Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 232 04.08.2020
година
град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският окръжен съд граждански състав
На двадесет и девети юли Две хиляди и двадесета година
В открито заседание,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
2.ТОДОР
ХАДЖИЕВ
Секретар:Р.Г.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.гр.д.№628 по описа на съда за 2020 год.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №79/29.01.2020г.,постановено по гр.д.№2263/2019г. Районен съд-Хасково: ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Г.Г. срещу Д.З.Р. и П.З.Р.,искове с правно основание чл.109 от ЗС за осъждането им да премахнат построените в поземлен имот с идентификатор 77195.729.134 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.***,одобрени със Заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК,последно изменение със заповед-няма;адрес на имот:гр.*** с площ 231 кв.м.; с предназначение на територията-урбанизирана;начин на трайно ползване-ниско застрояване/до 10м./; стар идентификатор-няма;номер по предходен план-7942, парцел 8,при граници и съседи: №77195.729.133; 77195.729.292; 77195.729.135 и 77195.729.132, барбекю с навес/беседка и с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС за присъждане на сумата от 210,40лв.,представляваща обезщетение за ползването на цялото дворно място в гореописания имот за периода от 01.05.2017г. до 27.07.2019г.,ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Недоволен от така постановеното решение ,в
частта,в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.109 от ЗС е
останал въззивникът М.Г.Г.,който чрез пълномощника си го обжалва в законоустановения
срок с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност.Твърди,че от събраните
по делото доказателства са установявало по несъмнен начин фактическия състав на
предпоставките за уважаване на исковата претенция по предявения негаторен
иск,поради което извода на съда за неговата неоснователност не кореспондирал с
тези доказателства и не бил обоснован.Счита,че с построяването на барбекю с
навес/беседка ,който бил незаконен се
пречи за упражняването на правото на собственост на ищеца,поради което и иска по
чл.109 от ЗС бил основателен изцяло. Във въззивната жалба се прави анализ на
събраните по делото доказателства и се излагат конкретни доводи по всеки един от пунктовете на постановеното решение
от РС-Хасково.Претендира от въззивната инстанция да отмени решението на
РС-Хасково,в частта,в която е отхвърлен
иска по чл.109 от ЗС и вместо него да постанови ново по съществото на спора,с
което да уважи исковата претенция изцяло.Претендира и присъждане на разноски.
Хасковският окръжен съд като взе предвид доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори,а от представените писмени доказателства се установява,че страните по делото са съсобственици на ПИ с идентификатор 77195.729.134 по действащата кадастрална карта на гр.***,като всеки от тях притежава и самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 77195.729.134.1,построени в същия имот.Не е спорно също,че ищецът е собственик на 1/3 ид.част,а ответниците на останалите 2/3 ид.части /всеки притежава по 1/3 ид.част/ от имота.
От заключението на назначената съдебно-техническа експертиза се установява,че в ПИ с идентификатор 77195.729.134 е построен навес с определени размери,като конструкцията е изпълнена от дървени вертикални греди,закрепени към прилежащия терен/бетонна площадка/ посредством метални плаки с болтове,с две ограждащи стени,представляващи масивни огради със съседните имоти.Покривът на навеса е от дървена конструкция с едностранен наклон и покрит с ондулин.Установява се също,че под навеса е изградено монолитно барбекю с посочени размери,което е от тухлена зидария,облицовано с гнайсови плочи.Според експерта навесът с барбекю представлява допълващо застрояване по смисъла на чл.41 от ЗУТ.Вещото лице сочи,че описаните обекти барбекю с навес/беседка не представляват строежи по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ,поради което не е необходимо да се изисква учредяване на право на строеж от съсобствениците на имота.
За изясняване на делото от фактическа страна по отношение на възникналия спор между съсобственици са ангажирани от страните и гласни доказателства,като от показанията на разпитаните свидетели се установява кога са изградени процесните обекти,какви са отношенията между съсобствениците,при ползването на процесните обекти, пречи ли се на съседите и пр.
Искът с правно основание чл.109 от ЗС предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие,посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост,което може и да не накърнява владението,но да ограничава,смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта/имота/ според нейното предназначение,отдадено от собственика й.Основанието за защита чрез иска се поражда при състояния,от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие,което произтича от упражняване на правомощия,но които субективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия правната защита.Именно поради това,ако източникът на неоснователното въздействие е строеж в съсобствен имот, извършен от един от съсобствениците или от трето лице,заинтересованият може да иска и премахване на строежа,за да бъде прекратено неоснователно създаденото състояние.В този смисъл предявеният иск в настоящето производство се явява допустим и следва да се разгледа по същество.
В производството по чл.109 от ЗС съдът има правомощието да преценява действителността и обвързващото значение на констатациите на техническите органи в издадените от тях констативни и санкционни актове и предписания по повод строителството на обекти ,предмет на негаторната искова претенция.Съдът може да извършва и инцидентна проверка за валидност на административните актове във връзка със строителството/разрешения за строеж и други строителни книжа/,включително за съответствията им със съществените изисквания на материалния и процесуалния закон,без да може да ги изменя и отменя с решението си.В този смисъл при разрешаването на въпроса дали един строеж е законен и дали представлява пречка за ищеца да упражнява правото си на собственост върху своя имот съдът има правомощието и следва да преценява валидността и обвързващото значение на актовете на техническата администрация,свързани със спора ако са налице такива.
Съгласно разпоредбата на чл.17 ал.2 от ГПК съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо от това,дали те подлежат на съдебен контрол и не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове,освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото,която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му
В случая не са налице строителни книжа и по отношение на процесния обект не е издадено разрешение за строеж,поради което не са налага такова произнасяне от съда.От друга страна процесният обект представлява строеж по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ от шеста категория по смисъла на чл.137 ал.1 т.6 от ЗУТ и за този вид строежи в разпоредбата на чл.147 от ЗУТ е предвидено ,че следва да се издаде разрешение за строеж,без обаче да се одобрява инвестиционен проект.Т.е. процесният обект барбекю с навес/беседка е незаконен строеж по смисъла на ЗУТ ,поради което следва да се разгледа от съда дали този строеж смущава или пречи на допустимото пълноценно ползване на имота на ищеца според неговото предназначение-в случая собствената на ищеца 1/3 ид.част от ПИ с идентификатор 77195.729.134 ,тъй като съсобственикат не е длъжен да търпи и понася ограниченията,които произтичат от неговото право на собственост от създаденото състояние,когато е нетърпимо по закон.
С оглед на събраните по делото доказателства,както правилно е приел и първоинстанционният съд построяването на незаконна сграда в съсобствен имот от един от съсобствениците само по себе си не представлява неоснователно действие по смисъла на чл.109 от ЗС,а и по делото не се установява,че процесния обект пречи на ищеца да упражнява собственическите си права върху имота,още повече,че този обект не променя начина на застрояване,характера и функциите на съсобствения имот,нито нарушава собственическите му права. В тази връзка съдът счита,че не може да се уважи негаторен иск на собственика,когато допуснатото нарушение от страна на ответниците не създава пречки на правото му на собственост-в случая изграждането барбекю с навес/беседка.Такова разрешение е трайно възприето от съдебната практика.Извършеният в съсобствения имот незаконен строеж представлява неоснователно действие по смисъла на чл.109 от ЗС,ако незаконността му се изразява в нарушаване на установените с благоустройствените закони строителни правила и норми,обезпечаващи нормалното ползване на имота.В случая в тежест на ищеца е да докаже с какво точно реализираното от ответниците в съсобствения имот му пречи да упражнява правото си на собственост в пълен обем,която той с ангажираните по делото доказателства не успял да стори.Не е установил,че се накърнява правото му на владение,че се ограничава или смущава и пречи на пълноценното ползване на собствената му идеална част по предназначение.
Изложените по-горе съображения водят до извода на съда ,че предявеният иск с правно основание чл.109 от ЗС е неоснователен и недоказан ,поради което правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд.
Като е направил изводи в посоченият по-горе смисъл РС-Хасково е постановил валидно,допустимо и правилно решение ,в частта,в която е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.109 от ЗС ,поради което в тази част решението ще следва да се потвърди. Решението е постановено и при напълно изяснена фактическа обстановка,която не се променя от приетите в настоящата инстанция писмени доказателства.Правните изводи на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящия съдебен състав,поради което и на основание чл.272 от ГПК съдът препраща към мотивите на обжалваното решение по отношение на иска с правно основание чл.109 от ЗС.
Мотивиран от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №79/29.01.2020г.,постановено по гр.д.№2263/2019г. на Районен съд-Хасково.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните.
Председател: Членове:1.
2.