№ 408
гр. П., 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20235220101503 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод искова молба от общ. С., ЕИК ****, с адрес,
гр. С., ул. „А. С.” № 37А, представлявано от кмета В. Р., чрез адвокат П. В. И. от АК П., със
служебен адрес: гр. П., ул. „****” № 28, ет. 3, офис 14, против „В. м. б.” ЕООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1404, р-н „Т.”, бул. „Г. Д.”, бл. 102, вх. Д- Е, с
която се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение
на ответника, че ищецът е собственик на УПИ IV - паркинг, в кв. 9 по плана на В. м. б.,
община С., одобрен със Заповед № 18 от 18.10.2001 г. на кмета на община С., съответно на
основание чл.537, ал.2 ГПК да бъде отменен Констативен нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 87, том. I, per. № 977, н.д. 65/2007 г. на нотариус В. Г., с район на действие
PC П., вписан в АВ, Службата по вписванията при PC П., под акт № 44, том. I, дело №
399/2007 г. с вх.рег. № 653/08.02.2007 г..
В исковата молба се твърди, че със заповед № 262 от 07.01.1960 г. на Председателя на
ОНС П. бил одобрен общия регулационен план на В. м. б., община С., обл. П., като със
същия в квартал 9 бил отреден парцел “За градина и баня”. Въпросният парцел по силата на
Закона за собствеността в сила от 1951 г. бил недвижим поземлен имот държавна
собственост. С приемането на § 7 от ПЗР на ЗМСМА имотът ставал общинска собственост.
Посочва, че през 2001 г. със заповед № 18 от 18.10.2001 г. на кмета на община С., издадена
на основание чл.134, ал.1, т.2 ЗУТ било одобрено частично изменение на плана за регулация
и застрояване /ПРЗ/ за кв. 9 по плана на В. м. б., община С., с което за сметка на част от
терена, отреден “За градина и баня” се обособяват нови УПИ III - търговия и услуги и УПИ
IV - паркинг, а за терена се отрежда УПИ I – за градина и баня. В новообразуваните УПИ III
- търговия и услуги и УПИ IV - паркинг се предвиждало улица тупик с осови точки 15а-15б с
1
ширина 4 м.
Твърди, че предвид характера на имотите - за трайно задоволяване на обществени
потребности, а именно имоти обслужващи и даващи достъп на населението до едно от
националните богатства на страната - минерални води, балнеология, обществена баня и
рекреация, имотите представляват публична общинска собственост.
Посочва, че като част от парцел “За градина и баня”, в квартал 9, съгласно одобрения
регулационен план на В. м. б. одобрен през 1960 г., новообразувания УПИ IV - паркинг с
изменението на регулационния план от 2001 г. също оставал общинска собственост.
Паркингът като имот общинска собственост, предназначен за трайно задоволяване на
обществени потребности, също представлявал публична общинска собственост. Сочи, че
след частичното изменение на регулационния план през 2001 г. УПИ IV - паркинг, в кв. 9 по
плана на В. м. б. не бил преобразуван в частна общинска собственост и не бил отчуждаван.
Твърди, че с Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 87,
том. I, per. № 977, н. д. 65/2007 г. на нотариус В. Г., с район на действие PC П., вписан в АВ,
Службата по вписванията при PC П., под акт № 44, том. I, дело № 399/2007 г. с вх. per. №
653/08.02.2007 г, дружеството “В. м. б.” ЕООД се идентифицирало като собственик на
процесния имот т.е. на общинския имот, публична общинска собственост. Смята, че същият
е съставен в противоречие на законови императивни правни норми и недоказващ
собственост върху имота по отношение на дружеството. Имало и техническа грешка в него,
относно посочения план.
Смята, че публичната общинска собственост на имота се установявала и от правно
основанието за извършеното частично изменение на плана за регулация записано в Заповед
№ 18/18.10.2001 г. на кмета на община С. и скица № 45/10.09.2001 г. по описа на село В., в
която “За градина и баня”, в кв. 9 по плана на В. м. б. е посочена собственост - общинска. На
следващо място за УПИ IV - паркинг, в кв. 9 по плана на В. м. б. нямало и никакви данни,
общински съвет С., съгласно законовите изисквания, да е вземал решение за обявяване на
имота от публична общинска собственост в частно общинска собственост. Съответно
нямало и решения на общински съвет С. за продажба, дарение или друг вид отчуждаване.
Предвид гореизложеното счита, че процесният имоти и към днешна дата бил
публична общинска собственост.
Претендира разноски. Сочи доказателства.
В проведеното съдебно заседание ищцовата страна се представлявал от адвокат П. И.
от АК П., който моли съда да уважи исковата претенция. Депозира писмена защита.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответното
дружество, в който оспорва предявената искова претенция по основание и размер.
Твърди, че процесният недвижим имот не е собственост на ищеца. Същият не можело
да придобие статут на публична общинска собственост с регулационни изменения по ЗУТ, а
това ставало по реда на ЗОС. Смята, че с изменението на плана от 2001 г. на В. м. б. се
обособява улица- тупик с осови точки 15а и 15б в кв. 9, като според действащата разпоредба
2
на чл.3, ал.2, т.1. и т.2 от ЗОС по това време не било налице основание за възникване на
публична общинска собственост върху обособените урегулирани поземлени имоти.
Действащата разпоредба на чл.134, ал.1, т.2 ЗУТ към октомври 2001 г. допускала изменения
на действащия регулационен план за нужди за обекти за публична собственост на общината,
но в закона ставало въпрос за обекти, а не за имоти.
Смята, че процесният имот е частна общинска собственост. Това било видно от
цитирания и приложен към нотариален акт с номер 87 от 08.02.2007 г. - акт за частна
общинска собственост /АЧОС/ с номер 12, който бил съставен на 25.05.1999 г. и отнасящ се
за земя, съставляваща имот 421003, находяща се в местността „В. м. б.“, състоящ се от 222
квадратни метра. В т.11 от цитирания АЧОС изрично било посочено, че този имот е включен
в капитала на търговско дружество „В. м. б.“ ЕООД със заповед от 12.01.1993 г. на кмета на
община С..
В условията на евентуалност прави възражение за придобиване по давност на
процесния имот от ответното дружество, който имот е владян от него повече от двадесет и
пет години от началото на ноември 1998 г. до датата на исковата молба - 26.04.2023 г., като
паркинг за нуждите на банята, която е собственост на ответното дружество.
Претендира разноски, сочи доказателства и прави възражение за прекомерност на
претендираните от ищцовата страна разноски.
В съдебното заседание ответникът, чрез процесуалния си представил моли съда да
отхвърли исковата претенция в цялост. Депозира писмена защита.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
От приложения по делото нотариален акт за собственост на недвижим имоти –
констативен от 08.02.2007 г. № 87, том I, рег. № 977, н.д. № 65/2007 г. на нотариус В. Г., с
район на действие РС П. се установява, че ответното дружество е признато са собственик на
УПИ IV – паркинг в кв.9 по подробния устройствен план на В., общ. С., обл. П., целият от
280 кв.м. – незастроен, при посочени съседи. В нотариалния акт е посочено, че при
съставянето му са представени следните документи - акт за частна общинска собственост
№12/25.05.1999 г. на общ. С., удостоверение изх. № 92/30.01.2007 г., скица № 007/16.01.2007
г. изд.от Кметство с. В., удостоверение за данъчна оценка изх. № 398/30.01.2007 г.,
удостоверение за актуално състояние по ф.д. № 274/1993 г. на ОС П..
По делото е приложено решение № 86 на Обс. С. от 24.11.1992 г., протокол № 12, с
което е образувано ЕООД „В. м. б.“.
С решение № 305/03.11.1998 г., капиталът на горепосоченото дружество е увеличен с
включване в активите му преоценен резерв и следните земи на стойност 56532 лева, в т.ч. -
парцел I, кв. 66; имот № 421003; имот № 421005 и имот № 421006.
Представен е договор № 597/27.12.2006 г. за приватизационна продажба на сто
3
процента на дяловете на „В. м. б.“ ЕООД с В. в полза на „Елтрейд“ ООД.
По делото е приложен информационен меморандум за ответното дружество от месец
април 2006 г..
От решение № 175/26.07.2001 г. на Обс. С. се установява, че е прието решение за
допускане на процедура по изменение на ПУП за кв. 9 по пана на В. м. б.“. От приложения
по делото протокол № 5 от 28.09.2021 г. на общински експертен съвет по устройство на
територията се установява, че е решено частично изменение на ПУП за кв.9 по плана на В.
м. б., с което за сметка на част от терена, отреден за „градина и баня“ се обособяват нови
УПИ III – търговия и услуги и IV- паркинг, а за терена се отрежда УПИ I-за градина и баня.
Това частично изменение е одобрено със заповед № 18/18.10.2001 г. на кмета на общ. С..
Приложена е заповед № 52/07.08.2007 г. на кмета на общ. С. Т. Стойчев, с която е
представен за одобряване проект за изменение на ПРЗ за УПИ I-Градина и баня, УПИ III -За
търговия и услуги и УПИ -IV За паркинг в кв. 9 и УПИ I-За хотел в кв.4а, по плана на В. м.
б., с който за сметка на УПИ I-Градина и баня в кв. 9 са обособени два нови УПИ: I-За СПА
център и Х-За движение, за сметка на УПИ I-За хотел в кв.4а са обособени два нови УПИ: I-
За хотел и ресторант и II-За хотел и ресторант. Посочено е, че са коригирани регулационните
линии от източна страна /към реката/ и от западна страна /към главната улица/ според
фактическата обстановка на база геодезическо заснемане, както и формата и размерите на
УПИ IIIЗа търговия и услуги и УПИ IV-За паркинг.
От писмо от Държавна агенция „Архиви“ се установява, че Я. К. е била кмет на общ.
С. в периода от 1995 г. до 1999 г., а Т. С. от 2003 г. до 2011 г..
По делото е приложен акт № 12 от 25.05.1999 г., за общинска собственост - частна.
При описание на имота е посочено, че земята съставлява имот 421003, находящ се в
местност „В. б.“, състоящ се от 280 кв.м.. Като бивш собственик е посочено кметство с. В..
Отразено е, че имотът е включен в капитала на ответното дружество. В графа 13
„Забележки“ е посочено, че корекцията в акта от публична в частна собственост е
извършено на основание чл.60, ал.2 от ЗОС, като корекцията била извършена от Йовчев.
По делото е приложено удостоверение № 92/30.01.2007 г., в което е посочено, че
УПИ IV – паркинг кв.9, по ПУП на В. м. б., целият от 280 кв.м. е идентичен с имота по Акт
за общинска собственост № 12 /25/.05.1999 г.. Отразено е, че в имота не се предвижда обект
публична общинска или държавна собственост.
Приложени са заверени копия на страници от Главен регистър за имотите – публична
общинска собственост кметство с. В.. Под позиция № 9 е записан УПИ IV – паркинг кв.9,
местност „В. м. б.“.
За изясняване на фактическата страна на спора в качеството на свидетели са
разпитани лица Г. Л. П., Д. М. Д., Т. Д. П. и К. Г. Я..
От показанията на свидетеля Г. П. се установява, че е бивш кмет на с. В. в периода от
2008 г. до 2015 г.. Посочва, че преди 9-ти С. 1944 г. имало план, който обхващал В. м. б..
После била построена само банята. През 1960-та година започнала общинската собственост
4
и пак имало план на старата баня, отдолу паркинга и отгоре паркинга. Посочва, че имал
място от около 800 кв.м., което граничило с процесното. Сочи, че процесното място никога
не е било земеделска земя и общината се е грижила за него, тъй като е било общинска
собственост. Изяснява, че винаги процесният имот е бил паркинг и не знае да е имало спор
за него между общ. С. и В. б..
От показанията на свидетеля Д. Д. се изяснява, че е кмет на с. В. /към момента на
разпита/ и е запознат с процесния паркинг. Сочи, че никога не е бил земеделска земя и
винаги е бил публична общинска собственост. Посочва, че на паркинга е поставил кошове за
боклук и всяка седмица се изхвърляли. По отношение на представения регистър за имоти
публична собственост на кметство В. заявява, че го е виждал. Споделя, че е имало спорове
за паркинга между управителя на ответното дружество и общината. Сочи, че преди да се
приватизират баните, процесният имот никога не е бил към банята.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични, последователни и
подкрепящи се от събраните по делото доказателства.
Свидетелят Тодор Папазов заявява, че процесният паркинг се ползвал от 30 г. от
банята и бил негова собственост. Уточнява, че от този период работи като механик. Сочи, че
не е имало спор за паркинга между Баните и общината. Посочва, че са събирани такси за
паркинга от собствениците на банята и никога не бил ограждан от общината.
Свидетелят К. Я. свидетелства, че работи като организатор стопански дейности от 31
години при ответника. Когато започнал работа преди 31 години, Варварските бани били към
БКС- С. и те ги стопанисвали тогава. След това ги прехвърлили към Кметство с. В.. Това
изтраяло много малко - може би 1 година и след това учредили общинска фирма „В. м. б.“
ЕООД. Това станало около 1993-1994 г.. Свидетелят посочва, че бил управител на това
ЕООД и това продължило до 1996 г.. Твърди, че всичко било включено към Варварските
бани - паркинга, градината отпред, банята, шосето и на север до сондажа. Сочи, че
дружеството било закупено от Проданов, като това станало през 2007 г., като свидетелят
продължил да работи. Посочва, че паркингът се ползвал от клиенти на банята, като площта
му била около 250-300 кв.м.. Уточнява границите на паркинга. Заявява, че никога не е имало
спор за паркинга между дружеството и общината. Не знаел и дружеството да е заплащало
наем на общината. Сочи, че общ. С. не е била поставяла кошове на процесния имот.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични, последователни и
подкрепящи се от събраните по делото доказателства, с изключение на частта, в която
заявяват, че процесният недвижим имот е бил собственост на ответното дружество, тъй като
показанията им в тази си част останаха неподкрепени от другите доказателства по делото.
Не на последно място следва да се съобрази и че двамата свидетели се намират към момента
на провеждане на разпита в служебни отношения с ответното дружество.
От приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните ССчЕ, извършила
анализ на удостоверените в представените по делото счетоводни документи, касаещи
ответното дружество, се установява, че в капитала на търговското дружество „В. м. б.”
5
ЕООД са включени активите, определени с Решение № 305/03.11.1998 г. на Общински съвет
С., като капитала е увеличен до 60 960 000 лева /неденоминирани/. Посочено е че в баланса
на дружеството е отчетен и записан капитал в размер на 61000 лева и са отчетени земи на
стойност 56 000 лева.
В проведеното изслушване в съдебното заседание вещото лице поддържа
заключението и уточнява същото, като заявява, че имотите посочени в Решение №
305/03.11.1998 г. на Общински съвет С. са включени в капитала му, т.е. и имот 4210032.
От приетата като компетентно изготвена и даваща отговор на поставените въпроси
СТЕ, извършила анализ на удостоверените в представените по делото скици, извадки от
планове и заповеди се установява, че с Указ № 297/08.06.1933 г. е утвърдена регулацията на
улиците, площадите и местата за обща потреба, а със Заповед № 1900 от 26.06.1933 г., на
Министъра на обществените сгради, пътищата и благоустройството, е утвърдена
дворищната регулация на всички строителни квартали на „Общия проект за регулация на
улиците, площадите и местата за обща потреба“ на В. б.. Съгласно утвърденият през 1933 г.
„Общ проект за регулация на улиците, площадите и местата за обща потреба“ на В. б., Т.
Пазарджиско (обезсилен), процесният УПИ IV-паркинг от кв. 9 по сега действащия
Регулационен план на „В. м. б.“, общ. С., попада в пределите на квартал 1 (едно) по
обезсиления План, отреден целия „за нуждите на двете минерални бани“. Вещото лице
посочва, че нов общ регулационен план на „В. м. б.“, е утвърден със Заповед №262 от
07.01.1960 г. на Председателя на Окръжен народен съвет - П., който План, съгласно §6.(1) от
Преходните разпоредби на Закон за устройство на територията е запазил действието си.
Съгласно този нов Регулационен план, процесния УПИ IV- паркинг от кв. 9 по сега
действащия Регулационен план на „В. м. б.“, общ. С., попада в пределите на квартал 9
(девет), целия отреден за парцел (по терминологията на ЗУТ - УПИ) I - „за градина и баня“\.
Със Заповед № 18/18.10.2001 г. на кмета на община С., е одобрен Проект за частично
изменение на План за регулация и застрояване на кв. 9 по плана на „В. м. б.“, общ. С., с
което изменение е образуван процесния УПИ IV-паркинг в кв. 9, за сметка на част от УПИ I-
за градина и баня. Вещото лице е посочило, че съгласно приложенията към „Наредба № 8 за
обема и съдържанието на устройствените схеми и планове“, в плановете за регулация, УПИ -
публична собственост, се изчертават и надписват с червен цвят. Видно било от Скица №
45/10.09.2001 г., издадена от техническата служба при общ. С. и приложена по преписката за
частично изменение на План за регулация и застрояване на кв. 9 по плана на „В. м. б.“, УПИ
„за градина и баня“, за сметка на част от който е образуван новия процесен УПИ IV-паркинг,
че е бил изчертан и надписан с червен цвят, а новия УПИ IV-паркинг с кафяв цвят. Посочено
е също, че в Скица за част от кв. 9 по плана на „В. м. б.“ - издадена от кметство В., общ. С.,
на 08.08.2002 г. и приложена към искане на кмета на община С., с вх. № 92-00-
378/27.08.2002 г., до Областен управител на Пазарджишка област, процесният УПИ IV-за
паркинг е изчертан и надписан с червен цвят. Това според вещото лице налагало извода, че
към 2002 г. същият е бил публична собственост. Подробно посочва в какво се изразява
изменението на ПРЗ със заповед № 52 от 07.08.2007 г. на кмета на община С.. Вещото лице е
6
категорично, че имот № 421003 не съществува в землището на с. В. и не е съществувал.
Също не е съществувал и масив с номер 421. Вещото лице също е категорично, че
идентичност между УПИ IV-за паркинг от кв. 9 по плана на „В. м. б.“, общ. С. и имот 421003
по плана на с. В. не може да се установи. На следващото място вещото лице е посочило, че в
АЧОС № 12 от 25.05.1999 г. е описан недвижим имот 421003, находящ се в с. В., общ. С., м.
„В. м. б.“, а в констативен Нотариален акт № 87 от 08.02.2007 г. е описан УПИ IV-паркинг,
кв. 9 по ПУП на В., общ. С.. Идентичност между така описаните два имота не е възможно да
се установи по следните причини: имот 421003 по плана на с. В., общ. С., както и в
землището му, не съществува; УПИ IV /-паркинг, кв. 9 по ПУП на В., общ. С., не
съществува. В кв. 9 по ПУП на В., общ. С., има УПИ IV, но той не е с отреждане за паркинг,
а за жилищно строителство. Вещото лице е категорично, че в преписката за частично
изменение на ПРЗ за кв. 9 по плана на „В. м. б.“, общ. С., одобрено със Заповед №18 от
18.10.2001 г. на кмета на община С., не се открива и не се представя Решение на Общински
съвет - С. във връзка с действалата към 2001 г. разпоредба на чл.4, (2) от „Правилника за
приложение на Закона за общинската собственост“ (отм.).
В проведеното съдебно заседание вещото лице поддържа и допълва заключението си,
като заявява, че имот 421003 не съществува и по регулационния план на „В. м. б.“.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от правна страна:
Районен съд П., XIX състав е бил сезиран със субективно съединен установителен
иск с правно основание чл.124 - положителен установителен иск, с който ищецът търси
съдебна защита чрез установяване със сила на присъдено нещо, че е собственик на УПИ IV -
паркинг, в кв. 9 по плана на В. м. б., община С., одобрен със Заповед № 18 от 18.10.2001 г. на
кмета на община С., като твърди, че имотът е публична общинска собственост.
Съгласно разпоредбата на чл.154 ГПК всяка от страните носи тежестта да докаже
факта, от който извлича претендираната, изгодна за себе си правна последица. Ищецът
следва да докаже фактите, обуславящи правото му на собственост и то чрез провеждане на
пълно и главно доказване. От своя страна ответникът по предявения положителен
установителен иск може само да отрича правото на ищеца, като по предвидения
процесуален ред чрез възражения може да сочи фактите, които опорочават твърдяното
придобивно основание, като изключват възникването на правото.
Съгласно чл.6 Закон за собствеността /ЗС/ /в първоначалната му редакция/ държавна
собственост са имотите, които Държавата придобива по установен от закона ред, както и
имотите, които нямат друг собственик. В настоящия случай не е спорно между страните, че
имотът, от който е образуван процесният е бил държавна собственост.
Съгласно § 7, ал.1, т.4 от ЗМСМА /обн., ДВ, бр. 77 от 1991 г./, с влизане в сила на този
закон преминават в собственост на общините и държавни имоти: локалната пътна мрежа от
IV клас, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените
7
площи за обществено ползване. Аналогично е съдържанието и на чл.2, ал.1, т.5 ЗОС /ред,
ДВ, бр. 44 от 1996 г., в сила от 1.06.1996 г. /.
Процесът на отделяне на общинската собственост от държавната при действието на
КРБ в сила от 13.07.1991 г., започва с влизането в сила на ЗМСМА, ДВ, бр. 17/17.09.1991 г.
Разпоредбата на § 7 от ПЗР на ЗМСМА урежда преминаването на опредЕ. категория
недвижими имоти от собственост на държавата в собственост на общините въз основа на
определени техни физически, икономически или други признаци, обуславящи най-общо
задоволяване на потребностите на населението от съответната община. Конкретно
хипотезата на т.4 предвижда на това основание да станат общинска собственост улиците,
булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за
обществено ползване.
Съобразно заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективни и
компетентно дадено, се установява, че за първи път площта, от която се образува процесният
имот е включена в „Общ проект за регулация на улиците, площадите и местата за обща
потреба” на В. м. б., утвърден през 1933 г., като процесният УПИ IV - паркинг, в кв.9, попада
в обхвата на квартал 1 /едно/, с предназначение „за нуждите на двете минерални бани”.
Установява се също, че в последствие със Заповед № 262/07.01.1960 г. на Председателя на
Окръжен народен съвет - П. е одобрен Общия регулационен план на В. м. б., област П., като
със същия план в квартал 9 е отреден парцел „За градина и баня”, в обхвата на който
попада процесният и настоящ УПИ IV - паркинг, в кв. 9. Установява се, че след това със
Заповед № 18/18.10.2001 г. на кмета на община С., издадена на основание чл.134, ал.1, т.2
ЗУТ е одобрено частично изменение на плана за регулация и застрояване /ПРЗ/ за кв. 9 по
плана на В. м. б., община С., с което за сметка на част от терена, отреден „За градина и баня”
се обособяват нови УПИ III - търговия и услуги и УПИ IV - паркинг, а за терена се отрежда
УПИ I - за градина и баня. В новообразуваните УПИ III - търговия и услуги и УПИ IV -
паркинг се предвижда улица тупик с осови точки 15а-15б с ширина 4 м..
Според съда статутът на цялата територия, в която попада и площта на по-късно
оформения УПИ-IV - „За градина и баня”, съставлява трайно задоволяване на обществени
потребности от местно значение по смисъла на чл.3, ал.2, т.3 ЗОС или въпросната територия
по функциите си е публична общинска собственост. Именно с такъв режим е същата при
влизане в сила на ЗОС през 1996 г. предвид легалното си предназначение да служи за
задоволяване на обществените потребности за населението на общ. С.. В тази насока следва
да се приеме и приетия през 1995 г. §7, ал.1, т.4 от ЗМСМА. Ето защо категорично следва да
се приеме на това основание, че до създаването на УПИ-IV със Заповед № 18/18.10.2001 г.,
спорната територия е публична общинска собственост.
В подкрепа на горния извод е и следното: съгласно Приложение № 1 към чл.68, ал.1
към „Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове“, в
плановете за регулация, УПИ - публична собственост, се изчертават и надписват с червен
цвят. В този смисъл от посоченото от вещото лице по приетата СТЕ, че границите на
процесния имот са изчертани с червен цвят в скица № 45/10.09.2001 г. и скица от 08.08.2002
8
г. приложена към искане на кмета на община С. с вх. № 92-00-378/27.08.2002 г. до областен
управител на област П. следва да се приеме, че до момента на образуването на процесния
имот същият е бил публична общинска собственост.
На следващо място законодателят свързва възможността за промяна на характера на
общинската собственост от публична в частна единствено с промяна на нейното
предназначение, очертано в чл.3, ал.2 ЗОС. Процедурата приключва с решението което
взема Общинския съвет в качеството му на колективен орган на местното самоуправление
по промяна статута на имота от публична в частна общинска собственост, като по този
начин същият упражнява властническа компетентност по управление на имота – общинска
собственост, който и по своето предназначение подлежи на специален режим на управление.
Промяната на предназначението на имота представлява сложен фактически състав, първият
елемент от който е административен акт – решение по промяна предназначението. Вторият
елемент е актуването му като частна общинска собственост.
От събраните по делото доказателства не се установява, че има именно такова
решение на Общински съвет С. за промяна статута на процесния имот от публична на
частна, както и издаването на АЧОС. Ответникът се позова на приложения по делото Акт за
общинска собственост частна с номер 12, съставен на 25.05.1999 г /оспорен от ищеца
досежно отбелязване „частна“/, но от заключението на вещото лице се установи, че
посоченият в акта имот с № 421003 не съществува по плана на с. В., общ. С., както и в
землището му. Такъв имот не съществува и по регулационния план на „В. м. б.“, т.е. имотът
посочена в АЧОС е различен от процесния и този АЧОС не е относим към предмета на
делото. Горно опровергава съдържанието и на оспореното от ищеца удостоверение за
идентичност изх. № 92/30.01.2007 г., където е записано, че имот № 421003, г. е идентичен с
процесния.
На следващо място ответникът твърди, че процесният УПИ е включен в капитала на
ответното дружество. От събраните по делото доказателства се установи, че в капитала на
дружеството е включен имот с № 421003, но с оглед изложеното по-горе, че този имот не е
идентичен с процесния, следва да се приеме, че ответникът не доказа твърдението си.
След като АЧОС се отнася за имот различен от процесния, то и приложения по
делото нотариален акт за собственост на недвижим имот № 87, том. I, per. № 977, н.д.
65/2007 г. на нотариус В. Г., с район на действие PC П., издаден въз основа на него, не
установява правото на собственост на ответното дружество на процесния УПИ IV - паркинг,
в кв. 9 по плана на В. м. б., поради което последният не се легитимира като негов
собственик.
По отношение твърдението на ответника, че е придобил процесния имот по давност
от 1998 г. до депозирането на исковата молба, съдът намира същото за неоснователно, тъй
като имотите и вещите публична общинска собственост са изключени от гражданския
оборот, тъй като забраните по чл.7 ЗОС включват не само забрана за извършване на
разпореждания от страна на общината, но и забрана за придобиване на собствеността от
други правни субекти посредством прехвърлителни сделки, отчуждаване от собственика и
9
по давност, т.е. забрана правото на собственост да бъде притежавано от друг правен субект,
различен от общината, до момента, в който по реда на чл.6 ЗОС не бъде променено
предназначението на имотите - публична общинска собственост. В настоящия случай за
процесният имоти не са ангажирани доказателства, че предназначението му е променено,
поради което като публична общинска собственост не може да се придобива по давност. В
този смисъл е и разпоредбата на 86 ЗС.
По изложените съображения съдът счита, че предявената искова претенция се явява
основателна и като такава следва да се уважи.
С оглед основателността на предявения от ищеца установителен иск за собственост,
следва издаденият в полза на ответника нотариален акт за собственост на недвижим имот №
87, том. I, peг. № 977, н.д. 65/2007 г. на нотариус В. Г., с район на действие PC П. да бъде
отменен, тъй като отмяната му е обусловена от уважаването преди това на обуславящият го
установителен иск на ищеца за собственост, а в случая последният е основателен.
С оглед изхода от делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК, право на разноски има
ищецът, поради което ответникът следва да му заплати сумата в размер на 2501,50 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „В. м. б.” ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1404, р-н „Т.”, бул. „Г. Д.”, бл. 102, вх. Д- Е, че
общ. С., ЕИК ****, с адрес, гр. С., ул. „А. С.” № 37А, представлявано от кмета В. Р., чрез
адвокат П. В. И. от АК П., със служебен адрес: гр. П., ул. „****” № 28, ет. 3, офис 14 е
собственик на УПИ IV - паркинг, в кв. 9 по плана на В. м. б., община С., одобрен със
Заповед № 18 от 18.10.2001 г. на кмета на община С..
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт за собственост на
недвижим имот – констативен от 08.02.2007 г. № 87, том. I, peг. № 977, н.д. 65/2007 г. на
нотариус В. Г., с район на действие PC П..
ОСЪЖДА В. м. б.” ЕООД, ЕИК *****, ДА ЗАПЛАТИ на общ. С., ЕИК ****, с адрес,
гр. С., ул. „А. С.” № 37А сумата в размер на 2501,50 лева, представляващи сторените в
производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П. съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10