О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../……………..2018 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
като разгледа докладваното
от съдията
гражданско
дело № 131 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 34468/06.12.2017 г., подадена от адв. Г.Г., в качеството си на процесуален представител на Д.Л.В., с искане за изменение в частта за разноските на постановеното по делото Решение № 1737/20.11.2017 г., като в полза на молителя бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1393, 00 лева за осъществена безплатна правна помощ.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е депозиран отговор от Е.Л.В., чрез адв. Т. Т. , с който се изразява становище за неоснователност на постъпилата молба за допълване на решението и се претендира оставянето и́ без уважение.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за присъждане на разноски в производството е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:
Производството е образувано пред ВРС, по искова молба с вх. Рег. № 19 404 от 13.04.2016 г. предявена от Дрина Л.В. с ЕГН ********** ***, К-с „Водолей“ 2, сграда 3, ап. 6, ет.2 , представлявана от адв. Г.Г. от ВАК с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване – гр.Варна, бул. „Вл. Варненчик“ № 55, офис 201 против Е.Л.В. с ЕГН ********** ***, в която се претендира за връщане на сумата от 36 271.65 лева и за която се твърди, че е платена без основание при придобиване на недвижим имот чрез възлагане, за което е представено Постановление от 14.10.2013 г. на ЧСИ № 712 , вписано в сл.по вписвания с вх. Рег. № 24465 от 29.10.2013 г.
ВРС е прекратил делото и изпратил исковата молба на ВОС по родова подсъдност.
Предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал.1 предложение първо от ЗЗД и е с цена от 36 271.65 лева. Претендира се и законна лихва върху тази сума, от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.
Съдът се е произнесъл с Решение № 1737/20.11.2017 г., с което е осъдил Е.Л.В. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Л.В. с ЕГН ********** ***, К-с „Водолей“ 2, сграда 3, ап. 6, ет.2, сумата от 28 767.65 /двадесет и осем хиляди седемстотин шестдесет и седем точка шестдесет и пет/ лева, платена без основание при придобиване на недвижим имот, обективиран в Постановление от 14.10.2013 г. на ЧСИ № 712 , вписано в Сл.по вписвания с вх. Рег. № 24465 от 29.10.2013 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска 13.04.2016 г. до окончателното изплащане на основание чл. 55, ал.1 пр.предложение първо и чл. 86 от ЗЗД, отхвърляйки иска за горницата над посочената сума. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК е разпределил отговорността за заплащане на държавна по сметка на ВОС между страните и е осъдил Д.Л.В. с ЕГН ********** ***, К-с „Водолей“ 2, сграда 3, ап. 6, ет.2 ДА ЗАПЛАТИ на Е.Л.В. с ЕГН ********** ***, сумата от 207.13 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част на иска, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски. Съгласно чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА) при оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 1 ЗА в исково производство насрещната страна по делото се осъжда да заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако и доколкото са налице основания по чл. 78 ГПК за ангажиране отговорността й за разноски. Тъй като размерът на възнаграждението се определя от съда, то в тези хипотези разпоредбата на чл. 80 ГПК е неприложима. Доколкото в конкретния случай разноските за адвокатско възнаграждение са дължими въз основа на осъществена безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, възнаграждението следва да бъде присъдено в полза на адвоката, оказал правната помощ.
В настоящия случай ищцата своевременно е претендирала присъждането на разноски, като е представила списък по чл. 80 от ГПК, ведно с договор за правна защита и съдействие, видно от който адв. Г.Г. се е задължила да осъществи безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Доколкото е осъществено безплатно процесуалното представителство по делото и същото е доказано чрез представяне на надлежни доказателства за това, не се изисква доказване на заплащане на адвокатско възнаграждение от страната, а същото следва да бъде определено от съда съобразно уважената част от исковете. Претенцията на молителя за присъждане на адвокатски хонорар в размер на 1393,00 лева е основателна и като такава следва да бъде уважена, а постановеното по делото решение да бъде допълнено на основание чл. 248 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 1737/20.11.2017 г., постановено по гр. дело № 131/2017 г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските, като:
ОСЪЖДА Е.Л.В. с ЕГН ********** *** да заплати на адв. Г. Вълчева Г. – ВАК, със служебен адрес: ***, офис 201 сумата от 1393,00 /хиляда триста и деветдесет/ лева, представляваща дължимото адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на ищцата в производството, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: