РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 421/25.2.2021г.
гр. Пловдив, 25,02,2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І
отделение, пети състав в публично
заседание на 29,01,2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ
БОТЕВ
при секретаря В. К.а, като разгледа
докладваното адм. дело № 2584 по описа
за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Десета от
АПК, във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Жалбоподателят
– Г.Б.К., ЕГН **********, адрес *** чрез адв.П. оспорва Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0239-000200, по чл.171, т.1б. „Б“ от ЗДвП, изд. на
08.09.2020 г. от Началник РУ към ОД МВР
Пловдив РУ Асеновград, с която се налага ПАМ – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, отнето е СУ МПС и
контролен талон.
В жалбата са изложени съображения за
неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от
съда. Поддържа се, че издадената заповед не отговора на процесуалните
изисквания за форма и съдържание. Сочи се, че липсват ясни фактически основания
за налагането на принудителната мярка. Оспорват се фактическите констатации на
контролния орган. Твърди се, че оспорващият с поведението си не е
възпрепятствал дейност на полицейските органи. Възразява се, че забавянето при
вземането на контролната кръвна проба е поради неявяването на полицейски екип,
въпреки присъствието на жалбоподателя в указаното му медицинско заведение.
Твърди се, че не е налице и материалноправното основание за прилагане на
административна принуда, тъй като оспорващият не е шофирал с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата. Претендира се присъждане на съдебни разноски.
Ответникът - Началник
на Районно управление – Асеновград при ОДМВР – Пловдив оспорва жалбата и прави възражение за прекомерност на
претендираните от жалбоподателя разноски.
Окръжна прокуратура гр. Пловдив - редовно уведомена
за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител
и не взема становище по жалбата.
Жалбата е подадена в рамките на установения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради
което се явява ДОПУСТИМА.
Съдът от фактическа страна установи следното:
Съставен е АУАН № АА889532/02,09,2020г.
от Б. Т., на длъжност младши автоконтрольор в РУ - Асеновград, при ОДМВР –
Пловдив, в който е отразено , че на 02,09,20г. около 20,04часа, на път трети клас
№ 667-км-35 посока село Козаново,
Г.Б.К., ЕГН ********** *** ,като водач на лек автомобил „Ауди“ с рег. № ***
/лична собственост/ управлява под въздействие на алкохол, изпробван с
техническо средство „Дрегер 7510“, с фабр. №
0252, който отчел 0,54 % /промила/ в издишания въздух, за което е
издаден талон за медицинско изследване № 0041467, като водачът не приел
показанията. Талонът е връчен на водача в 20:30 часа на 02,09,20г., с указание
да се яви в МБАЛ, гр. Асеновград в рамките на 120 минути.
Водачът не е дал кръв, като твърди че
това не е по негова вина.
Като доказателство по делото е прието
/ л. 7-9/ заверено копие на талон за
медицинско изследване, както и лист за
преглед на пациент в МБАЛ-Асеновград в който е отразен преглед на жалбоподателя
от д-р Д.Ц., от 21,21ч. до 21,39ч. на 02,09,20г.
Въз основа на така установеното е
издадена и процесната заповед с която
административният орган, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 вр. чл. 171, т.1, б.
”Б” от ЗДвП, е приложил спрямо К. оспорената принудителна административна мярка.
За удостоверяване на компетентността
да издаде оспорения административен акт, ответникът представя Заповед №
317з-391 от 06.02.2017г.на Директора на ОД на МВР – Пловдив, с която в
изпълнение на Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните
работи е оправомощил началниците на РУ на МВР, в качеството им на длъжностни
лица от ОД на МВР – Пловдив, да прилагат с мотивирана заповед принудителни
административни мерки по чл. 171, т.2а от ЗДвП.
В съдебната фаза по искане на
жалбоподателя е разпитан актосъставителя Т. / л. 35/ от показанията на който се установява че
въпросната вечер е издал талон за кръвна
проба на жалбоподателя със срок за
вземане на кръв от 120 минути. На него никой не му се е обаждал,
че на Г. не искат да му вземат кръв, че същата вечер посетил МБАЛ Асеновград, по
друг повод и Г. бил там , но срока на талона му бил вече изтекъл. Той му казал,
че не искат да му вземат кръв, но по каква причина свидетеля не разбрал.
Съдът е разпитал и свидетеля К.,
шофьор на пътна помощ , който заявява че въпросната вечер закарал жалбоподателя
до болницата в Асеновград , по нареждане на полицаите. Заявява , че го е
оставил пред болницата около 21,10ч.
Съдът е приел и
становище на д-р Ц. от МБАЛ Асеновград от което се установява че на
02,029,2020г. тя е прегледала
жалбоподателя в периода от 21,21ч. до 21,39ч. , като , той е подписал
документите , не е представил документ
–талон за изследване , не е поискал да
му вземе кръв и е напуснал отделението.
Становището е прието по делото , не е
оспорено от страните и ще бъде кредитирано напълно.
Съдът от правна страна излага следното:
Според чл. 171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага
принудителна административна мярка: прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични
вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози - за срок от 6 месеца до една година.
Съгласно чл.172 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл.171, т. 2а, се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според чл. 6, ал. 1,
т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските
органи извършват охранителна дейност по опазване на обществения ред и
осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България.
Съгласно чл. 172, ал. 2 от ЗДвП,
налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на
службите за контрол се извършва чрез: 1.
недопускане управлението на моторното превозно средство; 2. спиране от движение
на моторното превозно средство; 3. отнемане на документите по чл. 165, ал. 2,
т. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 1 (сред които и свидетелството за управление на
водача) и др.
Заповедта за налагане на принудителна
административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.
146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка
законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в
изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от
посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други
органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма.
Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е
определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
По смисъла на чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка
принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ
и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
Цитираната нормативна уредба налага
извод, че фактическият състав на визираната в чл. 171, т. 2а ЗДвП мярка за
административна принуда, при наличието на който е законосъобразно прилагането
й, е наличие на някое от посочените в нормата административни нарушения,
установено по съответния ред.
Според чл.6, ал. 6 от Наредба № 1 от 19 юли
2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози (обн. ДВ бр. 61/2017г.) контролният орган връчва на лицето
срещу подпис талона за изследване, като вписва: 1. мястото, където да се
извърши установяването; 2. срока на явяването – до 45 минути, когато
нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира
мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на
медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично
лабораторно изследване, и до 120 минути – в останалите случаи. Нормата на ал. 7
предвижда, че крайният срок за явяване на лицето се определя от контролния
орган в зависимост от отдалечеността на мястото за извършване на установяване с
доказателствен анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване и
възможността за ползване на обществен или друг превоз за отиване до него.
Съгласно чл.15, ал.5 от Наредба №1,
вземането на кръв и урина за изследване за концентрация на алкохол и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва в срока за
явяване, определен в талона за изследване. При невъзможност на лицето да
предостави проба урина и/или при обективна невъзможност за вземане на кръв за
изследване в посочения срок медицинският специалист по чл.12, ал.1 отразява
причините за забавянето и часа на вземането. Според ал. 6 на същата правна
норма при неявяване на лицето за изследване в указания в талона за изследване
срок се приемат показанията на техническото средство или теста, с което е
установена употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
По аргумент от чл. 171, т. 1. б „Б”
от ЗДвП вр. чл. 6, ал. 4 от Наредба № 1 в случаите по чл. 171, т. 2а, б. „Б” от ЗДвП, при наличие на изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4
установените стойности са определящи. В случая обаче няма кръвна проба , поради
което стойностите от 0,54 промила
остават необорени.
Обсъденият правен режим и установената
фактическа обстановка налагат извода, че процесната принудителна
административна мярка е наложена от материално и териториално компетентен
орган, в предвидената от закона форма.
Описаните в АУАН фактически
обстоятелства от 02,09,20г. за извършено административно нарушение по ЗДвП
съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната
заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното.
По смисъла на чл. 171, т. 2а, б. „Б”
от ЗДвП, преди да бъде наложена мярката всеки водач има възможността да избира
дали да се подложи на проверка на място с техническо средство "или"
да изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол
в кръвта му. Право на водача е да избере кои и колко от посочените в закона
способи да избере, но същественото е, че той следва да проведе поне едно от
тях, в противен случай са налице основания за прилагане на ПАМ. В случая няма
спор между страните, че водачът е приел да бъде тестван с техническо средство
и е приел изследване чрез кръвна проба.
Съдът намира, че в този аспект
възраженията на оспорващия се явяват неоснователни и следва да се приеме , че недаването на кръвна проба е
поради нежеланието от страна на жалбоподателя.
Установи се , че свидетеля К., шофьор на пътна помощ
въпросната вечер е закарал жалбоподателя до болницата в Асеновград , по
нареждане на полицаите и го е оставил
пред болницата в 21,10ч.
Установи се , че д-р Ц. от МБАЛ
Асеновград на 02,09,2020г. е прегледала
жалбоподателя в периода от 21,21ч. до 21,39ч. , като той при прегледа
не й е представил документ за кръвно изследване , не е поискал да му вземе кръв и е напуснал
отделението. Безспорно това е била волята на жалбоподателя и няма доказателства
някой да му е попречил да даде талона за
изследване и да поиска да му вземат кръв.
Съдът приема, че единствено
жалбоподателя К. с поведението си
е осуетил вземането на кръвна проба ,
относно установеното шофиране от негова страна на МПС с концентрация от 0,54
промила алкохол.
Талона му е даден от полицай Т. в
20,30ч. , с период от 120 минути за даване на кръвна проба, в 21,10 е бил
оставен пред болницата от св. К., бил е прегледан от д-р Ц. , без да й поиска вземането на кръвна проба.
Законодателя е дал възможност на
актосъставителя да определи време за явяване в медицинско учреждение и даване
на кръв в рамките на 120 минути от
връчването на талона.
Жалбоподателя се е явил в болницата в
Асеновград в срок и до 21,39 е бил преглеждан от д-р Ц. и не е
заявил желание да му вземе кръв , въз основа на талон за изследване.
Безспорно това е била волята на
жалбоподателя и няма доказателства някой да му е попречил да даде талона за изследване и да поиска да му
вземат кръв, при първото си явяване в болницата , пред д-р Ц..
Фактите около явяването на полицаите
в болницата , прегледа на 8-месечно бебе
в животозастрашаващо състояние са неотносими към правния спор и не променят
установеното по-горе , че жалбоподателят не е пожелал да му вземат кръв в
периода 21,20-21,49ч. когато е бил преглеждан от д-р Ц..
Предвид горното, при проверката по чл. 168 от АПК,
съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в
предписаната от закона форма, законосъобразно с процесуалните правила и
материалноправните норми, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна
На основание чл. 172 от АПК и чл.
172 , ал. 5 от ЗДП Съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Г.Б.К., ЕГН **********, адрес *** против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0239-000200, по
чл.171, т.1б. „Б“ от ЗДвП, изд. на 08.09.2020 г. от Началник РУ към ОД МВР Пловдив РУ Асеновград,
с която се налага ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца, отнето е СУМПС и контролен талон.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: