№ 2122
гр. Варна, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Дияна Димитрова
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20213110108789 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от „КФДА плке СА (Кофас СА) -
Франция, номер на регистрация ***, със седалище и адрес: Площад „***,
Франция, представлявано от управителя КД действащо чрез „Кфдарлке –
Клон България“ КЧТ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Лозенец“, бул. ***, ет. 7, срещу „Дт“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. *** № 14, ет. 3, ап. 8,
осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ във вр. чл. 79,
ал. 1 и чл. 82 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
13 115,57 лв. - регресна претенция за изплатено на 04.11.2020 г.
застрахователно обезщетение по застрахователна полица № ********* от
15.11.2016 г. и Анекс № 4 от 22.01.2019 г. към нея в полза на застрахованото
лице „ОМВ България“ ООД за причинените му вреди, произтичащи от
неизпълнение на договорното задължение на „Дт“ ЕООД по сключен
помежду им договор за издаване и ползване на ОМВ Карта с Рутекс функция
от 27.01.2015 г. да заплати стойността на издадените от „ОМВ България“
ООД фактури, а именно: фактура № ********** от 15.12.2019 г. на стойност
от 11943,56 лв. и фактура № ********** от 31.12.2019 г. на стойност от
2629,06 лв., ведно със законната лихва, считано датата на подаване на
исковата молба в съда – 17.06.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба ищецът твърди, че на 27.01.2015 г. между
ответника „Дт“ ЕООД и трето лице - „ОМВ България“ ООД е сключен
договор за издаване и ползване на ОМВ Карта с Рутекс функция при Общи
условия, по силата на който третото лице е предоставило на ответника
възможност да закупува горива, стоки и услуги, предлагани на
бензиностанции ОМВ, без заплащане в брой, при представяне на „ОМВ“
1
карта с уговорен максимален кредитен лимит за доставки в размер на 70 000
лв., срещу насрещно задължение на ответника да заплати общата стойност на
всички доставки чрез картата в срок от 25 дни, считано от издаването на
съответните фактури, включени в обобщена справка за общата дължима сума.
Съгласно договора фактурирането на общото количество доставки се
извършва два пъти месечно - към 15-то число и към последното число на
календарния месец, като фактурите са електронни, с осигурен на клиента
онлайн достъп до тях в системата на ОМВ, и той се счита уведомен за
издаването им с предоставянето на фактурата в тази система. Твърди, че на
15.12.2019 г. „ОМВ България“ ООД е предоставило в системата списък на
фактури в общ размер на 11 943,56 лв. със срок за плащане до 11.01.2020 г. и
на 31.12.2019 г. - списък с фактури в общ размер на 2629,06 лв. и срок за
плащане до 27.01.2020 г., като към всеки списък е предоставена и подробна
справка за използваните стоки, тяхното количество и цена, държавата, в която
е извършена покупката, както и регистрационния номер на автомобила.
Излага, че клиентът не е направил възражение за неправилно фактуриране в
уговорения срок по т. 4.12 от ОУ, поради което покупките се считат одобрени
и подлежат на заплащане в пълен размер.
Твърди, че вземанията по посочените фактури са предмет на процесния
договор за застраховка, сключен на 15.11.2016 г. между него и „ОМВ
България“ ООД, обективиран в застрахователна полица № ********* от
15.11.2016 г. с период на действие от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г., удължен с
анекс № 4 от 22.01.2019 г. за нов застрахователен период от 01.01.2019 г. до
31.12.2019 г. и уговорен процент на застрахователното покритие в размер на
90 %.
Твърди, че „Дт“ ООД не е платило дължимите суми по издадените
фактури, поради което застрахованото лице „ОМВ България“ ООД е
предявило пред него претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение. Поддържа, че на 04.11.2020 г. е изплатил такова обезщетение в
размер на 13115,57 лв., равняващо се на 90 % от незаплатената стойност на
издадените в периода на застрахователно покритие фактури – общо 14572,62
лв., от които 11943,56 лв. по фактура № ********** от 15.12.2019 г. и
2629,06 по фактура № ********** от 31.12.2019 г. Счита, че с плащането на
обезщетението се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор „ОМВ
България“ ООД срещу причинителя на вредата „Дт“ ООД, като се позовава на
чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ.
Твърди, че на 15.01.2021 г. е изпратил покана до адреса на управление
на ответното дружество за доброволно заплащане на сумата от 13115,57 лв.,
равняваща се на изплатеното от него застрахователно обезщетение, но
пратката се е върнала като непотърсена. Поради това намира, че има правен
интерес да предяви регресните си права по съдебен ред.
С тези аргументи по същество моли за уважаване на предявения иск и
претендира разноски по делото разноски, вкл. и сторените такива в
производството по обезпечение на иска.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба. След този срок изразява становище, с което оспорва иска
като неоснователен. Оспорва сключването на процесния договор за издаване
и ползване на ОМВ карта от 27.01.2015 г. Твърди, че подобен договор никога
не е подписван от представител на ответното дружество и оспорва
2
автентичността на документа в частта относно подписа, положен за „Дт“
ЕООД. Отделно намира правоотношението между застраховател и
застрахован за невалидно, доколкото има разминаване между страните,
сключили застраховката, и издателя на договора за издаване и ползване на
ОМВ карта с Рутекс функция от 27.01.2015 г.
В условията на евентуалност намира, че претенцията следва да бъде
уважена само до размер на сумата от 7000 лв., колкото е лимитът по договора
от 27.01.2015 г. Счита, че не е налице основание за плащане от страна на
застрахователя на каквито и да било суми над този договорен лимит.
По тези съображения по същество моли за отхвърляне на иска и
претендира разноски по делото.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му
представител адв. Яна Христова, поддържа исковата молба и представя
списък на разноски по чл. 80 ГПК. Ответникът не изпраща представител.
Пълномощникът му адв. Иван Кръстев предварително депозира писмена
молба, с която поддържа изразеното становище по същество и също
представя списък на разноски.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 410,
ал. 1, т. 1 КЗ.
Посочената разпоредба предвижда специално суброгационно право на
застрахователя, който при настъпване на застрахователното събитие и след
изплащане на дължимото застрахователно обезщетение встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата, произтичаща от неизпълнение
на договорно задължение, до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне.
Следователно основателността на регресния иск е обусловена от
кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки, а
именно: 1.) валидно възникнало застрахователно правоотношение между
ищеца и застраховано трето лице; 2.) извършено от ищеца плащане на
застрахователно обезщетение в полза на застрахования за претърпените от
него вреди от настъпило застрахователно събитие; 3.) осъществен фактически
състав на договорната отговорност, по силата на който ответникът отговаря
пред застрахования за тези вреди, тоест претърпените загуби и/или
пропуснати ползи да са пряка и непосредствена последица от неизпълнението
на задълженията на ответника по сключен със застрахования договор и
същите да са били предвидими при пораждане на задължението (освен ако
длъжникът е бил недобросъвестен) – арг. от чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса,
обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
проведе пълно и главно доказване на посочените положителни факти,
пораждащи съдебно предявеното вземане, както и неговия размер.
От представената застрахователна полица № ********* от дата
15.11.2016 г. (л. 40-53) се установява, че между ищеца „Кфдарлке – Клон
България“ КЧТ, ЕИК ***, в качеството му на застраховател, и трето лице
„ОМВ България“ ООД, ЕИК ***, в качеството му на застрахован, е сключен
3
застрахователен договор при Общи условия, по силата на който
застрахователят е предоставил кредитно застрахователно покритие по
отношение на всички продажби, които застрахованият осъществява във
връзка със застрахованата негова търговска дейност по бизнес линия „Карти:
настоящи CARD и CRT карти“ към купувачите – търговски компании с
регистрация в посочени изрично държави, сред които и България. Уговорено
в полицата е застрахователно покритие в размер на 90 % от неизплатения
нетен дълг и срок за застрахователния период от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г.,
който е продължен до 31.12.2019 г. със сключен между страните Анекс № 4
от 22.01.2019 г. (л. 54). В полицата е предвиден още максимален кредитен
период от 90 дни, считано от датата на фактуриране на продадените стоки или
извършени услуги, както и максимален период за издаване на фактура от 45
дни, считано от доставката на продадените стоки или действителното
извършване на уговорената услуга. Уговорен е и краен срок за уведомяване
относно просрочено плащане от 120 дни, считано от фактурирането.
Според приложимите към застрахователния договор Общи условия
застрахователното покритие включва всички неоспорени вземания,
възникнали от продажби, към които договорът се прилага, при условие че
доставката на стоките или изпълнението на услугите са извършени в срока на
действие на договора и съответните фактури са изпратени на купувача в
рамките на максималния период на издаване на фактурата (т.1.1.1. от ОУ).
При спазване на горепосочените периоди застрахователят се е задължил да
плати на застрахования уговорения процент на покритие от просроченото
негово нетно вземане или от кредитния лимит, в случай че нетното вземане го
надвишава (т. 3.1 от ОУ). Уговорено изрично е и правото на застрахователя
да се суброгира в правата на застрахования по отношение на главницата и
лихвите на застрахованото вземане, дължими от съответния купувач или
трето лице (т. 3.3 от ОУ). Страните са се споразумели още, че към договора е
приложимо българското право.
От обсъденото съдържание на застрахователния договор следва, че
между ищеца и третото лице „ОМВ България“ ООД е налице валидно
възникнало застрахователно правоотношение, по което ищецът е
обезпечил договорната отговорност по чл. 79, ал. 1 и чл. 82 ЗЗД на
контрагентите на „ОМВ България“ ООД при неизпълнение на задълженията
им по сключени договори за издадени CARD и CRT карти в периода на
застрахователно покритие от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. и до размер на 90
% от неизплатения дълг.
В предмета на застраховката попадат и вземанията на
застрахованото лице „ОМВ България“ ООД към ответника „Дт“ ООД по
сключения между тях договор за издаване и ползване на ОМВ Карта с
Рутекс функция от 27.01.2015 г. при Общи условия (л. 10-17).
По силата на този договор „ОМВ България“ ООД е предоставило на
ответното дружество „ОМВ карта“ за продажба на кредит на
индивидуализирани чрез отразен сервизен код горива и други стоки и услуги,
свързани с обслужването на МПС, които той да закупува от бензиностанции и
други обекти на РУТЕКС-партньорите без плащане в наличност към момента
на доставката и с уговорена отстъпка от цената, срещу насрещното
задължение на „Дт“ ООД да заплати на издателя „ОМВ България“ ООД
фактурираното общо количество доставки в съответния отчетен период,
4
регистрирани чрез система за автоматизирано (електронно) приемане на
издадените карти и извършени с тях безналични плащания (чл. 1 – 4 от ОУ).
Според чл. 4.3 от ОУ фактурирането на общото количество доставки се
извършва от издателя два пъти месечно - към 15-то число и към последното
число на календарния месец, като общо дължимата сума по издадените
фактури за съответния отчетен период се предоставя на клиента като
обобщена справка, към която се прилагат фактурите. Съгласно чл. 4.4. и сл.
от ОУ издаваните по договора фактури са единствено електронни, като
клиентът има безплатен онлайн достъп до тях чрез потребителско име и
парола в Системата на ОМВ за електронни услуги, както и задължение да
следи тази система и да изтегля изпратените му там ел.фактури, които се
считат за надлежно връчени по ел.път. В чл. 3.5. от индивидуалния договор е
уговорен срок за плащане на фактурите по така изготвената обобщена справка
от 25 дни, считано от издаване на фактурите, а в чл. 3.1. е определен
максимален кредитен лимит на доставките чрез ОМВ картата на стойност
70 000 лв.
Видно от представените от ищеца писмени доказателствени средства (л.
18-31), в изпълнение на задълженията си по сключения договор от 27.01.2015
г., „ОМВ България“ ООД е предоставило на ответника „Дт“ ЕООД чрез
Системата на ОМВ за електронни услуги следните обобщени справки за
извършените доставки в рамките на уговорените два отчетни периода за м.
декември 2019 г., в които справки се съдържат издадените електронни
фактури, както и подробна информация за всяка отделна доставка през
съответния период, вкл. дата, вид, количество, единична и обща стойност на
всеки закупен продукт, а също и номер на издадената ОМВ карта, чрез която е
извършено безкасовото плащане при доставката, както следва:
- на 15.12.2019 г. е издадена обобщена справка на общо дължимата
сума в размер на 11 943,56 лв. по извършените доставки в отчетния период от
01.12.2019 г. до 15.12.2019 г., за която обща сума е издадена фактура №
********** от 15.12.2019 г. със срок за плащане до 11.01.2020 г., и
- на 31.12.2019 г. е издадена обобщена справка на общо дължимата сума
в размер на 2629,06 лв. по извършените доставки в отчетния период от
16.12.2019 г. до 31.12.2019 г., за която обща сума е издадена фактура №
********** от 31.12.2019 г. със срок за плащане до 27.01.2020 г.
От приложения списък на свалени ел.фактури – извадка от
електронната система (л. 31) е видно, че всички електронни фактури с
получател „Дт“ ООД, издадени в периода 16.09.2015 г. – 31.12.2019 г., в т.ч. и
описаните по-горе две ел. фактури от 15.12.2019 г. и от 31.12.2019 г., са
постъпили в системата по създадения там потребителски профил на
дружеството и са свалени от клиента на отразени в списъка дати,
непосредствено след издаването им. Следователно ответникът е бил
надлежно уведомен за задълженията му по издадените фактури, както и за
техния размер, в съответствие с уговорения за това начин и срок.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза (л.154 и сл.), което съдът кредитира напълно
като компетентно изготвено, правилно и обосновано, се установява, че
издадените от „ОМВ България“ ООД фактури с № ********** от 15.12.2019
г. на стойност 11 943,56 лв. и № ********** от 31.12.2019 г. на стойност
2629,06 лв. са включени в дневника за покупки на техния получател „Дт“
5
ЕООД за м. декември 2019 г. и е ползван данъчен кредит по тях в общ размер
на 2428,77 лв. Установява се още, че фактурите са осчетоводени и при „ОМВ
България“ ООД, като в счетоводството на това дружество няма данни за
извършено плащане от „Дт“ ЕООД, а вземането по тях е закрито с
постъпилото на 04.11.2020 г. плащане на сумата от 13115,57 лв. от страна на
застрахователното дружество – ищец.
Така установеното от заключението отразяване на обсъжданите
фактури в счетоводството на ответника представлява извънсъдебно признание
на задължението му за заплащане на тяхната стойност, респ. на реално
получените доставки, извършени от „ОМВ България“ ООД в рамките на
отчетните периоди през м. 12.2019 г. Пак от заключението се доказва, че
фактурите не са платени от ответното дружество на уговорените техни
падежи нито след това. Следователно по делото е доказано неизпълнението
на ответника „Дт“ ЕООД на паричните му задължения към
застрахованото трето лице „ОМВ България“ ООД, съответно наличието
на предпоставките на чл. 79, ал. 1 и чл. 82 ЗЗД за ангажиране на договорната
му отговорност за вредите, претърпени от застрахования кредитор в резултат
от това неизпълнение.
Възраженията на ответника за недължимост на тези суми поради
липса на сключен договор между него и „ОМВ България“ ООД са
неоснователни.
На първо място, договорът за издаване и ползване на ОМВ Карта с
Рутекс функция от 27.01.2015 г. е представен от ищеца с исковата молба и
същият е двустранно подписан, вкл. носи подпис на управителя на „Дт“
ЕООД, като автентичността на този подпис не е оспорена от ответника в
преклузивния срок по чл. 131 ГПК, поради което съдът приема, че подписът е
изпълнен от законния представител на дружеството и сделката обвързва
валидно страните. Този извод се потвърждава и извършеното от ответника
извънсъдебно признание на задълженията му по този договор чрез
осчетоводяването на издадените от кредитора „ОМВ България“ ООД фактури
и ползване на данъчен кредит по тях, доколкото това признание на
задълженията имплицитно съдържа и признание на правопораждащия ги
юридически факт. Отделно от това, дори договорът да не е подписан лично от
управителя на дружеството, извършените от името на търговеца действия без
представителна власт се считат потвърдени според презумпцията на чл. 301
ТЗ, която не е оборена в хода на процеса.
Неизпълнението на задълженията на ответника по така
възникналото валидно договорно правоотношение между него и „ОМВ
България“ ООД представлява застрахователно събитие по смисъла на
сключения между последното дружество и ищеца застрахователен договор от
дата 15.11.2016 г., тъй като доставките по просрочените фактури от
15.12.2019 г. и от 31.12.219 г., вземанията за чиято стойност са предмет на
застраховката, са извършени в рамките на периода на застрахователното
покритие (до 31.12.2019 г.) и фактурите за тях са издадени от застрахованото
лице „ОМВ България“ ООД в предвидения по застрахователната полица
максимален период от 45 дни, считано от доставката, респ. изпратени на
купувача „Дт“ ЕООД в рамките на максималния период на издаване на
фактурата, като е спазен и максималният кредитен период от 90 дни, считано
от датата на фактуриране, както и крайният срок за уведомяване относно
6
просрочено плащане от 120 дни, считано от фактурирането (л. 25).
От приложеното искане за изплащане на застрахователно обезщетение с
вх. № 2122/13.10.2020 г. (л. 57) е видно, че застрахованото лице е уведомило
ищцовото застрахователно дружество за настъпилото застрахователно
събитие и претендирало заплащане на застрахователно обезщетение за
претърпените вреди, формирани като сбор от непогасените негови вземания
към ответника „Дт“ ЕООД по посочени фактури, вкл. фактура № **********
от 15.12.2019 г. на стойност 11 943,56 лв. и фактура № ********** от
31.12.2019 г. на стойност 2629,06 лв. или общо 14 572,62 лв. по двете
фактури.
От приложеното платежно нареждане от 04.11.2020 г. (л. 38) и
експертното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се доказва, че
на посочената дата ищецът е заплатил на застрахованото третото лице
„ОМВ България“ ООД по сключения помежду им застрахователен
договор застрахователно обезщетение в размер на 13 115,57 лв. ,
равняващо се на 90% от стойността на посочените две фактури.
Посочената сума съответства на уговорения в застрахователната полица
процент на застрахователно покритие, до който ищецът се е задължил да
обезпечи вредите на застрахования, и размерът на тези вреди, равняващ се на
стойността на незаплатените задължения на ответника от 14 572,62 лв. по
обсъдените фактури, не надвишава уговорения в договора за издаване и
ползване на ОМВ карта максимален кредитен лимит за доставки от 70 000
лв., покрит от полицата.
Затова и на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ след плащането на
дължимото застрахователно обезщетение ищецът е встъпил в правата на
застрахованото трето лице „ОМВ България“ ООД срещу ответното дружество
-причинител на вредата, до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне.
Следователно в полза на ищеца е възникнало процесното регресно
вземане срещу ответника в претендирания размер от 13 115,57 лв. и
предявеният осъдителен иск е доказан по основание и размер, респ.
следва да бъде изцяло уважен, като бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца тази сума, ведно със законна лихва, считано от датата на исковата
молба до окончателното й изплащане.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид
направеното искане и представения списък по чл. 80 ГПК, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в общ размер на
1832,78 лв., от които 524,62 лв. за държавна такса (л. 97), 200 лв. за заплатен
депозит за вещо лице (л. 136) и 1108,16 лв. с вкл. ДДС за адвокатско
възнаграждение, доказателства за реалното заплащане на което са
представени – фактура № **********/08.06.2021 г. и преводно нареждане от
14.06.2021 г. (л. 94-95).
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 5 на Тълкувателно
решение № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, направените от страните в
обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното
съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход. В
случая предявеният иск е обезпечен преди предявяването му (като бъдещ) по
7
реда на чл. 390 ГПК в производството по ч.гр.д. № 17260/2021 г. по описа на
СРС, по което ищецът е сторил разноски в общ размер на 845,07 лв., от
които 40 лв. за държавна такса по молбата (л. 75), 790,07 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение (л. 76-78) и 15 лв. за държавна такса по
подадената частна жалба срещу първоинстанционното определение, с което е
отхвърлена молбата за обезпечение на бъдещия иск (л. 74). Посочените
разноски по обезпечаване на иска, уважен изцяло в настоящия исков процес,
следва да бъдат присъдени на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Разходите за заплатената държавна такса от 86,80 лв. за образуване на
изпълнително дело във връзка с налагането на допуснатата обезпечителна
мярка, посочени в списъка по чл. 80 ГПК, не представляват разноски на
ищеца по съдебния обезпечителен процес, респ. не следва да бъдат възлагани
в тежест на ответника по реда на чл. 78 ГПК.
Съобразно изхода на делото, разноски на ответната страна не се
следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Дт“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ул. *** № 14, ет. 3, ап. 8, представлявано от управителя Валентин
Георгиев Костадинов, ДА ЗАПЛАТИ на „КФДА плке СА (Кофас СА) -
Франция, номер на регистрация ***, със седалище и адрес: Площад „***,
Франция, представлявано от управителя КД действащо чрез „Кфдарлке –
Клон България“ КЧТ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Лозенец“, бул. ***, ет. 7, представлявано от Еуджен Георги
Аническу, сумата от 13115,57 лв. (тринадесет хиляди сто и петнадесет
лева и петдесет и седем стотинки), представляваща регресно вземане за
изплатено на 04.11.2020 г. застрахователно обезщетение по застрахователна
полица № ********* от 15.11.2016 г. и Анекс № 4 от 22.01.2019 г. към нея в
полза на застрахованото лице „ОМВ България“ ООД за причинените му
имуществени вреди, произтичащи от неизпълнение на договорното
задължение на „Дт“ ЕООД по сключен помежду им договор за издаване и
ползване на ОМВ Карта с Рутекс функция от 27.01.2015 г. да заплати
стойността на издадените от „ОМВ България“ ООД фактури, а именно:
фактура № ********** от 15.12.2019 г. на стойност от 11943,56 лв. и фактура
№ ********** от 31.12.2019 г. на стойност от 2629,06 лв., ведно със
законната лихва, считано датата на подаване на исковата молба в съда –
17.06.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 82 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Дт“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ул. *** № 14, ет. 3, ап. 8, представлявано от управителя Валентин
Георгиев Костадинов, ДА ЗАПЛАТИ на „КФДА плке СА (Кофас СА) -
Франция, номер на регистрация ***, със седалище и адрес: Площад „***,
Франция, представлявано от управителя КД действащо чрез „Кфдарлке –
Клон България“ КЧТ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Лозенец“, бул. ***, ет. 7, представлявано от Еуджен Георги
8
Аническу, сумата от 1832,78 лв. (хиляда осемстотин тридесет и два лева и
седемдесет и осем стотинки) за сторените в настоящото исково производство
разноски и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Дт“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ул. *** № 14, ет. 3, ап. 8, представлявано от управителя Валентин
Георгиев Костадинов, ДА ЗАПЛАТИ на „КФДА плке СА (Кофас СА) -
Франция, номер на регистрация ***, със седалище и адрес: Площад „***,
Франция, представлявано от управителя КД действащо чрез „Кфдарлке –
Клон България“ КЧТ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Лозенец“, бул. ***, ет. 7, представлявано от Еуджен Георги
Аническу, сумата от 845,07 лв. (осемстотин четиридесет и пет лева и седем
стотинки) за сторените в обезпечителното производство по ч.гр.д. №
17260/2021 г. по описа на СРС, 124 състав, разноски и адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените с решението суми може да се преведат по посочена
от ищеца банкова сметка с IBAN BG98STSA93001525230012, открита в
„Банка ДСК“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9