Р Е Ш Е Н И Е
№ 260012
гр. Кюстендил, 17.08.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на пети август две
хиляди и деветнадесета година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при
участието на съдебният секретар-протоколист ЯНКА АНГЕЛОВА,като разгледа
докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№ 2506/2019 год., за да се произнесе,
взе в предвид следното:
Л.В.Н.,ЕГН ********** ***,съдебен адрес-*** чрез адв.В.П. ***,
е предявила против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД,ЕИК *********, седалище и
адрес на управление на дейността-гр.София, бул.“Панчо Владигеров“№ 21,бизнес
център „Люлин-6“,ет.2, иск да бъде признато за установено по отношение на
последното,че ищцата не му дължи сумите
по изпълнителния лист,издаден по вътрешно арбитражно дело № 3137/2010 год. на
арбитъра при СГС Бисерка Гиздова, по което дело е издаден изп.лист от
16.05.2013 год.,както и сумите по образуваното въз основа на последния изп.д.№
334/2019 год. по описа на ЧСИ Елица Христова с рег.№ 743 с район на действие
КОС,поради погасяването на вземането по давност на същите след датата на
издаването на изпълнителният лист.
В срока за отговор ответникът
оспорва искът и обстоятелствата на които се основава,моли за отхвърлянето и
присъждането на разноски.
КРС,след като обсъди при усл.на чл.235,ал.2 и 3 ГПК,събраните по делото доказателства,приема за установено следното:
Видно от представеният изп.лист от 16.05.2013
год./л.4/,изд.от СГС,ТО,т.д.№ 2176/2013 год./л.4/,е това че ищцата е била
осъдена да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД,ЕИК ********* сумата от
6713.81 лв.,ведно със законната лихва върху същата от 29.11.2011 год.,90.00 лв.
разноски,50.00 лв. държавна такса и 518.55 лв.юрисконсултско възнаграждение.Не
се спори между страните,че въз основа на този изп.лист кредиторът е образувал
изп.дело № 20138480401177 на ЧСИ Р. А.
/л.85-125/,по което на 03.09.2013 год. с поканата за доброволно изпълнение е
наложил запор върху банкови сметки на ищцата,като е изпратил и запорни
съобщения /л.93,95-100,102-110// до няколко банки.С договор за прехвърляне на
вземания от 16.08.2018 год./л.20/ и приложение № 1а/04.09.2018 год. кредиторът
прехвърлил на ответното дружество вземането си по изпълнителният лист,цесионера
на основание изрично издаденото му пълномощно/л.29/ с уведомление /л.31/
съобщил на ищцата за цесията,а последната го получила,видно от известието за
доставяне на 21.11.2011 год.По изпълнителното дело ответника с молба от
26.09.2018 год./л.115/,поискал да бъде конституиран като нов взискател,а
частният съдебен изпълнител с постановление от 10.10.2018 год./л.142/ прекратил
на осн.чл.433,ал.1,т.8 ГПК изпълнителното производство.На основание на молба на
ответното дружество от 15.05.2019 год./л.54/ ЧСИ Е.Х.с
рег.№ 743 при КЧСИ-София ,образувала изп.дело № 334/2019 год./л.53-84/.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от
посочените писмени доказателства,като същата обуславя извод на съда за
допустимост и основателност на исковата претенция,поради което ще се
уважи.Мотивите на съда са следните:
На първо място съдът приема ,че вземането на „Профи кредит България“ЕООД е
било установено с влязло в сила решение по арбитражно дело,което е равнозначно
на съдебно решение.
Изпълнителното производство се образува,на осн.чл.426,ал.1 ГПК, на
основание представен изп.лист и посоченият по търговското дело е бил представен
пред ЧСИ А. на 08.07.2013 год.,същата е образувала изпълнително
производство и е предприела принудителни действия,последното на 03.09.2013 год.
чрез налагането на запори по банкови сметки на ответницата в реица банки.За да
се прекрати изпълнителното производство, както
се приема и в трайно установената съдебна практика, вкл. тази на ВКС,е
необходимо взискателят да не е предприел изпълнителни действия в продължение на
две години, каквато хипотеза в казуса се констатира-изпълнителното производство
по изп.дело № 20138480401177 на ЧСИ А. е
прекратено от същата на 10.10.2018 год.,като практически двете години в които
кредиторът-взискател е бездействал са изтекли на 03.09.2015 год.,от която дата
по право и без изрично волеизявление на съдебният изпълнител производството е
прекратено.Постановлението на ЧСИ за прекратяване на производството има само
декларативен характер. Практически от 03.09.2013 год. е започнала да тече петгодишната давност по
чл.117 ЗЗД за погасяване на вземането по давност и същата е изтекла на
03.09.2018 год.,поради което вземането на ответника е било погасено по давност
преди датата на образуване на изпълнителното производство пред ЧСИ Х. през 2019 год. Прекратяването на изпълнителното производство става по
право,а новата давност е започнала да
тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие (ТР
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), т. е. извършено преди да са били налице
предпоставките по чл. 433, т. 8 ГПК,а
още по-конкретно-03.09.2013 год.
Ищцата се позовава на изтекла в нейна полза 5-петгодишна давност,
погасяваща вземането по изп.лист за времето от последното предприето
принудително действие по горното изп.дело от 2013 год.до образуването на
второто по ред изпълнително производство-изп.д.№ 334/2019 год. на ЧСИ Е.Х.,което е осъществено на 15.05.2019 год. През този
период не са били извършвани никакви изпълнителни действия спрямо ищцата като
длъжник, нито са постъпвали плащания от нейна страна по наложените запори,или
след прекратяването по право на изп.производство,нито е било налице признаване
на вземането от длъжника, поради което и давността не е била прекъсната. Съдът
като съобрази дадените с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година,
постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС постановки ,прави
горният извод за основателност на исковата претенция.
С оглед
уважаването на исковата претенция съдът ще присъди на ищцата сторените по
делото разноски-общо сумата от 909.29 /деветстотин и девет лева и двадесет и
девет стотинки/лв.,от която 409.29 /четиристотин и девет и двадесет и девет/лв.
държавна такса и 500.00-петстотин лева адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на осн.чл.439,ал.1 ГПК,съдът:
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО МЕЖДУ Л.В.Н., ЕГН ********** *** И
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление на дейността-гр.София, бул.“Панчо Владигеров“№ 21, бизнес център
„Люлин-6“,ет.2,ЧЕ Л.В.Н. ,с посочени данни,не му дължи сумите по изпълнителния лист,издаден по
вътрешно арбитражно дело № 3137/2010 год. на арбитъра при СГС Бисерка Гиздова,по
което дело е издаден изп.лист от 16.05.2013 год.,както и сумите по образуваното
въз основа на последния изп.д.№ 334/2019 год. по описа на ЧСИ Е.Х.с
рег.№ 743 с район на действие КОС,поради погасяването на вземането по давност
на същите след датата на издаването на изпълнителният лист до образуването на
посоченото изпълнително производство.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД,ЕИК *********,седалище и адрес на управление на
дейността-гр.София,бул.“Панчо Владигеров“№ 21,бизнес център „Люлин-6“,ет.2,ДА
ЗАПЛАТИ на Л.В.Н.,ЕГН ********** ***,сумата от
909.29 /деветстотин и девет лева и двадесет и девет
стотинки/лв.,представляваща сторените от последната разноски по воденето на делото.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд-Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните чрез връчване на преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: