№ 2821
гр. София, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Невена Чеуз
при участието на секретаря Весела Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело №
20211100107920 по описа за 2021 година
Предявени субективно активно съединени отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 439 ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че срещу ищците О. Й. Й. и М. Г. Й. било
образувано изпълнително дело 4451/2014 г. по описа на ЧСИ – М.Б.. Същото
било образувано въз основа на изпълнителни листи, издадени в полза на
първоначалния взискател „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД от 10.01.2014 г. ,
издаден по ч.гр.д. 26865/2013 г. по описа на СРС, 31 състав за сумата от
160 309, 38 евро – главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 21.06.2013 г., сумата от 5 727, 08 евро – редовна лихва за периода
25.09.2012 г. – 23.03.2013 г., сумата от 6 667, 75 евро – наказателна лихва за
периода 25.03.2013 г. – 20.06.2013 г. и сумата от 6 768, 83 лв. – съдебни
разноски, както и по изпълнителен лист от 16.07.2013 г., издаден по ч.гр.д.
26 865/2013 г. на СРС, 31 състав за сумата от 399, 06 евро – дължима
комисионна за управление за периода 25.03.2012 г. – 24.03.2013 г. и сумата от
24,45 лв. – разноски. Твърди се, че на 12.11.2015 г. по изпълнителното дело
било вписано в имотния регистър на постановление за възлагане на недвижим
имот след проведена публична продан на собствен за настоящите ищци имот
като в периода от датата на вписване на постановлението до 12.11.2017 г. по
1
изпълнителното дело не били извършвани други изпълнителни действия,
поради което изпълнителното дело следвало да се счита прекратено.
Изложени са твърдения, че на 30.11.2018 г. при ЧСИ – Б. постъпила молба от
„Ф.И.“ ЕАД, с която бил приложен договор за цесия и искане да бъде
конституиран като взискател.
Твърди се, че с оглед настъпилата перемция респ. разпоредбите на
ЗМДВИПОРНС, касаещи спиране на давностните срокове в периода
13.03.2020 г. 13.05.2020 г. давността по отношение на вземанията на
взискателя в размер на 35 855, 37 лв. – остатъчна главница и и сумата от
24 122, 87 лв. – лихва е изтекла на 12.01.2021 г.
Предвид което е мотивиран правен интерес от исковете и искат от съда
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че горните две суми са недължими като погасени по давност.
Претендират се разноски.
Ответникът “Ф.И.“ ЕАД оспорва иска в писмен отговор, в който са
наведени възражения относно основателността на заявените от ищците
претенции.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. И. Д..
Ответникът не е реализирал процесуално представителство в открито
съдебно заседание.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание
чл. 235, ал.2 и ал.3 от ГПК, прие за установено следното от фактическа
страна:
По делото са представени два изпълнителни листа от 16.07.2013 г. и от
10.01.2014 г., издадени по ч.гр.д. 26 865/2013 г. на СРС, 31 състав, от които се
установява, че на основание чл. 418 ал.2 от ГПК вр. с чл. 417 от ГПК
длъжниците О. Й. Й. и М. Г. Й. са осъдени да заплатят солидарно на
кредитора „Райфайзенбанк /България/ “ ЕАД сумата от 160 309, 38 евро –
главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.06.2013 г.,
сумата от 5 727, 08 евро – редовна лихва за периода 25.09.2012 г. – 23.03.2013
г., сумата от 6 667, 75 евро – наказателна лихва за периода 25.03.2013 г. –
20.06.2013 г. и сумата от 6 768, 83 лв. – съдебни разноски респ. сумата от
399, 06 евро – дължима комисионна за управление за периода 25.03.2012 г. –
2
24.03.2013 г. и сумата от 24,45 лв. – разноски по втория изпълнителен лист.
По делото е приложено като доказателство копие от изпълнително дело
20148380404451 на ЧСИ – М.Б. с район на действие – СГС. От същото се
установява, че въз основа на тези два изпълнителни листа взискателят е
инициирал на 24.04.2014 г. изпълнително дело при ЧСИ – М.Б..
На 24.04.2014 г. до длъжниците /настоящи ищци/ са изпратени покани
за доброволно изпълнение.
На същата дата /24.04.2014 г./ са изпратени от ЧСИ и множество
запорни съобщения за налагане на запор върху банкови сметки на
длъжниците по изпълнителното дело до търговски банки, които развиват
дейност на територията на страната, както и искане за вписване на възбрана
върху апартамент, находящ се в гр. София, ул. ****
На 19.05.2014 г. от ЧСИ е изпратено и уведомление до настоящите
ищци за опис на недвижимо имущество, а именно описания по-горе в
решението апартамент, който ще се осъществи на 19.05.2014 г. от 10.00 часа.
Уведомленията са получено лично на 19.05.2014 г.
На 19.05.2014 г. е изготвен протокол за опис на недвижими имущества.
След изготвена оценка на описания по-горе апартамент от 19.06.2014 г.,
ЧСИ е съставил обявление за насрочена първа публична продан на същия,
която да се проведе от 29.09.2014 г. – 29.10.2014 г. След двукратно спиране на
същата с протокол от 28.03.2015 г. проданта е обявена за нестанала.
На 02.09.2014 г. ЧСИ Б. е поискал вписване на възбрана върху ½
идеална част от недвижим имот, собственост на О. Й. до Служба по
вписванията – гр. Варна и същата е вписана на 15.09.2014 г.
На 09.09.2014 г. ЧСИ Б. е поискал вписване на възбрана върху ½
идеална част от недвижими имоти, собственост на О. Й. до Служба по
вписванията – гр. Димитровград и същата е вписана на 26.09.2014 г.
С разпореждане ЧСИ е насрочил нова публична продан от 09.06.2015 г.
– 09.07.2015 г.
С протокол от 10.07.2015 г. за купувач по тази втора публична продан е
обявена В.С.И. за сумата от 306 138 лв.
На 15.07.2015 г. е изготвено постановление за възлагане на недвижимия
имот, влязло в сила на 23.10.2015 г., а на 09.11.2015 г. е изготвено
3
постановление за разпределение на постъпили суми, от което е видно, че за
„Райфайзенбанк / България/“ ЕАД е разпределена сумата от 287 752, 10 лв. за
вземане, обезпечено със залог или ипотека и сума в размер на 7 506 лв. -
разноски. Сумите са преведени от ЧСИ в полза на взискателя „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД с преводно нареждане от 26.11.2015 г.
По делото е депозирано уведомление от ЧСИ – И.С. с район на действие
– ОС – Варна, изготвено на 10.10.2016 г., съгласно което е насрочена
публична продан имота, възбранен от ЧСИ – Б. на 15.09.2014 г., с период на
проданта 28.10.2016 г. – 28.11.2016 г.
По делото е депозирано и второ уведомление от ЧСИ – И.С. с район на
действие – ОС – Варна, изготвено на 23.07.2017 г., съгласно което е насрочена
публична продан имота, възбранен от ЧСИ – Б. на 15.09.2014 г., с период на
проданта 08.04.2017 г. – 08.05.2017 г.
По изпълнителното дело е депозирана молба от взискателя от
05.11.2018 г., с която същият е уведомил ЧСИ, че е прехвърлил вземанията си
срещу длъжниците на цесионера „Ф.И.“ ЕАД, считано от 26.10.2018 г.
С молба от 30.11.2018 г. на „Ф.И.“ ЕАД, същият е поискал от ЧСИ да
бъде конституиран като взискател по делото, което е сторено с оглед
наличното разпореждане на ЧСИ в този смисъл.
По делото е приложено и съобщение до кредитор с вписана възбрана,
изготвено на 01.02.2019 г. от ЧСИ – Н.К. с район на действие – ОС – Хасково.
От същото се установява, че по повод наложена възбрана от 26.09.2014 г. от
ЧСИ – Б. върху недвижими имоти е насрочен опис на същите на 11.02.2019 г.
от 10.30 ч.
С нова молба от 17.04.2019 г. взискателят /настоящ ответник/ е поискал
от ЧСИ да се извърши справка относно наличното недвижимо имущество на
длъжника О. Й. Й..
С нова молба от 27.02.2020 г. взискателят е поискал от ЧСИ да извърши
справка относно регистрирани трудови договори на длъжника и да се насочи
изпълнение чрез налагане на запори върху вземанията им за трудово
възнаграждение.
Депозирани са и две последващи молби от взискателя от 14.12.2020 г. и
20.12.2020 г. с искане за извършване на справи в ТД на НАП за наличие на
4
трудови договори, сключени от длъжниците.
На 18.08.2021 г. ЧСИ е изпратил множество запорни съобщения до
търговски банки за запор на сметки на длъжниците по делото с оглед
задължение в размер на 35 855, 37 лв. – главница и сума в размер на 24 122,
87 лв. – договорна лихва, ведно с законна лихва върху главницата и разноски.
При тези ангажирани от страните доказателства настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Процесните вземания са съдебно установени с влезли в сила заповеди за
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК. По отношение на същите е приложима
общата пет годишна давност, установена в нормата на чл. 110 от ЗЗД. С оглед
нормата на чл. 116 б. „в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действия по принудително изпълнение. Образуването на изпълнително
производство не е от кръга действия, които прекъсват погасителната давност
с оглед дадените задължителни разрешения в ТР 2/2015 г. на ОСГК на ВКС.
Съобразно нормата на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години
изпълнителното производство се прекратява. Това прекратяване се извършва
по право, по силата на закона с факта на изтичане на предвидения в него срок
и без да е необходимо да се предприемат нарочни действия в тази връзка.
Това е установено, както в Тълкувателно решение 47/1965 г. на ОСГК на ВС,
така и в т.10 от Тълкувателно решение 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. За да се
прекъсне визираният в ГПК двугодишен срок е необходимо предприемане на
изпълнително действие, в рамките на определен изпълнителен способ като не
следва да се държи сметка дали прилагането му е изискано от взискателя или
е предприето по почин на ЧСИ при изпълнение на чл. 18 ал.1 от ЗЧСИ. В
цитираното вече ТР 2/2015 година са разграничени действията, извършвани в
рамките на инициирано изпълнително производство на такива с характер на
изпълнителни и действия, непритежаващи подобна характеристика.
Изпълнителните действия включват насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. С оглед данните по делото и съобразяване разрешенията на
5
ТР 2/2015 г. настоящият съдебен състав намира, че по изпълнителното дело са
извършвани регулярни изпълнителни действия като времевия промеждутък
между всяко от тях е по-малък от две години, за да се приеме, че е налице
перемпция по силата на закона на твърдяната от ищците дата. Така на
19.06.2014 г. е обявена публична продан на имот, а на 09.06.2015 г. е
инициирана втора публична продан на същия имот. От обявлението на ЧСИ –
Станчева от 10.10.2016 г. е видно, че е обявена публична продан на имот,
възбранен по процесното изпълнително дело на 15.09.2014 г., като действието
е предприето с оглед нормата на чл. 18 ал.6 от ЗЧСИ предвид
местонахождението на възбранения имот и императивната разпоредба на чл. 2
ал.4 от ЗЧСИ. Съответно, видно от уведомлението на същия ЧСИ от
23.07.2017 г. е насрочена втора публична продан на този имот. Видно от
съобщението от ЧСИ – К. с район на действие ОС – Хасково на 11.02.2019 г. е
насрочен опис на възбранените от ЧСИ – Б. на 26.09.2014 г. недвижими
имоти, попадащи в съдебния район на ОС – Хасково респ. изпълнителните
действия са предприети отново с оглед разпоредбата на чл. 18 ал.6 вр. с чл. 2
ал.4 от ЗЧСИ. Този опис на 11.02.2019 г. е последното валидно изпълнително
действие по делото по мнение на настоящия съдебен състав доколкото
последващите действия, предприети от взискателя и изразяващи се в искане
за справки за налично имущество на длъжниците и сключени трудови
договори нямат характер на изпълнително действие. Характер на
изпълнително действие имат изпратените запорни съобщения от 18.08.2021 г.,
но същите са предприети след изтичане на предвидения двугодишен срок по
чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК и при съобразяване спирането на давностните срокове
с оглед чл. 3 и чл. 4 от ЗМДВИПОРНС и като такива са без правно значение
за крайния изход на спора, доколкото изпълнителното производство следва да
се счита прекратено по право на 11.04.2021 г.
Съгласно съдебната практика, установена с решение 31/09.09.2010 г. по
търг. Дело 400/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., впоследствие потвърдена и с ТР 2/2015
г. погасителната давност за установяване на недължимост на вземане на
взискателя започва да тече от последното валидно предприето от взискателя
изпълнително действие. По съображенията, изложени по-горе съдът приема,
че последното валидно действие е извършено на 11.02.2019 г., от която дата е
започнал да тече нов давностен срок. Съгласно нормата на чл. 117 ал.2 от ЗЗД
при съдебно установени вземания новата давност е винаги 5 години т.е.
6
същата е изтекла с оглед правилата за броене на срокове, установени в чл. 72
от ЗЗД на 11.04.2024 г. По обективни съображения и с оглед на
обстоятелството, че се касае за бъдещо събитие, давността не е изтекла към
датата на депозиране на исковата молба.
При липсата на други ангажирани от страните доказателства съдът
намира, че искът като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва сумата от 400
лв. – разноски, молбата на ответника от 28.09.2022 г.
Водим от горното Софийски градски съд, I-19 състав:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове на О. Й. Й., ЕГН ********** и М. Г.
Й., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, партер
– адв. И. Д. с правно основание чл. 439 ал.1 от ГПК срещу “Ф.И.“ ЕАД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** за признаване
за установено, че О. Й. Й. и М. Г. Й. не дължат на „Ф.И.“ ЕАД сумата от
35 855, 37 лв. – остатъчна главница и сумата от 24 122, 87 лв. – лихва -
предмет на изпълнителни листа, издадени по гр. дело 26 865/2013 г. на СРС,
31 състав като погасени по давност.
ОСЪЖДА О. Й. Й., ЕГН ********** и М. Г. Й., ЕГН **********, и
двамата със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, партер – адв. И. Д. да заплатят
на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на “Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. **** сумата от 400 лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7