Решение по дело №21/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 118 КСО.

Постъпила е жалба от Ю.А.Т. ***, подадена чрез адв. Д.Ц. – Р. от САК, против Решение № 1012-16-72/2 от 18.12.2023 г. на ръководителя на ТП на НОИ- Разград, с което е потвърдено Разпореждане № О-16-999-00-********** от 13.11.2023 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите от ДОО. С посоченото разпореждане на жалбоподателката е отказано изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 27.02.2022 г. до 22.04.2022 г. по болничен лист № Е20220721294/28.02.2022 г. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, сочещи на отменителните основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Твърди се, че отказът е мотивиран с влезлите в сила задължителни предписания спрямо нейния работодател и осигурител, с които е разпоредено да заличи подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, а в производството по издаването им тя не е участвала. Сочи се, че жалбоподателката е полагала труд по валиден трудов договор на територията на РБългария и се явява осигурено лице. Поради това моли решението да бъде отменено.

Ответникът оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 28.02.2022 г. „Фелис 93“ ЕООД е представило в ТП на НОИ – Разград Удостоверение /Приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощите по ДОО/, съдържащо данни относно правото на жалбоподателката на изплащане на парично обезщетение по болничен лист за майчинство за от 27.02.2022 г. до 22.04.2022 г. по болничен лист № Е20220721294/28.02.2022 г.

След извършена проверка от контролните органи на ТП на НОИ – Разград е установено, че по отношение на осигурителя „Фелис 93“ ЕООД са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-16-01048677/14.12.2021 г. да заличи подадените от него данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за 68 лица, за които е приложимо законодателството на РГермания, в това число и жалбоподателката Ю.А.Т.. Задължителните предписания са били оспорени по съдебен ред, като жалбата срещу тях е отхвърлена с Решение № 189/07.12.2022 г., постановено по адм. дело № 33/2022 г. по описа на АдмС – Разград, оставено в сила с Решение № 10390/31.10.2023 г. по дело № 1219/2023 г. на Върховния административен съд.

С оглед на горното е прието, че жалбоподателката не е осигурено лице и няма право на обезщетение по представения болничен лист, поради което с Разпореждане № О-16-999-00-********** от 13.11.2023 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите от ДОО е отказано изплащането на такова.

По реда на чл. 117, ал. 1, т. 2, б.„е“ КСО разпореждането е било обжалвано пред ръководителя на ТП на НОИ - Разград, който с оспореното пред съда решение го е потвърдил като законосъобразно, споделяйки изложените в него фактически и правни съображения.

В хода на съдебното производство жалбоподателката е ангажирала доказателства в подкрепа на твърденията си, че е работила като продавач-консултант в магазин за дрехи втора употреба, находящ се в гр. Разград, бул. „България“ № 5. Представен е Договор за наем от 31.08.2020 г., с който „Млин-97“ АД – гр. Разград е предоставило под наем на „Фелис 93“ ЕООД – с. Раковски помещение, находящо се в гр. Разград, бул. „България“ № 5. Представен е Трудов договор № 75 от 10.05.2021 г., сключен между „Фелис 93“ ЕООД и Ю.А.Т., с който жалбоподателката е приела да изпълнява длъжността „продавач-консултант“, считано от 10.05.2021 г. Уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ е подадено на 12.05.2021 г. Видно от Списък на получени Z отчети за ЕИК ********* АЕФ Консулт /предишно наименование „Фелис 93“/ ФУ с номер DT579432 е започнало да регистрира продажби на 10.05.2021 г. Представени са фишове от заплати и болнични листове. Като свидетел е разпитана Елис Салиева Фейзиева - едноличен собственик и управител на „Фелис 93“ ЕООД, сега - „АЕФ Консулт“ ЕООД. Според св. Фейзиева жалбоподателката работила в магазина за дрехи втора употреба в гр. Разград от месец май до месец август 2021 г., като и към момента й се начисляват осигуровки.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В изпълнение на задълженията си по чл. 168, ал. 1 АПК съдът провери законосъобразността на ооспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Решението е издадено от компетентен орган – ръководителя на ТП на НОИ – Разград, който съгласно чл. 117, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2, б.„е“ КСО се произнася по жалбите срещу разпореждания за отказ за изплащане на парични обезщетения.

Оспореното решение е в надлежната писмена форма и има изискуемото от чл. 59, ал. 2 АПК съдържание, но е постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон.

Съгласно чл. 48а КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

Спорът между страните е дали жалбоподателката има качеството на осигурено лице.

Понятието „осигурено лице“ е определено в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО като физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.

Анализът на горните разпоредби сочи, че осигурено е това лице, което извършва трудова дейност и за което са внесени/дължими осигуровки. По отношение на жалбоподателката тези кумулативно дадени предпоставки са налице. Доказано е, че между нея и „Фелис 93“ ЕООД е бил сключен трудов договор, по който реално е престирала труд, което обуславя дължимост на осигурителните вноски. Следователно, жалбоподателката е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.

Задължителните предписания, с които на осигурителя е наредено да заличи данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, не са противопоставими на жалбоподателката. Те са издадени и проверени за законосъобразност в производство, в което Ю.Т. не е участвала. Несъмнено, заличаването на осигурителна информация пряко я засяга и накърнява осигурителните й права. В настоящото производство тя за първи път има възможност да установи и защити правата си, които са отречени с издадените задължителни предписания, и да доказва, че е осигурено лице. Поради това и в изпълнение на задълженията си по чл. 35 и чл. 36 АПК решаващият орган е следвало да анализира всички относими доказателства и да прецени дали е имало правно основание за подаването на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за жалбоподателката и дали те са били правилно подадени от нейния осигурител. Като не е сторил това, е допуснал процесуално нарушение и е издал решението си при неправилно приложение на материалния закон, което обосновава извод за незаконосъобразност на акта и налага отмяната му. Преписката следва да бъде върната за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

В подкрепа на горните изводи е съдебната практика, изразена в Определение № 9091 от 29.09.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8567/2023 г.Решение № 10939 от 13.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 777/2023 г., VI о., Решение № 705 от 22.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4135/2023 г., Решение № 1255 от 5.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4517/2023 г., VI о. Изрично в Решение № 228 от 10.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4543/2023 г., VI о., е посочено, че влезлият в сила административен акт (задължителни предписания) и действията на администрацията по служебно заличаване на осигурителни данни на осигуреното лице, срещу които същото не е упражнило правото си на защита, тъй като те засягат отрицателно неговата правна сфера, нямат характер съответно на нов документ или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане на обезщетението.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1012-16-72/2 от 18.12.2023 г. на ръководителя на ТП на НОИ- Разград и потвърденото с него Разпореждане № О-16-999-00-********** от 13.11.2023 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите от ДОО.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 119 във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б.„е“ КСО.

Съдия:	/п/