РЕШЕНИЕ
№ 566
гр. Бургас, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501877 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 и сл ГПК и е образувано по жалба вх.№
16703/26.08.2021 г., подадена от „Резон“ ООД, ЕИК *********, взискател по изп.дело №
20198050401054 по описа на ЧСИ Станимира Николова, рег.№ 805 на КЧСИ, срещу отказ
на съдебния изпълнител за извършване на поискани от взискателя изпълнителни действия –
опис на недвижим имот – 1/6 ид.част от апартамент № *** на ет.*** от сграда, със застроена
площ от 60.48 кв.м., заедно със складово помещение № 9, находящи се в ***, УПИ V-8 в
кв.108 по плана на ж.к.Меден рудник, гр.Бургас, със степен на завършеност – 63% - груб
строеж, който отказ е обективиран в Протокол по чл.434 ГПК от 23.06.2021 г. и съобщен на
взискателя със съобщение изх.№ 20779/09.08.2021 г. Твърди се, че обжалваният отказ е
незаконосъобразен. По-конкретно се твърди, че по изпълнителното дело в полза на
взискателя е била наложена възбрана върху два имота на длъжника - процесния, предмет на
обжалвания отказ, и 1/6 ид.ч. от сградата с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, с
административен адрес ***. На първо място се излагат твърдения, че в случая е налице
хипотезата на чл.445, ал.2, т.1 от ГПК, поради което възбраненият недвижим имот - 1/6 ид.ч.
от апартамент № *** в *** от сградата в парцел V-8, и прилежащото му избено помещение,
не е несеквестируем. Твърди се, че вземанията, които се събират по изпълнителното дело
представляват присъдени разноски в полза на „Резон“ ООД, и тъй като присъдените суми за
направени разноски обезщетяват вреди, претърпени от неоснователно образувано съдебно
производство, респ.от недобросъвестно упражняване на процесуални права, поради което
1
отговорността за разноските в съдебното производство е разновидност на отговорността за
непозволено увреждане по чл.45 и сл. от ЗЗД. Цитира се съдебна практика – решение на
ВКС по реда на чл.290 ГПК, в което е прието, че отговорността за разноски е обективна,
невиновна отговорност, както и, че отговорността за разноски, направени в съдебното
производство, е отговорност за вреди и е разновидност на отговорността за непозволено
увреждане. Като извод се твърди, че спецификата на отговорността за разноски води в
случая до отпадане на несеквестнруемостта в хипотезата на чл.445, ал.2, т.1 от ГПК. На
второ място се твърди, че обжалваният отказ е незаконосъобразен и поради това, че обектът,
върху който е насочено изпълнението, а и именно - 1/6 ид.ч. от апартамент *** на *** в
сградата в УПИ V-8 в кв. Меден Рудник в гр. Бургас, не представлява „единственото
жилище“ на длъжника по смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК, тъй като според данните в
изпълнителното дело, е негодно за обитаване. Сочи се, че имотът е в груб строеж и не
представлява „жилище“ по смисъла на закона. Сочи се още, че процесният недвижим имот
никога не е бил обитаван от длъжника. На последно място се твърди, че ЧСИ не е изследвал
въпроса и не посочил никакви мотиви, защо приема, че именно процесният недвижим имот
е единственото жилище на длъжника.
Претендира се съдът да отмени като незаконосъобразен отказът на ЧСИ
Ст.Николова да насочи изпълнението към недвижимия имот на длъжника, представляващ
1/6 ид.ч. от Апартамент № *** на ет.*** от сградата, със застроена площ от 60,48 кв.м.,
заедно със Складово помещение № 9, находящи се в ***, УПИ V-8 в кв. 108 по плана на ж.к.
Меден рудник, гр. Бургас, със степен на завършеност 63% - груб строеж.
Претендират се съдебни разноски за заплатени такси и за адвокатско
възнаграждение.
Длъжникът по изпълнението – П. К. Н., не е депозирал писмени възражения в
срока по чл.436, ал. 3 ГПК.
По делото са представени мотиви на ЧСИ, с които се взема становище за
неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимирано лице и
срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.435, ал.1, т.1 ГПК акт на съдебния изпълнител –
разпореждане за отказ да се извършат искани от взискателя изпълнителни действия, поради
което съдът я намира за допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Видно от приложения заверен препис от изп.дело № 20198050401054 по описа на
ЧСИ Станимира Николова, същото е образувано по молба на взискателя „РЕЗОН“ ООД, с
ЕИК *********, със седалище: гр.Софня, ул.Карнеги 11А, ет.4 въз основа на изпълнителен
лист от 24.06.2019 г., по силата на който длъжникът П. К. Н. е осъден да заплати на
„РЕЗОН“ ООД сумата от 1525.00 лв за направените по гр.д.1623/2017 г. по описа на Районен
съд-Бургас разноски и съдебно- деловодни разноски в размер на общо 1514.00 лв за
въззивното производство.
2
По изпълнителното дело е направено имуществено проучване на длъжника.
Наложена е възбрана с изх. № 30948/ 28.11.2019 г. на следните имоти на длъжника:
1/6 ид.част от НЕДВИЖИМ ИМОТ, представляващ СГРАДА с идентификатор
*** по КККР на гр.Бургас, с адрес на имота ***, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, със застроена площ
от 30 кв.м. и
1/6 ид.част от НЕДВИЖИМ ИМОТ, а именно: АПАРТАМЕНТ № *** със степен
на завършеност 63% - груб строеж, на *** жилищен етаж, със застроена площ от 60,48 кв.м.,
състоящ се от дневна с кухненски бокс, спалня, баня-тоалетна, антре и две тераси, заедно
със СКЛАДОВО ПОМЕЩЕНИЕ № 9 в сутерена, с площ от 5,52 кв.м., заедно с 5,980%
ид.части от правото на строеж върху терена, върху който е построена жилищната сграда,
изградена в УПИ V-8 в кв.108 по плана на ж.к.Меден рудник, гр.Бургас.
Наложен е запор върху трудовото възнаграждение на длъжника
С молба вх.№ 9086/19.05.2021 г. взискателят по изп.дело е поискал на основание
чл.483 и сл. от ГПК да бъдат предприети действия по опис на възбранените недвижими
имоти и изнасянето им за продан.
По повод изпратена до длъжника Призовка за принудително изпълнение за
насрочен на 27.07.2021 г. от 11.00 часа опис на имота в ж.к. „Меден Рудник“, призовкарят е
констатирал, че къщата, където е адресно регистриран длъжникът е съборена, а на това
място протичат строителни дейности.
На 23.06.2021 г. съдебният изпълнител е изготвил Протокол по чл.434 от ГПК, с
който е констатирал, че при посещение на връчители на адреса на длъжника, находящ се в
*** се е установило, че сградата, която е възбранена по делото, а именно сграда с
идентификатор ***, е съборена и на парцела се изгражда нова постройка, която към момента
е на груб строеж на етап до 2-ри етаж. С оглед посоченото, ЧСИ е приел, че възбраненият
имот в *** се явява несеквестируем и не може да бъде извършен опис.
На 30.07.2021 г. по изп.дело е постъпило Становище от взискателя за
неоснователност на твърдението на ЧСИ, че апартаментът в *** е несеквестируем.
Със Съобщение с изх. № 20779 09.08.2021 г., взискателят е уведомен, че според
ЧСИ вземането касае събиране на разноски, а несеквестируемостта на единственото жилище
отпада при дълг за вреди от непозволено увреждане, какъвто не е настоящият случай.
Приложен е за сведение Нотариален акт за учредено право на строеж от 26.03.2021 г., видно
от който длъжникът длъжникът Н. не придобива в собственост самостоятелни обекти в
новоизграждащата се сграда с административен адрес : ***.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за
неоснователна.
Съгласно чл.444, т.7 ГПК, изпълнението не може да бъде насочено върху
жилището на длъжника – физическо лице, ако той и никой от членовете на семейството му,
с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в
него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството
му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава,
ако са налице условията по чл.39, ал. 2 от Закона за собствеността. Съгласно чл.445, ал.2,
т.1, предл.второ ГПК, от забраната по чл.444, т.7 ГПК не могат да се ползват длъжниците по
задължения за вреди от непозволено увреждане.
С оглед данните по изп.дело, съдът приема за доказано, че имотът - 1/6 ид.част от
3
АПАРТАМЕНТ № *** със степен на завършеност 63% - груб строеж, на *** жилищен етаж,
със застроена площ от 60,48 кв.м., състоящ се от дневна с кухненски бокс, спалня, баня-
тоалетна, антре и две тераси, заедно със СКЛАДОВО ПОМЕЩЕНИЕ № 9 в сутерена, с
площ от 5,52 кв.м., заедно с 5,980% ид.части от правото на строеж върху терена, върху който
е построена жилищната сграда, изградена в УПИ V-8 в кв.108 по плана на ж.к.Меден
рудник, гр.Бургас, върху който е била наложена възбрана, е единствено жилище за
длъжника. По изп.дело е установено, че след събарянето на сградата в другия имот на
длъжника – в *** /от който длъжникът притежава също 1/6 ид.част/, длъжникът не
притежава друго жилище. Обстоятелството, че този имот все още е в груб строеж, както и,
че длъжникът в момента не го обитава, според настоящия състав е ирелевантно, предвид
изричната разпоредба на чл.444, т.: ГПК, че е несеквестируемо жилището на длъжника, ако
той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище,
независимо от това, дали длъжникът живее в него.
На второ място съдът приема, че несеквестируемостта не отпада, когато предмет
на изпълнителното дело е сума, присъдена на взискателя като съдебни разноски.
Съдът приема, че разпоредбата на чл.445, ал.2, т.1 ГПК е ясна и не налага
тълкуване – несеквестируемостта отпада в случаите на задължения за вреди от непозволено
увреждане, а в случая такова задължение не е предмет на делото. Действително, в
практиката се приема, че отговорността за разноски е деликтна и има обективен характер.
Това обаче не може да обуслови извод, че когато предмет на принудително събиране са
съдебни разноски, несеквестируемостта отпада. Нормата на чл.445, ал.2 ГПК, като
изключение от защитното правило в чл.444 ГПК, следва да се тълкува стриктно, а не
разширително. Да се възприеме подобно разширително тълкуване би означавало отпадане
на несеквестируемостта винаги, когато предмет на изпълнението са съдебни разноски,
каквато очевидно не е целта на закона.
Поради това съдът намира, че законосъобразно ЧСИ Ст.Нииколова е отказала
извършване на исканите от взискателя изпълнителни действия – опис на 1/6 ид.част от
АПАРТАМЕНТ № *** със степен на завършеност 63% - груб строеж, на *** жилищен етаж,
със застроена площ от 60,48 кв.м., състоящ се от дневна с кухненски бокс, спалня, баня-
тоалетна, антре и две тераси, заедно със СКЛАДОВО ПОМЕЩЕНИЕ № 9 в сутерена, с
площ от 5,52 кв.м., заедно с 5,980% ид.части от правото на строеж върху терена, върху който
е построена жилищната сграда, изградена в УПИ V-8 в кв.108 по плана на ж.к.Меден
рудник, гр.Бургас, върху който е била наложена възбрана.
По изложените съображения съдът намира подадената жалба за неоснователна.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 16703/26.08.2021 г., подадена от „Резон“
ООД, ЕИК *********, взискател по изп.дело № 20198050401054 по описа на ЧСИ
Станимира Николова, рег.№ 805 на КЧСИ, срещу отказ на съдебния изпълнител за
4
извършване на поискани от взискателя изпълнителни действия – опис на недвижим имот –
1/6 ид.част от апартамент № *** на ет.*** от сграда, със застроена площ от 60.48 кв.м.,
заедно със складово помещение № 9, находящи се в ***, УПИ V-8 в кв.108 по плана на
ж.к.Меден рудник, гр.Бургас, със степен на завършеност – 63% - груб строеж, който отказ е
обективиран в Протокол по чл.434 ГПК от 23.06.2021 г. и съобщен на взискателя със
съобщение изх.№ 20779/09.08.2021 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5