№ 1438
гр. Варна, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20223100502043 по описа за 2022 година
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба от К. К.
Х., чрез адв.К. против Решение № 2176 от 04.07.2022 година, по гр.дело №
12829/2021 година на ВРС, в частта, с която ВРС е допуснал до делба
недвижим имот: Жилище на 2 нива, разположено на първи и втори етажи на
жилищна сграда, построена в *** с административен адрес ***, а по
кадастрална схема с адрес: ***, представляващо самостоятелен обект с
идентификатор № *** по КККР на гр. Варна, общ. Варна, област Варна,
одобрени със заповед РД[1]18-73/23.06.2008 г. на изп. директор на АГКК,
последно изменение със заповед 18-5029/18.06.2018 г. на началника на СГКК-
Варна, намиращо се в сграда едно, разположена в поземления имот с
идентификатор № 1***, с предназначение жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 2, застроена площ от 61 кв.м. и разгъната застроена площ 122 кв.м.,
при съседни самостоятелни обекти на първо ниво- на същия етаж: обект
№1***.1.1, под обекта: няма, над обекта: няма, и за второ ниво; на същия
етаж обект №1***.1.3, под обекта: няма, над обекта: няма, със стар
идентификатор: 1***.1.4. и 1***.1.2, заедно с принадлежащото избено
помещение без посочена площ, номер и граници по предходен нотариален
акт, а по удостоверение за данъчна оценка- със застроена площ от 61,00 кв.м.,
1
както и съответните ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж
върху мястото, в която е построена сградата – Дворно място, представляващо
поземлен имот с идентификатор № 1***, МЕЖДУ Х. К. Х., ЕГН: **********,
адрес: *** и К. К. Х., ЕГН:**********, съдебен адрес: *** Съдия при Районен
съд – Варна: при КВОТИ, както следва: 1/6 ид.ч. за Х. К. Х., ЕГН:
**********; 5/6 ид.ч. за К. К. Х., ЕГН:**********.
Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение – излага се, че съдът не е
отговорил правилно на заявеното основание за придобива на целия имот по
давност и неправилно и кредитирал свидетелските показания.По същество се
иска отмяна на атакувания съдебен акт, в обжалвана му част и отхвърляне на
исковата претенция.
Против жалбата е постъпил отговор от страна на адв.П. (ВАК), като
процесуален представител на въззиваемия Х. К. Х. и в него се настоява
атакувания съдебен акт да бъде потвърден.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззивницата, редовно
призована, се явява лично и с адв.К., които поддържа въззивната жалба.
Въззиваемата страна, редовно призована, се явява лично и с адв.П.;
оспорва жалбата и моли съдът да потвърди решението.
След като се запозна с материалите по делото и със застъпените от
страните становища, ВОС намери за установено следното:
Представен е Договор за отстъпено право на строеж върху държавна
земя от 11.06.1969 година, видно от който на К. Х. К. е отстъпено право на
строеж върху държавно урегулирано място от 380 кв.м., съставляващо само ½
ид.ч. от цялото място от парцел XVI от кв.98, находящо се в кв. А., за
постройка на жилищна сграда, съобразно одобрен план срещу заплащане.
По делото е наличен Договор за доброволна делба на сграда между К. Х.
К. и Д. Т. Г., като собственици на дворно място намиращо се в кв. „А.“, *** с
пространство от 380 кв.м..От него става ясно, че К. Х. е придобил: ½ от
общата площ на парцела с изложение юг-запад вкл. 2 собствена къща- изба,
първи и втори етаж, таван, със застроена квадратура от 122 кв.м. Посочено е,
че ид.ч. от мястото се притежават от собствениците с договори 10133 и 10132
за отстъпено право на строеж.
Видно е от Договор за дарение, обективиран в н.а.№ 108, том LXXXVI,
дело 22684/1997 г. от 16.12.201997 година, П. Б. К. и К. К. Х. са дарили на
И.С.Г. / внучка на първата и дъщеря на втората/ собствените си 5/6 ид.ч. от
жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 61 кв.м. при разгърната
застроена площ от 122 кв.м., ведно с прилежащо избено помещение, както и
съответните ид.ч. от сградата и правото на строеж върху ½ ид.ч. от държавно
2
дворно място с обща площ от 380 кв.м. находящо се в гр. Варна, кв. „А.“, ***,
представляващо парцел пл. XVII-2341 в кв.120 по плана на 28 микрорайон в
гр. Варна, при граници на Дворното място: двете стани улици, парцел пл.
номера XVIII-2340 и XVI-2342.също от този н.а. става ясно, че двете
дарителки са запазили за себе си правото на ползване върху дарявания имот,
докато са живи.
От Договор за дарение, обективиран в н.а.№ 7, том 3, рег. номер 4113,
дело номер 367/2018 г. от 05.09.2018 година И.С. Х. е дарила на майка си К. К.
Х. собствените си 5/6 ид.ч. от следния недвижим имот: Жилище на 2 нива,
разположено на първи и втори етажи на жилищна сграда, построена в *** с
административен адрес“ ***, а по кадастрална схема с адрес: ***,
представляващо самостоятелен обект с идентификатор № *** по КККР на гр.
Варна, общ. Варна, област Варна, одобрени със заповед РД-18-73/23.06.2008
г. на изп. директор на АГКК, последно изменение със заповед 18-
5029/18.06.2018 г. на началника на СГКК-Варна, намиращо се в сграда едно,
разположена в поземления имот с идентификатор № 1***, с предназначение
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 2, застроена площ от 61 кв.м. и
разгъната застроена площ 122 кв.м., при съседни самостоятелни обекти на
първо ниво- на същия етаж: обект №1***.1.1, под обекта: няма, над обекта:
няма, и за второ ниво; на същия етаж обект №1***.1.3, под обекта: няма, над
обекта: няма , със стар идентификатор: 1***.1.4. и 1***.1.2, заедно с
принадлежащото избено помещение без посочена площ, номер и граници по
предходен нотариален акт, а по удостоверение за данъчна оценка- със
застроена площ от 61,00 кв.м., както и съответните ид.ч. от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото, в която е построена сградата,
представляващо поземлен имот с идентификатор № 1***.
По делото е представено искане от ищеца до ответниците за
предоставяне на ползването на процесните имоти от 29.08.2021 г., получено
от К. Х. на 31.08.2021 г., както и отговор от П. К. и К. К. от 01.09.2021 г., 3
който е идентично съдържание като този от м.05.2020 г.
Наличен по делото е отговор на негова покана за уреждане на
имуществени отношения, изпратен от К. К. Х. през месец май 2020 година, в
който се твърди, че ищецът разполага с ключове за процесното жилище и
достъпа му до него, избата и дворното място, като собствени на 1/6 ид.ч. от
правото на собственост не е бил ограничаван /л.57 гръб/.
По делото е представена и данъчна декларация по чл.14 ЗМДТ за
облагане с данък върху недвижимите имоти от К. Х. /л.64 гръб и сл./ от
17.09.2018 г. /л.70 г./, в която ответницата е декларирала процесните имоти,
като е посочила, че техни собственици са тя, П. К. и Х. Х..
Видно от представеното от ищеца удостоверение за данъчна оценка от
02.02.2022 г., той е регистриран в Община Варна като собственик на 1/6 ид.ч.
от жилището.
Пред ВРС са били разпитани по двама свидетели на страните –за
ищцовата страна С.К. и Т.С., а за ответника – М.И. и С.Ц..
Свидетеля К. сочи, че познава страните, но е близък приятел на Х. Х. и
3
още, че през периода 1997 – 2020 година е ходил заедно с Х. в къщата. За
периода от 2006-2008 година разказва, че със своя автомобил е закарвал Х. до
имота и го е виждал да влиза в къщата, знае, че Х. е има ключ за къщата.
Сочи, че не е присъствал на случка, при която К. да му забранява да идва в
сградата или да му отнема ключа, разказва, че не е чувал майка му П. да не
иска да пуска Х. в къщата. Чувал е, че имат неразбирателства със сестра му,
които знае, че произтичат от неодобрението от страна на майка му и сестра
му на съпругата му. Свидетелят описва подробно разположението на
сградата.
Свидетеля Т.С. сочи, че е ходил заедно с ищеца да вземат инвентар и
други неща от гаража към къщата. Сочи, че е виждал, че Х. преди 2018г. е
влизал в къщата, заедно с него са пили кафе с майка му, която обитава
приземния етаж. За периода от 2015г. до 2018г., сочи, че често са ходили в
къщата- поне по един път в месеца. Разказва, че през 2018г., при едно от
отиванията майката на Х. изляла и започнала да вика, че Х. няма работа там,
няма имот, да си вземе нещата от гаража. Сочи, че след 2018г. с Х. не са
ходили повече. А през същата година Х. се оплакал, че са сменили бравата на
вратата на къщата. През 2019г. взел автомобила на Х. и когато К. го
забелязвала, казала да се заключват вратите, защото Х. идва. Разказва, че през
2018г. е имало случай, когато К. казала на Х., че няма право да влиза в къщата
и че тя не е негова.
Свидетелката М.И. дава показания, че познава страните и е живяла от
1993г. почти постоянно до 2007 г. в къщата на калкан с процесната жилищна
сграда. Сочи, че около 2000 г. два пъти е виждала Х. да влиза в гаража на
къщата. Сочи, че до 2016 г. не е виждала Х. да влиза в къщата. Знам, че Х. е
ползвал гаража, но не е живял в къщата и не знае дали е имал ключове за
последната. Сочи, че в къщата живеят П., К. и децата на К., като последната е
направила основен ремонт на първия етажа от къщата. Сочи, че около 2000
година е чула караница, при която П. казала на някой да се маха, като
свидетелката мисли, че мъжкия глас, с който спорела П. е на Х.. Сочи, че
между К. и Х. не е чувала скандали и караници.
Свидетеля С.Ц., който е в близки лични отношения с ответницата К. Х. /
без да са във фактическо съпружеско съжителство/, се установява, че знае, за
скандали между страните. П. се оплаквала и била наплашена от Х.. Сочи, че
преди ремонта на къщата от 2014-2016 г. Х. е имал ключ от къщата, но след
смяната на врати и брави П. не пожелала да му даде ключ, защото се
страхувала от него. Сочи, че в същата живеят П., К. и сина на К.. Знае, че Х.
ползва гаража вкл. и досега, като никакви негови вещи не са изхвърлени от
там. Разказва, че е извършвал ремонти в сградата, а между 2014-2016 г. е
сменена дограмата, вратата на къщата и съответно ключовете. Сочи, че П. му
е разказвала, че Х. е ходил в къщата, правил скандали, чукал по прозорците на
приземния етаж.
При тези данни ВРС е достигнал до извода за основателност на
претенцията.
Виждането на настоящата инстанция е следното:
4
Делбеното производство и конкурентните основания за
собственост, които въвеждат двете страни налагат изследването на
всяко едно от тях.Така например съделителката К. К. Х. се позовава на
протекла в нейна полза придобивна давност за периода от 1996 - 2016
година.Твърди, че в посочения период от време непрекъснато и
необезпокоявано, с намерението за своене е превърнала държането на
имота във владение, по която причина е и негов
собственик.Изследването на това придобивно основание дава повод на
съда да заключи, че съобразно установената практика на ВКС самата
придобивна давност, като институт е един от регламентираните в чл. 77
ЗС способи за придобиване право на собственост върху вещи.Предвид
разпоредбата на чл.79 от ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение
на 10 години, а ако владението е добросъвестно - с непрекъснато
владение в продължение на 5 години.От своя страна нормата на чл.68 от
ЗС дава и легално определение на термина „владение“ – това е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи
лично или чрез другиго, като своя.Следователно е редно да се
акцентира върху две обстоятелства – това са т.нар. „фактическа власт“
и факта, че веща се държи „ като своя“. Презумпцията относно
субективния елемент на владението, т.е. намерението за своене на вещта
(animus), е въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на
владелческото му качество тежестта за оборването й пада върху лицето,
което оспорва осъщественото владение.Елементите на фактическия
състав на чл. 79 ЗС следва да се установят по делото при условията на
пълно и главно доказване.Няма спор, че основното доказателство за
установяване на придобивна давност са гласните и писмени
доказателства, каквито са били ангажирани в този процес.Единствено
съдът е този, които може по същество да прецени /след анализ/дали е
основателно позоваване на придобивна давност.При позоваване на
придобивна давност следва да се посочи от кого и от кога е
установена фактическа власт върху имота, до кога е продължило
владението и на кого е противопоставено.Следователно страната,
която се домогва да докаже, че е давностила имот/имоти е длъжна да
установи, че той / те не са изключени от оборота, т. е., че по отношение
5
на този имот не
съществува забрана да бъде предмет на придобиване по давност. От
наличните по делото данни – писмените документи приложени от
ответниците конкретно свидетелските показания и писмените
доказателства ВОС приема, че намерението за своене на имота остава
недоказано.Видно е от тези документи /вж.л.59/ на първо място, че в
отговор на отправеното към нея искане, съделителката К. изрично
призвана обстоятелството, че съделителя Х. К. Х. притежава 1/6 ид. част
от сградата; също е видно, че това е станало на 01.09.2021 година, както
и че точно този отговор тя е адресирала до съделителя Х..На следващо
място анализа на представените по делото свидетелски показания не
налага нов извод, освен гореизложения.От разпита на свидетелите М.И.
и С.Ц. не може да се направи ясен и категоричен извод, че пред
съделителя Х. е било категорично изразено виждането, че
съделителката Х. е променила отношението си и вече държи сградата,
като своя.Напротив - от тези показания става ясно, че съделителя К. е
ползвал гаража, като е имал безпрепятствен достъп до жилищната
сграда.Едва през 2016 година са били подменени заключващите
устройства, но самия срок се явява недостатъчен за придобиването на
имота по давност. Самата свидетелка И. обръща внимание, че спорове и
караници между двамата съделители е нямало или поне, че тя не е
чувала такива.
Показанията на свидетеля Ц. следва да се преценяват внимателно,
бидейки в близки отношения със съделителката Х..Дори и той обаче
разказва, че подмяната на ключовете е била осъществена през 2016
година.На тези показания противостоят показанията на разпитаните в
полза на ищовата страна свидетели, които показват безпрепятствен
достъп на ищеца до целия имот – гараж и жилищна сграда.
Константната практика на ВКС на Р България сочи, че съгласно
разпоредбата на чл.69 от ЗС се предполага, че владелецът държи вещта
като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.Т.е. именно в
полза на владелеца е установена една оборима презумпция и в тежест на
лицето, което оспорва твърдението, че упражняващото фактическата
власт лице държи имота като свой е да докаже, че го държи за другиго.
От особенно значение е намерението, с което се упражнява
6
фактическата власт върху вещта, т. е. от съществено значение за
провеждане на това разграничение са вътрешните отношения между
лицето, което упражнява фактическата власт и лицето, което се
легитимира като собственик на вещта по силата на предвиден в закона
придобивен способ /договор или наследяване/.Това е така, защото
владението е установено фактическо господство върху определена вещ
с намерението да се свои. Държането от друга страна също съставлява
фактическа власт върху определена вещ, но упражнявана за другиго.
След като веднъж е установено като такова, колкото и време да
продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази
фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по
давност. Само ако държателят промени намерението си и превърне
държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна
давност. В този случай, за да се приеме, че е налице завладяване, е
необходимо промяната в намерението фактическата власт да се
упражнява вместо за другиго изключително и само за себе си, да
намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да
отричат правата на досегашния собственик или владелец, което
следва от изискването владението да не е установено по скрит
начин.Нещо повече – съгласно Решение № 596 от 30.06.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 1534/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията В. Й., за
придобиването по давност на съсобствен недвижим имот, когато
основание за възникване на съсобствеността е наследяване,
презумпцията по чл.69 от ЗС (в тези случаи) не се прилага и
наследникът, който упражнява фактическа власт върху целия имот,
следва да извърши действия, отричащи правото на останалите
наследници, като манифестира своето намерение спрямо тях и
волята му да достигне до тяхното знание.Ползването на имота само
от един от съсобствениците също не означава промяна в намерението по
отношение на правата на останалите съсобственици.Действията за
попълване на кадастъра с новообразуван имот също не са такива
действия.
Предвид изложеното по – горе ВОС приема, че не е доказан -
нито със свидетелски показания, нито с писмени документи втория
елемент от състава, а именно веща да се държи като „своя“, което само
7
по себе си обуславя манифестиране на такава власт, че за всички
останали да е ясно притежанието на веща към нейния собственик.Нещо
повече – тази демонстрация не е била изразявана пред останалите
съсобственици, дори напротив – цитираните документи ясно показват,
че пред съделителя Х. ответната страна не е налагала и/ или споделяла
виждането, че притежава имота, че го държи като свои и че е в
състояние да отблъсне претенциите на всеки друг.Предвид изложените
съображения и разясненията в Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г.
по тълк. дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, че когато съсобствеността
произтича от наследяване, при което един от съсобствениците е
започнал да упражнява фактическа власт върху цялата вещ, но не е
противопоставил на останалите намерението му за своене, той е
държател на идеалните части на другите съсобственици и презумцията
по чл. 69 ЗС се счита за оборена, следва да се приеме, че ищеца доказва
правото си на собственост по наследство върху общо 1/6 идеална част от
жилищната сграда, а възражението за придобиването на тези идеални
части по давност от съделителката Х., е неоснователно.
По тези съображения, ВОС намира, че решението на ВРС се явява
правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изложеното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2176 от 04.07.2022 година, по гр.дело №
12829/2021 година на ВРС, в частта, с която ВРС е допуснал до делба
недвижим имот: Жилище на 2 нива, разположено на първи и втори етажи на
жилищна сграда, построена в *** с административен адрес ***, а по
кадастрална схема с адрес: ***, представляващо самостоятелен обект с
идентификатор № *** по КККР на гр. Варна, общ. Варна, област Варна,
одобрени със заповед РД[1]18-73/23.06.2008 г. на изп. директор на АГКК,
последно изменение със заповед 18-5029/18.06.2018 г. на началника на СГКК-
Варна, намиращо се в сграда едно, разположена в поземления имот с
идентификатор № 1***, с предназначение жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 2, застроена площ от 61 кв.м. и разгъната застроена площ 122 кв.м.,
при съседни самостоятелни обекти на първо ниво- на същия етаж: обект
№1***.1.1, под обекта: няма, над обекта: няма, и за второ ниво; на същия
етаж обект №1***.1.3, под обекта: няма, над обекта: няма, със стар
идентификатор: 1***.1.4. и 1***.1.2, заедно с принадлежащото избено
помещение без посочена площ, номер и граници по предходен нотариален
8
акт, а по удостоверение за данъчна оценка- със застроена площ от 61.00 кв.м.,
както и съответните ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж
върху мястото, в която е построена сградата – Дворно място, представляващо
поземлен имот с идентификатор № 1***, МЕЖДУ Х. К. Х., ЕГН: **********,
адрес: *** и К. К. Х., ЕГН:**********, съдебен адрес: *** Съдия при Районен
съд – Варна: при КВОТИ, както следва: 1/6 ид.ч. за Х. К. Х., ЕГН **********;
5/6 ид.ч. за К. К. Х., ЕГН**********.
В останалата му част решението е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните пред състав на Върховен Касационен Съд на Р България, на
основанията, посочени в чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9