделение, 6 състав, с което е оставена без разглеждане, като недопустима, молбата на Б. П. П. Ф. ЕАД, ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], район М., [жк], Б. п. С., [жилищен адрес] представлявано от изпълнителния директор М. Ж. М. Ф., за издаване на допълнителна заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу М. А. С., ЕГН [ЕГН], постоянен адрес [населено място], [улица], ет.2, ап.3, за сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща направени разноски в заповедното производство за юрисконсултско възнаграждение.

ВРЪЩА делото на Районен съд Благоевград за произнасяне по съществото на молбата за издаване на допълнителна заповед от 11.11.2014 г., като това бъде направено и по отношение на визираната там друга сума от 14.49 лв. - такса обработка; ако той издаде такава, да включи в нея и направените разноски за въззивната инстанция в размер на 15 лв. /петнадесет лева/ - заплатената от Б. П. П. Ф. ЕАД държавна такса по частната жалба.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: