Решение по дело №331/2017 на Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

 

№ 74

 

гр. Тутракан, 10.12.2018 г. 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в закрито заседание на десети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

при участието на секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 331/2017 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 143 и сл. от ГПК.

1. Предявени са частични кумулативно обективно и субективно съединени искове по чл. 50, ал. 1, и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от страна на ищеца „Ч. А.“ООД упълномощил като проц. представител адв. И.Р. *** (л. 6), за осъждане на ответниците Й.Х.А., Х.Й.Х. и В.Н.И. да заплатят на ищеца солидарно:

1.1. обезщетение за претърпените имуществени вреди, които прасета овце и кози, собственост на първите двама ответници и намиращи се под надзора на третия ответник са нанесли на ищеца, които вреди се изразяват в пълното унищожаване на засят от ищеца ечемик на площ от 253 дка в имот № 006001 в землището на с. Черногор, общ. Главиница през стопанската 2014/2015 г., което обезщетение възлиза на 19 929,95 лв. (главница) и представлява непогасена част от общо дължимото обезщетение от 45 029,95 лв. обезщетение за нанесени имуществени вреди;

1.2. законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху главницата от датата на завеждане на исковата молба (02.08.2017 г.) до окончателното изплащане на задължението.

1.3. Твърди се, че ищецът стопанисвал и обработвал земеделски земи, намиращи се в землището на с. Черногор, общ. Главиница, включително и имот № 06001 с площ от 894.145 дка, в същото землище, собственост на С. Д. И.. За това бил сключен наемен договор на 01.07.2014 г.

1.4. През стопанската 2014/2015 г. година същият имот бил засят с ечемик, като това обстоятелство били заявили и при участие по схемите и мерките за директни плащания на площ - БЗС № 81075-31- 1. Години наред ищецът имал трудности при обработката на този имот, тъй като в непосредствена близост до блока първият ответник бил изградил напълно нерегламентирана ферма за отглеждане на т. нар. „домашни животни”. Третият ответник бил нает от първия за пастир на стадото. Гората, известна ката „Карамана“, граничела с имота, който ползвали и вместо в горският терен, животните пасели от нивата им.

1.5. Ищецът  твърди, че било ежедневие животните на първия ответник да пасат в техният имот, без никаква пречки и намесата на пастирите.

1.6. Унищожена била площ от 283 дка - 253 дка с посев ечемик, унищожен в края на 2014 г., като 30 дка били установени като унищожени по - късно през пролетта. Този факт установили посредством разказ на очевидец – К. Й.Н., който на 24.12.2014 г. бил видял какво се случва, като бил разговарял с третия ответник, а в последствие и с оглед констатациите в протокол от 16.02.2015 г. от назначената от Кмета на Община Главиница Комисия.

1.7. Твърди се, че след като обходили нивите до гората забелязали, че значителна част от засетият ечемик - на площ от около 30 % от целия обработваем блок от 890,130 дка или на площ от 253.000 дка, е налягал на земята и практически очакваната реколта била напълно унищожена. Не било възможно да бъде ожъната и прибрана реколта. Така вредата се оказала много голяма. Върху площ от 253 дка изобщо не изникнал ечемик - той бил отъпкан и опасан още като се бил показал над повърхността.

1.8. Ищецът  твърди, че след като разбрали за първия инцидент, се обърнали към полицията. Предприели се действия за изясняване на ситуацията. Множество разпити се извършали, като в хода на тази проверка ответниците не оспорили факта, че са собственици на животните, но заявили, че не са изпращали умишлено пастирите си там с добитъка. На 04.03.2015 г. било установено стадо от 87 възрастни и 40 бозаещи прасета, докато с декларация от 02.02.2015 г. вторият ответник е прехвърлил на първия ответник само 9 броя прасета, както било записано в констативен протокол от 09.02.2015 г., съставен от Комисия при ОБДХ - Силистра. Според това ищецът приел, че животните са били и на бащата - голяма част, и на сина - 9 броя прасета, които по-късно били прехвърлил също на баща си.

1.9. Твърди се, че  през есента на 2015 г. ищецът инициирал съдебен процес по гр. д. № 261/2015 г. по описа на СсОС. Претенцията била същата, като цената на иска била част от цялата сума, която считал като стойност на имуществените вреди, причинени от ответниците - унищожен посев от ечемик на площ от 253 дка в имот № 006001, находящ се в землището на с. Черногор, общ. Главиница в края на 2014 г. С решение под № 78/18.05.2016 г. по същото дело Силистренски окръжен съд отхвърлил претенцията , като въпреки това приел, че именно ответниците са нанесли вредата. По жалба на ищеца с решение № 143/29.09.2016 г. по в. гр. № 339/2016 г. Варненски Апелативен съд отменил решението на СсОС и изцяло уважил предявената от ищеца искова претенция, ведно със законовите последици от това. В мотивите на този съдебен акт било прието, че размера на цялата претърпяна по този повод вреда от ищеца възлизала на 45 029,95 лева, като това било прието въз основа на заключение на назначена и приета от съда съдебно - счетоводна експертиза. Прието било, че ищецът реализирал по 598,28 кг. от декар среден добив на ечемик в обработваните от него площи, като за увредената площ от 253 дка добивът е щял да бъде 150 100 килограма или 150,100  тона, при цената на която били реализирали този вид продукция - 300 лв. на тон. Това се равнявало на 45 029,95 лв. Преходното съдебно производство било с цена на иска като главица 25 100 лева.

2. Ответниците Й.Х.А. и Х.Й.Х. са подали отговор след изтичането на срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. Видно от Съобщенията на ТнРС от 03.08.2017 г. исковата молба е връчена и на двамата чрез Й.А. на 09.08.2017 г., което налага извода, че срокът е изтекъл на 11.09.2017 г. Видно от клеймото върху писмото, с което е изпратен отговора, последното е изпратено на 13.09.2017 г.

3. Ответникът В.Н.И. е подал отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК (същият не е открит на посоченият адрес, поради което не може да се установи на коя дата е узнал за подадената срещу него искова молба).  

3.1. Направено възражение за формирана сила на пресъдено нещо съгл. чл. 299 от ГПК.

3.2. Оспорва се причинно - следствената връзка между поведението му и нанесените щети на ищеца, както и размера на вредите.

4. Допуснато е обезпечение на предявените искове, чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти (л. 47, 48).

 

 

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, в частност разпитаните свидетели на ответника: Д. Г. Д. (агроном при ответника), Б.Х.И., Г.Б.Р., Ц. Д.В. (л. 143 и сл.), К. Й.Н. и на ответниците К.С.Н. (л. 187 и сл.), намира за установено от фактическа страна следното:

 

5. На 01.07.2014 г. между С. И., в качеството му на наемодател и ищеца, в качеството му на наемател, е сключен договор за наем със срок от 1 година, в обхвата на който е включен и процесния имот № 006001 (л. 28, 29).

6. На 02.02.2015 г. в ОБДХ - гр. Силистра е подадено заявление за промяна на собствеността на животновъден обект № 7614-0086 от отв. Х.А. на отв. Й.А., видно то констативния протокол по извършената от ОБДХ впоследствие проверка (вж. т. 7).

7. На 09.02.2015 г. е извършена проверка на животновъден обект № 7614-0086, като е съставен Констативен протокол на комисия, назначена от Директора на ОДБХ - гр. Силистра (л. 19). Комисията е срещнала на 200 м от животновъдния обект на отв. Й.А., двама пастири (единият от които се представил като И. И.), които извеждали на паша  стадо овце с кози и стадо прасета. Пастирите посочили, като собственик на животните отв. Й.А.. В тази връзка комисията констатирала, че голяма част от животните във фермата са на пасищно отглеждане в противоречие с разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 9 от ЗВД.  

8. През м. януари 2015 г. Свид. К. Н. забелязал нанесени щети по есенна култура, засята от ответника. Били изровени корените на растенията, въз основа на което свидетелят, позовавайки се на уменията си на ловец и агроном, стигнал до извода, че щетите са нанесени от прасета - диви или питомни. Свидетелят също така споменава, че е виждал пастирът В. в нивата на ответника, като същият пасял кози и овце. Тези твърдения се потвърждават и от признанията на отв. Й.А. направени по гр. д. № гр. д. № 261/2015 г. на Окръжен съд - гр. Силистра (СсОС - л. 44 от прил. д.).

9. На 16.02.2015 г. е съставен Констативен протокол  на комисия, назначена от Кмета на Община Тутракан (л. 18), която е установила следното:

9.1. Процесният имот се обработва от ищеца и е засят с ечемик.

9.2. На 100 м северно от имота е разположена животновъдна ферма, собственост на отв. Й.А., в която се отглеждат прасета и овце.

9.3. От северната, западната и източната част на имота са забелязани следи от навлизане на животни. В резултата на това на посевите са нанесени щети, изразяващи се в изравяне на растения. Щетите се разпростирали върху площ от 253 дка. Комисията счита, че щетите са нанесени от животни, оставени без надзор съобразявайки информация от „населението”, че отв. Й.А. отглежда своите животни пасищно.  

9.4. Свид. И., член на комисията, уточнява: „При огледа нямаше прасета. Възможно е щетите да са от диви прасета, както и да са от прасетата на Й. К. […] Имаше ферма с крави, близо до язовира. Може би над километър има от нивата. За друга ферма не си спомням. Фермата на Й. е някъде пак там, но са в различни посоки. Беше зима и възпрепятстваше придвижването. Може би затова ще е имало следи към фермата на животни, на прасета. Имаше отпечатъци. Ние отиваме да констатираме. Имаше жалба от страна на „Ч. А.“. Оттам може да са минали диви животни, но имаше копита на свине. Аз не мога да ги различа. От нас тримата, никой не разпознава следи на диви или домашни прасета. Следите бяха много. Вижда се, че не са като на кравата и елена, затова изхождаме оттам. […] Имахме съмнение, че нивата е така от животни, защото беше изровено. Сигурни бяхме, че следите бяха от животни. Беше изровено, беше като на ямички. Оттам реколта не може да излезе. […] Извадени бяха растенията. Самото растение има зародиш и то, като се извади растението, се унищожава.”

10. Свид. И., член на комисията, уточнява: „Имаше петна от изровено, от прасета, от крави, нямам представа. Познавам Й.. Неговата ферма, с точност не зная, сигурно има един - два или три километра от мястото, не се сещам. […] То си личи, че е от животни, защото имаше следи. Аз не зная дали са от домашни животни. […] Не съм чувал животни на Й. да са влизали в имота на други хора.”.

10.1. Свид. Д. твърди, че е присъствал на измерванията, извършени от комисията. Същият сочи: „Необходимата обработка на земята е култивиране - два пъти, дисковане, сеитба. Аз заварих самият посев посят. Аз работя като агроном. Имаме подготовка на почвата, дисковане – два пъти, торене, сеитба и валиране. Февруари месец има само едно торене. Дисковането е минало. След януари има само едно торене с амониев нитрат или „МП“. От тези декари взехме реколта. Не си спомням колко на декар. […] От тези 253 дка да е имало 200 кг. на декар.”.

11. Свид. В. не е присъствал на проверката на комисията, но твърди, че прасетата, отглеждани от отв. Й.А., напускали свободно животновъдният обект. Същият потвърждава, че изравянето на растенията е свързано с начина на хранене на прасетата. Кравите тъпчели, а овцете пасели.   

11.1. На 12.12.2017 г. е съставен Констативен протокол  на комисия, назначена от Кмета на Община Тутракан (л. 141), която е направила подобни констатации с комисията,  извършила проверката през 2015 г. (вж. т. 9), като е констатирано, че в този случай щетите се разпростирали върху площ от 45 дка.

11.2. С Решение № 143/29.09.2016 г. по в. гр. д. № 339/2016 г. на Апелативен съд - гр. Варна (ВнАС), е отменено Решение № 78/18.05.2016 г. по гр. д. № 261/2015 г. на СсОС и ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата от 25 100 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - унищожен посев от ечемик с площ от 253 дка в имот № 006001, находящ се землището на с. Черногор, община Главиница, в края на 2014 г., които вреди са нанесени от животни, собственост на първите двама ответници, оставени под надзора на третия ответник, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба - 07.10.2015 г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 50 от ЗЗД, по предявен частичен иск, целият в размер на 50 680 лв. В мотивите на решението е прието, че общата стойност на вредата за ищеца възлиза на 45 029 лв. Касационно обжалване на решението не е допуснато (вж. приложеното гр. д. № 261/2015 г. на СсОС).

12. По делото са изслушани съдебна икономическа експертиза (СИЕ - л. 125 и сл.), допълнителна съдебна икономическа експертиза (ДСИЕ л. 165 и сл.) и повторна тройна съдебна икономическа експертиза (3 СИЕ - л. 229 и сл.), които съдът кредитира в следните части :

12.1. Начисленото наемно възнаграждение за процесните 253 дка. за 2014/2015 г. възлиза на 70 лв./дка или 17 710 лв., от които за реално са заплатени 11 500 лв. по всички вземания към наемодателя С. И. (3 СИЕ);

12.2.  Изплатените субсидии за процесната площ от 253 дка за 2015 г. възлизат на 29,278 лв./дка или общо 7 407,24 лв. (3 СИЕ).

12.3. По счетоводни данни на ищеца:

12.3.1. средният добив за стопанската 2014/2015 г. за землището на с. Черногор възлиза на е 641,54 кг. (СИЕ);

12.3.2. продажната цена по представена фактура № 2142/30.09.2015 г. е 300 лв./т (СИЕ);

12.3.3. приходите, които биха могли да бъдат реализирани от ищеца при продажбата на продукцията от процесната площ от 253 дка, възлизат на 192,46 лв./дка (СИЕ);

12.3.4. разходите на ищеца за производство на ечемик през 2014/2015 г. (преки и непреки) възлизат на 186,29 лв./дка (3 СИЕ - л. 234);

12.3.5. разходите реално направени от ищеца за обработката на процесната площ от 253 дка за 2014/15 г., към 01.02.2015 г. възлизат на 84,28 лв./дка (3 СИЕ)

12.4. При осредняването на стойностите, вземайки предвид останалите производители в региона:

12.4.1. средният добив за стопанската 2014/2015 г. за землището на с. Черногор възлиза на е 600 кг. (СИЕ);

12.4.2. средната пазарна продажна цена е 296,25 лв./т. (СИЕ);

12.4.3. приходите, които биха могли да бъдат реализирани от ищеца при продажбата на продукцията от процесната площ от 253 дка, възлизат на 177,75 лв./дка (СИЕ);

12.4.4. разходите за производството за 2014/2015 г. възлизат 150 лв./дка (ДСИЕ);

12.4.5. разходите за производството за 2014/2015 г. към м. февруари 2015 г. възлизат на 71,55 лв./дка (3СИЕ).

 

От правна страна

 

От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

I. По допустимостта

 

13. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни при наличието на правен интерес, което налага разглеждането им по същество.

14. Постановеното Решение № 143/29.09.2016 г. по в. гр. д. № 339/2016 г. на Апелативен съд - гр. Варна, се ползва със сила на пресъдено нещо само относно съществуването на вземането на ищеца срещу ответниците до размера, предявен като частичен иск - 25 100 лв. За непредявената част от вземането, предмет на настоящото производство, ищецът следва да докаже претенцията, като бъдат събрани наново всички доказателства, при спазване на принципа на непосредственост, т. е. следва да бъде изслушана нова експертиза и да бъдат разпитани свидетели, независимо дали това вече е извършено в производството по предходния иск. (Решение № 167 от 25.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 364/2010 г., I г. о.).

 

II. По основателността

 

15. За да бъдат уважени исковете по чл. 50 от ЗЗД следва безспорно да бъде доказано:

15.1. че вредата е произлязла от вещта - в случая от прасета, овце и кози;

15.2. че животните са собственост на отв. А. и са се намирали под надзора на отв. И.;

15.3. че настъпилата вреда е в претендираният размер.

 

16. Съдът намира за безспорно доказани следните факти:

16.1. Ищецът е наемател на имот № 006001 в землището на с. Черногор, общ. Главиница за стопанската 2014/2015 г.

16.2. Ищецът е понесъл вреди, състоящи се в повреждането на засята от него житна култура - ечемик, като вредите се са обхващали площ от 253 дка съгласно огледът, извършен от комисия назначена от Кмета на Община Тутракан на 16.02.2015 г.

16.3. Също така е доказано, че в близост до засегнатите площи с ечемик се намира животновъден обект № 7614-0086, чиито собственик до 02.02.2015 г. е бил отв. Х.А., а след това  - отв. Й.А.. Разстоянието между обекта и имот № 006001 съгласно Констативен протокол от 16.02.2015 г. то  е 100 м., като между имот № 006001 и животновъдния обект има общинско пасище.

16.4.  В този животновъден обект се отглеждат овце, кози и прасета. Контролът върху животните бил занижен, в резултата на което животните напускат обекта и пасат в съседните имоти.

17. По отношение на причинно - следствената връзка между увреждането и животните

17.1. В този аспект установената по гр. д. № 261/2015 г. на СсОС фактическа обстановка се различава от тази по настоящото дело.

17.2. Показанията на членовете на комисията, съпоставени с тези на свид. К. Н. и Ц. В., сочат категорично на нанесени от свине (диви или питомни). Всички свидетели твърдят, че растенията били „изровени”, почвата била „на ямички”, което било специфично за начинът на хранене на свинете (вж. т. 8 - 11).

17.3. Нито един от свидетелите не е видял свине да навлизат в имота на ответника. Единствено свид.  К. Н. споделя за случай, в който е заварил пастирът В. в обработван от ищеца имот, като изведените на паша животни обаче били кози и овце.

17.4. В тази връзка по никакъв начин не може да бъде направен извода, че именно свинете от животновъдния обект на отв. Атанасови са навлезли в имот № 006001 и са унищожили 253 дка посев.

17.5. В случай действително са констатирани нарушения на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 9 от ЗВД от страна на собственика на гореупоменатия животновъден обект, но това не дава възможност да се презюмира, че свинете са навлезли именно в процесния имот и са нанесли вреди, разпростиращи се на посочената площ и то по начин, който не позволява да се реализират никакви добиви (вж. т. 23).

 

18. По отношение на качеството на ответниците.

18.1. По делото не е са приведени никакви доказателства относно периода на увреждането. Установява се единствено, че към 16.02.2015 г. то вече е факт.    

18.2. Моментът на увреждането е от изключително значение за установяване на отговорният правен субект, доколкото 02.02.2015 г. е извършена промяна на собствеността на животновъдния обект.

18.3. Моментът е от значение и за отговорността на отв. И.. От обясненията му се установява, че той действително е бил упражнявал надзор върху стадо овце и кози, като е допуснал през м. януари 2015 г. да навлязат в процесния имот. След като му била направена забележка от неизвестни лица, същият ги извел от нивата. В тази връзка не може да се установи дали процесните 253 дка са унищожени в резултат на това навлизане, още повече че съгл. свид. показания щетите са нанесени от свине, а не от овце или кози (вж. т. 17.2).

 

19. С оглед изложеното съдът приема за недоказана причинната връзка между поведението на отглежданите в животновъден обект № 7614-0086 животни и увреждането на насажденията на ищеца, което обуславя извода, че исковете не са доказани по основание.

20. Независимо от формираното заключение относно неоснователността на  исковете съдът намира, че за по - голяма яснота следва да бъде обследвана и установеността на исковете по размер.

 

 

21. По отношение на размера на увреждането.

21.1. За да може да бъдат уважени исковете, следва да бъде доказано съществуването на претенция с размер по - висок от вече присъденият с Решение № 143/29.09.2016 г. по в. гр. д. № 339/2016 г. на ВнАС - 25 100 лв.

21.2. Пропуснатата полза за дружеството се изразява в разликата между

21.2.1. хипотетичното имущественото състояние на ищеца при условие, че вредите не бяха настъпили и

21.2.2. действителното му имуществено състояние (като се съобрази настъпването на вредите).  

21.3. Съдът счита за удачно за при извършването на изчисленията да бъде съобразено следното:

21.3.1. Следва да бъдат ползвани данните от счетоводството на ищеца, доколкото отчетените стойности не се различават съществено от осреднените стойности за региона.

21.3.2. Стойността на получените субсидии не следва да бъде взета под внимание, тъй като, те са реално получени и щяха да бъдат получени и в случай, че увреждането не бе налице.

21.3.3. Като разход следва да бъде отчетен пълният размер на договореното арендно възнаграждение, тъй като то е дължимо, независимо от увреждането на насажденията.

21.4. В случай, че не би било налице увреждане ищецът би направил разходи от 186,29 лв./дка (3 СИЕ - вж. т. 12.3.4) и би реализирал брутна печалба от 192,46 лв./дка (СИЕ - вж. т. 12.3.3). Следователно имущественото състояние на ищеца би се увеличило с размера на нетната (чиста) печалба възлизаща на  (192,46 - 186,29) х 253 = 1 561,01 лв.

21.5. В конкретният случай не се стигнало да реализация на продукцията, в резултат на което имущественото състояние на ищеца е намаляло до размер на реално направените разходи до м. февруари 2015 г., а не пълният размер на разходите, които по ищецът е направил за добиването на продукция от неувредената площ - 186,29 лв. (Именно поради тази причина на ищеца като пропусната сума не се дължи пълният размер на сумата, която би получил от продажбата на неувредена продукция, засята на площ от 253 дка). В тази връзка реалните разходи, който ищецът е направил са 84,28 лв./дка (3 СИЕ - вж. т. 12.3.5) или общо 21 322,84 лв. за цялата процесна площ (в последващата калкулация сумата е отчетена със знак „минус”).

21.6. Следователно пропуснатата полза ще се равнява на разликата между двете величини (21.4 и т. 21.5) или на 1 561,01 - (- 21 322,84) = 22 883,85 лв.

22. Такава би била стойността на пропуснатата полза в случай, че ищецът не бе реализирал никаква продукция от процесните 253 дка.

 

23. Не могат да бъдат пренебрегнати обаче показанията на свид. Д. - агроном на ищеца, които категорично сочат, че от увредената площ е имало получен добив - 200 кг/дка. (л. 143, на гърба). Данните по делото не позволяват да се установи по категоричен начин каква нетна печалба е реализирал ищеца от този добив, тъй като не са установени разходите за добиването на увредената продукция. Не подлежи на съмнение фактът, че ищецът е вложил средства за жътва, но не е доказано извършването на други разходи (което би било и икономическо нецелесъобразно при положение, че насажденията са били вече увредени).

24. Ако се отчетат само разходите за жътва реализираната нетна печалба от увредените 253 дка може да бъде изчислена по следния начин:

25. Брутната печалба от процесните 253 дка при добив от 200 кг/дка. и изкупна цена от 0,30 ст./кг (вж. т. 12.3.2) възлиза на  200 х 0,30 х 253 = 15 180 лв.

25.1. Разходите за жътва за процесната площ възлизат на 181,65 лв. (СИЕ) - 150,77 (ДСИЕ) = 30,88 лв./дка, или 7 812,64 лв. за цялата процесна площ.

25.2. При това положение предполагаемата печалба би възлязла на 15 180 - 7 812,64 =  7 367,36 лв., а реалната пропусната полза за ищеца се равнява на 15 516,49 лв.

 

26. В обобщение на всичко изложено съдът приема, че исковете не са доказани и по размер, тъй като не може да се установи размерът на пропуснатата полза, в частност дали и с колко тя надвишава сумата, присъдена с Решението на ВнАС. Още веднъж следва да бъде акцентирано върху факта, че дори без да се отчетат показанията на свид. Д., пропуснатата полза е 22 883,85 лв., а при отчитането им е възможно пропуснатата полза да спадне дори под присъдената по частичният иск сума - 25 100 лв.

27. Отхвърлянето на главните искове налага отхвърлянето и на акцесорните такива по чл. 86 от ЗЗД.

Разноски

 

28. На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, с оглед отхвърлянето на исковете, ищецът следва да бъде осъден да заплати направените от ответниците разноски, както следва:

28.1. по 500 лв. - за отв. Х.Й.Х. и В.Н.И. и

28.2. 640 лв. - за отв. Й.Х.А..

 

29. Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени от ищеца „Ч. А.” ООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ******; срещу ответниците: Й.Х.А., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***; Х.Й.Х., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: *** и В.Н.И., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***; обезщетение за претърпените имуществени вреди (главница), които прасета овце и кози, собственост на първите двама ответници и намиращи се под надзора на третия ответник са нанесли на ищеца, които вреди се изразяват в пълното унищожаване на засят от ищеца ечемик на площ от 253 дка в имот № 006001 в землището на с. Черногор, общ. Главиница през стопанската 2014/2015 г., което обезщетение възлиза на 19 929,95 лв. (деветнадесет хиляди деветстотин двадесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки); както и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба (02.08.2017 г.) до окончателното изплащане на задължението.

 

ОСЪЖДА ищеца „Ч. А.” ООД, с ЕИК ******, да заплати на ответника Й.Х.А., с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 640 лв. (шестстотин и четиридесет лева).

ОСЪЖДА ищеца „Ч. А.” ООД, с ЕИК ******, да заплати на ответника Х.Й.Х., с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 500 лв. (петстотин лева).

ОСЪЖДА ищеца „Ч. А.” ООД, с ЕИК ******, да заплати на ответника В.Н.И., с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 500 лв. (петстотин лева).

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: