ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 737
гр. Пловдив, 21.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500709 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 423 от ГПК и чл. 274 – чл. 278 от ГПК.
Образувано е по:
1/ възражение по реда на чл. 423 от ГПК и
2/ частна жалба по чл. 419, ал. 1 от ГПК, двете, обективирани в жалба с вх.
№ 66860/08.11.2021 г. от А. Д. Н., ЕГН ********** и К. Н. Н., ЕГН **********, чрез
адвокат М.Ч., против Заповед № 983/02.02.2021 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист №
386/05.02.2021 г., издадени по ч. г. д. № 1672/2021 г. по описа на РС Пловдив, в полза
на „Юробанк България“АД, ЕИК ********* срещу жалбоподателите.
Изложени са подробни съображения относно допустимостта и
основателността на подаденото възражение. Молителите се позовават на наличието на
всички хипотези на чл. 423, ал. 1, т.1-4 от ГПК, при липсата на предпоставките по чл.
411, ал. 2, т. 4 и т. 5 от ГПК. Сочат, че към датата на подаване на заявлението по чл.
417 от ГПК, както и към датите на издаване на заповедта и изпълнителния лист не са
имали постоянен адрес и обичайно местопребиваване или място на дейност на
територията на Република България, тъй като с малки прекъсвания постоянно живеят и
работят в Германия от 1991 г. до момента. Излагат съображения, че заповедта и
изпълнителния лист по нея не са им били връчени лично и надлежно, че не дължат
плащане на сумите по тях, като оспорват настъпване на предсрочната изискуемост на
вземането по тях. Искат уважаване на възражението и обезсилване на заповедта за
изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, както и отмяна на
1
разпореждането, с което е допуснато незабавно изпълнение. Представят писмени
доказателства.
В срок е постъпил отговор от „Юробанк България“АД, чрез адвокат Д.М., с
който се излагат доводи за недопустимост, евентуално неоснователност на
предявеното възражение, както и на искането за отмяна на разпореждането за
незабавно изпълнение. Оспорва се да е налице „обичайно местопребиваване“ по
смисъла, предвиден в разпоредбата на чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК, като се твърди, че
същата е приложима единствено по отношение на лица – чуждестранни граждани.
Претендират се разноски.
Постъпила е и 3/ частна жалба вх. № 78297/15.12.2021 г. от А. Д. Н. и К. Н.
Н. против определение № 9961/25.11.2021 г. постановено по ч. г. д. № 1672/2021 г. по
описа на РС Пловдив, с което е оставено без уважение искането им за спиране на
изпълнителното производство по изп.д.№ 168/2021 г. по описа на ЧСИ Мариана
Кирова, с рег.№ 823, образувано по издаден изпълнителен лист от 05.02.2021 г. в полза
на „Юробанк България“АД, ЕИК *********, въз основа на заповед за незабавно
изпълнение № 983/02.02.2021 г., издадена по ч. г. д. № 1672/2021 г. по описа на РС
Пловдив.
С тази жалба са релевирани подробни съображения за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на атакувания акт. Поддържа се
първостепенният съд да е тълкувал стеснително и приложил неправилно чл. 420 от
ГПК. Излагат се съображения, че законодателят не е ограничил приложението на чл.
420, ал. 1 от ГПК единствено за случаите на възражение, подадено по реда на чл. чл.
414 от ГПК, като същата е приложима и за случаите на възражение по чл. 414а и чл.
423 от ГПК. Съдържа се оплакване, че неправилно заповедният съд е приел, че не са
изложени доводи и доказателства за недължимост на вземането. Поддържа се, че не е
настъпила предсрочната изискуемост на целия кредит и доколкото последното
представлява факт от категорията на отрицателните, не е възможно представянето на
писмени доказателства за това обстоятелство. Отправено е искане обжалваното
определение да бъде отменено като вместо това да бъде спряно изпълнението на
издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и образуваното въз
основа на тях изпълнително дело.
В срок е постъпил отговор на частната жалба от „Юробанк Бълга-рия“АД,
чрез адвокат Д.М., с който същата се оспорва като неоснова-телна и се излагат доводи
в подкрепа на обжалваното определение. Излагат се подробни съображения относно
надлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането на банката за цялото
задължение, а не само за просрочените такива. Моли се обжалваното определение да
бъде потвърдено. Претендират се разнос-ки.
Относно възражението по реда на чл. 423 от ГПК, обективирано в жалба с
2
вх.№ 66860/08.11.2021 г.:
Съгласно чл. 423, ал. 1 от ГПК длъжникът разполага с възможност да
отправи възражение, ако е бил лишен от възможност да оспори вземането по заповедта
за изпълнение в посочените в нормата четири хипотези, но това му право следва да
бъде упражнено в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение. Срокът
е преклузивен.
При проверка на подаденото възражение се установи, че същото е
процесуално допустимо, като подадено от легитимирано лице и в рамките на законовия
едномесечен срок от узнаването за издадената заповед за изпълнение. Във връзка с
последното молителите твърдят, че са научили за издадената заповед на 14.10.2021 г.,
когато се състоял разговор между молителят А.Н. и адвокат М.Ч., назначен за особен
представител на молителите в образуваното по заповедта изпълнително призводство.
Жалбата, в която е обективирано възражението по чл. 423 от ГПК, е постъпила в съда с
вх.№ 66860/08.11.2021 г. и доколкото не са налице доказателства в противоположния
смисъл, произтичащи от фактите по делото или от доказани твърдения на насрещната
страна, съдът намира, че възражението се явява депозирано в рамките на едномесечния
срок от узнаването.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Производството по ч. г. д. № 1672/2021 г. по описа на РС Пловдив е
образувано по заявление по реда на чл. 417 от ГПК, подадено от „Юробанк
България“АД против длъжниците А. Д. Н. и К. Н. Н.. За двамата е извършена справка
за регистрирани постоянен и настоящ адрес в Национална база данни (л. 60 и л. 61 от
делото на РС) и в полза на заявителя е издадена Заповед № 983/02.02.2021 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, за
заплащане солидарно от двамата длъжници на сумата в размер на 64 389,06 лева,
главница за периода 28.10.2019 г. – 27.01.2021 г. по договор за потребителски кредит с
ипотека № 353/R/2017 от 18.08.2017 г., възнаградителна лихва в размер на 2 719, 24
лева за периода 28.11.2019 г. – 19.12.2020 г., наказателна лихва в размер на 3 108,42
лева за периода 28.11.2019 г. – 27.01.2021 г., такси в размер на 168,00 лева за периода
27.01.2021 г. – 27.01.2021 г., застраховки живот в размер на 93,03 лева за периода
07.08.2020 г. – 27.01.2021 г., имуществени застраховки в размер на 176,76 лева за
периода 28.11.2019 г. – 27.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на постъпване на заявлението в съда – 01.02.2021 г. до изплащане на вземането,
ведно със съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение. Въз основа на
заповедта е издаден и изпълнителен лист, на основание на който е образувано изп. д. №
20218230400168 по описа на ЧСИ Мариана Колева, с рег. № 823, с район на действие
ОС Пловдив.
3
Покани за доброволно изпълнение до двамата длъжници, ведно с копие от
процесната заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и издадения въз основа
на нея изпълнителен лист, са връчени на 14.09.2021 г. на назначеният им особен
представител адвокат М.Ч., като във връзка с това му качество няма спор, а и се
потвърждава от съдържанието на уведомителното писмо вх.№ 54105/23.09.2021 г. от
ЧСИ Мариана Кирова на л. 66 от ч. г. д. № 1672/2021 г. по описа на РС Пловдив, с
което по делото са представени копия от посочените покани, както и уведомително
писмо от АК Пловдив на л. 8 от в.ч.г.д.№ 2449/2021 г.
На 08.11.2021 г. длъжниците са подали възражение по реда на чл. 423 от
ГПК. В жалбата с вх.№ 66860/08.11.2021 г., в която същото е обективирано, се
съдържат твърдения, че към датата на подаване на заявлението, както и на издаване на
заповедта и изпълнителния лист, жалбоподателите не са имали постоянен адрес и
обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република
България. Считано от 1991 г. до момента, с малки прекъсвания постоянно живеели и
работели като лекари в Германия, гр. Тройенбрийтцен 14929, район Потсдам. За
установяване на така сочените обстоятелства към възражението са представени: копие
от документи за самоличност - лична карта на А.Н., издадена на 03.01.2013 г. и лична
карта на К.Н., издадена на 19.02.2014 г.; удостоверения от 19.10.2021 г., издадени от
община Тройенбрийтцен за актуална адресна регистрация на молителите; договор от
01.11.1991 г. за наем на жилище в гр. Тройенбрийтцен, Германия; трудов договор от
05.08.2019 г. на д-р А.Н. със здравен център „Рекура“ООД, гр. Косвиг 01640,
Германия, с начало на изпълнение от 01.01.2021 г. за неопределен срок, със седмично
работно време от 31 часа; Административен акт от 20.12.2018 г. за определяне на
пенсия за възраст, издаден от Лекарски пенсионноосигурителен институт на федерална
провинция Бранденбург – Германия за отпускане на пенсия на д-р К.Н. за навършена
пенсионна възраст, считано от 01.01.2019 г.; решение № Р178z-95Ni/03.08.1995 г. на
комисия за апробация на лекари за административен район Потсдам, с което се
разрешава упражняване на лекарска дейност като психиатър на д-р А.Н.; решение №
Р179s-95Ni/03.08.1995 г. на комисия за апробация на лекари за административен район
Потсдам, с което се разрешава упражняване на съвместна лекарска практика на д-р
А.Н. в съдружие с д-р Б О; епикриза от Специализирана клиника по кардиология,
ангиология, хематология и интернистична онкология – гр. Остзеебад Болтенхаген,
Германия от 14.06.2021 г. за проведено лечение на д-р К.Н. в периода 14.05.2021 г. –
04.06.2021 г.; решение от 16.07.2021 г. за 2020 г. за данък доход и допълнителен данък
солидарност на д-р К.Н. и д-р А.Н..
Съгласно разпоредбата на чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК, на която хипотеза сочат
посочените твърдения на длъжниците, е необходимо кумулативното наличие на две
предпоставки – 1/ заповедта да не е връчена лично на длъжника и 2/ в деня на
връчването той да не е имал обичайно местопребиваване в Република България.
4
Настоящият състав на Окръжен съд Пловдив намира, че същите са доказани
по категоричен начин в производството. Заповедта не е връчена лично на А. Д. Н. и К.
Н. Н., а на назначения им особен представител (л. 67-л.70 от делото на РС), с което е
налице първата изискуема предпоставка. Относно втората предпоставка е необходимо
да се посочи, че съгласно чл. 59 от Регламент № 44/2001 г. и чл. 62 от Регламент
1215/2012 г. при определяне дали ответникът има местоживеене в държава членка,
чиито съдилища са сезирани по делото, съдът прилага вътрешното си право. В
националното ни право нормата на чл. 48, ал. 7 от КМЧП определя като обичайно
местопребиваване на физическо лице мястото, в което то се е установило
преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или
разрешение за пребиваване или установяване, като за определянето на това място
трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален
характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от
намерението му да създаде такива връзки. С писмените доказателства, посочени по –
горе се установява, че молителите са граждани на Република Германия, с регистриран
адрес в тази държава, наели са жилищен имот, упражняват постоянна трудова дейност,
по отношение на тях са предоставени медицински грижи, реализирано е пенсионно
право, възникнали са данъчни задължения във връзка с придобити в Република
Германия доходи - всички тези обстоятелства от личен и професионален характер
сочат на трайна връзка на двамата молители с посоченото място, която е била налице и
към деня на връчване на заповедта и издадения въз основа на нея изпълнителен лист -
14.09.2021 г. Неоснователни са поддържаните от въззиваемата страна доводи в
отговора, че разпоредбата касае само чуждестранни граждани. Подобно разграничение
процесуалният закон не прави.
Предвид изложеното, е налице основанието на чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК –
заповедта не е била връчена лично на длъжниците и в деня на връчването те не са
имали обичайно местопребиваване на територията на Република България, поради
което възражението им следва да бъде прието. Посоченото се явява и отрицателна
предпоставка по чл. 411, ал. 2, т. 5 от ГПК (предишна т. 4), поради което е
недопустимо изобщо развитие на заповедно производство с издаване на заповед и
изпълнителен лист. В тази връзка съгласно чл. 423, ал. 3 от ГПК, когато възражението
е прието, защото не са налице условията на чл. 411, ал. 2, т. 3 и 4 от ГПК, съдът следва
не само да приеме възражението, но и служебно да обезсили заповедта за изпълнение и
издадения въз основа на същата изпълнителен лист.
Относно обективираната в жалба с вх.№ 66860/08.11.2021 г. частна
жалба, против разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в издадената
заповед за изпълнение, както и частна жалба вх. № 78297/15.12.2021 г.:
Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за
допустимостта на производството в тази част, намира че частните жалби са подадени в
5
срок, от легитимирана страна и против обжалваеми съдебни актове. С оглед обаче на
постановеното обезсилване на издадените по делото заповед № 983/02.02.2021 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист № 386/05.02.2021 г. за жалбоподателите вече липсва правен интерес
от отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в обезсилената
заповед, както и от спиране на допуснатото незабавно изпълнение, поради което
посочените две жалби следва да бъдат оставени без разглеждане, а производството по
тях прекратено.
С оглед приемане на подаденото възражение и едновременно с това
обезсилване на издадените заповед и изпълнителен лист, на молителите следва да
бъдат присъдени сторените от тях разноски в размер на 25,00 лева – държавна такса за
разглеждане на възражението по чл. 423 от ГПК.
Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА възражението по чл. 423 от ГПК от А. Д. Н., ЕГН ********** от гр. П,
ул. „С, ет. и К. Н. Н., ЕГН ********** от гр. П, ул. „С“№, ет., ап, против Заповед №
983/02.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК, постановена по ч. г. д. № 1672/2021 г., по описа на РС Пловдив.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 983/02.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист № 386/05.02.2021 г.,
издадени по ч. г. д. № 1672/2021 г., по описа на РС Пловдив.
ОСЪЖДА „Юробанк България“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Витоша, бул. „Околовръстен път“№ 260, да заплати на А.
Д. Н., ЕГН ********** от гр. П, ул. „С“№, ет. .. К. Н. Н., ЕГН ********** от гр. П. ул.
„С.“№ .., ет. .., ап. .., на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, сумата от 25,00 лева разноски в
производството по в. ч. г. д. № 709/2022 г. на ОС Пловдив.
В тази част определението не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ обективираната в жалба с вх.№ 66860/08.11.2021
г. от А. Д. Н., ЕГН ********** и К. Н. Н., ЕГН **********, частна жалба, против
разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед № 983/02.02.2021 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.
г. д. № 1672/2021 г., по описа на РС Пловдив и прекратява производството по в. ч. г. д.
№ 709/2022 г. на ОС Пловдив в тази част.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 78297/15.12.2021 г. от А. Д.
6
Н., ЕГН ********** и К. Н. Н., ЕГН **********, против определение №
9961/25.11.2021 г. постановено по ч. г. д. № 1672/2021 г. по описа на РС Пловдив, с
което е оставено без уважение искането им за спиране на изпълнителното
производство по изп. дело № 168/2021 г. по описа на ЧСИ Мариана Кирова, рег. № 823,
образувано по издаден изпълнителен лист от 05.02.2021 г. в полза на „Юробанк
България“АД, ЕИК *********, въз основа на Заповед № 983/02.02.2021 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. г.
д. № 1672/2021 г., по описа на РС Пловдив и прекратява производството по в. ч. г. д. №
709/2022 г. на ОС Пловдив в тази част.
В тази част определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Апелативен съд Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7